№ 467
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100501339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от солидарните длъжници ЕЛ. Д. М. и ПЛ. М.
М., чрез адв. Д. Б. от ПАК, срещу отказ от 14.12.2021 г., инкорпориран в
постановление, получено на 10.01.2022 г., постановен по изпълнително дело №
20148380405305, на ЧСИ М.Б., с № 838 на КЧСИ, за прекратяване на делото по
отношение на Е.М. и П.М., на основания по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че в периода 2015 г. до 2018 г. не са предприемани
изпълнителни действия, поради което и при изтичане на повече от две години, през
които не са предприемани такива действия делото се явява перимирано. Молят да се
отмени постановлението, с което съдебния изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното дело спрямо тях. Претендират разноски за оказана безплатна правна
помощ по реда на чл. 38, т. 2 ЗА.
Взискателят /частен правоприемник на първоначалния взискател по делото
„П.К.Б.“ ЕООД, въз основа на сключен договор за цесия/ „К.И.И. БГ“ АД е депозирал
писмени възражения по делото в срока и по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК. Поддържа, че
постановения от ЧСИ М. Б. отказ за прекратяване на делото е законосъобразен, тъй
като не са изтекли две години, в рамките на които взискателят или съдебният
изпълнител да са бездействали. В подкрепа на твърденията си излага подробна
хронология на изпълнителните действия от образуването на изпълнително дело №
20148380405305 до настоящия момент. Претендира възнаграждение за юрисконсулт на
1
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.Б., с № 838 на
КЧСИ поддържа, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.
Посочил е изпълнителните действия, които са предприемани и счита, че същите са от
естество да прекъснат двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Според ЧСИ от
доказателствата по изпълнителното дело се установява, че не са налице основания за
прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в този срок са
предприемани, както изпълнителни действия, поискани от взискателя, така и служебно
от съдебния изпълнител в приложение на правомощието му, отредено в чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ. Моли жалбата да се остави без уважение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 20148380405305, на ЧСИ М.Б., с № 838 на КЧСИ, е
образувано въз основа на молба, вх. № 27915/21.05.2014 г., от „П.К.Б.“ ЕООД, чрез
пълномощника си Л.П., срещу Е.М. и П.М., отговарящи солидарно, за принудително
събиране на присъдената в полза на взискателя сума съгласно изпълнителен лист от
07.03.2014 г., издаден по т.д.№ 1296/2014 г. по описа на СГС. С молбата се иска
проучване имуществото на двамата длъжници, като наред с това се възлага и
извършването на действия по изпълнението по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
Представен е изпълнителен лист /ИЛ/ от 07.03.2014 г., издаден от СГС, ТО, 6
състав, въз основа на решение по т.дело № 1296/2014 г. по описа на СГС, видно от
който длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя сумата 7 529,18 лв., ведно със
законната лихва от 28.11.2013 г. /дата на постановяване на арбитражното решение/ до
окончателното плащане, сумата от 551,17 лв. – юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 50 лв. – заплатена от молителя ДТ в производството по издаване на ИЛ.
Изпратено е запорно съобщение до „Алфа банка – клон България“ АД, получено
на 13.06.2014 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на
длъжниците към банката в това число по банкови сметки, банкови касети и трезори до
размера на дълга по изпълнителното дело, възлизащ на сумата 7 529,18 лв., ведно със
законната лихва върху последната от 28.11.2013 г. до окончателното плащане /към
момента на съобщението сумата е в размер на 396,07 лв./, както и 930,14 лв. – такси и
разноски по изпълнението.
Идентично на горното запорно съобщение на различни дати през 2014 година е
изпратено още до следните: „Инвестбанк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД,
„Сибанк“ ЕАД, „Креди Агрикол България“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда
Банк“ АД, „Ситибанк Европа“ АД – клон България, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Алианц
2
Банк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД,
„Общинска банка“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД, „Българска банка за развитие“ АД,
„Българо-американска кредитна банка“, „БНП Париба С.А. – клон София“,
„Кооперативна търговска банка“ АД, „Прокредит Банк“ АД, „Юробанк Бълаграия“ АД,
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и ЧПБ „Тексим“
АД.
