№ 229
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600280 по описа за 2025 година
С присъда № 260000 от 24.01.2024 г. по НОХД № 1221/2021 г. Софийският градски съд,
Наказателно отделение, 20 състав е признал подс. Д. С. Д. за ВИНОВЕН в това, че на
15.05.2018 г., в гр. София, в района на Централна автогара, в съучастие като съизвършител с
Ц. Д. М., ЕГН **********, като лице, което заема отговорно служебно положение -
полицейски орган (полицай в сектор „Охранителна полиция" при *** РУ - СДВР), чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поискал и приел обещание за
облага, която не му се следва, от Я. Д. К., а именно сумата от 400 (четиристотин) лева, за да
не извърши действие по служба (за да не осъществи сезиране и предаване на компетентен
орган за предприемане на действия във връзка с констатирано престъпление по чл. 354а, ал.
1 от НК - държане на високорисково наркотично вещество) - чл. 302, т. 1 и т. 2, вр. чл. 301,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 302, т. 1 и т. 2, вр. чл.
301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила, като му е НАЛОЖИЛ и кумулативно предвидените наказания „ГЛОБА", в размер на
две хиляди лева, и лишаване от право да заема длъжност в системата на Министерство на
вътрешните работи (МВР) като държавен служител - полицейски орган, по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР (ЗМВР), като държавен служител, по смисъла на чл. 142, ал.
1
1, т. 2 и ал. 4 от ЗМВР, и като работещ в МВР по трудово правоотношение, по смисъла на
чл. 142, ал. 1, т. 3 и ал. 5 от ЗМВР, за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Със същата присъда съдът е признал подс. Ц. Д. М., за ВИНОВЕН в това, че на
15.05.2018 г., в гр. София, в района на Централна автогара, в съучастие като съизвършител с
Д. С. Д., ЕГН **********, като лице, което заема отговорно служебно положение -
полицейски орган (полицай в сектор „Охранителна полиция" при *** РУ - СДВР), чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поискал и приел обещание за
облага, която не му се следва от Я. Д. К., а именно сумата от 400 (четиристотин) лева, за да
не извърши действие по служба (за да не осъществи сезиране и предаване на компетентен
орган за предприемане на действия във връзка с констатирано престъпление по чл. 354а, ал.
1 от НК - държане на високорисково наркотично вещество) - чл. 302, т. 1 и т. 2, вр. чл. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. т. 1 и т. 2, вр. чл. 301, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА", за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е
отложил за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като му е
НАЛОЖИЛ и кумулативно предвидените наказания „ГЛОБА", в размер на две хиляди
лева, и лишаване от право да заема длъжност в системата на Министерство на вътрешните
работи (МВР) като държавен служител - полицейски орган, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1
от Закона за МВР (ЗМВР), като държавен служител, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 4
от ЗМВР, и като работещ в МВР по трудово правоотношение, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
3 и ал. 5 от ЗМВР, за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
ОСЪДИЛ е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Д. С. Д., ЕГН **********, със
снета по делото самоличност, да заплати сумата от 2 543.53 лв. (две хиляди петстотин
четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки), представляващи ½ от направените по
делото разноски, от които 448.53 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и петдесет и
три стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 2 095 (две хиляди и деветдесет и
пет) лева - в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд,
както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на
всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски градски съд.
ОСЪДИЛ е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Ц. Д. М., ЕГН **********, със
снета по делото самоличност, да заплати сумата от 2 543.53 лв. (две хиляди петстотин
четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки), представляващи ½ от направените по
делото разноски, от които 448.53 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и петдесет и
три стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 2 095 (две хиляди и деветдесет и
пет) лева - в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд,
както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на
всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски градски съд.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба и допълнение
2
към нея от А. К., защитник на подс. Д. С. Д.. Излагат се съображения, че атакуваната
присъда е неправилна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон. Сочи се, че първостепенният съд е направил
необосновани правни изводи, формирани въз основа на неправилен анализ на
доказателствата. Развиват се доводи, че неправилно са кредитирани показанията на св. Я. К.,
които са противоречиви, а и при него е констатирано заболяване, което ограничава
свидетелската му годност. Изтъква се, че свидетелските показания са обсъдени избирателно,
фрагментарно и непрецизно. Изразява се становище, че вътрешното убеждение на съда е
било формирано при нарушение на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка
на доказателствените материали.
В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде
постановен нова, с която подс. Д. Д. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и жалба от подс. Ц. Д. М., чрез
защитника му – А. Й.. Излагат се съображения, че обективната истина не е разкрита, че
доказателствата по делото не са обсъдени в съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, че не са анализирани коректно противоречията в показанията на свидетелите, както и
че липсват годни доказателства за това, да е извършил престъплението, в което е обвинен.
Сочи се, че и наложеното наказание е явно несправедливо.
В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде
постановен нова, с която подс. Ц. М. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Във въззивните жалби не са отправени искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание, защитникът на подс. М., адв. Й. развива доводи, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага
съображения, че гласните доказателствени материали са тълкувани превратно, че
показанията на св. К. са несигурни, непоследователни и противоречиви, тъй като в
показанията му са налице множество несъответствия. Цитира противоречията и
несъответствията в показанията на свидетеля. Изразява съмнение в свидетелската годност на
св. К., както и в отношенията на свидетелите К. и М. с част от полицейските служители от
Вътрешна сигурност и св. Я.. Сочи, че показанията на свидетелите М. и К. са
компрометирани и не следва да бъдат поставени в основата на присъдата. Изтъква, че
показанията на свидетелите Н. и В. са лаконични и не съдържат съществена информация, а
показанията на св. И. са тълкувани превратно. Подчертава, че поначало не са налице
доказателства, от които да се заключи, че подсъдимите са извършили престъплението, в
което са обвинени.
По отношение на наложеното наказание излага съображения, че то е завишено и не е
взето предвид, че наказателното производство се е развило в неразумно дълъг срок. Изтъква
също, че подс. М. е с много добри характеристични данни и отлична професионална
реализация – награждаван е многократно.
В заключение отправя искане атакуваната присъда да бъде отменена и подс. М. да бъде
оправдан по предявеното му обвинение.
Подс. М. в лична защита изразява съгласие със заявеното от неговия защитник и не
прави допълнения.
В съдебно заседание защитникът на подс. Д., адв. К. също излага доводи, че
атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква, че съдът е подходил
избирателно към доказателствата в полза на обвинението и е обосновал изводите си въз
основа на приетата свидетелска годност на св. К., като е кредитирал послесмъртната съдебно
- неврологична и съдебно - психиатрична експертиза. Подчертава, че показанията на св. К.
са противоречиви както като фактология, така и като хронология, а и не съвпадат с тези на
св. М.. Развива съображения, че неправилно не е кредитирано от съда заключението на
първоначалната съдебно – психиатрична експертиза при положение, че вещото лице
подробно е обсъдило в тази експертиза противоречията на показанията на св. К.. Изтъква, че
св. К. е лице с компрометирана свидетелска годност и показанията му не следва да се
кредитират. Излага и доводи, че вътрешното убеждение на съда е формирано в нарушение
3
на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствените материали.
Сочи, че първостепенният съд е обсъдил само фрагменти от анализираните доказателствени
източници, без връзка с останалото им съдържание. Поддържа, че обвинението е скалъпено,
не е несъмнено доказано, поради което моли осъдителната присъда на първата инстанция да
бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. Д. да бъде признат за невинен и
оправдан.
Подс. Д. в лична защита изразява съгласие със заявеното от неговия защитник и не
прави допълнения.
В съдебно заседание прокурорът предлага въззивните жалби срещу
първоинстанционната присъда да бъдат оставени без уважение, тъй като съображенията,
изложени от защитниците, са неоснователни. Сочи, че действително първостепенният съд е
извел фактологията по делото основно на базата на показанията на св. К., но това е така,
защото случилото се по делото се е развило между двамата подсъдими и св. К.. Изтъква, че
първият съд е приел за установена свидетелската годност на посочения свидетел, като е
възприел заключението на тройната съдебно - неврологична и съдебно – психиатрична
експертиза, като е изложил много подробни аргументи по какви причини я възприема и по
какви причини не възприема заключението на първоначалната единична експертиза.
Подчертава, че първоинстанционният съд е изследвал внимателно всички доказателствени
материали, съпоставил ги е помежду им и е проверил показанията на св. К.. Сочи, че
първият съд не е основал присъдата си само на гласни доказателствени средства, а е взел
предвид и писмените доказателствени източници и е обяснил по какъв начин те се отнасят
към свидетелските показания. Счита, че първостепенният съд е провел обективно,
всестранно и пълно разследване и е отговорил подробно на всички относими към предмета
на доказване въпроси. Подчертава, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да доведат до ревизия или отмяна на атакуваната присъда.
В заключение предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.
В последната си дума подс. Ц. М. моли да бъде оправдан.
В последната си дума подс. Д. Д. моли за справедливост. .
Софийският апелативен съд като прецени изложените в жалбите и допълненията към тях
доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.
За да постанови присъдата си Софийският градски съд е събрал многобройни
доказателствени материали, а именно:
гласни доказателствени средства - обясненията на подс. Ц. Д. М., снети в о.с.з. на
24.01.2024 г. (л. 421 от съдебното производство) и тези на подс. Д. С. Д., снети в о.с.з. на
24.01.2024 г. (л. 421/гръб - л. 422 от съдебното производство; показанията на свидетелите Х.
Г. М., снети в открито съдебно заседание (о.с.з.) на 26.10.2021 г. (т. 1, л. 99/гръб - л. 102/гръб
от съдебното производство), както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, пр. 2 от НПК показания, снети на 17.05.2018 г. в хода на досъдебното производство - т. 1,
л. 41 - л. 43 от същото; Я. П. Я., снети в о.с.з. на 26.10.2021 г. (т. 1, л. 103 - л. 106/гръб от
съдебното производство), както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК показания, снети на 15.05.2018 г. в хода на досъдебното производство - т. 2, л. 30 - л.
33 от същото; Р. С. И., снети в о.с.з. на 30.11.2021 г. (т. 1, л. 147/гръб - л. 149/гръб от
съдебното производство), както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК показания, снети на 17.05.2018 г. в хода на досъдебното производство - т. 1, л. 45 - л.
46 от същото); Ц. Н. Н., снети в о.с.з. на 17.02.2022 г. (т. 1, л. 175 - л. 176/гръб от съдебното
производство); Г. П. В., снети в о.с.з. на 17.02.2022 г. (т. 1, л. 177 - л. 178 от съдебното
производство) и Я. Д. К., снети в о.с.з. на 29.03.2022 г. (т. 1, л. 193/гръб - л. 197/гръб от
съдебното производство), както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2,
пр. 2 от НПК показания, снети в хода на досъдебното производство - на 17.05.2018 г,- т. 1, л.
35 - л. 39 от същото) и на 15.05.2018 г. - т. 2, л. 26 - л. 29 от същото;
писмени доказателства и писмени доказателствени средства - заповед за задържане на
Д. С. Д. № 7855зз-5/15.05.2018 г., изготвена от св. Я. Я. - инспектор при Дирекция
4
„Вътрешна сигурност" - МВР (т. 1, л. 11 от досъдебното производство); заповед за задържане
на Ц. Д. М. № 7855зз-6/15.05.2018 г., изготвена от св. Я. Я. - инспектор при Дирекция
„Вътрешна сигурност" - МВР (т. 1, л. 24 от досъдебното производство); протокол за обиск и
изземване от поде. Д. С. Д. от 15.05.2018 г. (т. 2, л. 5 - л. 8 от досъдебното производство),
протокол за обиск и изземване от поде. Ц. Д. М. от 15.05.2018 г. (т. 2, л. 9 - л. 11 от
досъдебното производство); протокол за оглед на местопроизшествие от 15.05.2018 г. (т. 2, л.
12 и л. 13 от досъдебното производство); физикохимична експертна справка № 1695 - Х/2018
(т. 2, л. 37 от досъдебното производство); писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР,
рег. № 785500- 1814/16.05.2018 г. (т. 2, л. 43 от досъдебното производство), ведно с
приложения - писмо от СДВР до директора на Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, рег.
№ 513р-39198/16.05.2018 г. (т. 2, л. 44 от досъдебното производство), кадрова справка №
513р-39172/16.05.2018 г. за Д. С. Д. (т. 2, л. 45 - л. 46 от досъдебното производство), кадрова
справка № 513р-39170/16.05.2018 г. за Ц. Д. М. (т. 2, л. 47 - л. 48 от досъдебното
производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на специфична
длъжностна характеристика на длъжността „полицай - старши полицай" в група „ООР" на
сектор „Охранителна полиция" към РУ - СДВР" № 513р-17150/17.06.2015 г. (т. 2, л. 49 - л. 52
от досъдебното производство) и заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
протокол за връчване на специфична длъжностна характеристика на Ц. Д. М., №
4322/14.07.2015 г. (т. 2, л. 53 от досъдебното производство); заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на ежедневна ведомост на личния състав от 1-ви взвод при *** РУ -
СДВР за разстановка на силите и средствата на 15.05.2018 г. за времето от 07.00 до 19.00
часа (т. 2, л. 56 - л. 58 от досъдебното производство); писмо от Дирекция „Вътрешна
сигурност" - МВР, рег. № 785500-1821/16.05.2018 г. (т. 2, л. 60 от досъдебното производство),
ведно с приложения - протокол за доброволно предаване, рег. № 7855р-3687/16.05.2018 г.. на
оптичен носител, съдържащ записи от охранителни камери, находящи се в гр София, бул.
„Мария Луиза" № 100 - Централна автогара (т. 2, л. 61 от досъдебното производство),
протокол за доброволно предаване, рег. № 7855р-3688/16.05.2018 г., на оптичен носител,
съдържащ записи от охранителни камери, находящи се в гр. София, бул. „Мария Луиза" №
100 - Централна автогара (т. 2, л. 62 от досъдебното производство) и протокол за доброволно
предаване, рег. № 7855р-3689/16.05.2018 г., на оптичен носител, съдържащ записи от
охранителни камери, находящи се в гр София, бул. „Мария Луиза" № 102 - Автогара
„Сердика" (т. 2, л. 63 от досъдебното производство); справка от ОПП - СДВР, рег. № 433200-
70902/02.08.2018 г. по отношение на регистрирани МПС на подсъдимите лица в централна
база на АИС - КАТ (т. 5, л 38 - л. 39 от досъдебното производство); писмо от Агенция по
вписванията - Служба по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличаване по
партидите на подсъдимите лица (т. 5, л. 40 от досъдебното производство); писмо от
Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, рег. № 785500- 3612/2/30.08.2018 г. (т. 6, л. 41 от
досъдебното производство), ведно с приложения - писмо от *** РУ - СДВР до директора на
Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, рег. № 17268/24.08.2018 г. (т. 5, л. 42 от досъдебното
производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на месечен график за
определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на
ППД - 01 взвод, група „ООР" *** РУ - СДВР за периода 01.05.2018 г. - 31.05.2018 г. (т. 5, л.
44 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на
ежедневна ведомост на личния състав от 01 взвод при *** РУ - СДВР за разстановка на
силите и средствата на 15.05.2018 г. от 07.00 часа до 19.00 часа (т. 5, л. 45 - л. 48 от
досъдебното производство) и незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на
разпореждане за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД от група „ООР"
на територията, обслужвана от *** РУ - СДВР през денонощието 14/15.05.2018 г. (т. 5, л. 49 -
л. 51 от досъдебното производство); приемателно - предавателен протокол №
64758/29.08.2019 г. по описа на ЦМУ, Отдел „НОП" (т. 9, л. 138 от досъдебното
производство); писмо от ОД МВР - Враца, рег. № 369000 - 17157/04.11.2021 г., ведно с
приложение - справка за регистрация на Я. Д. К. и Х. Г. М. в Централния полицейски
регистър на лице (т. 1, л. 123 - л. 134 от съдебното производство); писмо от Община Враца,
рег. № 1100-2238/1/24.11.2022 г., ведно с приложение - препис-извлечение от акт за смърт на
Я. Д. К. № 1115/10.11.2022 г., издаден от Община Враца - в оригинал (т. 1, л. 280 - л. 281 от
съдебното производство); писмо от Община Враца, рег. № 1100- 2238/3/14.02.2023 г., ведно с
приложение - заверено електрофотографско (ксерографско) копие на акт за смърт на Я. Д. К.
