Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 946 27.07.2020 година гр.Б.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.кият административен съд, XXII-ри административен
състав,
На двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 1091 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на "Модстрой" ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Хан
Тервел" № 12, представлявано от управителя А. С., против решение №
32/13.04.2009 година на Общински съвет – Б. (ОбС), с което е одобрен ПУП-ПРЗ на
кв. "К" - окончателен проект при условията на чл. 16 от ЗУТ, в частта
му засягаща поземлени имоти с идентификатои №№ 07079.10.65, 07079.10.64 и
07079.10.63 по КК и КР на гр. Б..
В сезиращата съда жалба се навеждат доводи за
нищожност на оспореното решение. Посочва се, че с приетия ПУП-ПРЗ имотните
граници на имотите, собственост на жалбоподателя, преминават през
съществуващите в имотите законно изградени сгради, с което съществено е
нарушено правото му на собственост, защитено от българското и европейското
законодателство. Излагат се съображения, че поради ползването на неправилна
кадастрална основа и несъобразяването на разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ
(в редакцията от ДВ, бр. 61 от 2007 г.) за нанасяне на законните сгради в
новосъздавания ПУП, съществуващите в описаните имоти сгради не са взети предвид
и не са нанесени на него, поради което и графичната част на проекта се явява
нищожна, а от там и оспорения административен акт. В жалбата се сочи, че
административният акт е издаден при превратно упражняване на власт, тъй като с
него се създава несигурност в правото на собственост върху сградите, евентуално
водеща до незаконност на строежите в засегнатите имоти, респективно тяхното
премахване, с което според изложеното в жалбата не би се постигнала целта на
закона - получаване на равностоен имот. В допълнение е посочено, че в
производството по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е недопустимо да се отнемат части от
имоти за улична регулация, както и отнетите части да се придават към друг
частен имот, какъвто е настоящия случай. Сочи се, че така допуснатите нарушения
освен, че представляват превратно упражняване на власт, но и до постановяване
на акт без правно основание. Излагат се още съображения, че без законово
основание се създават условия за възникване на съсобственост върху сградите,
поради попадане на част от тях в чужди имоти, което застрашава нормалното
упражняване на правото му на собственост. Посочено е още, че при изготвяне на
оспорения ПУП-ПРЗ не е изготвена оценка от комисията по чл. 210 от ЗУТ, както и
същият не е изготвен на база актуална кадастрална карта. Твърди се още, че по
отношение на процесните имоти е налице приложена първа регулация, поради което
по отношение на тях е недопустимо изготвянето на ПУП на основание чл. 16 от ЗУТ. В подкрепа на това твърдение се сочи, че процесните имоти са част от
стопански двор бивша собственост на ТКЗС- К, за което има парцеларен план,
респективно урегулиране. Сочи се, че по отношение на конкретните имоти има
изготвени ПУП-ве при определяне на прилежащите терени към сградите построени от
ТКЗС. Изложени са съображения и за нарушаване принципа на равно третиране, тъй
като по отношение на друг имот, също част от същия стопански двор, е взет
предвид изготвения ПУП-ПРЗ, но това не е сторено за процесните имоти. Посочва
се още, че с оспорения ПУП-ПРЗ недопустимо се намаляват надлежно определените
прилежащи площи към конкретна сграда. Алтернативно се излагат съображения, че
ако имотите не се приемат за част от съществувало ТКЗС, то следва същите да са
със статут на земеделска земя. В този случай, се посочва, че преди процедиране
на ПУП-ПРЗ е било необходимото да се промени предназначението на земята, което
не е сторено. Наред с това, посочва, че поради земеделския характер на имотите,
по отношение на същите е следвало да бъде ползван изготвения парцеларен план на
ТКЗС и респективно да се съобразят нанесените в него граници на имоти. Иска се
прогласяване на оспорения административен акт за нищожен.
В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния
си представител – адв. Д., поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи,
ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза,
претендира присъждане на разноски.
Ответната страна
– Общински съвет Б., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Галина Т.