На 01.09.2015 г. е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което
„М.Т.“ ЕООД изплаща като работодател на длъжника П.М.. В отговор на съобщението
до работодателят „М.Т.“ ЕООД е заявено, че по отношение на този работник има
предходно наложени рапори върху трудовото му възнаграждение, като удържането на
сега претендираните задължения ще се изпълни след погасяване на първоначално
възникналите такива.
Видно от приложените в кориците на изпълнителното дело вносни бележки /л.
79 - л. 91/ задълженията на длъжника Е.М. са погасявани регулярно за периода
26.08.2014 г. – 01.10.2015 г. чрез удръжки от трудовото й възнаграждения, като
преводните нареждания са с посочен наредител „Ф.-**“ ЕООД.
В изпълнение на възложеното му по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, съденият изпълнител е
извършвал справки от 01.06.2016 г., 06.07.2016 г. и 10.03.2017 г. за проучване
имуществото на задължението лица, в това число и за действащи трудови договори на
длъжниците.
На 26.09.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „К.И.И. БГ“ ЕАД
като частен правоприемник /цесионер/ на първоначалния взискател „П.К.Б.“ ЕООД
/цедент/ за конституирането на първия като нов взискател в изпълнителното
производство.
На 03.12.2019 г. са изпратени запорни съобщения до „С.А.“ ЕООД и „М.Т.“
ЕООД за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците.
На 03.12.2019 г. длъжника Е.М. депозира молба до ЧСИ М. Б., с която
претендира намаляване на месечните й удръжки до сума в размер на 150 лева, като
считано от 15.08.2019 г. от наложения запор на Е.М. постъпват суми.
С молба от 10.11.2021 г. длъжниците са предявили претенция пред съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнението поради възникване на основания по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, а именно за времето от 2015 г. до 2018 г. срещу П.М. и Е.М. не са
предприемани изпълнителни действия.
С постановление от 14.12.2021 г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ е
постановен отказ за прекратяване на производството по изпълнително дело №
20148380405305 по описа за 2014 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради липса
на предвидените в закона обстоятелства за това.
3
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със
съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по
себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност
не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност
да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не
конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
4
валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/.
Настоящият съдебен състав споделя виждането, застъпено в решение №
48/14.07.2016 г. по к.т.д. № 404/2015 г. ВКС, II т.о., както и в решение № 83/11.04.2018
г. по к.гр.д. № 1667/2017 г. ВКС, IV г.о., съгласно които предприемането на
изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по
изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
отношение на останалите длъжници. Това разрешение е в съответствие със закона и с
имащите задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т. 10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо следва да се даде отговор поотделно на въпроса дали по отношение
на длъжника П.М. и на Е.М. в продължение на период с продължителност от две
години взискателят не е поискал, съответно съдебният изпълнител не е извършил
действия, в резултат от което изпълнителното производство по отношение на всеки от
тези длъжници се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В случая, видно от процесуалното развитие на изпълнителния процес,
извършените по отношение на длъжника Е.М. изпълнителни действия, прекъснали
този срок, е само налагането на запор върху трудовото й възнаграждение. От
приложение по делото писмени доказателства става ясно, че в периода 26.08.2014 г. –
01.10.2015 г. действително са удържани суми от възнаграждението на Е.М., което
последната получавала от „Ф.-**“ ЕООД“. Последната удържана сума по така
наложения запор е от 01.10.2015 г.