5
№ 1115/10.11.2022 г., издаден от Община Враца (т. 1, л. 291 - л. 292 от съдебното
производство); писмо от НЗОК, рег. № 07-01-44/17.02.2023 г., ведно с приложение - справка
от информационната система на НЗОК за ползваните медицински услуги от Я. Д. К. (т. 1, л.
294 - л. 233 от съдебното производство); писмо от МБАЛНП „Свети Наум" ЕАД - София,
изх. № Д-439/14.03.2023 г., ведно с приложение - заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на ИЗ № 1954/2015 г. и ИЗ № 10286/2014 г., изготвени във връзка с
лечението на Я. Д. К. (т. 1, л. л. 235 - л. 280 от съдебното производство); писмо от „МТЕХ
МДЛ" ЕООД от 22.03.2023 г., ведно с приложение - незаверени електрофотографски
(ксерографски) копия на въпросник за попълване от пациента - Я. Д. К., преди навлизане на
територията на магнитно- ядрения резонанс и интерпретация (разчитане) на находките,
получени чрез нерентгенов метод (ядрено-магнитен резонанс) за изобразяване на
изследваната област (т. 1, л. 282 - л. 284 от съдебното производство); писмо от „ДКЦ - I -
Враца" ЕООД, изх. № 43/14.03.2023 г. (т. 1, л. 299 от съдебното производство); писмо от д-р
И. И. - С. от 09.03.2023 г., ведно с приложение - заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на амбулаторен лист за преглед на Я. Д. К. (т. 1, л. л. 301 - л. 303 от
съдебното производство); писмо от д-р В. М. от 25.04.2023 г., ведно с приложение - заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на амбулаторни листове и резултати от ЕЕГ от
прегледите на Я. Д. К. (т. 1, л. л. 308 - л. 327 от съдебното производство); заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на листо, формат А4, обективиращ част от
документация по дисциплинарно производство, провеждано спрямо поде. Д., приобщено в
о.с.з. на 24.01.2024 г. (листа на последната корица на т. 2 от делото, който не е подшит,
респективно - не е номериран от съдебното производство); справка за съдимост на поде. Д.
С. Д. (т. 1, л. 18 от съдебното производство) и справка за съдимост на поде. Ц. Д. М. (т. 1, л.
23 от съдебното производство); веществени доказателства - лична карта № 64******27,
издадена на името на Я. Д. К., поставена в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон
серия А 0329313 и ЧВП НЕКД - СДВР - 050, банкноти, запечатани в прозрачен
полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329311 и ЧВП НЕКД - СДВР - 050 и в
прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329311 и ЧВП НЕКД - СДВР -
050, и три броя мобилни телефони - марка „Нокиа", с ИМЕИ 3581210525514629, с поставена
сим - карта на „Глобул", марка „Сони", модел „Експерия", с ИМЕИ 357865052499451 и сим
карта на „Виваком" и марка „Сони", модел „Експерия", с ИМЕИ 356579074046064,
запечатани в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329314 и ЧВП
НЕКД - СДВР - 050 - иззети с протокол за обиск и изземване от Д. С. Д. (т.2, л. 6 - л. 8 от
[1]
досъдебното производство)] банкноти, запечатани в прозрачен полиетиленов плик,
запечатан с картон серия А 0329319 и ЧВП НЕКД - СДВР - 050, и два броя мобилни
телефони - марка „Сони", с ИМЕИ 354188074656179 с поставено в него сим - карта, и марка
„Нокиа", с ИМЕИ 3569140334694093, с поставена сим - карта на „Виваком", запечатани в
прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329320 и ЧВП НЕКД - СДВР -
050 - иззети с протокол за обиск и изземване от Ц. Д. М. (т. 2, л. 9 - л. 11 от досъдебното
производство);високорискови наркотични вещества - обект на изследване на
физикохимичната експертиза № 19/НАР - 883 (т. 9, л. 86 - л. 87 от досъдебното
производство), както следва - обект № 1 - амфетамин, пирацетам и кофеин с активен
компонент амфетамин 11.5 %, с нето тегло 99.54 грама и обект № 2 - амфетамин, пирацетам
и кофеин с активен компонент амфетамин 9.3 %, с нето тегло 97.83 грама, предадени на
ЦМУ, Отдел „НОП", с протокол № 64758/29.08.2018 г.; 3 (три) броя оптични носители на
информация - диск с надпис на него „1" - ВД-00203.1, диск DVD-R с надпис на него „2,
3900 - 4100" - ВД-00203.2 и диск DVD-R с надпис на него „3" - ВД-00203.3 - предадени с
протоколи за доброволно предаване рег. № № 7855р-3687/16.05.2018 г., 7855р-
3688/16.05.2018 г. и 7855р- 3689/16.05.2018 г. - приложение към писмо от Дирекция
„Вътрешна сигурност" - МВР, рег. № 785500-1821/16.05.2018 г., съдържащи записи от
видеокамери - обект на изследване от вещото лице, изготвило видеотехническа експертиза
№ 19/ИДИ - 021 (т. 9, л. 64 от досъдебното производство);
веществени доказателствени средства - фотоалбум, изготвен при извършен оглед на
местопроизшествие - подлез на метростанция „Централна ж. п. гара" от 15.05.2018 г. (т. 2, л.
14 - л. 16 от досъдебното производство); фотоалбум, изготвен при извършен обиск и
6
изземване от Ц. Д. М. на 15.05.2018 г. (т. 2, л. 17-л. 19 от досъдебното производство);
фотоалбум, изготвен при извършен обиск и изземване от Д. С. Д. на 15.05.2018 г. (т. 2, л. 20 -
л. 22 от досъдебното производство);оптичен носител на информация, съдържащ видеозапис
на разпит на св Я. Д. К. пред водещия разследването от 17.05.2018 г.,изготвен с
видеокамера марка „НIKVISION", модел „DS-2СD853F-Е", сер. № *********, чрез
интерфейсен кабел на твърд диск на лаптоп марка „АСЕR" с инв № 2059 (т. 1, л. 40 от
досъдебното производство); оптичен носител на информация, съдържащ видеозапис на
разпит на св Х. Г. М. пред водещия разследването от 17.05.2018 г., изготвен с видеокамера
марка „НIKVISION", модел „DS-2СD853Г-Е", сер. № *********, чрез интерфейсен кабел на
твърд диск на лаптоп марка „АСЕR" с инв. № 2059 (т. 1, л. 44 от досъдебното производство);
оптичен носител на информация – DVD, съдържащ файлове от обектите на техническа
експертиза № 2019/ИКУ - 144 (т. 9, л. 124 от досъдебното производство); способи на
доказване - експертните заключения на видеотехническа експертиза № 19/ИДИ - 021 (т. 9, л.
54 - л. 63 от досъдебното производство), физикохимична експертиза № 19/НАР - 883 (т. 9, л.
86 - л. 87 от досъдебното производство), техническа експертиза № 2019/ИКУ - 144 (т. 9, л. 91
- л. 123 от досъдебното производство) и фармацевтично - оценителна експертиза на
наркотични вещества (т. 9, л. 143 - л. 145 от досъдебното производство);послесмъртна
съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на Я. Д. К., вх. № 275707/18.05.2023 г. по
описа на СГС, приета в о.с.з. на 30.05.2023 г. (т. 1, л. 331 - л. 340 от съдебното производство)
и тройна комплексна съдебно - неврологична и психиатрична експертиза по отношение на
Я. Д. К., вх № 293015/11.12.2023 г. по описа на СГС, приета в с.з. на 19.12.2023 г. (т. 2, л.
386-л. 408 от съдебното.
Въз основа на анализа на посочените доказателства и доказателствени средства
първоинстанционният съд е приел, че подс. Д. С. Д. бил назначен на работа в МВР със
заповед № 8***/01.08.1993 г., на длъжност „полицай", в сектор „Териториална охрана" към
*** РУ - СДВР. Последователно заемал длъжностите „старши полицай" в група „Патрулно
постова дейност" към *** РУ - СДВР, на която бил преназначен със заповед №
1154/27.06.2002 г.; „старши полицай" в група „Охрана на обществения ред" на сектор
„Охранителна полиция" към *** РУ - СДВР, на която бил преназначен със заповед №
626/14.10.2006 г.; „старши полицай" в група „Метрополитен" към отдел „Охранителна
полиция" по допълнителен щат - СДВР, за срок от една година, на която бил назначен със
заповед № К - 2701/07.03.2012 г., чието действие било прекратено със заповед № К -
10649/25.09.2012 г.; „младши инспектор" в група „Охрана на обществения ред' на сектор
„Охранителна полиция" към *** РУ - СДВР, на която бил преназначен със заповед № 51 Зз-
2074/01.04.2015 г.
Към 15.05.2018 г., подс. Д. заемал длъжността „младши инспектор" в група „Охрана
на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към *** РУ - СДВР.
Подсъдимият Ц. Д. М. бил назначен на работа в МВР със заповед № К -
5***/03.05.2010 г. като стажант в ОД МВР - Видин. Последователно заемал длъжностите
„полицай" в сектор „Охрана на обществения ред" на група „Охранителна полиция" към РУП
- *** при ОД МВР - Видин, на която бил преназначен със заповед № 3-1931/29.12.2010 г.;
„старши полицай" в сектор „Охрана на обществения ред" на група „Охранителна полиция"
към РУП – *** при ОД МВР - Видин, на която бил преназначен със заповед № з-
621/26.06.2014 г.; „старши полицай" в група „Охрана на обществения ред" на сектор
„Охранителна полиция" към *** РУ - СДВР, на която бил преназначен със заповеди № 513з-
714/11.12.2014 г. и № 513з-2074/01.04.2015 г.; „старши полицай" в група „Метрополитен"
към отдел „Охранителна полиция" за срок от пет месеца, на която бил назначен със заповед
№ 513з - 2136/17.03.2016 г. Със заповед № 513з- 4676/17.06.2016 г. действието на
предходната заповед било прекратено и подсъдимият бил назначен на длъжност „старши
полицай" в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към ***
РУ - СДВР.
Към 15.05.2018 г. подс. М. заемал длъжността „старши полицай" в група „Охрана на
обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към *** РУ - СДВР.
Съгласно специфичната длъжностна характеристика на длъжността „полицай -
старши полицай" в група „Охрана на обществения ред" („ООР") на сектор „Охранителна
7
полиция" („ОП") към РУ на СДВР (т. 2, л. 50 - л. 52 от досъдебното производство), връчена
на подс. М. на 10.07.2015 г., сред основните длъжностни задължения на заемащия тази
длъжност били да осъществява охранителна дейност, свързана с опазване на обществения
ред, осигуряване безопасност на движението и оказване на противодействие на
престъпността, чрез патрулно - постова дейност на териториален принцип, по маршрути; да
участва в гарантиране правата и свободите на гражданите и възстановяване на обществения
ред, както и при установяване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други
правонарушения; да извършва проверка на документи за установяване на самоличност и
установяване на нарушения, издирване на лица и МПС, вещи и предмети по трайни
идентификационни белези и други, предвидени от закона случаи; при изпълнение на
функциите си да задържа, конвоира и съпровожда лица, извършители на престъпления и
други.
Служителите от група „ООР" при *** РУ - СДВР не работели на екипен принцип, а
се назначавали в наряд, съобразно ротационен принцип.
Съгласно ежедневна ведомост на личния състав от 01 взвод при *** РУ - СДВР за
разстановка на силите и средствата на 15.05.2018 г., от 07.00 часа до 19.00 часа, (т. 2, л. 56 -
л. 59 и т. 5, л. 45 - л. 48 от досъдебното производство), подсъдимите Д. и М. били
определени да осъществяват патрулно - постова дейност (ППД) като пеши патрул (ПП) 53-1
с район на действие Централна автогара.
Съгласно разпореждане за раастановката на силите и средствата, изпълняващи ППД
от група „ООР" на територията, обслужвана от *** РУ - СДВР през денонощието
14/15.05.2018 г. (т. 5, л. 49 - л. 51 от досъдебното производство), ПП 53-1, в състав
подсъдимите М. и Д., следвало да извършва ППД, както следва: за времето от 09.20 часа до
09.50 часа - в района на Автогара Сердика, предгаров площад; за времето от 12.30 часа до
13.00 часа - в района на сектор „Пристигащи"; за времето от 16.40 часа до 17.10 часа - в
района на Централен вход автогара и за времето от 18.00 часа до 18.30 часа - в района на
спирки на масовия градски транспорт „Мария Луиза".
На 15.05.2018 г., в 10.28 часа, подсъдимите Д. и М., изпълняващи функциите си като
ПП 53-1 към група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към ***
РУ - СДВР, се намирали в централното фоайе на Централна автогара, находящо се на първия
етаж на сградата, в което били разположени билетните каси. Подсъдимият Д. носел със себе
си черна подложка, с поставени върху нея информационна карта за дейността на наряда №
А 201533 (два листа), с ръкописен текст върху картата, и различни бланки. Докато
извършвали обход на района, на подсъдимите направило впечатление поведението на лице,
което се било насочило да закупи билет от едно от гишетата, тъй като постоянно се
оглеждало настрани. Поради това те взели решение да пристъпят към полицейска проверка
на лицето. Това лице бил св. Я. Д. К..
Свидетелят К. бил пристигнал същия ден, около 08.30 часа, в гр. София от гр. Враца,
където живеел. От гр. Враца до гр. София, св. К. пътувал с автомобил, управляван от негов
близък приятел, също от гр. Враца - св. Х. М.. Свидетелите М. и К. тръгнали от гр. Враца
към гр. София с намерението да закупят наркотични вещества. Уговорката помежду им била
двамата да пътуват заедно до гр. София, там да се разделят, като св. М. да се върне с
автомобила в гр. Враца, а св. К. да вземе закупеното количество наркотични вещества и да се
прибере в гр. Враца с автобус. След като пристигнали в гр. София, св. К. слязъл в района на
Централна автогара - София и се осведомил, че има автобус, който осъществява редовен
превоз на пътници по линия София - Враца, с час на тръгване 11.00 часа. Решил да пътува с
него. В периода от време от 08.30 часа до 10.28 часа на 15.05.2018 г. св. К. се намирал в гр.
София, на неустановени по делото места.
От неустановено по делото лице и по неустановен начин се снабдил с наркотично
вещество - амфетамин, увито в полиетиленова топка с размери 12 х 7 х 4 см, завита в тиксо.
Полиетиленовата топка съдържала бледорозово вещество на прах и бучки, за което било
установено, че представлява амфетамин, пирацетам и кофеин, с активен компонент
амфетамин 11.5 %, с нето тегло 99.54 грама (обект № 1), и бяло вещество на прах и бучки, за
което било установено, че представлява амфетамин, пирацетам и кофеин, с активен
компонент амфетамин 9.3 %, с нето тегло 97.83 грама (обект № 2 физикохимичната
8
експертиза № 19/НАР - 883 (т. 9, л. 86 - л. 87 от досъдебното производство).
Съгласно първоначалната им уговорка със св. М., наркотичното вещество останало у
св. К., който го увил в носената от него връхна дреха, тип суитчър, в синьо и бяло, поставил
суитчъра в полиетиленов плик с надпис „ДАР", а последният поставил в друг найлонов
полиетиленов плик, зелен на цвят, със снимки върху него и надпис „ВАLGARIA", който
носел в ръка.
В 10.28 часа, св. К. се намирал в района на Централна автогара - София. Свидетелят
бил облечен с бяла тениска с къс ръкав, черен панталон, черни обувки и тъмночервен елек,
като на главата си носел тъмна на цвят шапка с козирка (вж. заключение на видеотехническа
експертиза № 19/ИДИ - 021 – т. 9, л. 54 - л. 63 от досъдебното производство). В джобовете на
дрехите си носел телефон, ключове, цигари, запалка и портфейл. В едната си ръка държал
найлоновия полиетиленов плик, зелен на цвят, със снимки върху него и надпис
„ВАLGARIA", в който бил поставен втория полиетиленов плик с надпис „ДАР", съдържащ
връхната дреха, тип суитчър, в която била увита полиетиленовата топка с неправилна форма,
с размери 12 х 7 х 4 см, завита в тиксо.