оспорва жалбата, представя административната преписка и пледира за отхвърлянето
на жалбата като неоснователна и недоказана. Излага съображения, че доводите на
жалбоподателя биха могли да доведат до унищожаемост на оспорения акт, но не и
до неговата нищожност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Б.кият административен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 154/12.10.2007 година, том ІІI, рег.
№ 7533, дело № 513/2007 година на нотариус с рег. № 246 на Нотариалната
камара, жалбоподателят е придобил правото на собственост върху следните
недвижими имоти: бетонов възел с площадка с площ от 1 059 кв.м., представляващ
имот № 001136 по картата на възстановената собственост на землището в кв. К,
общ. Б., находящ се в стопански двор на бивше ТКЗС; земя с площ от 1 649 кв.м.,
представляваща имот № 001083 по картата на възстановената собственост на
землището на кв. К, гр.Б., представляващ застроена и необходима прилежаща площ
към обект "Жилище- детска градина", ведно с изградения в имота обект
"Жилище- детска градина" със застроена площ от 494 кв.м., находящи се
в стопански двор на бивше ТКЗС; и земя с площ от 1 754 кв.м., представляващ
имот № 001084 по картата на възстановената собственост на землището в кв. К,
общ. Б., представляващ застроена и необходима прилежаща площ към обект
"Площадка за строителни материали", находящ се в стопански двор на
бивше ТКЗС. В нотариалния акт е посочено, че за доказване правото на
собственост на продавача са представени нотариален акт за описаната сграда №
17, т. ІІ, рег. № 2619, дело 168/2004 г., договор за покупко-продажба на
недвижим имот- частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ от
15.09.2003 г., вписан в Служба по вписванията т. І, № 269, рег. № 1151 и скици
на имотите.
От представените скици на поземлени имоти от 2012 г.,
издадени от СГКК- Б. се установява, че КК и КР за процесните имоти са одобрени
със заповед № 18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Видно от
същите имот по КВС с № 001084 (с № по предходен план 10084) е придобил номер по
КК 07079.10.65, имот по КВС с № 001083 (с № по предходен план 10083) е придобил
номер по КК 07079.10.64 и имот по КВС с № 001136 (с № по предходен план 10136)
е придобил номер по КК 07079.10.63. Всички имоти по скиците от 2012 г. са с
посочени трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване - за друг вид застрояване. Видно от скиците в имотите са посочени и
съществуващите в тях сгради.
С протоколно решение № 21 от 31.05.2006 г. на ЕСУТ при
община Б. е прието одобрено от зам. кмет на община Б. техническо задание за
изработване на окончателен проект на ПУП-ПРЗ на кв. "К", гр. Б.. Въз
основа на проведена обществена поръчка е сключен договор за изработване на
ПУП-ПРЗ на кв. "К" с "Атика Р5" ООД.
Изготвеният проект е предварително разгледан от ЕСУТ,
като на заседание проведено на 09.01.2008г. същият е върнат на изпълнителя със
забележки. Проектът е одобрен от съвета на заседание проведено на 14.05.2008 г.
при повторно разглеждане на проекта, след отстраняване на направените с
протоколно решение от 09.01.2008 г. забележки. След одобряване на окончателния
проект същият е обявен в ДВ, бр. 56 от 20.06.2008 г. и е предоставена
възможност за подаване на възражения и писмени становища по реда на чл. 128,
ал. 5 от ЗУТ. Обявяване е извършено и чрез залепване на съобщение на
информационното табло на община Б., ТД "Приморие" и административната
сграда на кв. "К" (л.78), видно от протокол за обявяване от
20.06.2008 г. На проведено заседание на ЕСУТ на 06.08.2008 г. (л.103) са
разгледани постъпилите възражения срещу обявения проект. Видно от представения
акт за резултатите от обявяване на проекта постъпилите възражения са 81 на
брой, като жалбоподателят не е подал възражение. Проектът е върнат на
изпълнителя за отразяване на взетите решения и коригиране. На последващо
заседание на ЕСУТ на 10.12.2008 г. коригираният проект отново е разгледан и
върнат на изпълнителя за отразяване на корекции в него. Коригирания проект е
обявен по реда на чл. 128 от ЗУТ в държавен вестник бр. 4 от 2009 г. (л.83), в
ежедневен вестник на 16.01.2009 г. (л. 84), на сайта на община Б. на 19.01.2009
г. (л. 86) и изпратен за повторно обявяване на информационното табло на ТД
"Приморие" (л. 87). След изтичане на предоставения за възражения и
становища срок, проектът отново е разгледан от ЕСУТ на заседание проведено на 25.02.2009
г. Видно протоколно решение № 7 (л.128) по отношение на повторно обявения
проект са постъпили 34 възражения, които надлежно са разгледани от ЕСУТ, като
отново липсва възражение от страна на жалбоподателя.
