РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000882 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260080/07.06.2021г., постановено по търг.д. №132/2018г.
по описа на окръжен съд Хасково, „Н.“ ЕООД, ЕИК *** е осъдено да заплати
на „Р.“ ЕООД, ЕИК *** сумата в размер на 137 128.92лв., представляваща
част от цената на продадена вещ с недостатъци - тоалетен сапун, доставен
през месец март 2018г., изплатена в изпълнение на договор с референтен №
*** от 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.3018г. до
окончателното й изплащане, като искът в останалата част за разликата до
предявения размер от 161 751.26лв., като погасен по давност, е отхвърлен.
Отхвърлен е предявеният от „Р.“ ЕООД, ЕИК *** против „Н.“ ЕООД,
ЕИК *** осъдителен иск за сума в размер на 22 094.37лв. - обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на договор с референтен № *** от
24.01.2018г. – подробно конкретизирани и изброени. „Н.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „Р.“ ЕООД сумата в размер на 23 338лв. - деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. „Р.“ ЕООД е осъдено да заплати
1
на „Н.“ ЕООД сумата в размер на 2 723лв. - деловодни разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
С определение №260331/20.08.2021г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е оставена без уважение молба с вх. № 264884 от 07.07.2021г., подадена
от „Н.“ ООД, ЕИК ***, за изменение на решение № 260080/07.06.2021г.,
постановено по т.д. №132/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта
за разноските.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 137 128.92лв.,
представляваща част от цената на продадена вещ с недостатъци - тоалетен
сапун, доставен през месец март 2018г., изплатена в изпълнение на договор с
референтен № *** от 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от
03.09.3018г., е постъпила въззивна жалба от ответника - Н. – *“ ЕООД.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи, че
първоинстанционният съд е извел правни изводи, които не съответстват с
установените по делото факти и обстоятелства. Въведено е оплакване, че в
нарушение на процесуалните правила съдът е допуснал събиране на
доказателства след установената от закона преклузия за ищеца –
допълнителната искова молба и въз основа на тях е формирал решението по
делото. Въззивната жалба съдържа пространен анализ на доказателствата по
делото и коментар на изведените от първоинстанционния съд изводи. Твърди
се и че съдът неправилно е допуснал изменение на поредността на
предявените искове, направено след допълнителната искова молба. При
условието на евентуалност се поддържа заявено в първоинстанционното
производство възражение за прихващане със стойността на външно
дефектиралия сапун, както и с този, който не е дефектирал в размер на
135 600лв., изчислен на база продажна цена на 574 480 бр. тоалетни сапуни,
всеки от който по 100гр., с единична цена 0.120 евро, без ДДС, намалени с до
16% заради дефектиралата стока. Иска се решението в обжалваната част да
бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Ответник – жалбата „Р.“ ЕООД в представения отговор по чл.263 ал.1
2
от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба.
Подадена е частна жалба от „Н.“ ООД срещу постановеното по реда на
чл.248 от ГПК определение №260331/20.08.2021г. с оплакване за неговата
неправилност.
С постъпилия отговор по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна -
„Р.“ ЕООД се оспорва подадената частна жалба.
С въззивната жалба, частната жалба и постъпилите отговори не се
предявяват доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Подадената въззивна жалба и частна жалба са допустими, като
депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона
форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд Хасково е образувано по обективно
съединени при условието на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.258 и сл. и чл.79 ал.1 от ЗЗД, и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в
настоящето, е изложил следните фактически обстоятелства: На 23.01.2018 г. е
сключен договор, съгласно който „Р. ООД - дружество, регистрирано в Д., О.,
се е задължило да достави на М. /М./, 35 904 комплекта със санитарни
принадлежности, всеки от които включвал и по 16 бр. сапуни от по 100гр. В
изпълнение на цитирания по-горе договор, на 23.01.2018г. е сключен и
договор Референтен № К\/В1801048, съгласно който ищецът - „Р.“ ЕООД -
гр.К. се е задължил да продаде на „Р.“ ЕООД - Д., ОАЕ, 35 904 комплекта със
санитарни продукти, всеки от които да съдържа и по 16 бр. сапуни от по
100гр., опаковани в кашони с определени размери и дебелина, и запечатани с
3
определен вид тиксо, и подредени в палети, опаковани с няколко слоя фолио,
с подсилени краища, чрез допълнително поставен картон и положен такъв в
горната част на палетите. В изпълнение на поръчката, на 24.01.2018г. е
сключен договор за покупко - продажба на стоки Референтен №
К\/ВВUL0118004 и Анекс №1, съгласно който ответникът - „Н.“ ООД -
гр.Хасково е поел задължението да продаде на ищеца - „Р.“ ЕООД - гр.К., 574
480 броя сапуни, с нетно тегло минимум 100 гр., опаковани в кашони и
поставени в палети, с договорена цена от 0.120 евро /без ДДС/ - за един
сапун, като стоката е следвало да съответства на официалните стандарти и
спецификации по Анекс №1, при неизпълнение на което задължение от
страна на продавача, е предвидено право на купувача да отхвърли стоките и
да заяви претенции за всички разходи, свързани със замяна, транспорт,
складиране, заплащане на данъци, такси и за унищожаване на стоката.