Свидетелят К. влязъл в централното фоайе на Централна автогара - София, и се
насочил към една от билетните каси, находящи се на първия етаж на сградата, за да си
закупи билет за автобуса за гр. Враца, който потеглял по разписание в 11.00 часа.
Поведението му било регистрирано от камери 09 и 05. монтирани във фоайето на Централна
автогара - София. Той се оглеждал около себе си и с това поведението му привлякло
вниманието на патрулиращите униформени полицейски служители при *** РУ - СДВР -
подсъдимите. Д. и М..
Подсъдимите се приближили към гишето, пред което стоял св. К., изчакали го да си
закупи билет и да се отдалечи от гишето, и се насочили към него. Подсъдимият Д. го спрял,
легитимирал се и поискал личната карта на свидетеля за проверка.През това време подс. М.
стоял на разстояние от около метър от свидетеля. Свидетелят К. подал на подс. Д. личната
си карта, № 64******27. Подсъдимият Д. извършил проверка на документа, след което го
предал на подс. М., който също го проверил и го върнал обратно на Д.. Поведението им
било регистрирано от камери 09 и 05, монтирани във фоайето на Централна автогара -
София.
В 10.29 часа, полицейските служители Д. и М. приканили св К. да ги последва към
стълбищна клетка, разположена в дясно от изхода на автогарата, срещу и по диагонал на
билетните каси, която била преградена от общото помещение посредством прозрачна
преграда и монтирана в нея врата, облепени с рекламни пана. Свидетелят ги последвал и в
10.31 часа тримата преминали зад прозрачната преграда и останали на стълбищната
площадка до 10.39 часа. Поведението им било регистрирано от камера 09, монтирана във
фоайето на Централна автогара - София. Там, подс. Д. се свързал със служителя в
оперативния дежурен център на *** РУ - СДВР - св. Р. И., и поискал справка относно лицето
Я. Д. К.. Поучил информация, че св. К. има полицейска регистрация по линия на кражби и
наркотици. През това време, подс. М. наредил на св. К. да извади всички вещи от джобовете
си. Свидетелят изпълнил нареждането и извадил от джобовете си носените от него телефон,
ключове, цигари, запалка и портфейл, които поставил върху радиатор. Подсъдимият М.
предприел личен обиск на свидетеля и пребъркал джобовете на дрехите му. След това взел
носения от него найлонов плик, бръкнал в него и след като разровил съдържанието му, го
изсипал на земята. От плика изпаднали връхната дреха, тип суитчър, и полиетиленовата
топка, увита в тиксо, съдържаща наркотични вещества. Подсъдимият М. попитал каква е
тази топка, на което св. К. отговорил, че не знае и че топката не е негова. Подсъдимият М.
отговорил, че според него, това са наркотици.
Междувременно била получена и справката за криминалните регистрации на св. К.
по линия на кражби и наркотици и след като научил информацията, подс. Д. също се
съгласил, че най- вероятно това са наркотици. Тогава подс. М. заявил на св. К., че и преди е
имал проблеми с полицията и за да няма проблеми, за да не го задържат и да го пуснат да се
прибира във Враца, трябва да им даде сумата от 400 лева, добавяйки: „Започвай да мислиш
нещо, защото ще те затворим!".
Подсъдимият Д. се съгласил с подс. М., като кимнал с глава.
9
Свидетелят К. им заявил, че има в себе си само 20 лева, на което подс. М. отвърнал
„Двадесет лева не те оправят!".
В 10.39 часа подсъдимите наредили на св. К. да ги последва и тримата излезли от
стълбищната клетка и се насочили към изхода на Централна автогара, находящ се
непосредствено вляво до стълбището, а след това и към автомобил, ползван от подс. Д. - л.
а., марка „БМВ", сив на цвят, е неустановен по делото модел и регистрационен номер,
паркиран в уличка, находяща се в близост.
Личната карта на св. К. останала у подс. Д., който я бил прибрал в предния десен джоб
на формения панталон, с който бил облечен. Подсъдимият Д. носел и черната подложка с
поставените върху нея информационна карта за дейността на наряда № А 201533 (два
листа), с ръкописен текст върху картата, и различни бланки.
Подсъдимият М. носел найлоновия плик, който бил взел от св. К., в който бил върнал
съдържимото му от преди проверката. Свидетелят вървял до тях. Тримата се насочили към
подлеза пред Автогарата. Поведението им било регистрирано от камера 09, монтирана във
фоайето на Централна автогара – София и на камера 16, монтирана пред автогарата,
насочена към предгаровия площад.
Докато вървели, св. К. поискал разрешение от подсъдимите да се обади на свой
приятел, от когото да поиска да му изпрати пари по „Изипей". Подсъдимият М. му разрешил
и св. К. се обадил на св. М., който по същото време вече пътувал обратно от гр. София за гр.
Враца и се намирал в района на гр. Ботевград. Свидетелят К. използвал приложението
„Вайбър" и осъществил обаждане от ползвания от него мобилен телефон с телефонен номер
087******** към ползвания от св. М. телефонен номер 087********. Когато св. М.
отговорил, св. К. му съобщил, че има проблем с полицията в района на автогарата, че
полицейски служители са намерили носеното от него наркотичното вещество и че за да го
пуснат, св. К. трябвало да им даде пари.
Свидетелят М. попитал за каква сума пари става въпрос, тъй като разполагал със
сумата от 120 лева. Свидетелят К. поискал от св. М. да му изпрати по „Изипей" сумата от
200 лева, но, чувайки това, подс. М. заявил на свидетеля „Няма шанс!". Тогава св. К.
поискал от св. М. 300 лева, но полицейските служители, след кратко обсъждане помежду си,
заявили, че и тази сума не е достатъчна. При това, св. К. споменал пред св. М. сумата от 400
лева и подсъдимите се съгласили да получат тази сума.
Свидетелят М., който бил чул голяма част от разговора между подсъдимите и св. К.,
се съгласил да я изпрати на св. К., но заявил, че ще му трябва около един час, за да се
прибере в гр. Враца и да изпрати парите.
Свидетелят К. предал тази информация на подсъдимите и те решили да изчакат
заедно с него паричния превод.
През това време подсъдимите и св. К. пристигнали до автомобила, ползван от подс.
Д.. Той отключил багажното му отделение и прибрал там найлоновата торба, в която били
поставени вещите на св. К., ведно с топчето, съдържащо наркотични вещества, като
задържал личната карта на свидетеля в себе си.
Подсъдимият Д. отново се свързал с ОДЧ на *** РУ - СДВР - св. Р. И., и подал
информация, че лицето е проверено и освободено, каквато била установената практика,
когато не предстояло предприемане на действия спрямо провереното лице. След това
тримата се насочили към съседна, по-малка автогара, ползвана за международни превози,
взели за себе си и за св. К. кафе, и се разположили пред павилиона за кафе, за да изчакат
обратното обаждане на М..
Тъй като наближавало времето на тръгване на автобуса за гр. Враца, за който
подсъдимият си бил закупил билет, той съобщил това на полицейските служители, на което
те му отвърнали, че ще му презаверят билета, след като той им осигури парите.
Подсъдимите и св. К. останали там до около 12.30 часа, като през това време
полицейските служители се отзовали на сигнал за нарушение в района, а св. К. ползвал
тоалетната.
Междувременно, св. М., пътувайки от гр. София към гр. Враца, позвънил на свой
10
познат от гр. Враца - св. Ц. Н. - началник сектор „БОП" - Враца. Монтана.
Уведомил го, че негов приятел - св. Я. К., когото св. Н. познавал във връзка с това, че
бил криминален контингент по линия наркотици, е задържан на автогарата в гр. София, с
около 200 грама амфетамин, от полицейски служители, които били намерили наркотичното
вещество и искали от св. К. 400 лева, за да бъде освободен и да му върнат „материала".
Посочил, че исканата сума трябвало да бъде преведена по „Изипей", откъдето св. К.
да ги изтегли и да ги предаде на полицейските служители.
Свидетелят Н. обяснил на св. М., че сигналът трябва да бъде предаден на Дирекция
„Вътрешна сигурност" - МВР в гр. София, и св. М. се съгласил. Тогава св. Н. се свързал със
св. Г. В. - служител в Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР в гр. София, и му предал
информацията, която бил получил от св. М..
Свидетелят В. преценил, че получената информация изисква да бъдат предприети
спешни действия и докладвал на свой ръководител. Създадена била организация за
провеждане на специализирана полицейска операция в района на Централната автогара -
София, като за отговорен служител от Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР бил
определен св. Я. Я.. Последният започнал комуникация със св. М., от която се осведомявал
за разговорите между него и св. К. и за тези между последния и полицейските служители.
След като изминало исканото от св. М. време от около час, необходим му да се
прибере и да изпрати парите, около 12.00 часа, подсъдимите заявили на св. К., че търпението
им започнало да се изчерпва и го приканили отново да позвъни на приятеля си. Свидетелят
изпълнил нареждането и позвънил на св. М..
Свидетелят М. заявил на св. К., че е събрал сумата от 300 лева и чака да му донесат
още 100 лева.
Свидетелят К. веднага предал думите му на подсъдимите, при което подс. Д.
предложил на подс. М. да вземат тези 300 лева и „да се приключва", че било минало много
време. Подсъдимият М. се съгласил и св. К. се уговорил със св. М. последният да изпрати
сумата по „Изипей".
Свидетелят М. отново възприел голяма част от разговора между св. К. и подсъдимите,
а след това предал за разговора си със К. и чутото от него на св. Я..
След като св. М. се ангажирал да изпрати парите по „Изипей", подсъдимите и св. К.
тръгнали по посока подлеза пред Централната автогара, находящ се бул. „Мария Луиза" №
100. По пътя си подсъдимите показали на св. К. близко находящ се пункт на „Изипей",
откъдето да изтегли парите.
След това, подс. М. и св. К. продължили в посока подлеза, а подс. Д. отишъл отново до
автомобила си, откъдето извадил вещите на св. К., които бил оставил там по-рано същия ден
и също тръгнал в посока подлеза.
В това време вече била в ход специализираната полицейска операция по установяване и
задържане на подсъдимите лица.
Свидетелят Я. и други цивилни служители от Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР
вече били заели позиции в района на Централна автогара, били локализирали подсъдимите и
св. К. и осъществявали наблюдение спрямо тях.
Около 12.45 часа, подс. М. и св. К. се намирали в подлеза на Централна автогара,
находящ се бул. „Мария Луиза" № 100, вдясно по посока на булеварда от пл. „Лъвов мост",
като останали да изчакат подс. Д. край декоративен фонтан, разположен в самия подлез.
Подсъдимият М. приканил свидетеля да не стои в непосредствена близост до него, за да
не правят впечатление.
Скоро подс. Д. се присъединил към тях, като тримата останали до фонтана да изчакат
обаждането от св. М..
Подсъдимият Д. оставил носения от него найлонов върху фонтана, а върху него
поставил носената от него черна подложка с поставени върху нея информационна карта за
дейността на наряда № А 201533 и различни бланки.
11
Там, св. Я. и другите служители от Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР предприели
заградително мероприятие и след като се легитимирали, пристъпили към задържане на
подсъдимите, а св. Я. запазил местопроизшествието до идването на разследващ орган.
На 15.05.2018 г., в 13.30 часа, подс. Д. Д. бил задържан по реда на ЗМВР, за срок от 24
часа, със заповед № 7855зз-5/15.05.2018 г., изготвена от св. Я. Я. - инспектор при Дирекция
„Вътрешна сигурност" - МВР. Подсъдимият Ц. М. също бил задържан по реда на ЗМВР, за
срок от 24 часа, със заповед № 7855зз-6/15.05.2018 г., изготвена от св. Я..
За времето от 15.00 часа до 15.50 часа на 15.05.2018 г. в гр. София, бул. „Мария Луиза"
№ 100, в подлеза, находящ се вдясно по посока на булеварда от пл. „Лъвов мост", пред
декоративен фонтан, разположен вътре в самия подлез, бил извършен личен обиск на подс.
Д. С. Д., в присъствието на поемните лица В. И. С. и В. В. Т..
В хода на извършения обиск, в предния десен джоб на панталона, с който подс. Д. бил
облечен, била установена и иззета лична карта № 64******27, издадена на името на св. Я. Д.
К., която била поставена в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон серия А
0329313 и ЧВП НЕКД - СДВР - 050.
Установени и иззети били също и банкноти, които били запечатани в прозрачен
полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329311 и ЧВП НЕКД - СДВР - 050 и в
прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329311 и ЧВП НЕКД - СДВР -
050, както и три броя мобилни телефони - марка „Нокиа", с ИМЕИ 3581210525514629, с
поставена сим - карта на „Глобул", марка „Сони", модел „Експерия", с ИМЕИ
357865052499451 и сим карта на „Виваком" и марка „Сони", модел „Експерия", с ИМЕИ
356579074046064, запечатани в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон серия А
0329314 и ЧВП НЕКД - СДВР - 050.
Резултатите от извършеното действие по разследването били обективирани в
едноименен протокол за обиск и изземване, на основание чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от НПК (т. 2,
л. 6 - л. 8 от досъдебното производство), одобрен с определение от 16.05.2018 г.,
постановено по НЧД № 2314/2018 г. по описа на СГС - НО, 25-ви състав (т. 3, л. 4 от
досъдебното производство).
За извършеното действие по разследването бил изготвен и фотоалбум (т. 2, л. 20 - л. 22
от досъдебното производство).
За времето от 16.00 часа до 16.20 часа на 15.05.2018 г. в гр. София, бул. „Мария Луиза"
№ 100, в подлеза, находящ се вдясно по посока на булеварда от пл. „Лъвов мост", пред
декоративен фонтан, разположен вътре в самия подлез, бил извършен личен обиск на подс.
Ц. Д. М., в присъствието на поемните лица В. И. С. и В. В. Т..
В хода на извършения обиск били установени и иззети банкноти, които били
запечатани в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329319 и ЧВП
НЕКД - СДВР - 050, както и два броя мобилни телефони - марка „Сони", с ИМЕИ
354188074656179 с поставено в него сим - карта, и марка „Нокиа", с ИМЕИ
3569140334694093, с поставена сим - карта на „Виваком", запечатани в прозрачен
полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329320 и ЧВП НЕКД - СДВР - 050.
Резултатите от извършеното действие по разследването били обективирани в едноименен
протокол за обиск и изземване, на основание чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от НПК (т. 2, л. 9 - л. 11 от
досъдебното производство), одобрен с определение от 16.05.2018 г., постановено по НЧД №
2315/2018 г., по описа на СГС, НО, 25 състав.
За извършеното действие по разследването бил изготвен и фотоалбум (т. 2, л. 17 - л. 19
от досъдебното производство).
Приобщените в качеството им на веществени доказателства по делото мобилни телефони,
иззети в хода на извършения обиск на подсъдимите лица, са предмет на изследване от
вещото лице, изготвило техническата експертиза № 2019/ИКУ - 144 (т. 9, л. 91 - л. 123 от
досъдебното производство), която дава заключение за техническата изправност и
информацията, съдържаща се в паметите на изследваните обекти.
За времето от 16.30 часа до 17.00 часа на 15.05.2018 г., бил извършен оглед на
местопроизшествие - гр. София, бул. „Мария Луиза" № 100, подлез, находящ се вдясно по
посока на булеварда от пл. „Лъвов мост", пред декоративен фонтан вътре в самия подлез.
12
Върху самия фонтан бил установен найлонов полиетиленов плик, зелен на цвят, със
снимки върху него и надпис „ВАLGARIA".
Върху плика била установена черна подложка, с поставени върху нея листа с ръкописен и
напечатан текст, както следва: информационна карта за дейността на наряда № А 201533
(два листа), с ръкописен текст върху картата, и различни бланки.