В хода на процедурата по разглеждане на възраженията
при повторното обявяване на проекта е изготвено и решение № БС-29-ОС/18.02.2009
г. на директора на РИОСВ- Б. за извършена оценка за съвместимостта му с
предмета и целите на опазване на защитените зони по ЗБР и Наредба за ОС. Видно
от решението по отношение на проекта е издадено и решение за екологична оценка
№ БС-01-06/2004 г. на директора на РИОСВ - Б., издадено на основание ЗООСВ.
Окончателният проект е внесен за разглеждане от
Общински съвет Б. с докладна записка на кмета на община Б. от 06.03.2009 г.
Същият е разгледан и одобрен от Общински съвет Б. на заседание проведено на
19.03.2009 г. с 34 гласа "за" и нула глаза "против" и
"въздържали се". Решението на Общински съвет Б. е публикувано в ДВ, бр.33
от 2009 г. Видно от акта за резултатите от обявяване на решението от 15.05.2009
г. (л. 160) срещу същото са постъпили две жалби от лица, сред които не е
настоящия жалбоподател.
Видно от
представената извадка от процедирания ПУП-ПРЗ на кв. "К" по отношение
на процесните имоти са приети следните параметри на застрояване: височина до 15
м., Пзастр. 30 %, Кинт 1.5, Позел. 50 %, от които за дърв.растителност до 25%,
като същите са отредени за "производствена зона". Съгласно проекта
имотът на жалбоподател по КВС с № 001084 (с № по предходен план 10084) и номер
по КК 07079.10.65 е преобразуван в имот ХХ84 и нов идентификатор след
регулацията - 07079.30.121 и е с площ от 1 285 кв.м., имот по КВС с № 001083 (с
№ по предходен план 10083) е номер по КК 07079.10.64 е преобразуван в имот №
ХХІ 83 и нов идентификатор след регулацията - 07079.30.122 и с площ от 1 368
кв.м., и имот по КВС с № 001136 (с № по предходен план 10136) и номер по КК
07079.10.63 е преобразуван в имот № ХХІІ136 и нов идентификатор след
регулацията - 07079.30.120 и с площ от 826 кв.м. И трите имота на жалбоподателя
са засегнати от плана за регулация. Върху представените извадки от одобрения
ПУП-ПРЗ не са нанесени сградите построени в имотите на жалбоподателя. Видно от представените
по делото книжа във връзка с одобряване на окончателния проект, в частност
протоколно решение от 14.05.2008 г. на
ЕСУТ, приложената по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ редукция е в размер на 22 %
по отношение на всички имоти.
Видно от представената скица на сграда №
15-135211-15.02.2019 г. изготвена от СГКК- Б., след провеждане на регулацията
(оспорения ПУП) към поземлен имот с идентификатор 07079.30.121 принадлежи
сграда с идентификатор 07079.30.121.1 със застроена площ от 489 кв.м., която
сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори 07079.30.121 и
07079.30.118. Като собственик на сградата е посочено дружеството-жалбоподател.