Твърди, че стоката - предмет на договора била доставена от ответника и
приета в периода от 20.03.2018г. до 28.03.2018г., а договорената цена -
изплатена. При доставка на стоката на крайния получател - М., е бил
установен дефект в сапуните, за което „Р.“ ООД е бил уведомен на
13.06.2018г., а ответникът - с имейл от 15.06.2018г., с възможност да ги
прегледа, получи или даде разрешение за унищожаването им, поради
недопускане връщането на дефектна стока, съгласно законодателството на К..
Дефектите били констатирани в два доклада, съставени в резултат на
проведени лабораторни анализи от независими лаборатории, установяващи,
че тестваните сапуни, покрити с мухъл и с променен цвят, с констатирано
наличие на микроорганизми, не отговарят на стандартите за качество на
козметичните продукти и са опасни за човешкото здраве и живот. Твърди се,
че с платежно нареждане от 18.07.2018г. ищецът е заплатил на „Р.“ сума в
размер на 85 177,19 щатски долара или 142 313,26лв., представляващи
обезщетение за замяна на дефектната стока и разноските, които „Р.“ е
заплатило на М. за препакетиране на стоката. В тази връзка главният предявен
иск с исковата молба е за сумата от 129 454,25лв., представялаващи левовата
равностойност на заплатената от „Р.“ ЕООД към „Р.“ сума за замяна на
дефектната стока в размер на 77 480,83 щатски долара, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба. При
условията на евентуалност, ако се приеме, че главният иск за сумата от
129 454,25лв., представляващи левовата равностойност на заплатеното от „Р.“
4
ЕООД към „Р.“ обезщетение за замяна на дефектни стоки е неоснователен, се
предявява претенция за заплащане на сума, равна на цената, която ищецът е
заплатил в изпълнение на задължението си по договора за покупко-продажба
в размер на 161 751,26лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба. /Тази претенция е уважена до
размера от 137 128.92лв., за която сума спорът е пренесе пред въззивната
инстанция./ С допълнителната искова молба исковите претенции са
поддържани при горепосоченото съотношение на евентуалност. В първото по
делото съдебно заседание /на 18.02.2019г./, под формата на уточнение, е
променено условието на евентуално съединяване, като, като главен е
предявен искът за „заплащане на сума, равна на цената по договора“ /т.е. –
искът за сумата от 161 751,26лв., представляващи цената, която ищецът е
заплатил в изпълнение на задължението си по договора за покупко-продажба/,
а като евентуален – „искът за обезщетение“ /т.е. – искът за сумата от
129 454,25лв., представляващи левовата равностойност на заплатеното от „Р.“
ЕООД към „Р.“ обезщетение за замяна на дефектни стоки/. По този начин е
посочено условието на евентуално съединяване с доклада по делото по чл.375
от ГПК. При този начин на уточнено евентуално съединяване се е произнесъл
първоинстанционният съд.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд неправилно е допуснал изменение на поредността
на предявените искове, направено след допълнителната искова молба. В
случая не се касае за изменение на иска по смисъла на чл.214 ал.1 от ГПК,
чиято преклузия настъпва с допълнителната искова молба. Променено е само
условието – поредността на евентуално съединените искове.
С отговора на исковата молба ответникът „Н.“ ООД е оспорил така
предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца, че откритите
недостатъци са в резултат на производството на сапуна, както и че е предал
некачествен сапун. Наведени са доводи, че с предаване на стоката, рискът от
случайното й погиване или повреждане е преминал върху ищеца. В тази
насока поддържа, че с ищеца се намират в трайни търговски отношения, като
през 2016г. му е бил изпратен информационен лист за безопасност на
продукта, в съответствие с Регламент №1272, в раздел 7 чл.7 от който е
посочено, че сапунът следва да се съхранява при температура до 20 градуса, в
проветриви, прохладни и сухи помещения, защитен от топлина и слънчева
5
светлина. Позовава се на липса на доказателства, установяващи условията,
при които е транспортирана стоката по море и при които е съхранявана в
склада на М., намиращ се в А.. В тази връзка счита, че проблемът не е
производствен, а е такъв на транспортиране и съхранение на стоката.
Поддържа, че настъпилите за ищеца вреди не са пряка и непосредствена
последица от неизпълнение на поети от него задължения за доставка на
качествен и годен за употреба сапун, а се дължат единствено на отказа на
ищцовото дружество и на последващия купувач „Р.“ да реализират правата си
като продавачи на стоката, чийто купувач не е извършил преглед при
получаването й. С отговора на исковата молба е заявено при условията на
евентуалност възражение за прихващане със стойността на външно
дефектиралия сапун, както и с този, който не е дефектирал в размер на 135
600 лева, изчислен на база продажна цена на 574 480 бр. тоалетни сапуни,
всеки от които по 100 гр., с единична цена 0.120 евро, без ДДС, намалена с до
16% заради дефектиралата стока.