В плика бил установен втори полиетиленов плик с надпис „ДАР", в който били
установени суитчър в синьо и бяло и полиетиленова топка с неправилна форма с размер
12x7x4 см, завита в тиксо. Полиетиленовата топка била отворена чрез разрез със скалпел и
вътре било установено бяло прахообразно вещество. Найлоновият полиетиленов плик, зелен
на цвят, със снимки върху него и надпис „ВАLGARIA", черната подложка с поставени върху
нея листа с ръкописен и напечатан текст, както следва: информационна карта за дейността
на наряда № А 201533 (два листа), с ръкописен текст върху картата, и различни бланки;
вторият полиетиленов плик с надпис „ДАР" и суитчъра в синьо и бяло, били запечатани в
прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329315 и ЧВП НЕКД - СДВР -
050.
Полиетиленовата топка с неправилна форма, с размер 12/7/4 см, завита в тиксо, била
запечатана в в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон серия А 0329316 и ЧВП
НЕКД - СДВР - 050.
Резултатите от извършеното действие по разследването, били обективирани в протокол
за оглед на местопроизшествие от 15.05.2024 г. (т. 2, л. 12 и л. 13 от досъдебното
производство).
За извършеното действие по разследването бил изготвен и фотоалбум (т. 2, л. 14 - л. 16
от досъдебното производство).
От физикохимична експертна справка № 1695 - Х/2018 (т. 2, л. 37 от досъдебното
производство) се установява, че в полиетиленовата топка се съдържал полиетиленов плик,
съдържащ бледорозово вещество на прах и бучки - обект № 1, и полиетиленов плик,
съдържащ бяло вещество на прах и бучки –обект № 2 на физикохимичната експертна
справка, които били запечатани с картон серия А № 0372708 и печат 032 НЕКД - СДВР.
Видно от заключението на физикохимичната експертиза № 19/НАР - 883 (т. 9, л. 86 - л.
87 от досъдебното производство), в обект № 1 се доказва наличие на амфетамин, пирацетам
и кофеин с активен компонент амфетамин 11.5 %, с нето тегло 99.54 грама. В обект № 2 се
доказва наличие на амфетамин, пирацетам и кофеин с активен компонент амфетамин 9.3 %,
с нето тегло 97.83 грама.
Съгласно заключението на фармацевтично - оценителна експертиза на наркотични
вещества (т. 9, л. 143 - л. 145 от досъдебното производство), левовата равностойност на
иззетите количества високорискови наркотични вещества е както следва: обект № 1,
съдържащ амфетамин, пирацетам и кофеин с активен компонент амфетамин 11.5 %, с нето
тегло 99.54 грама е на стойност 2 986.20 лева. Обект № 2, съдържащ амфетамин, пирацетам
и кофеин с активен компонент амфетамин 9.3 %, с нето тегло 97.83 грама, е на стойност 2
934.90 лева.
Общата стойност на наркотичните вещества възлиза на 5 921.10 лева.
Високорисковите наркотични вещества, обект на изследване на физикохимичната
експертиза № 19/НАР - 883, били предадени на Централно митническо управление (ЦМУ),
Отдел „НОП", с протокол № 64758/29.08.2018 г. (т. 9, л. 138 от досъдебното производство).
С протокол за доброволно предаване, рег. № 7855р-3687/16.05.2018 г., на служител на
Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, бил предаден оптичен носител, съдържащ записи от
охранителни камери, находящи се в гр. София, бул. „Мария Луиза" № 100 - Централна
автогара (т. 2, л. 61 от досъдебното производство).
С протокол за доброволно предаване, рег. № 7855р-3688/16.05.2018 г., на служител на
Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, бил предаден оптичен носител, съдържащ записи от
охранителни камери, находящи се в гр. София, бул. „Мария Луиза" № 100 - Централна
автогара (т. 2, л. 62 от досъдебното производство).
С протокол за доброволно предаване, рег. № 7855р-3689/16.05.2018 г., на служител на
13
Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, бил предаден, на оптичен носител, съдържащ
записи от охранителни камери, находящи се в гр. София, бул. „Мария Луиза" № 102 -
Автогара „Сердика".
Така съставените протоколи били приобщени към доказателствената съвкупност,
посредством предаването им на водещия разследването с писмо на директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност" - МВР, рег. № 785500-1821/16.05.2018 г. (т. 2, л. 60 от досъдебното
производство).
Оптичните носители, съдържащи записи от видеокамерите в района – диск DVD-R с
надпис на него „1" - ВД-00203.1, диск DVD-R с надпис на него „2, 3900 - 4100" - ВД-00203.2
и диск с надпис на него „3" - ВД-00203.3 - предадени с протоколи за доброволно предаване
рег. № № 7855р-3687/16.05.2018 г., 7855р- 3688/16.05.2018 г. и 7855р-3689/16.05.2018 г. -
приложение към писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, рег. № 785500-
182.1/16.05.2018 г., съдържащи записи от видеокамери, са обект на изследване от вещите
лица, изготвило видеотехническа експертиза № 19/ИДИ - 021 (т. 9, л. 64 от досъдебното
производство).
Вещите лица дават заключение, че информацията, съдържаща се на записите, за
посочените в задачата три лица, е записана в интервала от 10:28:00 до 10:40:24 часа на
15.05.2018 г., като лицата са записани от камери с № № 05, 09 и 16. В посочения интервал е
установено едновременно присъствие на лице, отговарящо по идентификационни признаци
на св. Я. Д. К. и униформени лица, отговарящи по идентификационни признаци на
подсъдимите Ц. Д. М. и Д. С. Д..
Камери с № № 05 и 09 са заснели подаване на предмет/и, наподобяващи по форма и
размер документ за самоличност между лицата по пункт 1 и по пункт 2. В интервала от
10.30 часа до 10.39 часа лицата остават зад преграда, където действията им са скрити от
гледната точка на камерата.
Подсъдимият Д. С. Д. е роден на ******** г., в гр. ***, област ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, работи като старши полицай в *** РУ - СДВР,
живущ в гр. ***, кв. *** ул. „***, бл. № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********.
Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Подсъдимият Ц. Д. М. е роден на
******** г., в гр. ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
работи като старши полицай в *** РУ - СДВР, живущ в гр. ***, ж.к. „***", бл. № *, вх. *, ет.
*, ап. *, ЕГН **********.
Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно авторството на
деянието и начина на извършването му са правилно установени, като при съвкупната оценка
на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал обясненията
на подсъдимите, свидетелските показания, заключенията на приетите по делото експертизи,
писмените и веществените доказателствени източници и подробно е обосновал
съображенията си, въз основа на които е дал вяра на част от показанията на свидетелите и на
част от обясненията на подсъдимите Д. и М.. Липсват основания, които да мотивират
въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
При извършения собствен анализ на доказателствените материали Софийският
апелативен съд констатира следното.
С основание първостепенният съд при изграждането на изводите си по фактите
частично е дал вяра на обясненията на подсъдимите, с оглед на двояката им природа на
доказателствено средство и средство за защита, както и предвид съответствието с другите
доказателствени материали по делото.
Поначало обясненията на подсъдимите Д. и М. относно разпределението им като ПП
53-1 към група „ООР" на сектор „Охранителна полиция" към *** РУ - СДВР към
14
инкриминираната дата - 15.05.2018 г., и определения им район, на който следвало да
извършват обход за времето от 07.00 до 19.00 часа, правилно са оценени като достоверни и
обективни, тъй като са еднопосочни и последователни, а и са в корелация с приобщените
писмени доказателствени средства, заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
ежедневна ведомост на личния състав от 1-ви взвод при *** РУ - СДВР за разстановка на
силите и средствата на 15.05.2018 г. за времето от 07.00 до 19.00 часа (т. 2, л. 56 - л. 58 от
досъдебното производство) и незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на
разпореждане за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД от група „ООР"
на територията, обслужвана от *** РУ - СДВР през денонощието 14/15.05.2018 г. (т. 5, л. 49 -
л. 51 от досъдебното производство). Заявеното от подсъдимите, че са били разпределени да
извършват обход в района на Централна автогара - София, е доказателствено подкрепено и
от назначената и изготвена видеотехническа експертиза № 19/ИДИ - 021, която дава
заключение за съдържанието на изображенията, заснети от видеокамерите в района на
автогарата и обективирани на оптични носители - диск РУй-Р с надпис на него „1" - ВД-
00203.1, диск 0\Ю-Р с надпис на него „2, 3900 - 4100" - ВД-00203.2 и диск ОУО-Р с надпис
на него „3" - ВД-00203.3 - предадени с протоколи за доброволно предаване рег. № № 7855р-
3687/16.05.2018 г., 7855р- 3688/16.05.2018 г. и 7855р-
3689/16.05.2018 г. - приложение към писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, рег.
№ 785500-1821/16.05.2018 г.
С основание първият съд е възприел като достоверни и обясненията на подс. Д. във
връзка с повода, наложил да се пристъпи към полицейска проверка на св. Я. К., а именно
това, че същият постоянно се оглеждал настрани (вж. обясненията му, депозирани на л. 422,
т. 2 от съдебното производство), настоящият състав също не намира основание да
дискредитира. По отношение на това обстоятелство въззивният съд намира, че обясненията
на подс. Д. са напълно логични, житейски правдоподобни, а и не са оборват от други
доказателствени материали.
С нужната обективност подс. Д. е описал и външния вид на св. К., найлоновият плик,
който е носел и това, че заедно с подс. М. пристъпили към проверка на лицето,
непосредствено след като то си закупило билет от едно от билетните гишета на автогарата.
Обясненията му за посочените обстоятелства са в синхрон както с показанията на св. К.,
така и със заключението на назначената и изготвена видеотехническа експертиза № 19/ИДИ
- 021, в частта, в която вещото лице дава заключение относно изображенията, записани от
видеокамери 05 и 09.
Правилно е дадена вяра и на пестеливите обяснения на подсъдимите Д. и М. във
връзка с това какви действия по проверка на св. К. и неговия багаж са предприели, какъв е
резултатът от проверката на багажа, носен от свидетеля, и изявлението му, че
полиетиленовото топче, увито в тиксо, не е негово, а на негов приятел. За посочените
обстоятелства на подсъдимите са в синхрон помежду им, в корелация са с показанията на св.
К. и с писмените доказателствени източници, а също и със заключението на
видеотехническата експертиза № 19/ИДИ - 021, в частта, в която вещото лице дава
заключение относно изображенията, записани от видеокамери 05 и 09.
Правдиви са и обясненията на подсъдимите, че по-късно същия ден са били
задържани от цивилни полицейски служители в подлеза на Централната автогара, като подс.
Д. е посочил, че това се е случило, докато се намирали до фонтан, който не работел. В тази
част обясненията им се подкрепят от показанията на свидетелите К. и Я., а и от описаното в
протоколите за обиск на лица и оглед на местопроизшествие, поради което първостепенният
съд с основание ги е кредитирал.
Въззивният съд споделя вижданото на първата инстанция, че не може да бъде дадена
вяра на обясненията на подсъдимите Д. и М., че са останали в района, заедно със св. К., за да
изчакат на място да дойде приятелят му, на когото било пакетчето, открито в багажа на
свидетеля, както и че към момента на задържането им са се били отправили към районното
полицейско управление. Тези обяснения на подсъдимите са лишени от достоверност по
много причини. От една страна напълно нелогично е да се чака около три часа /от момента
на започване на проверката на св. К. в 10, 29 ч. до 13,30 ч. – задържането на подс. Д./
идването на някакъв хипотетичен приятел /в конкретния случай – св. М./, който видно от
15
еднопосочните и взаимодопълващи се показания на свидетелите К., М. и Н., отдавна е бил
на път за гр. Враца. От друга страна такова поведение на подсъдимите е в разрез със
служебните им задължения по закон. Не могат са приемат като достоверни и обективни и
твърденията на подсъдимите, че към момента на задържането им са се били отправили към
районното полицейско управление. Тези обяснения категорично се оборват от заявеното от
св. К., че подсъдимите са изчаквали да постъпи превод по „Изипей" от св. М., както и от
показанията на св. И., че известно време след като подс. Д. направил справка за св. К.,
отново се обадил на ОДЧ, съгласно установената практика, и заявил, че лицето е проверено
и освободено. Следва да се отбележи, че подс. Д. в обясненията си сам е заявил, че
задържането им от цивилни полицейски служители се е случило, докато се намирали до
фонтан, който не работел. Нужно е да се подчертае също, че поведението на двамата
подсъдими е наблюдавано от цивилните полицейски служители продължително време /около
20-30 минути/ и възприетото от тях, по никакъв начин не води до извод, че подсъдимите Д.
и М. са предприели действия по упражняване на правомощията им по отвеждане на св. К. в
районното полицейско управление и задържането му.
С оглед на изложеното и въззивният съд не дава вяра на обясненията на подсъдимите за
посочените обстоятелства, тъй като те са необективни, недостоверни, неправдоподобни, а и
опровергани от редица други доказателствени източници.
С основание първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подс. Д., че в
хода на предприетия оглед на местопроизшествие едно от присъстващите лица взело
папката, която подсъдимият бил оставил върху фонтана, и я поставило върху плика, носен от
св. К.. В тази част обясненията на подс. Д. напълно се опровергават от показанията на св. Я.,
който е разказал, че преди задържането на подсъдимите е възприел същите да стоят до
фонтана, като между тях имало поставен найлонов плик, а върху него - папка с документи.
Както правилно е отбелязал и първият съд липсва основание, което да доведе до съмнение,
че местопроизшествието е било запазено от св. Я. до началото на огледа, както е отразено в
протокола от извършеното действие по разследването. Съответното действие по
разследването е извършено в присъствието на две поемни лица, служител на Дирекция
„Вътрешна сигурност" - МВР и експерт при ОЕКД - СДВР (вж. отразеното в едноименния
протокол - т. 2, л. 12 от досъдебното производство), които са подписали протокола без
бележки и възражения и за съда е несъмнено, че водещият разследването е отразил в
протокола вярно и точно поредността на извършените действия и резултатите от същите.
Предвид на изложеното по-горе въззивната инстанция намира, че обясненията на
двамата подсъдими са обсъдени с нужното внимание от първостепенния съд, съпоставени са
прецизно с останалите доказателствени източници и са изложени пространни аргументи в
кои части им се дава вяра и в кои части не следва да бъдат кредитирани. Нужно е да се
посочи, че внимателният и задълбочен прочит на обясненията на подсъдимите показва, че те
дават в по-голямата си част достоверни и правдиви обяснения, но все за обстоятелства,
които до известна степен са периферни за същинския предмет на доказване по делото. В
обясненията им липсват сведения за това какви точно разговорили са водили със св. К. в
продължение на около три часа, кое е наложило де престоят в района три часа, кое е
наложило да пият кафе и да купуват кафе на свидетеля, защо са ходили няколко пъти до
полицейския автомобил, защо не са извикали своевременно компетентна разследваща група
за установяване вида и количеството на наркотичното вещество или пък защо веднага след
направената справка за св. К., не са го отвели в полицейското управление.
Разбира се тези обстоятелства, от особено значение за предмета на доказване, са
установени от първата инстанция с помощта на множество други доказателства и
доказателствени средства.
Възраженията на защитниците на подсъдимите, че показанията на св. К. са
изключително противоречиви, че той е лишен от свидетелската годност и поради това
показанията му не могат да се поставят в основата на фактическите изводи на съда,
въззивната инстанция намира за неоснователни.
В тази връзка първостепенният съд обстойно и прецизно е обсъдил двете
16
разнопосочни заключения на приетите по делото експертизи, а именно - заключението на
послесмъртната съдебнопсихиатрична експертиза и това на комплексната съдебно –
неврологична и психиатрична експертиза и с основание е възприел имено заключението на
комплексната съдебно – неврологична и психиатрична експертиза. Съображенията на
първата инстанция изцяло се споделят и от въззивния съд. В допълнение е нужно да се
посочи, че вещото лице д-р Маргарита Коцева – Денчева до известна степен е изготвила
заключението си въз основа на анализ и оценка на показанията на св. К. и е достигнала до
извод, че те са доста противоречиви, което не е в нейната компетентност, а е в
компетентността на съда и в рамките на неговите правомощия. Вещото лице е отразило, че
св. К. страда от основно заболяване - G40.6 Grand mal припадъци (с малки припадъци (реtit
mal) или без тях), неуточнени: състояние след ЧМТ, с придружаващо заболяване F15.2
Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба
на други психоактивни вещества; вредна употреба. Вещото лице е посочило също, че
освидетелстваният не е бил в състояние да дава достоверни показания за фактите, имащи
значение за делото, на 15-17.05.2018 г. и на 29.03.2022 г., тъй като през деня на 15.05.2018 г.