В хода на
съдебното производство е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза и
допълнително заключение към нея. В основното заключение е посочено, че преди
оспорения ПУП-ПРЗ по отношение на процесните имоти има изготвен парцеларен
план, но не и регулационен план. Констатирано е, че с протокол от 14.02.1995 г.
по реда на Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на
строителни обекти по данни от заданието на Ликвидационния съвет за парцел VІІ -
бетонов възел (част от който е поземлен имот 001136 собственост на
жалбоподателя) прилежащата площ е в размер на 2 058,7 кв.м.; за парцел VІІІ -
жилище- детска градина (ПИ 001083) прилежащата площ е в размер на 1 649,7 кв.м.
и за парцел ІХ - площадка с трошено каменна настилска за строителни материали
(ПИ 001084) прилежащата площ е в размер на 1 754 кв.м. Посочено е в
експертизата, че към момента на изготвяне на оспорения ПУП е действал ТУП на
община Б., приет със заповед № 636/01.06.1998 г., съгласно който процесната
територия е отредена за стопански дворове и ферми, поради което процесния ПУП
не му противоречи. Посочено е още, че предвижданията за имотите не противоречат
и на приетия по-късно ОУП на община Б., съгласно който процесните имоти попадат
в зона с предимно производствено предназначение. В експертизата е посочено, че
ПУП за процесните имоти е изготвен въз основа на картата на възстановената
собственост (план за земеразделяне), където имотите са посочени с начин на
трайно ползване - друга производствена база и територия на земята - земеделска.
Приложена е и извадка от КВС за процесните имоти. В експертизата е посочено, че
с изготвения ПУП-ПРЗ са отнети площи и е променена конфигурацията на съседни
имоти на процеснияте, а именно имоти с идентификатори 07079.30.123 и
07079.30.124, като тези имоти също са нанесени в ПУП въз основа на КВС. В
експертизата е посочено, че новопредвидената улица минаваща северно от имот
07079.30.120 обслужва съседни негови имоти и същата преминава до съоръженията,
собственост на жалбоподателя.
В заключението е
посочено, че КК на гр. Б. е одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК. Приложена е извадка от КК при влизането й в
сила. Кадастралната карта е изменена със заповед № КД-14-02-1079/10.07.2013 г.
на началника на СГКК- Б. като са отразени промените от оспорения ПУП-ПРЗ на кв.
"К". Представена е извадка от изменената КК.
В допълнително
изготвеното заключение, вещите лица посочват, че за стопански двор- К (от който
са част процесните имоти) няма план за регулация преди оспорения. Посочено е,
че и за конкретните имоти няма предходна регулация и не е прилагана такава. Не
са установени строителни книжа относно постройките в имотите, като е уточнено,
че такива не са съхранявани с КВС, тъй като по отношение на стопанските дворове
ЗСПЗЗ не се интересува от законността им. Уточнено е, че сградите в стопанските
дворове са отразявани в кадастралните планове без да се изследва тяхната
законност.
В съдебно
заседание, вещото лице (инженер геодезист) посочва, че с процедирания ПУП-ПРЗ
се засяга една стена от бетоновия възел, собственост на жалбоподателя и находящ
се в имот 07079.30.120.
При
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване. Този извод се налага във връзка със следните мотиви:
Жалбата е
подадена чрез административния орган от лице имащо правен интерес от
оспорването. В същата са направени възражения единствено за нищожност на
оспореното решение № 32/13.04.2009 г. Общински съвет- Б.. Съгласно нормата на
чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорват за
обявяване на тяхната нищожност без ограничение във времето. Жалбата е в
съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание,
поради което се явява процесуално допустима.
Нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК. В производство, образувано по искане за
прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за
законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи
юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. В този смисъл, предмета
на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да удостоверят
наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата
невалидност, а при осъществяването на съдебния контрол, следва единствено да
бъде преценявано дали са налице съществени пороци обосноваващи наличието на
твърдяната нищожност.
