№ 175
гр. Оряхово, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20231460100382
по описа за 2023 година
От „ШИСЕЛ България Продакшън“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Президент Линкълн“ № 98, представлявано от управителя
Т.А.П. чрез пълномощника си юр.к.А. Р. П., против Б. Е. Б., с ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. Оряхово, ул.“Арх.Цолов“ № 77, е предявен иск за приемане за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 6 300 лв. /шест хиляди и
триста лева и нула ст./ представляваща недължимо обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за срока на действие на трудов договор, сключен между него и „ШИСЕЛ
България Продакшън“ ЕООД, и с която ответникът се е обогатил неоснователно, вследствие
на допусната от работодателя техническа грешка при изчисляване на обезщетението по чл.
224 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 143/23.05.2023 г. по ч.гр.д.
№ 252/2023 г. на ОРС.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното
производство, включително и сума в размер на 240 лв., за издаване на удостоверение №
3002-10-00900/1 от 18.07.2023 г. от Банка „ДСК“.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез адв. В. В.-АК Враца, е постъпил
писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и
недоказан. В отговора се сочи също, че видно от практиката на ВКС и разпоредбата на чл.
271 ал.1 от КТ „работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово
възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил
добросъвестно“, което означава, че основанието за плащане трябва да е липсвало към
момента на получаване на сумата, а работникът или служителят да не е знаел за него. Сочи
се и че последващото отпадане на основанието няма отношение към добросъвестността по
чл.271 ал.1 от КТ, защото не може да се отнесе към момента на получаването на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В с.з. за ищеца се явява юр.к. А. П., който поддържа иска и моли съда да постанови
решение с което уважи изцяло.
В съдебно заседание ответника Б. Е. Б. се явява лично и с адв. В. В.-АК Враца, който
оспорва иска по основание и размер,поддържа писмения отговор на ИМ.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 252/2023 г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е
издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 143/23.05.2023 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 6 300,00 лева (шест хиляди и
триста лева), представляваща главница за период от 13.04.2023 г. , ведно със законна лихва
за период от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на
126,00 лева (сто двадесет и шест лева).
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение № 143/23.05.2023 г. по ч.гр.д. №
252/2023 г. на РС Оряхово.
В срок е подадено от длъжника по изпълнението Възражение от 20.06.2023 г. вх. №
2038.
Съдът с Определение от 20.06.2023 г. е указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
Искът на Заявителя, основан на чл.415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представените писмени доказателства от ищеца е видно, че на 21.01.2020 г. между
страните е сключен Трудов договор № 218/21.01.2020г., с който ответникът Б. се е съгласил
да изпълнява длъжността „Заварчик „миг-маг“ и „Виг“ заваряване“ в ищцовото дружество с
работно време 8 часа на ден, при 5 дневна работна седмица. Съгласно чл. 6 от Договора,
служителят е имал право на 20 /двадесет/ работни дни платен годишен отпуск.
На 18.07.2022 г. служителят Б. Б. е отправил писмена молба до управителя на
„ШИСЕЛ България Продакшън“ ЕООД, с която е пожелал да прекрати едностранно
трудовото си правоотношение с дружеството по реда на чл. 326 ал.1 от КТ. В резултат на
подадената молба, трудовото правоотношение с Б. е прекратено на 19.08.2022 г.
Видно от представените по делото заповеди за разрешаване на ползването на платен
отпуск от работника Б. Б. същият е ползвал платен годишен отпуск, както следва: За 2020 г.-
18 работни дни, за 2021 г. – 22 работни дни и за 2022 г.- 13 работни дни - общо 53 работни
дни.
В ИМ се сочи, че при изчисляване на трудовото възнаграждение на Б. Б. за последния
отработен месец – август 2022 г., е допусната техническа грешка, като неправилно е
начислено обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 79
работни дни. В резултат на допуснатата техническа грешка, на служителя Б. като
възнаграждение за м. август 2022 г., по неговата банкова сметка
IBAN;BG82STSA93000026729874 в Банка ДСК АД, е изплатена сума в общ размер на
7 194.50 лв. От посочената сума, като сума за обезщетение по чл. 224 КТ са начислени
7 015.20 лв., като от нея е удържан дължимият данък, който е бил в размер на 701.52 лв.,
представляващи 10% от начислената сума на обезщетението и така на служителя е
преведена сумата от 6 313.68 лв., представляваща недължимо обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.
След установяване на допуснатата грешка, ответникът Б. Б. е поканен писмено да
възстанови по сметката на ищцовото дружество сумата от 6 300 лв. с нотариална покана,
връчена на 13.04.2023 г. чрез нотариус Мария Гетова с рег. № 719 на НК с район на действие
РС Оряхово. В посочения в поканата седмодневен срок за доброволно изпълнение, не е
2
постъпило плащане от страна на ответника Б. на претендираната сума, поради което ищецът
потърсил правата си, като е подал заявление по чл.410 ГПК,въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 143/23.05.2023 г. по ч.гр.д.