не е могъл да възприема правилно фактите от действителността, поради промяна в
съзнанието му, вследствие на основното заболяване. Следва да се отбележи, че в тази част
заключението не почива на нито един обективен факт по делото. Това е така, защото по
делото изобщо липсват данни след 2015 г. св. К. да е получавал припадъци, да е имал изобщо
някакви пристъпи, както и да е бил с помрачено съзнание на 15.05.2018 г., на 17.05.2018 г.
или пък на 29.03.2022 година. Точно поради това и вещото лице на стр. 9 от заключението е
отразило, че разминаването на показанията на свидетеля
се дължи на факта, че на 15.05.2018 г. през деня..., най-вероятно св. К. е имал помрачено
съзнание. Както беше посочено такива обективни данни по делото няма, поради което се
налага извода, че заключението на цитираната експертиза до известна степен почива
на предположения. Отделен е въпросът, че посоченото вещо лице няма нужните
специализирани знания в областта на неврологията, а основното заболяване на св. К. е по-
скоро неврологично.
Вещите лица доц. д-р Р. К., специалист по нервни болести, д-р Е. С. - Т. - психиатър, и
д-р А. С. - психиатър, са изготвили назначената комплексна съдебно - неврологична и
психиатрична експертиза по отношение на св. К. (т. 2, л. 386 - л. 408 от съдебното
производство).
В своето заключение те са отбелязали, че приживе св. К. е страдал от ювенилна
миоклонична епилепсия с генерализирани пристъпи - миоклонични (кратки епизоди на
неволни мускулни контракции) и двустранни тонично - клонични припадъци, за които не са
характерни пристъпи, протичащи с качествена промяна на съзнанието. Ювенилната
миоклонична епилепсия се характеризира с генерализирани миоклонични и тонично -
клонични припадъци, в които случаи е налице пълна загуба, а не помрачение, на съзнанието.
Вещите лица са посочили, че от психиатрична гледна точка към инкриминирания
период, по време на воденото досъдебно производство и в хода на съдебния процес, при
разпита на св. К. на 29.03.2022 г., не се установява състояние, протичащо с качествени
нарушения на съзнанието, които да му пречат да възприема и възпроизвежда факти от
действителността. Особеностите в разпита му, проведен в съдебното заседание -
декларираната липса на спомен за обстоятелствата относно деянието на 15.05.2018 г., могат
да бъдат обяснени с изминалия голям период от време - почти четири години, след
инкриминираното деяние, и е възможно някои от тези обстоятелства да бъдат изтрити от
паметта му, а от друга страна е възможно тези негови твърдения да се дължат на съзнателно
или несъзнателно изтласкване от паметта на неприятни за него обстоятелства. Според
вещите лица, тези особености са нормално психологично обясними в ситуацията, в която се
е намирал свидетелят.
Именно комплексната съдебно - неврологична и психиатрична експертиза по
отношение на св. К. е изготвена от вещи лица с компетентност както в областта на
неврологията, така и в областта на психиатрията, поради което и същите дават компетентно
17
заключение, визирайки и медицинската документация, изготвена от лекари - невролози, и
неврологичната характеристика на заболяването на св. К..
Следва се акцентира и на това, че при изготвянето на посочената експертиза вещите
лица са се позовали само и единствено на годни доказателствени източници, събрани по
надлежния процесуален ред, които закономерно са поставили в основата на обсъждането си,
именно за да изведат неизвестни от известните до момента факти и обстоятелства. Не могат
да се отправят упреци към експертите по отношение формалното съответствие на
изготвената експертиза с изискванията на процесуалния закон. Същата е обоснована и
убедително защитена от вещите лица в съдебно заседание.
Така въззивинят съд, с оглед на направените допълнения и уточнения и като се
съгласява със съображенията, изложени от първата инстанция във връзка с експертните
заключения, също счита, че по отношение на свидетелската годност на св. К., следва да
се възприеме заключението на комплексната съдебно - неврологична и психиатрична
експертиза.
Поради това, че въззивният съд намира, че св. К. е могъл правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да ги възпроизвежда, респективно - да дава
достоверни показания за тях към 15.05 и 17.05.2018 г. и към 29.03.2022 г., не е налице
обективна пречка за обсъждане на показанията му, за съпоставката им с другите
доказателствени източници, нито пък е налице пречка да бъдат ползвани при формиране на
изводите на съда по фактите.
Тук следва да се подчертае, че поначало въззивният съд намира за лишени от
основание възраженията на защитниците на подсъдимите, че показанията на св. К. са
противоречиви както фактологично, така и хронологично.
Обективният и внимателен анализ на показанията на този свидетел, депозирани в хода
на съдебното следствие, в о.с.з. на 29.03.2022 г. и тези, снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален
ред и съпоставката им с останалите доказателства и доказателствени средства по делото,
показва, че по отношение на основните факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване, същите са еднопосочни и са в корелация с останалите доказателствени
източници. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, именно кореспонденцията
на показанията на св. К. с по-голяма част от другите доказателствени материали е
допълнителен довод да се приеме, че този свидетел не се е намирал в състояние на
помраченото съзнание, довело до нарушаване на способностите му адекватно да възприема,
преработва, анализира, съхранява и възпроизвежда информацията, имаща отношение към
делото.
Така въззивинят съд приема, че показанията на св. К. не са изпъстрени със съществени
противоречия, както твърди защитата. Вярно е, че са налице несъответствия и неточности в
показанията на посочения свидетел, но те се дължат на различни фактори – изминалия
значителен период между разпитите /около 4 години, което естествено води до липса на
спомен/, стресовото състояние, в което се е свидетелят, а също и нежеланието му да съобщи
факти и обстоятелства, които биха го уличили в извършването на престъпление.
Първостепенният съд прецизно е обсъдил показанията на св. К., депозирани в двете
фази на процеса, във връзка с пътуването му от гр. Враца до гр. София заедно със св. М. и с
основание е приел, че те са последователни и са в синхрон със заявеното от св. М..
Обстоятелството, че при разпита си в хода на на съдебното следствие св. К. не е могъл
да си спомни с какъв автомобил е пътувал и къде е слязъл от автомобила, управляван от св.
М. след пристигането им в гр. София, поначало не е от съществено значение, а е детайл,
който напълно разбираемо може да бъде забравен с оглед изтеклия значителен период от
време /около 4 години/. Поради това и първият съд правилно е приел, че следва да кредитира
показанията на св. К., снети пред водещия разследването, които са дадени от
свидетеля непосредствено след деянието, когато св. К. е имал много по-добър спомен за
случилото се.
18
Следва да се отбележи, че всеки човек има различни ииндивидуалните особености да
възприема и възпроизвежда на по-късен етап възприетите от него факти и обстоятелства и
това напълно резонно рефлектира върху възможността на свидетеля да възпроизведе в
цялост и в пълнота възприетото от него.
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че тази дребна непълното се
дължи единствено на изминалия период от време и на индивидуалните паметови
възможности на св. К., без да е свързана със заболяването му, тъй като по делото липсват
обективни данни към този период свидетелят да е губил съзнание или да е бил с помрачено
съзнание.
В показанията на св. К. се очертава противоречие относно повода за идването му в гр.
София на инкриминираната дата. В разпита си на 15.05.2018 г., свидетелят е разказал, че
след като неговият приятел го оставил в района на Централната автогара - София, той
започнал да се разхожда и да разглежда магазините (показанията на този свидетел,
депозирани в т. 2, л. 28 от досъдебното производство). В показанията си от 17.05.2018 г., св.
К. потвърждава, че св. М. го оставил на Централна автогара и той започнал да се разхожда,
като целта на посещението му била да се разхожда ( показанията на този свидетел,
депозирани в т. 1, л. 36 от досъдебното производство), докато пред съда е заявил следното:
,Дойдох тук, в София, с Х. М. същия ден. Дойдохме за наркотиците, да ги купим. Тези
наркотици, с които ме хванаха, бяха купените. Х. знаеше, че у мен има наркотици. ... Ние
дойдохме в София с кола на Х., той караше. Аз не се прибрах с него, за да се прибера с
влака, защото съм с наркотиците. Той така пожела - да си замина с влака, наркотиците бяха
негови." (показанията на този свидетел, депозирани в т. 1, л. 194 от съдебното
производство).
За описаните по-горе обстоятелства правилно първоинстанционният съд е дал вяра на
показанията на св. К., депозирани в хода на съдебното производство, като е отчел, че и
двамата свидетели – К. и М. са знаели, че св. К. носи в себе си наркотично вещество.
Именно това е причината и двамата бързо да се съгласят с искането на полицейските
служители - подсъдимите Д. и М., да заплатят исканата сума пари, срещу което св. К. да
бъде освободен и да му бъде върнат „материалът". Точно поради предварителната уговорка
между свидетелите К. и М. да закупят наркотични вещества от гр. София и впоследствие да
се разделят, се е наложило св. К. да пътува обратно до гр. Враца с влака /или автобус/ и да
носи у себе си наркотичното вещество.
От съвкупният анализ на доказателствените източници се налага и извода, че св. М. е
знаел, че приятелят му носи наркотични вещества. Този извод се извежда и от показанията
на св. Н., който е заявил, че св. М. му е обяснил, че негов приятел - св. К., когото св. Н.
познавал във връзка със службата си, е задържан на автогарата в гр. София с около 200
грама амфетамин, от полицейски служители, които били намерили наркотичното вещество и
искали от св. К. 400 лева, за да бъде освободен и да му върнат „материала". Ясно се очертава
и заключението, че св. К. също е знаел какво носи у себе си. И това заключение се налага,
като се отчете поведението на свидетеля, който е бил неспокоен и постоянно са е оглеждал
настрани, както и от начина, по който са били пакетирани наркотиците, увити в суичера на
свидетеля. Така се изключва възможността да се приеме, че същият не е имал представа за
носения от него предмет и неговото съдържание.
Освен това, пред съда св. К. дава показания за неизгодни за него факти, което също е
показателно и дава основание да се приеме, че тези показания на свидетеля са истинни и
правдиво отразяват възприетите от него факти.
Показанията на св. К. от досъдебна фаза, а също и тези на св. М., относно това, че св.
К. е помолил св. М. да го придружи до гр. София, тъй като искал да си пазарува, с
основание първият съд е приел за недостоверни и депозирани единствено с цел лицата да не
се самоуличат в престъпление - държане на наркотични вещества, под страх от реализация
на наказателната им отговорност.
Въззивната инстанция напълно споделя съображенията на първия съд, че относно
19
фактите и обстоятелствата, свързани с извършената проверка от полицейските служители Д.
и М. - приблизителният час, в който бил спрян за проверка - около 10.30 часа на 15.05.2018
г.; мястото, на което го спрели за проверка - непосредствено след като си закупил билет от
гише на Централна автогара - София; предоставянето на личната му карта на полицейските
служители; отвеждането му до аварийното стълбище срещу и вдясно от билетните каси;
извършения му личен обиск от единия полицейски служител; проверката на багажа му и
резултатите от нея; това, че св. К. отрекъл полиетиленовата топка, увита в тиксо, да е негова
и да знае какво е нейното съдържанието и извършената проверка по радиостанцията от друг
от полицейските служители, показанията на този свидетел, депозирани на досъдебна фаза,
са напълно последователни, еднозначни, житейски убедителни и логични и намират
категорична доказателствена опора както в обясненията на подсъдимите за извършената от
тях проверка, така и в заключението на видеотехническа експертиза № 19/ИДИ - 021 - т. 9, л.
54 - л. 63 от досъдебното производство).
Така от събраните по делото доказателствени материали, обсъдени в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, са налага заключението, че именно подсъдимите, са
полицейските служители, извършили проверка на св К.. Свидетелят безусловно ги е
разпознал в съдебното заседание, а описанието им, дадено от свидетеля на досъдебна фаза, е
в пълно съответствие със заключението на видеотехническа експертиза № 19/ИДИ - 021, по
отношение заснетите на изследваните изображения лица.
Във връзка с обсъжданата категория обстоятелства, първият съд правилно е приел, че е
налице несъответствие единствено между показанията на св. К., депозирани в двете фази от
производството, относно мястото, на което е била извършена проверката от полицейските
служители. На досъдебна фаза свидетелят категорично е заявил, че се е намирал в района на
Централна автогара, докато пред съда е посочил, че му е предстояло да пътува с влак и е бил
в района на Централна ж.п. гара.
За това обстоятелство първостепенният съд правилно е дал вяра на показанията на
свидетеля от досъдебна фаза на производството, като е взел предвид, че те безусловно се
подкрепят от показанията на свидетелите М., Я. и Н., от отразеното в писмените
доказателствени средства за мястото на извършване на съответните действия по
разследването и от заключението на видеотехническата експертиза № 19/ИДИ -021.
Констатираното несъответствие поначало въззивният съд намира за несъществено и без
особена връзка с основния предмет на доказване по делото, а от друга страна то логично
може да бъде обяснено с изминалия значителен период от време от датата на възприемане на
интересуващите производството факти и обстоятелства - 15.05.2018 г., до тази на разпита на
св. К. пред съда - 29.03.2022 г., което е естествено да даде отражение върху възможността на
свидетеля да възпроизведе точно, в цялост и в подробности възприетите от него факти и
обстоятелства. Именно на това се дължи и невъзможността на свидетеля да възпроизведе
пред съда датата, на която му е била извършена проверката от подсъдимите лица.
Първоинстанционният съд с основание е кредитирал заявеното от св. К., че след като
полиетиленовото топче, увито в тиксо, изпаднало от носената от свидетеля торба, подс. М. -
описван от свидетеля като по-младият от полицейските служители, му казал, че това е
наркотик, а подс. Д. се съгласил с това, като е преценил, че показанията на св. К. за това
обстоятелство са убедителни, логични и правдоподобни, а и не се оборват от останалите,
събрани по делото, доказателствени източници.
От материалите по делото категорично се установява, че към момента на проверката на
св. К., двамата подсъдими обективно не са знаели какво е съдържанието на полиетиленовото
топче, увито в тиксо, тъй като свидетелят не им казал, че това е наркотично вещество, нито
пък веществото е било тествано. При това положение твърдението на подс. М., че това е
наркотик се базира единствено на предположение, което се основана на неспокойното
поведение на св. К., на начина на пакетиране на полиетиленовото топче и на
професионалния опит на подсъдимите. След като са предполагали обаче, че намереното е
наркотично вещество, подсъдимите е следвало да изпълнят професионалните си задължения
и да уведомят своевременно компетентните органи, за да се предприемат съответните
20
действия по разследването за установяване и доказване на извършеното престъпление. Това
не е било сторено.
Във връзка с последващите действие на подсъдимите М. и Д., св. К. е дал еднотипни и
безпротиворечиви показания и в двете фази на производството, независимо от това, че едни
от тях са по-подробни от други или са налице незначителни разминавания. Правилно
първостепенният съд е отбелязал, че анализът на показанията на този свидетел, снети на
досъдебна фаза - на 15.05. и на 17.05.2018 г., сочи на известни различия. Последните се
изразяват в това, че при втория си разпит свидетелят възпроизвежда по-детайлно
възприетите от него факти и обстоятелства. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не
сочи на предубеденост или необективност, тъй като в същината си показанията на
идентични. При различните разпити на един свидетел винаги могат да възникнат някои
различия в зависимост от поставените му въпроси, начина на отразяване на отговорите в
протокола за разпит, душевното състояние на свидетеля и т. н. По-обезпокоително би било,
ако показанията на свидетеля са напълно еднакви, което би могло да доведе до съмнение, че
са наизустени, преписани или продиктувани от някого.