Нищожността е
форма на незаконосъобразност на административния акт. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК,
но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да
е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. В теорията и безспорно прието в
практиката са възприети критериите относно това кога един порок води до
нищожност. Както е отбелязано и в писмените бележки на процесуалния
представител на ответника липсата на компетентност на административния орган да
издава актове от естеството на оспорения винаги е основание за нищожност на
акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен (не е спазено изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то
е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е
подписан), че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на административно-производствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос
(„Административно право“, издание
В нормата на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ (в редакцията обнародвана
в ДВ, бр. 103 от 2005 г.) е предвидено, че подробен устройствен план се
одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в
едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от
експертен съвет. В текста на чл. 21, т. 11 от ЗМСМА е указано, че общинския
съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни
изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по
реда на Закона за устройство на територията.
Решенията на общинските съвети са законни, ако на проведеното заседание
присъстват повече от половината от общия брой на съветниците и решенията са
вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите
съветници – чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. В настоящия случай, на проведеното
заседание на Общински съвет- Б., на което е взето оспореното решение № 32/13.04.2009
г., са присъствали повече от половината общински съветници (34-ма от общо 51
общински съветници, видно протокол № 19). Самото решение (т. 12 от протокол №
19) е прието единодушно от присъстващите общински съветници. В този смисъл,
оспорения административен акт е постановен от компетентен орган в кръга на
правомощията му.
Оспореното
решение № 32/13.04.2009 г. на Общински съвет- Б. е постановено в
законоустановената писмена форма, както и посоченото в него разпореждане е ясно
и ненуждаещо се от тълкуване. Съдът не констатира толкова съществен порок във
формата на оспореното решение, който да обоснове наличието на нищожност.
Съдът не констатира в хода на
проведеното производство по процедиране на оспорения ПУП да са допуснати толкова
съществени нарушения, които да обосноват нищожност на административния акт. Техническото
задание за изготвяне на процесния ПУП е одобрено от кмета на община Б. и
респективно е одобрено от ЕСУТ (протокол от 31.05.2006 г.). Изготвянето на
проекта за ПУП-ПРЗ на кв. „К“, гр. Б. е възложен посредством надлежно сключен
договор въз основа на проведена обществена поръчка. Обществената поръчка,
респективно и сключването на договора са осъществени от надлежно упълномощен
зам.кмет по устройство на територията и строителството при община Б. със
заповед № 162/07.02.2006 г. Преди съобщаването на проекта за ПУП, въз основа на
предвидената в чл. 128, ал. 2 от ЗУТ (в редакцията от ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
същият е разгледан от ЕСУТ за превеждането му в съответствие с нормативните
изисквания (протоколи от 09.01.2008 г. и 14.05.2008 г.), като на второто
проведено заседание е приет и окончателния проект. Приетият проект е надлежно
обявен чрез обнародване в Държавен вестник и чрез обявления на видно място и в
местен вестник, като е дадена възможност на заинтересованите страни да се
запознаят с него и да депозират своите искания или възражения. Постъпилите
възражения са разгледани от ЕСУТ, като проектът е изменен в съответствие с
уважените възражения, като изменения проект е отново е обявен по надлежния ред.
Едва след приемането на окончателния проект, в това число и разглеждане на
възраженията по него, проектът е внесен по предвидения ред в Общински съвет- Б.
– чрез докладна записка на кмета на община Б.. Решението е гласувано и прието
при наличието на изискуемия се кворум и мнозинство и е обнародвано в Държавен
вестник в съответствие с чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ (в редакцията
обнародвана в ДВ, бр. 103 от 2005 г.). От изложеното следва извод, че е спазена
предвидената в ЗУТ (в редакцията му към относимия период) процедура за
изготвяне и приемане на ПУП – създаване, обявяване и одобряване, поради което
административният акт не се явява нищожен и на това основание.
В настоящия случай, в сезиращата съда жалба са развити доводи
за множество нарушения на приложимата материалноправна норма – чл. 16 от ЗУТ,
но по мнение на настоящия съдебен състав, така заявените нарушения биха могли
да обосноват унищожаемост на оспорения административен акт, но не и неговата
нищожност. Както бе посочено по-горе, за да доведе до нищожност, нарушението на
материално правната норма следва да е налице пълна липса на предпоставките на
тази норма. Следователно по отношение на процедирания ПУП е необходимо да
липсват и трите кумулативно изискуеми предпоставки, визирани в текста на чл.
