№ 50
гр. Асеновград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200117 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №21-0239-002051/12.01.2022г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Г. АНГ. АНГ. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, ул. „Черни връх“ №7 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от
ЗДвП и чл. 183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания:
„ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 10 лева, за
нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/
17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.
Жалбоподателят не се явява се явява лично по делото. Чрез писмената си жалба
и отразеното в нея, счита по същество, че обжалваното НП следва да се отмени, като
неправилно и необосновано, или алтернативно са иска неговата отмяна, тъй като се
касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя
адв. А.П..
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
1
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелят ХР. ХР. К. работи, като полицейски служител в РУ Асеновград и е
назначен на длъжността мл.автоконтрольор. На 28.12.2021г., св. К. бил на работа
нощна смяна. Около 21.30 часа св. К. бил извикан от негови колеги на ул. „ Цар Иван
Асен ІІ“ до №6 в гр. Асеновград, във връзка със спрян от тях лек автомобил „Тойота
ФДЖ Круйзър“ с ДК№ 390М657. При извършената проверка, св.К. установил, че
поставените на автомобила временни табели били с изтекъл срок на валидност до
18.12.2021г., а освен това водачът Г. АНГ. АНГ., не представил контролен талон към
СУМПС. Водачът не оспорил констатираните две нарушения, като св. К. съставил
спрямо Г. АНГ. АНГ. АУАН с бл. № 227103/28.12.2021г. с който на водача били
вменени административни нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Екземпляр от съставеният АУАН бил връчен на нарушителя А. срещу подпис,
като последният не отбелязал дали има възражения. Във връзка със съставения АУАН,
било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от
свидетелските показания на актосъставителя- ХР. ХР. К., както и приложените по
делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество,ведно с
направените възражения в хода на съдебното следствие, за неоснователна.
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по
отношение на правните основания, въз основа на които са наложени
административните наказания за двете нарушения, съдът констатира, че са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.
По отношение на описаните в НП две нарушения, съдът намира, че
извършването им е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен
начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място
горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на
АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. В конкретния
случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят
се и от събраните гласни доказателства - показанията на актосъставителя Х.К. и от
приложените по делото писмени доказателства.
Направените възражения в жалбата, относно произхода на автомобила и
времетраенето на процедурата във връзка с получаване на постоянните
регистрационни табели на МПС-то са без значение в конкретния случай. В жалбата
дори не се оспорва това, че срока на временните табели поставени на управлявания от
2
Г. АНГ. АНГ. автомобил е бил изтекъл към датата на проверката. Това се установява и
от приложената на лист 13 от съд.дело справка, от която става ясно, че първата
регистрация в ПП и КАТ на внесения от САЩ в България автомобил е била на
18.11.2021г., като едномесечния срок на монтираните временни табели №390М65 е бил
изтекъл към 28.12.2021г. Неговия собственик и водач в същото време и следвало да
съобрази поведението си това обстоятелство, като за него е имало две възможности:
или предприеме действия по удължаване на временната регистрация или да се
въздържа от управление на въпросното МПС. След като на 28.12.2021г. нарушителят е
бил установен да управлява собственият си автомобил „Тойота ФДЖ Круйзър“ с
временни табели №390М65, чийто срок вече е бил изтекъл на 18.12.2021г., то явно е,
че той не е избрал нито една от двете дадени му възможности. Направените в жалбата
възражения, с които се навеждат твърдения едва ли не принудили Г. АНГ. АНГ. да
управлява въпросното МПС и в същото време да извърши описаните в НП две
нарушения, не се явяват извънредни такива и създаващи условия за действия в „крайна
необходимост“. В действителност от поисканите от съда от служебно, от
ръководството на УМБАЛ „Пълмед“ ООД гр. Пловдив писмени доказателства се
установява, че нарушителят Г. АНГ. АНГ. работи от 2009г. на длъжност „рентгенов
лаборант“ в Отделение „Инвазивна кардиология“. От приложения график за месец
Декември 2021г. се установява, че с изключение на пет пълни почивни дни от месеца,
нарушителят Г. АНГ. АНГ. е следвало, или да бъде на работа, или да е на