В показанията си от15.05.2018 г. св. К. е заявил, че след като подсъдимите се усъмнили,
че съдържанието в полиетиленовото топче, увито в тиксо, е наркотик, по-младият от тях -
подс. М., му заявил, че и преди е имал проблеми с полицията и за да няма проблеми, да го
пуснат, е необходимо да им даде сумата от 400 лева. В същия смисъл са и показанията на
свидетеля, депозирани два дни по-късно, на 17.05.2018 г., в които той уточнява и
съдържанието на разменените между него и подс. М. реплики. В съдебната фаза на процеса
св. К. е дал същите по смисъл и съдържание показания, независимо от това, че са по-
пестеливи, което въззивният съд счита, че се дължи на изминалия значителен период от
време /около 4 години след случая/, както и на индивидуалните паметови възможности на
св. К. да възпроизвежда подробно и обстойно факти и обстоятелства, които е възприел далеч
назад във времето. Въззивната инстанция, както и първият съд намира цитираните показания
на св. К. за обективи, достоверни и безпристрастни, защото именно поведението на
полицейските служители, описано от свидетеля, е причината св. К. да се обади на св. М. и да
поиска той да му изпрати въпросната сума пари по „Изипей". За това обстоятелство
показания дават както св. М., така и св. Н.. Обективни и достоверни са и показанията на св.
К. от досъдебна фаза за това, че след като полицейските служители извършили проверка на
багажа му, тримата напуснали аварийното стълбище на Централната автогара, излезли от
сградата и се насочили към паркиран в близост автомобил, ползван от подс. Д.. В подкрепа
на показанията на свидетеля за посоченото обстоятелство, е и заключението на
видеотехническа експертиза № 19/ИДИ - 021, по отношение заснетите от камери 09 и 16
изображения.
Напълно естествено е едно лице да не може да възпроизведе прецизно и в хронологичен
ред определени обстоятелства, т.е. напълно нормално е, след четири години св. К. да не
може да опише съвсем точно и последователно последващото си придвижване в района на
Централна автогара, воден от подсъдимите, а да даде по-подробни и пълноценни показания
на досъдебното производство, когато споменът му е запазен.
Така показанията на св. К. във връзка с посоченото по-горе не се оборват от други
доказателствени източници, но и се подкрепят от показанията на св. Я., който е заявил, че
служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР са наблюдавали известно време
подсъдимите и свидетеля и са проследили движението им от павилион за
кафе, пред който са стояли, до фонтана в подлеза на Централна автогара.
Показанията на св. К. относно съдържанието на разговорите му с полицейските
служители по повод исканата от тях парична сума, и тези със св. М. също са фактологично
еднопосочни и хронологично последователни, въпреки че в разпитите на досъдебното
производство и в съдебната фаза на процеса се отличават по това, че едни са по-конкретни и
по-подробни, а други по –пестеливи и лаконични. Първоинстанционният съд обстойно и
пространно е обсъдил тези показания на свидетеля и с основание е достигнал до
21
заключението, че те са правдоподобни, логични, подкрепят се от показанията на св. М.,
който преразказва собствените си дума от диалога му със св. К., поради което следва да
бъдат кредитирани с доверие.
Въззивната инстанция се солидаризира с изложената от първия съд аргументация,
поради което не е необходимо и да я преповтаря дословно.
На досъдебна фаза, а и пред съда, св. К. пресъздава възприятията си и по отношение на
проведената специализирана полицейска операция, завършила със задържане на
подсъдимите М. и Д.. Показанията на този свидетел в обсъжданата част, въззивният съд
също намира за правдиви, обективни и достоверни, тъй като в принципен план са в синхрон
с показанията на св. Я. и с отразеното в протоколите, съставени за извършените действия по
разследването.
В заключение въззивната инстанция намира, че липсва основание да не бъде дадена
вяра на показанията на св. К. от двете фази на производството, защото по отношение на
основните факти и обстоятелства, които са свързани с предмета на доказване по делото, те са
безпротиворечиви, еднозначни, логични и последователни, а също така до голяма степен се
подкрепят и са в синхрон с редица гласни и писмени доказателствени източници, както и
веществените доказателствени средства и веществени доказателства.
Аргументите на съда във връзка с това, че се кредитират показанията на св. К., са
идентични и по отношение на показанията на св. М.. Тук е мястото да се отбележи, че
въззивният съд, също както и първата инстанция, не дава вяра на показанията на св. М.
относно повода, по който заедно със св. К. са пътували до гр. София, както и причината,
поради която св. М. тръгнал сам обратно за гр. Враца. Св. М. безусловно е поддържал, че е
дошъл в гр. София, за да си пазарува, каквито били намеренията и на св. К., но тъй като
последният щял да се забави, св. М. решил да си тръгне сам. Във връзка с това обстоятелство
св. К. е заявил, че двамата са пътували до гр. София, за да закупят наркотични вещества
/намерени по-късно същия ден у св. К./. По-горе беше обсъдено по какви причини съдът
кредитира тези показания на св. К.. От друга страна пред водещия разследването, а и пред
първия съд, св. М. е посочил, че не е разбрал какъв е проблемът на св. К. с двамата полицаи
и защо приятелят му искал да му даде пари, които да предаде на полицаите. Така заявеното
от св. М., също не може да бъде възприето като достоверно и правдоподобно, тъй като тези
показания на св. М. се оборват с нужната категоричност от показанията на св. Н., който е
разказал, че в хода на разговора им, св. М. подробно му е обяснил, че св. К. е бил задържан
на автогарата в гр. София с около 200 грама амфетамин, от полицейски служители, които
били намерили наркотичното вещество и искали от св. К. 400 лева, за да бъде освободен и
да му върнат „материала".
Така показанията на св. М. за описаните по-горе обстоятелства, вззивният съд намира за
недостоверни и продиктувани единствено от това, че св. М. не желае да уличи себе си в
извършване на престъпление.
Остават изолирани от другите доказателствени източници и твърденията на св. М., че
първоначално св. К. споменал пред него сума в размер на 1 000 лева, поради което за това
обстоятелство въззивният съд също не им дава вяра.
Липсата на спомен у св. М. с кое конкретно лице се е свързал, за да съобщи за случилото
се със св. К., въззивният съд намира, че се дължи единствено на изтеклия значителен период
от време /от 15.05.2018 г. и разпит пред съд на 26.10.2021 г./, а не на недобросъвестност или
нежелание да съобщи истината, тъй като по принцип за това няма обективна причина.
Видно е, че на досъдебната фаза на процеса св. М. е съобщил, че се е свързал с негов
познат от гр. Враца - св. Н., което изцяло кореспондира и с твърденията на последния,
докато пред съда сочи, че се е свързал със св. В., което противоречи на показанията на
свидетелите Н. и В..
Поради това и въззивинят съд намира за правдиви и обективни показанията на св. М. за
посоченото обстоятелство, депозирани пред водещия разследването, при изцяло съхранен
22
спомен относно възприетите от него факти и обстоятелства.
По отношение на броя на проведените разговори със св. К., св. М. е съобщил за повече
от два разговора, но за това не може да бъде изграден несъмнен извод, тъй като с
категоричност е установено съдържанието само на два разговора.
Показанията на св. М. за това, че е пътувал заедно със св. К. от гр. Враца до гр. София,
за това, че по-късно св. М. е потеглил обратно за гр. Враца сам и за това, че след разговор
със св. К. е информирал за случилото се свой познат – св. Н., въззивният съд намира
последователни и обективни, а също така подкрепени и от други доказателствени средства –
показанията на свидетелите К. и Н., поради което им дава вяра.
Въз основа на показанията на полицейските служители – свидетелите Руменн И., Я. Я.,
Ц. Н. и Г. В. се установяват обстоятелствата, свързани с извършената справка по радиоефира
от подс. Д. и с предприетата специализирана полицейска операция от служители на
Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, в хода на която подсъдимите били задържани.
Показанията на св. Р. И. - младши оперативен дежурен при *** РУ - СДВР, правилно
са били преценени от първия съд като добросъвестни и безпристрастни. Показанията на
посочения свидетел допринасят за изясняване хронологията на събитията, интересуващи
производството, но служат и за проверка на достоверността на обясненията на подсъдимите
и на показанията на св. К..
Установено е по делото, че на 15.05.2018 г. свидетелят е получил обаждане от
полицейски служител, включен в състава на ПП 53-1, с искане за справка по отношение на
лице с малко име „Я.", по отношение на когото, след извършена справка било установено, че
не се издирва и е с криминалистична регистрация за кражба и наркотици, и това, че след
известно време същият служител отново се свързал с него и заявил, че лицето е проверено и
освободено.
Правилно е прието от първия съд, че показанията на св. И. по отношение на първата от
посочените категории факти и обстоятелства не са изолирани, а се подкрепят безусловно
показанията на св. К., обясненията на подсъдимите Д. и М. и от приобщената в хода на
съдебното следствие справка за регистрация на Я. Д. К. в Централния полицейски регистър
на лице (т. 1, л. 123 - л. 134 от съдебното производство). По делото е установен и точният
час, в който подс. Д. е направил справка по радиоефира за св. Я. К. - в 10.31 часа на
процесната дата, когато този подсъдим е заснет от камера 09, монтирана в централното
фоайе на Централна автогара - София да провежда разговор по телефон/радиостанция,
непосредствено след като двамата с подс. М. отвели св. К. зад преграда, разделяща
централното фоайе от стълбищната клетка (вж. Заключението на назначената и изготвена
видеотехническа експертиза № 19/ИДИ - 021.
При това положение категорично се налага извода, че именно подс. Д. е поискал
справката от ОДЧ при *** РУ - СДВР.
С основание първостепенният съд е кредитирал и показанията на св. И., по отношение
на втората категория факти и обстоятелства.
В тази връзка първият съд е направил вярна преценка, че от една страна, същите не се
оборват от нито едно от останалите, събрани по делото доказателства и доказателствени
средства, а от друга - са житейски убедителни и логични, предвид установената практика да
се докладва на ОДЧ при съответното районно полицейско управление дали провереното
лице е освободено или по отношение на същото предстои да се предприемат съответни
действия. Обсъдени са и показанията на св. И., депозирани пред съда, в които той е
посочил, че не си спомня дали е получил информация от ПП 53-1, че лицето е „проверено и
освободено". Но липсата на спомен за посоченото обстоятелство напълно логично може да
се обясни с изминалия значителен период от време между датата на възприемане на
интересуващите производството факти и обстоятелства - 15.05.2018 г., и тази на разпита му
пред съда - 30.11.2021 г., както и с естеството на работата на свидетеля, който ежедневно
извършва множество справки за лица, поради което е естествено да не може да възпроизведе
23
с точност конкретно извършената справка.
Първоинстанционният съд не е пренебрегнал и представения в съдебно заседание лист,
формат „А4", за който адв. К. е посочила, че е част от доклад, изготвен по дисциплинарното
производство, водено срещу подс. Д., в който е отразено, че при прослушване на записите от
осъществената комуникация по телефоните и радиоефира от ОДЧ при *** РУ - СДВР за
времето от 10.00 до 11.00 часа на 15.05.2018 г., не се установява комуникация за това,
проверяваното от ПП 53-1 лице да е било освободено.
Правилно първостепенният не се усъмнил в достоверността на представения
доказателствен източник и не е подценил относимостта му към предмета на доказване, но с
основание е подчертал, че проверената комуникация с ОДЧ на процесната дата е обхващала
кратък период от време - от 10.00 до 11.00 часа, което не изключва възможността такава
комуникация да е била проведена след този времеви интервал. Според въззивната инстанция
първият съд правилно е възприел като достоверно съобщеното от св. И., че е получил
информация от ПП 53-1, че проверяваното лице е било освободено. Именно тази
информация, дадена от св. И. е в синхрон с по-нататъшните действия на подсъдимите Д. и
М., които в продължение на около три часа са се „разхождали” заедно със св. К. в района на
Централна автогара – София, давали са възможност на св. К.и да се свърже със св. М., пили
са кафе, ходили са до тоалетна, а в един не малък период от време поведението им е бил
наблюдавано от полицейски служители на Дирекция „Вътрешна сигурност" – МВР. При това
положение въззивният съд намира, че поведението на подсъдимите Д. и М. са адекватни по
отношение на лице, което след проверка е било освободено, но са в разрез със служебните
им задължения по отношение на лице, което би следвало да е задържано.
Първостепенният съд е изложил и подробни аргументи за това, защо не е кредитирал
показанията на св. И. за това, че обаждането на ПП 53-1 с информация, че лицето, за което е
била поискана справката, е било проверено и освободено, е било около 14.00 часа на
15.05.2018 година. Въззивната инстанция напълно се солидаризира с доводите на първия съд
за посоченото обстоятелство, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. В
обобщение правилно първостепенният съд е заключили, че независимо от някои неточности
в показанията на св. И., те като цяло са правдиви, безпристрастни и достоверни.
Първата инстанция с нужното внимание е обсъдила и показанията на свидетелите Ц. Н. -
началник сектор „БОП" - Враца, Монтана към 15.05.2018 г., и Г. В. - служител на Дирекция
„Вътрешна сигурност" - МВР, депозирани в хода на съдебното следствие. Видно е, че
показанията на цитираните свидетели са еднопосочни, взаимно се допълват, в синхрон със
заявеното от свидетелите Х. М. и Я. Я. и не се опровергават от други доказателствени
източници. Ето защо и въззивният съд ги намира за правдиви и им дава вяра. От
показанията на посочените свидетели, а и от заявеното от св. М., по категоричен начин се
установява начинът, по който св. Н. е бил уведомен от св. М. за отправеното от подсъдимите
искане към св. К.. От показанията на свидетелите Н. и В. се установява и начинът, по който
служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР са били уведомени за поведението
на подсъдимите, в резултат на което е предприета специализирана полицейска операция.
Показанията на св. Н. и Я. пък носят информация за резултатите от проведената операция и
задържането на подсъдимите.
Първоинстанционният съд е отчел, че поначало св. Н. има относително добре съхранени
спомени за датата и часа, в който е получил обаждане от св. М. - през м. май 2018 г., около
10.30 - 11.30 часа, въпреки изминалия продължителен период от време, но не е пренебрегнал
и това, че посоченият свидетел е несигурен в показанията си за това дали св. М. се е свързал
със св. Н. чрез обаждане, обслужвано от мобилен телефонен оператор, или чрез
приложението „Вайбър". Според въззивния съд колебливостта на свидетеля за описаното
обстоятелство не е от съществено значение за предмета на доказване по делото и принципно
не се отразява на цялостната правдивост и добросъвестност на депозираните показания.
Правилно първата инстанция е дала вяра и на показанията на св. Я. - служител на
Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР. В показанията си свидетеля дава информация за
24
организацията на провеждането на специализираната полицейска операция; извършеното
наблюдение над подсъдимите лица; начина, по който е било проведено заградителното
мероприятие, довело до задържането им и резултатите от проведената операция. С
основание първостепенният съд е заключил, че показанията на в. Я., депозирани и в двете
фази на производството, безусловно се подкрепят от останалите доказателствени материали
по делото, поради което ги е възприел като обективни, последователни, безпристрастни и
правдиви.
Обстоятелството, че св. Я. не си спомня, в разпита си пред първия съд, точната дата и
час, в които била проведена специализираната полицейска информация, начина, по който
сигналът е бил предаден на Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, точното съдържание на
получената оперативна информация и часа, в който била получена, не може да повлияе на
обективността и достоверността на показанията на цитирания свидетел, тъй като това са
детайли, които напълно естествено могат да бъдат забравени, предвид изтеклия не малък
период от време от датата на случая и последващия разпит пред съда от първата инстанция.
От друга страна невъзможността на този свидетел да възпроизведе съвсем точно
възприетото от него за посочените обстоятелства, е преодоляна чрез приобщаване на
показанията му от досъдебното производство към доказателствената съвкупност по
предвидения в закона ред.
За да изведе пълноценни изводи по фактите, първостепенният съд с основание се е
позовал и на събраните по надлежния процесуален ред писмени доказателствени средства,
които са в синхрон с останалите доказателствени материали и взаимно се допълват.
Така, във връзка с предприетите обиск и свързаното с него изземване от всеки едни от
подсъдимите, и резултатите от съответното действие по разследването, първостепенният съд
правилно е кредитирал описаното в протоколите за обиск и изземване от 15.05.2018
г., изготвени от дежурен следовател при СО - СГП (т. 2, л. 5 - л. 8 и л. 9 - л. 11 от досъдебното
производство), одобрени с определения от 16.05.2018 г., постановени по НЧД № 2314/2018 г.
и по НЧД № 2315/2018 г. по описа на СГС - НО, 25-ви състав (т. 3, л. 4 и л. 5 от досъдебното
производство). Протоколите отразяват действия, извършени при стриктно спазване
императивните законови разпоредби на чл. 164 от НПК, изготвени са при спазване
изискванията на чл. 128 и чл. 137 от НПК и съдържа всички изискуеми от закона - в чл. 129
НПК, реквизити, поради което са и годни писмени доказателствени средства. Отразеното в
протоколите относно резултатите от извършените действия по разследването, кореспондира
и с показанията на св. К..
Не възниква съмнение и относно идентичността между иззетите в хода на извършените
обиск и изземване от подсъдимите мобилни телефони и тези - предмет на изследване от
вещото лице, изготвило техническата експертиза № 2019/ИКУ - 144 (т. 9, л. 91 - л. 123 от
досъдебното производство), както и между иззетата в хода на обиска на подс. Д. лична карта
с предоставената му такава от св. К..
Протоколът за оглед на местопроизшествие от 15.05.2024 г. (т. 2, л. 12 и л. 13 от
досъдебното производство), също отразява действие, извършено при спазване
императивните законови разпоредби на чл. 155 - 156 от НПК, изготвен е при спазване на
изискванията на чл. 128 от НПК и съдържа всички изискуеми от закона – чл. 129 НПК,
реквизити, поради което е и годно писмено доказателствено средство. Отразеното в
протокола относно резултатите от извършеното действие по разследването, кореспондира с
показанията на свидетелите К. и Я..
При изграждане на изводите си първостепенният съд правилно е кредитирал и
останалите писмени доказателства и доказателствени средства по делото, тъй като те са
безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателствени материали.
Първостепенният съд, при формиране на изводите си по фактите, с основание се е
ползвал и от приложените веществени доказателства, които са приобщени към
доказателствената съвкупност по предвидения в закана процесуален ред.
При изграждане на фактологията по делото първоинстанционният съд е обсъдил и
25
заключенията на приетите по делото експертизи - заключенията на видеотехническа
експертиза № 19/ИДИ - 021 (т. 9, л. 54 - л. 63 от досъдебното производство), физикохимична
експертиза № 19/НАР - 883 (т. 9, л. 86 - л. 87 от досъдебното производство), техническа
експертиза № 2019/ИКУ — 144 (т. 9, л. 91 - л. 123 от досъдебното производство) и
фармацевтично - оценителна експертиза на наркотични вещества (т. 9, л. 143 - л. 145 от
досъдебното производство). Правилно първата инстанция е приела, че заключенията на
изброените експертизи са изготвени от вещи лица с необходимите специални знания в
съответната научна област, че са обективни и безпристрастни, отговорили са пълноценно на
поставените им задачи, поради което са обосновани, обективни и безпристрастни и могат да
послужат безусловно за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Предвид на всички изложени по-горе съображения, развити от въззивния съд в синхрон
и с направения анализ от първостепенния съд, въззивната инстанция намира за
неоснователни възраженията на защитата, че се касае за скалъпено обвинение, както и че
показанията на св. К. са недостоверни и тълкувани са превратно. Видно е от материалите по
делото, че св. К. е бил спрян за проверка съвсем случайно. Неочаквано в него са открити
наркотични вещества. Нито св. К., нито св. М. са познавали до този момент двамата
подсъдими, поради което не може да се приеме, че показанията им са необективни и
предубедени. Полицейските служители от „Вътрешна сигурност” също не могат да се счита
да предубедени или злонамерени. Налице са и записи от камери, които не са манипулирани.
При това положение, при което е възникнала една неочаквана ситуация за всички участници
в нея, изобщо не може да се приеме, че има скалъпено обвинение, почиващо на
недостоверни или непълноценни доказателствени източници, още повече, че от съпоставката
на доказателствените материали, тяхната логичност и хронология, се налага извода, че те не
са вътрешнопротиворечиви по естеството си и взаимно се допълват.
При така възприетата фактология по делото, изведена въз основа на обстоен и
задълбочен анализ на всички доказателствени материали по делото, въззивният съд също
намира, че с деянието си подсъдимите Д. С. Д. и Ц. Д. М. са осъществили всички признаци
от обективна и субективна страна на състава на престъплението „пасивен подкуп" по чл.
302, т. 1 и т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за извършването на което е
ангажирана наказателната им отговорност в производството.
Първоинстанционният съд е изложил подробни теоретични разсъждения за същността
и естеството на престъплението „пасивен подкуп” – за неговата съставомерност, за
непосредствения обект на посегателство, за предмета на престъплението и за начините на
осъществяване на изпълнителното деяние, за субекта на „пасивния подкуп”, които напълно
се споделят от въззивната инстанция, поради което тези теоретично постановки не са налага
да се преповтарят дословно. Поначало изпълнителното деяние на престъплението може да се
осъществи в четири алтернативно предвидени форми - поискване или приемане на
неследващ се дар или облага, приемане на предложение или приемане на обещание за
неследващ се дар или облага. В конкретния случай отговорността на подсъдимите Д. и М. в
производството е ангажирана за осъществени две от посочените форми на изпълнително
деяние.
Действието по служба, във връзка с което се осъществява деянието, може да се изрази в
активно действие или бездействие на дееца, да представлява нарушение или престъпление
по служба. Във всички случаи, между действието по служба и получаването на подкупа
трябва да има взаимна връзка. За да е осъществено престъплението, е необходимо наличието
на връзка между неследващата се дар или облага и изпълняваната от него служба или работа
в рамките на определената му от закона основна компетентност или конкретно възложената
му служебна задача (вж. решение № 159/1.04.1976 г. по н. д. № 116/1976 г., II н. о.).
Субект на пасивния подкуп е само длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а" и
„б" от НК, заето в държавен орган или изпълняващо публични функции, което може лично
да извърши или да не извърши съответно действие по служба, произтичащо от неговите
права и задължения, включени в служебната му компетентност или възложена работа.
26
Субект на квалифицирания подкуп по чл. 302, т. 1 от НК е длъжностно лице, което
заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или
следовател, полицейски орган или разследващ полицай.
Този въпрос се решава в зависимост от конкретните обстоятелства, като се имат
предвид характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от дееца длъжност,
важността на осъществяваните от него правомощия и функции, а също и характерът на
учреждението, предприятието или организацията, в която работи.
Подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно
положение, по смисъла на чл. 302, т. 2 от НК, каквато правна квалификация е вменена на
подсъдимите, когато деецът, с цел да набави за себе си облага, постави другиго при условия,
които го принуждават да даде дар или друга неследваща се облага, за да предотврати
извършване от длъжностното лице на такива действия по служба, които биха поставили в
опасност или накърнили неговите законни права и интереси.
Злоупотребата със служебното положение може да се извърши по най-различни
начини, включително и чрез употреба на сила и заплашване.
Достатъчно е да се установи, че деецът заема определено служебно положение, което
му дава възможност да извърши или да не извърши определено служебно действие или
бездействие, интересуващо изнудваното лице, на което е дал да разбере, че не може да
очаква бързо или благоприятно разрешаване на въпроса, ако не даде дар или друга имотна
облага.
В настоящия казус несъмнено е установено, че към инкриминираната дата - 15.05.2018
г., подс. Д. е заемал длъжността „младши инспектор" в група „Охрана на обществения ред"
на сектор „Охранителна полиция" към *** РУ - СДВР, а подс. М. - длъжността „старши
полицай" в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към ***
РУ - СДВР.
Същите са били длъжностни лица, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а" от НК, като им е било
възложено да изпълняват със заплата, постоянно служба в държавно учреждение - в
Министерство на вътрешните работи, като полицейски органи, респективно - годен субект
на престъплението „пасивен подкуп".
В длъжностните задължения на подсъдимите се включвало да осъществяват
охранителна дейност, свързана с опазване на обществения ред, осигуряване безопасност на
движението и оказване на противодействие на престъпността, чрез патрулно - постова
дейност на териториален принцип, по маршрути; да участват в гарантиране правата и
свободите на гражданите и възстановяване на обществения ред, както и при установяване,
предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения; да извършват
проверка на документи за установяване на самоличност и установяване на нарушения,
издирване на лица и МПС, вещи и предмети по трайни идентификационни белези и други,
предвидени от закона случаи; при изпълнение на функциите си да задържат, конвоират и
съпровождат лица, извършители на престъпления и други. Като полицейски органи,
подсъдимите Д. и М. са били длъжни да спазват Закона за министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) и подзаконовите нормативни и ненормативни актове по приложението му, а
подс. М. - и връчената му надлежно специфична длъжностна характеристика на длъжността
„полицай - старши полицай" в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна
полиция" към РУ на СДВР (т. 2, л. 50 - л. 52 от досъдебното производство).
Към инкриминираната дата на подсъдимите е било възложено да осъществяват
патрулно - постова дейност, която е вид охранителна дейност, свързана с: 1. опазване на
обществения ред; 2. превенция, предотвратяване и пресичане на противообществени прояви
и престъпления; 3. информационно обезпечаване на дейностите по опазване на обществения
ред и противодействие на престъпността; 4. участие в разкриване и разследване на
престъпления; 5. охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗМВР, обекти на Министерството
на вътрешните работи (МВР) и дипломатически представителства, включително и със
сигнално- охранителна техника; 6. охрана на специални товари, опасни товари, ценни
27
пратки и товари на територията на страната, възложена със закон или в изпълнение на
сключен договор; 7. контрол за ползване на общоопасни средства; 8. контрол на охранителна
дейност, извършвана от физически или юридически лица; 9. Защита на правата и свободите
на гражданите и опазване на живота, здравето и имуществото им; 10. реагиране при
получаване на задействие на сигнално-охранителни и известителни системи (СОИС) при
охрана на обекти (вж. чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 8121з-929 от 2 декември 2014 г. за
патрулно-постова дейност, изм. и доп.).
При упражняване на правомощието си по превенция, предотвратяване и пресичане на
противообществени прояви и престъпления, подсъдимите, като полицейски органи,
извършващи ППД, следвало да сигнализират ОДЧ при *** РУ - СДВР и да съобщят за
установените от тях данни за извършващо се или извършено престъпление, за да бъдат
предприети съответните оперативно - издирвателни действия и действия по разследването.
Подсъдимите са разполагали и с правомощие да задържат лица, за които съществува
съмнение за съпричастност към престъпна дейност, по реда на ЗМВР.
В настоящия случай безспорно е установено, че на 15.05.2018 г., около 10.30 часа, в сградата
на Централна автогара - София, подсъдимите Д. и М. са установили данни за
противозаконно държане на високорисково наркотично вещество от страна на св. Я. К. -
деяние, обективно съставомерно по чл. 354а, ал. 1 и сл. от НК. Поради това е било нужно да
уведомят ОДЧ при *** РУ - СДВР - св. Р. И. и да предадат лицето на компетентен орган -
разследващ полицай, за предприемане на действия във връзка с констатирано престъпление.
Подсъдимите обаче не са изпълнили задълженията си по закон, а вместо това от св. Я. К. да
им предостави сумата от 400 лева, за да не съобщят за установеното престъпление и да не го
предадат на компетентен орган. Подс. М. казал на св. К., че и преди е имал проблеми е
полицията и за да няма проблеми, за да не го задържат и да го пуснат да се прибира във
Враца, трябва да им даде сумата от 400 лева, добавяйки: „Започвай да мислиш нещо, защото
ще те затворим!", а подс. Д. се съгласил с подс. М., като кимнал с глава. По описания начин
двамата подсъдими осъществили в съучастие помежду си, като съизвършители, първата от
вменените им форми на изпълнително деяние на пасивния подкуп - поискване на
неследваща им се облага - парична сума в размер на 400 лева.
Така за св. К. е било ясно, че подсъдимите М. и Д. искат да им даде 400 лв., защото са
установили съпричастността му към държане на високорисково наркотично вещество –
престъпление по чл. 354а, ал. 1 и сл. от НК, и то - за да не извършат действие по служба (за
да не осъществят сезиране и предаване на компетентен орган за предприемане на действия
във връзка с констатирано престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК - държане на високорисково
наркотично вещество). Исканата от подсъдимите сума не им се следвала от изпълнение на
служебните им задължения.
Изпълнителното деяние, в тази му форма, е било довършено с отправянето от страна на
подсъдимите спрямо св. К., на искане за предоставяне на парична сума в упоменатия
размер, за да не извършат действие по служба (за да не осъществят сезиране и предаване на
компетентен орган за предприемане на действия във връзка с констатирано престъпление по
чл. 354а, ал. 1 от НК - държане на високорисково наркотично вещество).
Очевидно е, че подсъдимите са действали в съучастие помежду си, като съизвършители,
тъй като едновременно, макар и с различни действия, са отправили искане за предоставяне
на парична сума в упоменатия размер, за да не извършат действие по служба.
Малко по-късно, същият ден при разговор със св. М., св. К. поискал първоначално да му
изпрати по „Изипей сумата от 200 лева, но като чул това подс. М. заявил на свидетеля, че
няма шанс. Тогава св. К. поискал от св. М. 300 лева, но полицейските служители, след
кратко обсъждане помежду си, заявили, че и тази сума не е достатъчна. Така, св. К. поискал
от св. М. сумата от 400 лева и подсъдимите се съгласили да получат тази сума. По описания
начин двамата подсъдими са осъществили, в съучастие помежду си, като съизвършители,
втората от вменените им форми на изпълнително деяние на пасивния подкуп - приемане на
обещание за неследваща им се облага – парична сума в размер на 400 лева.
28
Установено е, че св. К. е дал обещание за предоставяне на посочената парична сума
единствено поради това, че подсъдимите М. и Д. били установили съпричастността му към
държане на високорисково наркотично вещество - деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 1 и
сл. от НК, и то - за да не извършат действие по служба (за да не осъществят сезиране и
предаване на компетентен орган за предприемане на действия във връзка с констатирано
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК - държане на високорисково наркотично вещество).
Исканата от подсъдимите сума не им се следвала от изпълнение на служебните им
задължения.
Изпълнителното деяние, в тази му форма, е било довършено с изразяване на съгласие от
страна на подсъдимите да получат парична сума в упоменатия размер, за да не извършат
действие по служба (за да не осъществят сезиране и предаване на компетентен орган за
предприемане на действия във връзка с констатирано престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.
Подсъдимите са действали в съучастие помежду си като съизвършители, тъй като
едновременно, обсъждайки помежду си, са изразили съгласие да получат парична сума в
упоменатия размер, за да не извършат действие по служба - описано по-горе.
И двете форми на изпълнително деяние са били осъществени от подсъдимите чрез
изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение, по смисъла на чл. 302, т. 2 от
НК. Този извод се налага, защото св. К. е бил поставен при условия, принуждаващи го да се
съгласи, а по-късно - и да обещае да даде исканата от подсъдимите парична сума, за да
предотврати извършването на действия от страна на подсъдимите полицейски служители -
задържането му по подозрения за съпричастност към престъпление от общ характер и
предаването му на компетентните органи. Несъмнено е установено, че подсъдимите М. и Д.
са създали ситуация, при която св. К. ясно е разбрал, че не може да очаква да бъде пуснат да
си тръгне с носеното от него количество наркотично вещество, ако не предостави
съответната парична сума.
Предвид на всичко изложено се налага и категоричния извод, че с деянието си,
подсъдимите Д. и М. са осъществили всички признаци от обективна страна на
квалифицирания състав на пасивния подкуп по чл. 302, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 301, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В настоящия случай обвинението е несъмнено доказано, защото
обстоятелствата по делото са напълно изяснени, всички факти, включени в причинно-
следствения процес на престъпното деяние са установени безспорно и категорично.