16, ал. 1 ЗУТ. Липсата на само една от тези предпоставки не води до нищожност, а
касае законосъобразността на решението с което е одобрен ПУП. В тази връзка,
съдът не споделя заявеното твърдение, че правилата по чл. 16, ал. 1-5 от ЗУТ не
са приложими въобще по отношение на процесния имот. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти,
както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен
план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената
система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че този ред е неприложим,
тъй като за имотите има одобрен предходен план, доколкото същият попада в
стопански двор на бивше ТКЗС. Същите макар и да попадат под действието на ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ са с особен статут, понеже не са земеделски по предназначение и в тях
е налице определено застрояване. Действително по отношение на процесните имот
са налице изготвени кадастрални планове по реда на чл. 45 от ППЗСПЗЗ при
възстановяване правото на собственост и след ликвидация на бившето ТКЗС и
определяне на прилежащи площи към построените сгради. Тези планове обаче не са
регулационни по смисъла на ЗУТ, доколкото не предвиждат начина на застрояване и
устройствени параметри, а единствено определят площите и собствеността на
имотите, поради което и имат характеристиките на план на новообразуваните имоти,
т.е. не са ПУП. Вещите лица категорично заявяват, че по отношение на спорните
имот няма предходни изготвени регулационни планове (ПУП), т.е. същите не са
урегулирани по смисъла на ЗУТ. С оглед на изложеното, се налага извода, че е
налице първата предпоставка визирана в чл. 16, ал. 1 от ЗУТ за регулиране на
процесните имоти по този ред. Не е допуснато нарушение и на предвидената в
цитираната разпоредба редукция на имотите, доколкото от данните по делото се
установява, че е приложена редукция в размер на 22% от допустимите 25% за
всички имоти.
Жалбоподателят
посочва, че в действащия към момента на одобряване на настоящия план, ТУП
предвижданията за процесната територия са стопански дворове, а с оспорения ПУП
на имотите се предава предназначение-урбанизирана територия, НТП-за друг вид
производствен, складов обект. Както е отбелязано и в становището на
жалбоподателя от неоспорената по делото СТЕ, която изцяло се кредитира от съда,
като компетентна и съответстваща на доказателствения
материал се установява, че към момента на изготвяне на оспорения ПУП е действал
ТУП на община Б., приет със заповед № 636/01.06.1998 г.. Според предвижданията
в него процесната територия е отредена за стопански дворове и ферми, поради което
процесния ПУП не му противоречи. Видно
от приложените по делото извадки от оспорения ПУП предназначението е обозначено
с „ПП”-производствено предназначение. В приетия по-късно ОУП на община Б.
процесните имоти попадат в зона с предимно производствено предназначение.
Следва да се
отбележи, че действително по делото няма данни да е извършена пазарна оценка на
имотите по реда на чл. 210 от ЗУТ. Наред с това, ПУП не е изготвен на база
влязла в сила кадастрална карта, доколкото видно от документацията по делото
такава не е ползвана при неговото изработване, а по отношение на процесните
имоти като основа е ползвана картата на възстановената собственост. Тези
обстоятелства безспорно съставляват нарушения на приложимата материалноправна
норма, което обаче не е от категорията на тези, обосноваващи нищожност на акта.
Към тази категория – водещи до унищожаемост, могат да се определят и
възраженията на жалбоподателя, че отнемането на площите (редуцираните части) е
осъществено във връзка с изграждане на предвидена улица и придаването им към
друг имот. Отнемането на площи за мероприятие, което не е визирано в чл. 16,
ал. 1 от ЗУТ представлява нарушение на закона. Това нарушение обаче се отразява
на законосъобразността на оспореният акт, тъй като както вече беше изтъкнато
по-горе, за да е налице нищожност на акта, следва изцяло да е лишен от законова
опора.