разположение през останалото време. Така освен редовните смените по график, за
времето от 06.12. до 08.12.2021г. и от 24.12. до 28.12.2021г. Г.А. е бил на
разположение, като само на последната дата е бил викан по спешност и отработил
часовете от 03.25 до 05.25 часа, от 11.30 до 14.50 часа, от 17.00 до 19.30 часа и от 21.25
до 23.55 часа. Т.е. дори към времето на извършване на нарушението, на Г.А. да се е
наложило да се яви на работа във връзка със създадената организация за месеца, то за
него това обстоятелства не е било нещо необичайно или извънредно, налагащо
извършване на две нарушения по ЗДвП. Дори ако хипотетично се приеме за достоверно
това, че 28.12.2021г. в 21.30 часа нарушителят е нямал друга възможност да изпълни
служебните си задължения освен чрез използване на въпросното МПС, то все пак
оставя без отговор въпроса по кой друг алтернативен начин същия е изпълнил същите
тези свои задължения в останалите отработени от него часове за 28.12.2021г. В този
смисъл направеното искане за приложението на чл.28 от ЗАНН се явява неоснователно.
Конкретно установените две нарушения, както и обстоятелствата по същите, разкриват
една степен на обществена опасност на деянията, типични за общия случай на
нарушения, както на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а така и по чл. 100, ал.1,т.1
от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на същите в нарушения.
Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда правилото, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
3
които са регистрирани. Също така обществената опасност на деянието не се определя
от това преди колко време е изтекъл срокът на регистрация на МПС, още повече в
конкретния случай не става въпрос за следващия ден, а са изминали десет дни от
изтичане същия.
Относно наложените административни наказания, за извършеното нарушение по
чл.140,ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на техния размер, АНО се е
съобразил изцяло разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е отчел в достатъчна
степен наличието на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства –
обстоятелствата при които е извършено нарушението и неговата тежест, мотивите на
нарушителя да извърши нарушението и поведението му по време на проверката.
Видно от НП, за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
нарушителят А. са били наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, като те са били определени в
минимален размер. В НП е посочено, че те са били определени на основание чл.175,
ал.3,пр.1 от ЗДвП, който предвижда да се накаже с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Като взе предвид
всички обстоятелства по делото, както и това, че нарушителя е бил установен да
управлява МПС, което не е било надлежно регистрирано, като отчете и факта, че той
шофьор от 1998г. което означава, че следва добре да познава закона, като отчете и
предходните регистрация за извършени нарушения по ЗДвП, то съдът намира,че
определения размер на двете административни нарушения се явява справедлив, като
няма и възможност те да се коригират.
Безспорно по делото се установи, че при извършената проверка на А., като водач
на МПС, той не е представил и Контролен талон към СУМПС. С това той е
осъществила съставите на второто му от двете му вменени нарушения, а именно това
визирано в текста на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
По отношение на определянето и налагането на административно наказание –
глоба в размер на 10лв., за нарушенията по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП очевидно е, че
АНО се съобразил изцяло с разпоредбите на чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от ЗДвП. Същия текст
предвижда да се наложи глоба в размер на 10лв. на водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Отнемането на десетте контролни точки е извършено на основание чл.157, ал.3
от ЗДвП вр. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., на МВР. Съгласно чл.157, ал.3 от
ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
4
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1,т.5 от тази
наредба който предвижда, че за управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер на водачът следва да се отнемат-10 контролни точки.
При служебната проверка на атакуваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, водещи до неговата отмяна.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0239-002051/12.01.2022г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Г. АНГ. АНГ. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, ул. „Черни връх“ №7 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от
ЗДвП и чл. 183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания:
„ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 10 лева, за
нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/
17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5