Решение по дело №738/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 150
Дата: 29 май 2025 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20253630200738
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Шумен, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630200738 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27 - 2400196/13.01.2025г. на Директора
на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.2 от КТ във връзка с чл.414
ал.1 от КТ на “АСО ПРОСЕЙФ” ЕООД, ЕИК *********, гр.София е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.146 ал.3 т.1 от КТ. В жалбата си
жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно като излага аргументите си за това. Счита, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Излага, че
в съставения АУАН не било отразено обстоятелството, че същият бил съставен в отсъствие
на нарушителя. Намира за нарушени и процедурите за връчване на акта, регламентирани в
чл.43 ал.4 от ЗАНН и чл.416 ал.3 и ал.4 от КТ, което било довело до ограничаване на
правото на защита на дружеството. Правото на защита намира за ограничено и поради
обстоятелството, че не било ясно как била определена посочената дата на извършване на
нарушението – 29.07.2024г. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно
призовано, представител не се явява. За дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
представител не се явява.
За административно-наказващият орган, издал НП, се явява ст. юрисконсулт Д.В..
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана, и да потвърди НП, излагайки доводите си за това в съдебно заседание и в
депозирани писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер определен от съда.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 11.09.2024г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
от контролните органи на Дирекция “ИТ” – Шумен в обект на жалбоподателя –
охранителен пункт в БНР Шумен, находящ се в гр. Шумен, ул. “Добри Войников ” № 7, а на
24.09.2024г. и проверка по документи представени в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Шумен. Констатирано било, че за периода 01.07.2024г. – 31.07.2024г. лицето В.С.И., ЕГН
**********, на длъжност „охранител“ отработил общо 226 часа - 9 смени с
продължителност от 12 часа от 19.00 часа до 07.00 часа и 9 смени с продължителност от 12
1
часа от 07.00 часа до 19.00 часа. Нормалната продължителност на работното време за месец
юли била 184 часа. Дружеството в качеството му на работодател е допуснало полагането на
42 часа извънреден труд за календарен месец юли 2024г. от охранителя В.С.И., ЕГН
**********, при максимално допустима продължителност 30 часа дневен труд или 20 часа
нощен труд през един календарен месец. Резултатите от проверката са обективирани в ПИП
№ПР2435086 от 17.10.2024г., връчен на управителя на дружеството В.В.С. на 20.11.2024г.
На същата дата на управителя е връчена и покана, представител на дружеството да се яви на
29.11.2024г. в 16.30 часа в Дирекция „ИТ“ – Шумен за съставяне на АУАН. В посочения ден
и час представител на дружеството не се явил, поради което на 29.11.2024г. св.Д. П. Б.
съставил срещу “АСО ПРОСЕЙФ” ЕООД, ЕИК ********* АУАН №27 – 2400196, в който са
отразени констатациите от извършената проверка. Описаното е квалифицирано като
нарушение на чл.146 ал.3 т.1 от КТ.
Съставеният АУАН бил изпратен за връчване на 03.12.2024г. на адреса на
дружеството регистриран в Търговския регистър, чрез Български пощи ЕАД, но пратката се
върнала с отметка, че не е потърсена от получателя.
Съобразно разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ връчването на акта било извършено
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта на таблото за обявления в Дирекция
„ИТ“ - Шумен и публикуване в интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда“ на
23.12.2024г. Същият се счита за връчен на 30.12.2024г., съгласно чл.416 ал.4 от КТ. В
законоустановения срок не са депозирани възражения.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно -
наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.416 ал.2 от КТ във връзка с чл.414
ал.1 от КТ на “АСО ПРОСЕЙФ” ЕООД, ЕИК *********, гр.София е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева. НП е връчено лично на представляващия дружеството на
21.03.2025г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел - Д. П. Б., участник в проверката и актосъставител,
както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка , съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Административно-наказателното производство е
започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на
чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият законосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя,
след връчване на покана и неявяване на представител. Обстоятелството, че в АУАН не е
изрично посочено, че е съставен в отсъствие на нарушителя, по никакъв начин не
рефлектира по отношение редовността на съставения АУАН. Връчен е на жалбоподателя
като е спазена регламентираната в чл.416 ал.1 – ал.4 от КТ процедура, която се явява
специална спрямо регламентираните правила в ЗАНН. При съставяне и връчване на акта не
са допуснати нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН.В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН
реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. Посочени са дата и
място на извършване на проверката и на извършване на нарушението. Посочената дата на
извършване на нарушението – 29.07.2024г., съответства на последния работен ден на
охранителя В.С.И. през м. юли 2024г., видно от приобщената отчетна форма за месец юли
2024г. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Според съда
всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата,
място и описание на самото нарушение. Хронологически, по дати, са описани събитията
развили се във връзка с процесния случай. Правото на нарушителя да узнае за какво
нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е
нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
2
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, поради което
правото на защита не е нарушено.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414 ал.1 от КТ. Като
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
административнонаказващият орган е посочил нарушение на разпоредбата на чл.146 ал.3
т.1 от КТ, съгласно която продължителността на извънредния труд не може да надвишава 30
часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец. За нарушение на разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, в разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ, е
регламентирана санкция за работодателя - имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв.
В случая по отношение на работодателя е налице безвиновна /обективна/
отговорност, състояща се в неизпълнение от страна на дружеството на вменено му с
нормативен акт задължение – да не допуска продължителността на извънредният труд да
надвишава 30 часа дневен труд или 20 часа нощен труд през един календарен месец. От
събраните доказателства по безспорен начин се установява, че охранителят В.С.И. през м.
юли 2024г. е работил 226 часа, при норма за месеца 184 часа, т.е. положил е 42 часа
извънреден труд. Нарушението е безспорно установено. По същество нарушението не се
оспорва и от дружеството – жалбоподател.
Предвид изложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от
тези на административно наказващия орган.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Обект на защита са
обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на
гражданите - трудовите права, което в никакъв случай не може да се преценява като
маловажен случай. Регламентираната забрана в чл.146 ал.3 т.1 от КТ, продължителността на
извънредния труд да не надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен
месец, е конкретен израз на закрилата на труда. В случая е неприложима и разпоредбата на
чл.415в от КТ, която изиска нарушението да бъде отстранено. С него се изисква обективна
възможност за отстраняване на нарушението. В случая това е невъзможно, предвид
характера на нарушението същото не може да бъде отстранено.
На основание чл.414 ал.1 от КТ на “АСО ПРОСЕЙФ” ЕООД, ЕИК *********,
гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. При индивидуализацията
на санкцията въпреки, че е наложил наказание в размер над минималния посочен в закона,
наказващият орган не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока в
НП. В съдебното производство, в хода по същество и в депозираните писмени бележки,
също не се сочат мотиви. Следвало е административно-наказващият орган да изложи
конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е
следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му
опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на
каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на
нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер.
Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде изменено, като
наложената “имуществена санкция” бъде намалена от 2000 лева на 1500 лева.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство от Д.В. - И. – юрисконсулт, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е
осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание и доколкото
делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва
да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27 - 2400196/13.01.2025г. на Директора на
Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.2 от КТ във връзка с чл.414 ал.1
от КТ на “АСО ПРОСЕЙФ” ЕООД, ЕИК *********, гр.София е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.146 ал.3 т.1 от КТ като намалява размера
на имуществената санкция на 1500 лева.
ОСЪЖДА “АСО ПРОСЕЙФ” ЕООД, ЕИК *********, гр.София на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4