Подобни изводи следват и по отношение на
останалите възражения на жалбоподателя. Действително от данните по делото се
установява, че новите имотни граници преминават през сгради, собственост на
жалбоподателя. Този въпрос касае установяване на данни относно законността на
съответните сгради, като при изготвяне на ПУП се следва задължително
съобразяване със законните сгради, а не с незаконните такива. Това обуславя възникналия
проблем отново като такъв относно материалната незаконосъобразност на оспорения
акт, като не води до нищожността му. За пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да отбележи, че нанасянето на процесните сгради в КВС, както и
нанасянето им в плана по чл. 45 от ППЗСПЗЗ и определянето на прилежащи площи
към тях по този ред не ги прави законни. ЗСПЗЗ и правилникът за неговото
прилагане не държат сметка относно законността на постройките извършени в
обхвата на бившите ТКЗС, а единствено отразяват тяхното съществуване и
принадлежността им към конкретна площ. Както по ЗУТ, така и по предходно
действащите строителни закони – ЗТСУ и ЗПИНМ са въведени правила относно
извършването на строежи извън строителните граници на селищата за учреждения,
стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на
народното стопанство, каквито по своята същност са били бившите ТКЗС. Например
съгласно чл. 108 от ППЗТСУ в последната му редакция е предвидено, че извън строителните граници на населените места
строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение,
както следва: 1. в земеделски земи - съгласно Наредба № 2 за застрояване на
земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение на
земите; 2. в земеделски земи, чието предназначение се променя - след провеждане
на съответните процедури по Закона за опазване
на земеделските земи и правилника за прилагането му; 3. в други
територии - съгласно нормите и реда за застрояване на такива територии, като частичните застроителни решения по ал. 1 се
одобряват от кмета на общината. В случая, както е посочено от вещите лица по
отношение на процесните сгради и съоръжения не са установени никакви строителни
книжа.
По делото е представено Удостоверение № 54 с изх. № 94-Д -706/29.09.2005 г., издадено на основание § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ от гл. експерт при Община Б., в което е прието, че склад в обект „жилище-детска градина”, находящ
се в стопанския двор на бившето ТКЗС и разположен в имот пл. № 001083 по
картата на възстановената собственост в кв.”К”-гр.Б., че сградта е полумасивна,
едноетажна с площ от 494 кв.м., като помещението, което се ползва за склад е
200кв.м.,сградата е построена преди 1987г. и отговаря на градоустройствените
и технически норми към момента на изграждане и е търпим по смисъла на § 16 от
ПР на ЗУТ. На първо място
представеното удостоверение не обвързва съда, поради което търпимостта на
строежа следва да се обсъди, като се съобразят предпоставките в посочените
разпоредби, като неговата роля е свързана единствено с възможността да бъде
извършена прехвърлителна сделка. На второ място, по делото липсват
доказателства, въз основа на какви обективни данни главният експерт при
Община Б. е приел, че строежът отговаря на
градоустройствените и технически норми към момента на изграждане, при
положение, че първия ПУП-ПРЗ е одобрен едва през 2009 г., т. е. както към
момента на изграждане, така и към момента на издаване на удостоверението – 29.09.2005 г. за територията върху която е изграден
строежа е нямало ПУП-ПРЗ, който да окаже какви са градоустройствените параметри
и техническите норми. Отделно от
изложеното ЗУТ не предвижда съобразяване с търпимите, а със законните строежи.