№ 252/2023 г. на ОРС.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД .
С иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от
страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
докаже претенцията по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените фактически твърдения/ вземането си срещу
ответника, на основание получена от ответника сума в размер на 6 300.00 лева без правно
основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, Който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Правопораждащият факт е този на плащането, поради
което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на
ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи
даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да го
задържи, то той дължи неговото връщане.
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства, по безспорен
начин се установяви, че на 02.09.2022г. ответникът е получил по банковата си сметка сумата
от 7 194.50 лева – включваща работна заплата за м. август 2022г. до дата на прекратяване на
ТПО – 19.08.2022г.в размер на 894.50 лева и обезщетение по чл.244 от КТ за 79 дни
неползван платен годишен отпуск в размер на 6 300.00 лева.
Не е спорно между страните по делото,че страните са били в трудово правоотношение
по силата на сключен между тях Трудов договор № 218/21.01.2020г., който е прекратен на
осн. чл. 326 ал.1 считано от 19.08.2022г. с едномесечно предизвестие от работника –
ответник.
Не е спорно между страните, че след прекратяване на ТПО на по банковата сметка на
ответника е постъпила сумата в размер на 7 194.50 лева, представляваща трудово
възнаграждение и начислено обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 6 300.00 лева за
неизползван отпуск в размер на 79 дни.
Не е спорно между страните, че ответникът преди прекратяване на ТПО е ползвал
полагаемият му се платен годишен отпуск в размер на 53 работни дни, както следва – за
2020г. – в размер на 18 работни дни, за 2021г. в размер на 22 работни дни, и за 2022г. до
19.08.2022г. дата на прекратяване на ТПО – в размер на 13 работни дни.
Правото на работника на обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ се поражда при прекратяване
на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не е ползвал полагаемия му
се платен годишен отпуск. Съобразно разпоредбата на чл.224 ал.1 и 2 от КТ , чл. 42 ал. 1 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на паричното обезщетение
за неизползувания годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж и се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение.
По делото безспорно се установи, че ответникът към датата на прекратяване на ТПО е
използвал полагаемия му се платен годишен отпуск в пълен размер, т. е не е имал право на
обезщетение по чл.244 КТ.
Ответникът не твърди, а и не доказа по несъмнен начин съществуването на основание
да получи, съответно да задържи процесната сума, поради което той дължи нейното
3
връщане. Ирелевантни за делото са твърденията му, че същият е получавал работна заплата
в по-голям размер от договорената с ТД без документи, поради което сумата не следва да
връща сумата получена от ищеца.
При така изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване фактическия състав на иска за установяване на
вземането си спрямо ответника за процесната сума от 6300.00 лева, получена от последния
при начална липса на основание, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се приеме за установено
съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 6300.00 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума получена без правно основание.
Съобр. чл. 78 ал.1 ГПК разноските, направени от ищеца в заповедното производство,
както и тези, сторени в производството по общия исков ред следва да се възложат на
ответника.
При този изход на спора ответника дължи на ищеца сторените от него деловодни
разноски в общ размер от 452.00 лева, от които сумата от 126.00 лева разноски в
заповедното производство за платена държавна такса и в настоящото производство – 126.00
лева платена д.т., 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Е. Б., с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Арх.Цолов“ № 77, че същият дължи на „ШИСЕЛ
България Продакшън“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Президент Линкълн“ № 98, представлявано от управителя Т.А.П. чрез
пълномощника си юр.к.А. Р. П.,сумата от 6 300 лв. /шест хиляди и триста лева и нула ст./
представляваща недължимо получено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
срока на действие на трудов договор, сключен между него и „ШИСЕЛ България
Продакшън“ ЕООД, и с която ответникът се е обогатил неоснователно, вследствие на
допусната от работодателя техническа грешка при изчисляване на обезщетението по чл. 224
от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 143/23.05.2023 г. по ч.гр.д.
№ 252/2023 г. на ОРС.
ОСЪЖДА Б. Е. Б., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Арх.Цолов“
№ 77 ДА ЗАПЛАТИ на „ШИСЕЛ България Продакшън“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Президент Линкълн“ № 98, представлявано
от управителя Т.А.П. чрез пълномощника си юр.к.А. Р. П., направените деловодни разноски
в заповедното и настоящото производство в общ размер на в общ размер от 452.00
лева/четиристотин и педесет и два лв./, от които сумата от 126.00 лева разноски в
заповедното производство и сумата от 326.00 лева разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4