От субективна страна, деянието е осъществено от всеки един от подсъдимите виновно,
при форма на вината „пряк" умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК.
Подсъдимите М. и Д. са съзнавали обществената опасност на деянието си, предвиждали
са общественоопасните му последици и пряко са целели настъпването им.
Що се отнася до индивидуализацията на наказанието въззивният съд приема
следното.
За извършеното от подсъдимите М. и Д. престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, вр. чл.
301, ал. 1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода" от три до десет години,
глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.
Така при определяне вида и размера на наказанията по отношение на подс. Д. С. Д.,
първостепенният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му
съдебно минало; невисокият размер на поисканата облага, която не му се следва - в размер
на 400 лева; обстоятелството, че с деянието си подсъдимият е осъществил онези от формите
на изпълнително деяние, визирани в състава на престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК, с
които в най-ниска степен се засягат обществените отношения - непосредствен обект на
посегателство по визирания законов текст - поискване и приемане на обещание за облага;
дадените обяснения от подсъдимия, с които допринася за изясняване на обективната истина;
перфектното му процесуално поведение в съдебната фаза на производството и изминалия
сравнително продължителен период от време от датата на извършване на инкриминираното
деяние - 15.05.2018 г. до датата на постановяване на съдебния акт на първата инстанция -
29
24.01.2024 г., който е на границата на разумния срок за продължителност на наказателното
производство, съобразно критериите, установени от ЕСПЧ и не се дължи на процесуалното
поведение на подсъдимото лице.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, първостепенният съд правилно е взел
предвид, че са осъществени две самостоятелни форми на изпълнително деяние, от
предвидените в чл. 301, ал. 1 от НК - поискване и приемане на обещание за облага;
осъществяването на два самостоятелни, но еднакво наказуеми квалифицирани състава на
пасивния подкуп, както и съучастническия характер на инкриминираната престъпна
дейност, довела до по-съществено засягане на обекта на защита от визираната
наказателноправна норма.
Поначало индивидуализацията на наказанието се обуславя предимно от
съотношението между смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства. В настоящия случай смекчаващите обстоятелства характеризират деянието и
дееца, като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
тази, която е заложена от законодателя, предвиждайки наказанието за съответното
престъпление.
С оглед своеобразието на конкретния случай, въззивната инстанция намира, че
неправилно първостепенният съд е приел, че по отношение на подс. Д. не са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, както и неоснователно е счел, че изминалият
период от време /понастоящем около седем години/ не е изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Настоящият казус не се отличава със значителна фактическа и
правна сложност, подсъдимите не са допринесли с поведението си за продължителността на
наказателното производство и този срок от около седем години, въззивният съд намира за
прекомерен и неразумен, поради което счита, че това обстоятелство е изключително
смекчаващо отговорността на подс. Д..
Така наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
тъй като и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко за дееца.
Предвид на изложеното въззивният съд намира, че наказание в размер на две години
„лишаване от свобода”, чието изпълнение бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за
срок от три години е адекватно и съобразено с целите на наказанието по чл. 36 НК. За
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Д. не се налага той да бъде изолиран от
обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание
„лишаване от свобода". За да се постигнат целите на специалната и генералната превенция в
този случай не е необходимо оказване на по-интензивно въздействие чрез налагане на
ефективно наказание „лишаване от свобода”. Важно е, че наказанието следва да осигури, по
възможно най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин,
едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото
лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото. Така самият факт на обвинението и на проведения наказателен процес, на
осъждането на подс. Д. и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху
подсъдимия и върху останалите членове на обществото достатъчно интензивно репресивно
и възпитателно - поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на
условно осъждане, притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в
евентуална възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че
подс. Д., в рамките на определения му изпитателен срок, извърши ново престъпление.
С оглед спецификата на случая и конкретиката по делото, виззивната инстанция счита,
че правилно, съобразно разпоредбата на чл. 302, т. 1 и т. 2 от НК, първостепенният съд е
наложил на подсъдимия и задължителното кумулативно предвидено наказание по чл. 37, ал.
1, т. 6 от НК - лишаване от право да заема длъжност в системата на МВР като държавен
служител - полицейски орган, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, и като работещ в МВР по трудово
30
правоотношение, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 3 и ал. 5 от ЗМВР. И въззивната инстанция
намира, че налагането на този вид наказание, сред предвидените за извършеното
престъпление е необходимо предвид това, че престъплението е извършено именно по време
и във връзка със заеманата от подсъдимия длъжност като полицейски орган.
При определяне на продължителността на лишаването от съответното право, и с оглед
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, въззивният съд обаче намира за справедливо и адекватно
на обществената опасност на деянието и дееца е да определи срок от три години, който е
достатъчен подсъдимият осъзнае и преосмисли поведението си, като го приведе в
съответствие с изискванията на закона.
С основание първата инстанция не е наложила на подс. Д. кумулативно предвиденото
в санкционната част на наказателноправната норма по чл. 302 от НК наказание по чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК - лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, като
правилно е преценила, че деянието е извършено от подс. Д. по време и във връзка със
заеманата от подсъдимия длъжност като полицейски орган, за което е санкциониран със
санкцията, предвидена в чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, но не и при упражняване на друга професия
или дейност, различна от дейността му на полицейски служител. Поради това не е
необходимо ограничаването на правната сфера на подсъдимото лице и в насока налагане на
забрана да упражнява друга професия или дейност.
Както беше посочено по-горе въззивният съд намира, че са налице предпоставките за
определяне на наказанието, по отношение на подс. Д., при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК в тези случаи съдът може да не наложи по-лекото
наказание, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода”.
Първоинстанционният съд е наложил на подс. Д. и кумулативно предвиденото за
извършеното престъпление наказание „глоба", което е определил в размер по-близо до
минимума, предвиден в закона, с оглед превеса на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, но и с оглед обстоятелството, че деянието е било користно
мотивирано, а именно в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Като отчита всички обстоятелства по делото въззивният съд не намира за необходимо
на подс. Д. да бъде наложено кумулативно предвиденото по –леко наказание „глоба„. Нито
вида, нито размера на това наказание е адекватен на извършеното от подсъдимия
престъпление, нито пък е от естество да допринесе съществено за изпълнение на целите на
наказанието по чл. 36 НК. Предвид конкретиката на настоящия случай, въззивната
инстанция намира, че комплексът от наложените на подс. Д. други две наказания, описани
по-горе, е напълно достатъчен, за да способства за постигането на визираните в чл. 36 от НК
цели на генералната и на специална превенция.
При индивидуализацията на наказанията по отношение на подс. Ц. Д. М. за
извършеното от него престъпление, правилно първостепенният съд е взел предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало; невисокият размер на
поисканата облага, която не му се следва - в размер на 400 лева; обстоятелството, че с
деянието си подсъдимият е осъществил онези от формите на изпълнително деяние, визирани
в състава на престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК, с които в най-ниска степен се засягат
обществените отношения - непосредствен обект на посегателство по визирания законов
текст - поискване и приемане на обещание за облага; дадените обяснения от подсъдимия, с
които допринася за изясняване на обективната истина; перфектното му процесуално
поведение в съдебната фаза на производството и изминалия сравнително продължителен
период от време от датата на извършване на инкриминираното деяние - 15.05.2018 г. до
датата на постановяване на съдебния акт от първата инстанция г., който е на границата на
разумния срок за продължителност на наказателното производство, съобразно критериите,
установени от ЕСПЧ и не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимото лице.
Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подс. Ц. М., с основание са
взети предвид осъществяването на две самостоятелни форми на изпълнително деяние, сред
уредените в чл. 301, ал. 1 от НК - поискване и приемане на обещание за облага,
31
осъществяването на два самостоятелни, но еднакво наказуеми квалифицирани състава на
пасивния подкуп, както и съучастническия характер на инкриминираната престъпна
дейност, довела до по-съществено засягане на обекта на защита от визираната
наказателноправна норма.
Както по отношение на подс. Д., така и по отношение на подс. М., въззивната
инстанция приема следното.
В настоящия случай смекчаващите обстоятелства характеризират деянието и дееца,
като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази,
която е заложена от законодателя, предвиждайки наказанието за съответното престъпление.
С оглед своеобразието на конкретния случай, въззивната инстанция намира, че
неправилно първостепенният съд е приел, че по отношение на подс. М. не са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, както и неоснователно е счел, че изминалият
период от време /понастоящем около седем години/ не е изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Настоящият казус не се отличава със значителна фактическа и
правна сложност, подсъдимите не са допринесли с поведението си за продължителността на
наказателното производство и този срок от около седем години въззивният съд намира за
прекомерен и неразумен, поради което счита, че това обстоятелство е изключително
смекчаващо отговорността на подс. М..
Така наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
тъй като и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко за дееца.
Предвид на изложеното въззивният съд намира, че наказание в размер на две години
„лишаване от свобода”, чието изпълнение бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за
срок от три години е адекватно и съобразено с целите на наказанието по чл. 36 НК. За
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М. не се налага той да бъде изолиран от
обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание
„лишаване от свобода". За да се постигнат целите на специалната и генералната превенция, в
този случай не е необходимо оказване на по-интензивно въздействие, чрез налагане на
ефективно наказание „лишаване от свобода”. Важно е, че наказанието следва да осигури, по
възможно най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин,
едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото
лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото. Така самият факт на обвинението и на проведения наказателен процес, на
осъждането на подс. М. и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху
подсъдимия и върху останалите членове на обществото достатъчно интензивно репресивно
и възпитателно - поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на
условно осъждане, притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в
евентуална възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че
подс. М., в рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление.
С оглед спецификата на случая и конкретиката по делото, виззивната инстанция счита, че
правилно, съобразно разпоредбата на чл. 302, т. 1 и т. 2 от НК, първостепенният съд е
наложил на подсъдимия и задължителното, кумулативно предвидено наказание по чл. 37, ал.
1, т. 6 от НК - лишаване от право да заема длъжност в системата на МВР като държавен
служител - полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, и като работещ в МВР по трудово
правоотношение, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 3 и ал. 5 от ЗМВР. И въззивната инстанция
намира, че налагането на този вид наказание, сред предвидените за извършеното
престъпление, е необходимо предвид това, че престъплението е извършено именно по време
и във връзка със заеманата от подсъдимия длъжност като полицейски орган.
При определяне на продължителността на лишаването от съответното право, и с оглед
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, въззивният съд обаче намира за справедливо и адекватно
32
на обществената опасност на деянието и дееца е, да определи срок от три години, който е
достатъчен подсъдимият осъзнае и преосмисли поведението си, като го приведе в
съответствие с изискванията на закона.
С основание първата инстанция не е наложила на подс. М. кумулативно предвиденото
в санкционната част на наказателноправната норма по чл. 302 от НК наказание по чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК - лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, като
правилно е преценила, че деянието е извършено от подс. М. по време и във връзка със
заеманата от подсъдимия длъжност като полицейски орган, за което е санкциониран със
санкцията, предвидена в чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, но не и при упражняване на друга професия
или дейност, различна от дейността му на полицейски служител. Поради това не е
необходимо ограничаването на правната сфера на подсъдимото лице и в насока налагане на
забрана да упражнява друга професия или дейност.
Както беше посочено по-горе въззивният съд намира, че са налице предпоставките за
определяне на наказанието, по отношение на подс. Д., при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК в тези случаи съдът може да не наложи по-лекото
наказание, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода”.
Първоинстанционният съд е наложил на подс. М. и кумулативно предвиденото за
извършеното престъпление наказание „глоба", което е определил в размер по-близо до
минимума, предвиден в закона, с оглед превеса на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, но и с оглед обстоятелството, че деянието е било користно
мотивирано, а именно в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Като отчита всички обстоятелства по делото въззивният съд не намира за необходимо
на подс. М. да бъде наложено кумулативно предвиденото по –леко наказание „глоба„. Нито
вида, нито размера на това наказание е адекватен на извършеното от подсъдимия
престъпление, нито пък е от естество да допринесе съществено за изпълнение на целите на
наказанието по чл. 36 НК. Предвид конкретиката на разглеждания случай, въззивната
инстанция намира, че комплексът от наложените на подс. М. други две наказания, описани
по-горе, е напълно достатъчен, за да способства за постигането на визираните в чл. 36 от НК
цели на генералната и на специалната превенция.
За пълнота на изложението е нужно да се посочи, че принципно абстрактната
обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на
съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната
дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност
на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното
деяние и конкретния деец. В ППВС 6/75 г., изм. ППВС 7/87, изрично е изтъкнато, че
преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност или не, се прави с оглед
конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в колектива и обществото и
др., а не само с оглед на правната му квалификация. (Макар цитираното постановление да
обобщава съдебната практика по делата за престъпления, извършени от непълнолетни,
дадените с него разяснения относно обществената опасност на конкретното престъпление са
принципни).
При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс
между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и
общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната
превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, поради
което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се
осигурява единствено посредством справедливостта му. Освен това в разглеждания случай
спрямо двамата подсъдими е постановена осъдителна присъда, като целите на генералната
превенция в пълна степен се осъществяват със самия факт на признаването на подсъдимия за
виновен и налагането на наказание по отношение на него. Настоящият съдебен състав счита,
33
че наличието на осъдителна присъда всякога допринася за възпитателното и
предупредително въздействие върху другите членове на обществото.
С оглед изхода на делото правилно в тежест на подс. Д. С. Д., ЕГН **********, са
възложени направените по делото разноски и той е осъден да заплати сумата от 2 543.53 лв.
(две хиляди петстотин четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки), представляващи
1
/ от направените по делото разноски, от които 448.53 лв. (четиристотин четиридесет и
2
осем лева и петдесет и три стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 2 095 (две
хиляди и деветдесет и пет) лева - в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски градски съд, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева
държавна такса за издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.
Предвид изхода на делото с основание в тежест на подс. Ц. Д. М., ЕГН **********, на
възложени направените по делото разноски и той е осъден да заплати сумата от 2 543.53 лв.
(две хиляди петстотин четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки), представляващи
1
/ от направените по делото разноски, от които 448.53 лв. (четиристотин четиридесет и
2
осем лева и петдесет и три стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 2 095 (две
хиляди и деветдесет и пет) лева - в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски градски съд, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК по 5 (пет) лева държавна
такса за издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Софийски градски съд.
При цялостната служебна проверка на правилността на обжалваната присъда не бяха
констатирани други нарушения на материалния или процесуалния закон, които да водят до
отменянето или изменянето на обжалвания съдебен акт на друго основание, освен
посочените по-горе.
В останалата част първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 вр. чл. 334, т. 3
и т. 6 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав
.
34
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 26 0000 от 24.01.2024 г. по НОХД № 1221/2021 г. на Софийския
градски съд, НО, 20 състав съд, като:
При условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК намалява размера на наказанието на подс. Д. С.
Д. на две години „лишаване от свобода”, чието изпълнение на основание чл. 66 , ал. 1 НК
отлага за срок от три години.
Намалява размера на наложеното на подс. Д. С. Д. наказание, предвидено в чл. 37, ал.
1, т. 6 от НК - лишаване от право да заема длъжност в системата на МВР като държавен
служител - полицейски орган, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР и като работещ в МВР по трудово
правоотношение, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 3 и ал. 5 от ЗМВР на три години.
При условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК намалява размера на наказанието на подс. Ц. Д.
М. на две години „лишаване от свобода”, чието изпълнение на основание чл. 66 , ал. 1 НК
отлага за срок от три години.
Намалява размера на наложеното на подс. Ц. Д. М. наказание, предвидено в чл. 37, ал.
1, т. 6 от НК - лишаване от право да заема длъжност в системата на МВР като държавен
служител - полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР и като работещ в МВР по трудово
правоотношение по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 3 и ал. 5 от ЗМВР на три години.
При условията на чл. 55, ал. 3 НК отменя наложеното на подс. Д. С. Д. наказание глоба
в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
При условията на чл. 55, ал. 3 НК отменя наложеното на подс. Ц. Д. М. наказание глоба
в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15–дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
35
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
36