Жалбоподателят не
е ангажирал доказателства сочещи законност на сградите и съоръженията, като
такава не може да се изведе единствено от твърдението, че същите са били
изградени на територията на бивше ТКЗС. Ангажираните в последното заседание
писмени доказателства: протокол на Комисия по ТКЗС за одворяване на ТКЗС „Х.Б.“
за филиала му кв. „К“, със стопанска
площ 80 дка; историческа справка на Държавно земеделско стопанство (ДЗС)
„Ленин“, с. Черноморец; годишен план за работата на ЦДГ № 15; отчетен доклад за
работата на ЦДГ № 15; план за лятната работа на ЦДГ № 15; преписка № Х от
комплексен план по хигиенизирането и благоустрояването на гр. Б. и селищата от
територията му от 1962 г.; строителна програма на Градски народен съвет за 1969
г.; писмо от Окръжен народен съвет № ІV-3123/12.04.1960 г.; генерална сметка
относно кокошарник за 20 000
кокошки на ТКЗС „Х.Б.“ гр. Б.; извадка от протокол на Управителния съвет на
ТКЗС „Х.Б.“; информация за състоянието на строителството при ТКЗС „Х.Б.“от 1960
г.; информация за хода на строителството и как се изпълнява план-график във
връзка със строителната програма за настоящата година на ТКЗС „Х.Б.“ от 1959
г.; заповед № 112/09.03.1965 г.; част от протокол на Общински народен съвет, с
който се отпуска място за строеж на свинарник и за ремонт на детска градина;
извлечение от протокол, с който се задължава отдел „Комунално стопанство“ да
запълни местата на вакантна длъжност „архитект“ към комуналното стопанство за
ръководство и организиране на ТКЗС в района на съвета; извлечение от протокол
във връзка със строежите на ДЗС кв. „К“; заповед 415/30.04.1953 г.; заповед №
284/27.04.1948 г.; заповед № 285/27.04.1948 г.; заповед № 233/28.02.1949 г. и
заповед № 517/29.04.1949 г. са индиция за обсъждането на строителството на
процесните обекти в различни органи на администрацията и свързано с тях
благоустрояване, но не съдържат информация за наличието на строително
разрешение, инвестиционен проект или други строителни книжа по смисъла на § 36
от ДР на ЗУТ. Дори обаче да се приеме, че сградите са законни и
административният орган е следвало да ги съобрази при изготвяне на процесния
ПУП, то несъобразяването им не води до нищожност на оспорения акт, доколкото не
представлява такова нарушение на материалния закон обуславящо пълна липса на
предпоставките на материалната норма.
Предвид
така формираните изводи, съдът намира, че в хода на настоящото производство не
са събрани доказателства, които да удостоверят наличието на такова съществено
нарушаване на приложимата материалноправна норма, което да обоснове нищожност
на решение № 32/13.04.2009 г. на Общински съвет- Б..
Не са налице и основания да се приеме, че при издаване
на оспорения акт е допуснато превратното упражняване на власт. Превратното
упражняване на власт се определя от поставените цели на акта и води до
нищожност единствено когато поставената цел не може да се постигне с никакъв
акт. В настоящия случай, целта на изготвения ПУП е да се регулира определена
територия - неурегулирани до този момент площи. Следователно не е налице и
превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвиканите правни
последици – осъществена регулация на площите, с оспорения акт се преследва
допустима от закона цел.
С оглед на
изложеното, съдът следва да обобщи, че наведените в сезиращата жалба основания
не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна на
акта като унищожаем. Тази възможност за отмяна в настоящия случай е недопустима
поради просрочие на жалбата.
По изложените съображения, съда намира жалбата за неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
По
делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя и от процесуалния представител на
ответника. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, в
полза на Община Б. следва да се присъди сумата от 200 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Б.,
втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Модстрой" ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Хан Тервел" № 12,
представлявано от управителя А. С., против решение № 32/13.04.2009 година на
Общински съвет – Б. (ОбС), с което е одобрен ПУП-ПРЗ на кв. "К" -
окончателен проект при условията на чл. 16 от ЗУТ, в частта му засягаща
поземлени имоти с идентификатори №№ 07079.10.65, 07079.10.64 и 07079.10.63 по
КК и КР на гр. Б..
ОСЪЖДА "Модстрой"
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
"Хан Тервел" № 12, представлявано от управителя А.С.да заплати в
полза на Общински съвет -Б. сумата от 200 (двеста
лева) разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: