Решение по гр. дело №2875/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1016
Дата: 24 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20214430102875
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1016
гр. Плевен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430102875 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ ЕАД *** против М. ИЛ. М. от гр. П.. В
молбата се твърди, че на *** год. между страните е бил сключен договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***, с избран абонаментен план ***, със срок на действие
до 15. 12. 2020 год. Твърди се, че отношенията между страните са били новирани с
подписано допълнително споразумение от 28. 03. 2019 год., съгласно което абонатът е
избрал да ползва абонаментен план ***., със срок на действие до 28. 03. 2021 год.
Твърди се, че с договор за лизинг от същата дата ответникът е взел мобилно
устройство *** модел *** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 3, 79 лв., съгласно уговорения погасителен план. Твърди се, че за
потребените от ответника услуги през периода от 18. 02. 2019 год. до 17. 04. 2019 год.
ищецът е издал следните фактури: фактура № *** от *** год. на стойност 16, 52 лв. с
ДДС и фактура № *** от *** год. на стойност 79, 93 лв. с ДДС. Твърди се, че
ответникът е потребил и незаплатил мобилни услуги на обща стойност 96, 45 лв.,
поради което ищцовото дружество е прекратило едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и на 18. 06. 2019 год. е издало крайна
1
фактура № ***. Твърди се, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги
дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство са били
обявени за предсрочно изискуеми и същите са в размер на 83, 38 лв. за периода от м.
06. 2019 год. до м. 02. 2021 год. Твърди се, че ищцовото дружество е подало в
Плевенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ *** год. Твърди се, че заповедта за
изпълнение е била връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя и
правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия установителен иск. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника
в размер на сумата от общо 179, 83 лв., от която 96, 45 лв. представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонаментен № *** за периода от 18. 02. 2019 год. до 17.
04. 2019 год. и 83, 38 лв. представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 28. 03. 2019 год. за периода от м. 06. 2019 год. до м. 02. 2021 год., ведно със
законната лихва, считано от 18. 12. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът М. ИЛ. М. не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл.
238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен
срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
2
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за
претендираната сума от 179, 83 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 205, 00 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 255 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. И. М. от гр. П.,
ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ***, ***, ***, представлявано от Д. К. К. и М.
С., сумата от 179, 83 лв., от която 96, 45 лв. представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонаментен № *** за периода от 18. 02. 2019 год. до 17.
04. 2019 год. и 83, 38 лв. представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 28. 03. 2019 год. за периода от м. 06. 2019 год. до м. 02. 2021 год., ведно със
законната лихва, считано от 18. 12. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. ИЛ. М. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***, представлявано от
Д. К. К. и М. С., сумата от 205, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА М. ИЛ. М. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***, представлявано от
Д. К. К. и М. С., сумата от 255, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски
в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3