Останалите предприети спрямо длъжника Е.М. действия /проучване
имуществото на задължението лица, в това число наличието и на действащи трудови
договори/ в периода 01.10.2015 г. до 01.10.2017 г. не прекъсват срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
На следващо място и касателно другия длъжник в производството П.М.,
извършените изпълнителни действия, засягащи последната, се изразяват единствено в
наложения със запорно съобщение от 01.09.2015 г. запор върху трудовото й
възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение, което същата получава до
размера на процесните суми.
Останалите предприети спрямо длъжника П.М. действия /проучване
имуществото на задължението лица, в това число наличието и на действащи трудови
договори/ в периода 01.09.2015 г. до 01.09.2017 г. не прекъсват срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
5
Тук е мястото да се отбележи, че макар върху извършените справки за
осигурените лица /длъжници по изпълнителнителното дело/ да са поставени
резолюции от съдебния изпълнител /от дата 07.01.2016 г., 14.05.2016 г., 06.07.2016 г.,
10.03.2017 г./ да се наложи запор на трудовото възнаграждение на съответния
длъжник, то по делото не са налични данни такъв да е бил наложен, нито по отношение
на вземанията на Е.М., нито на тези на П.М..
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ОСГТК, ВКС,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Предвид гореизложеното, изписаните от съдебния изпълнител резолюции
върху извършените справки през 2016 и 2017 година не са прекъснали срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото както се посочи по-горе не са налице данни нови запори да
са осъществени.
На 21.09.2018 г. с нарочна молба новият взискател /частен правоприемник на
предишния по силата на цесионна сделка/ е поискал от съдебния изпълнител на
основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран като взискател по делото, а наред с това
е поискал извършването на конкретни действия по отношение на всички длъжници по
делото. Следва да се посочи обаче, че към посочената дата, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е бил изтекъл по отношение на жалбоподателките, тъй като след 01.10.2017 г. по
отношение на Е.М., а след 01.09.2017 г. по отношение на П.М. не са предприети
валидни изпълнителни действия, нито е поискано извършването на такива от страна на
взискателя в рамките на 2-годишния законов срок.
Предвид изложеното частната жалба се явява основателна - на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство спрямо длъжника ЕЛ. Д. М. се е
прекратило по силата на закона на 01.10.2017 г., а касателно длъжника ПЛ. М. М. –
съответно на 01.09.2017 г. За взискателя е била налице правна възможност да поиска
6
извършването на изпълнителни действия по делото по отношение на всеки от тези
длъжници, като както е разяснено в съдебната практика, самото поискване да бъде
извършено определено действие по изпълнението е годно да прекъсне давността за
вземането, а също е достатъчно да препятства изтичането на срока по т. 8 на ал. 1, чл.
433 ГПК, независимо дали съдебният изпълнител ще предприеме действия въз основа
на отправеното искане или не.
Обжалваният отказ на съдебния изпълнител е незаконосъобразен с оглед
изложените по-горе съображения и следва да бъде отменен. ЧСИ М.Б. следва да
констатира настъпилата по отношение на длъжника М. и длъжника М. перемпция и
прекратяването на изпълнителното производство спрямо тях с всички произтичащи от
това законови последици.
По разноските:
Жалбата, инициираща настоящото производство, е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител, като се преценява законосъобразността на неговите действия.
Настоящият състав намира, че разноски по настоящото частно дело /контролно-
отменително/ не следва да се присъждат, доколкото се обжалват действия на органа по
изпълнението, без да се слага край на изпълнителното производство /така прието и в
определение № 2117/26.06.2017 г. по ч.гр.д. № 875/2017 г. по описа на САС/.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в
настоящото производство не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ от 14.12.2021 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ,
инкорпориран в постановление от същата дата, за който длъжниците са уведомени със
съобщение на 10.01.2022 г., да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство по изпълнително № 20148380405305 по отношение на
солидарните длъжници ПЛ. М. М. и ЕЛ. Д. М..
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, за констатиране
настъпилата по отношение на солидарните длъжници перемпция с всички
произтичащи от това последици.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8