При така въведените твърдения и възражения от страните, съдът намери
за установено следното:
Не е спорен фактът, че правоотношенията между страните произтичат
от валидно сключен договор. Договорното правоотношение е обективирано в
„Заявка за покупка и Анекс №1 – Спецификации на продуктите“ –
Референтен № К\/ВВUL0118004 от 24.01.2018г. /Договора/. Макар и да е
използван терминът „покупка“ и макар страните да са наименовани
„продавач“ и „купувач“ възникналите по този договор правоотношения
между страните намират правните си характеристики в договора за изработка
по смисъла на чл.258 от ЗЗД, а не се касае за договор за търговска продажба,
както неправилно го е определил окръжният съд. Ответникът е производител
на стоката, като от страна на ищеца му е възложено изработването на 574 480
броя сапуни, с нетно тегло минимум 100 гр., опаковани в кашони и поставени
в палети, с договорена цена от 0.120 евро /без ДДС/ - за един сапун. Стоката е
следвало да съответства на официалните стандарти и спецификации по Анекс
№1. Този извод се извежда и от основното възражение на ответника, че
проявилите се недостатъци не дължат на некачествена изработка, а на
неправилно съхранение и транспорт. В този смисъл по отношение на
развитието на правоотношенията между страните и наличие на точно
6
изпълнение или неизпълнение ще са приложими правилата на договор за
изработка. Едно от основните правила, регламентиращи правоотношението
между страните по договор за изработка, е това, визирано в чл.264 ал.1 и ал.2
от ЗЗД – изискването поръчващият – възложителят да приеме стоката и при
приемането й да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появяват по-
късно. В Договора е предвидена проверка на качеството и приемане.
Предвидено е, че в случай на доставка на несъответстващи стоки, Купувачът
/възложителят „Р.“ ЕООД/ има право да отхвърли стоките, които не
съответстват на спецификациите, предвидени в договора. Предвидено и че Р.
ще извърши произволни проверки за качество, включително конкретно
избрани критерии за лабораторно тестване на продуктите, избрани от Р. или
от независим инспектор, назначен от Р., от мостри, избрани по време на
производството, при заминаване, товарене, разтоварване, пристигане до
местоназначение или от всяко място на съхранение /като разходите за
проверките на качеството и лабораторните тестове ще бъдат за сметка на Р./.
Няма спор, че ответникът е произвел и доставил в склад в Б. на ищеца
възложеното количество сапун. Съгласно представения от ответника
производствен дневник, за времето от 04.01.2018г. до 25.03.2018г. са
произведени 576 900 бр. тоалетни сапуни, партиден № К\/ВВ60ЕТ022018, с
цвят - бял, с тегло от 100гр., с вложени суровини - сапунена база, титанов
двуокис и опаковъчно фолио. Ищецът е представил 4 бр. товарителници за
обществен автомобилен превоз в страната от 20.03.2018г., 24.03.2018г.,
26.03.2018г. и 27.03.2018г., изпращач по които е ответникът и получател -
ищецът, с място на товарене на стоката - сапуни - в кашони и палети -
гр.Хасково и място на разтоварване - гр. Б.. Не се спори, че с представените
от ищеца 4 бр. приемо - предавателни протоколи от 20.03.2018г., 24.03.2018г.,
26.03.2018г. и 28.03.2018г. от страна на ответника са предадени в базата на
ищеца в гр.Б., следното количество тоалетни сапуни, а именно - 179 360 бр.,
54 400 бр., 38 400 бр. и 28 400 бр. тоалетни сапуни. Няма спор, че
пакетирането на санитарни принадлежности /в изпълнение на договор за
покупко-продажба, сключен между ищеца и Р. И./ е извършено в склад в гр.
Б.. Данни за това се извеждат от представен договор от 10.03.2018г. между
„Е.“ ЕООД - гр.С. - възложител и „М.“ ООД - гр.С. - изпълнител за
7
пакетиране на хуманитарни помощи, по силата на който последният е поел
задължението да пакетира, палетизира, чембероса и стречова палети с 35 904
бр. хуманитарни помощи в база в гр.Б.. В тази насока са и показанията на
свидетеля К.. Няма спор, че пакетираните хуманитарни помощи са продадени
от „Р.“ ЕООД на „Р.“. Видно от товарителници за морски превоз, с износител
„Р.“ и получател - М. - А., Й. с Пристанище на натоварване - В., Б.; място на
разтоварване - А., Й.; пристанище на разтоварване - А.. стоките - хигиенни
комплекти, са натоварен на борда на 01.04.2018г. и на 24.03.3018г. Не се
спори, че хигиенните комплекти са доставени в склада на М. на 22.04.2018г. и
на 04.06.2018г. /писмо изходящо от Х. - Д. - мениджър Склад М., А. Й. . С
имейл от 13.06.2018г. М. уведомява Р., че по време на сортиране и
подреждане на хигиенните комплекти са установени мухлясали сапуни и
такива с разлика в цвета.
Т.е. – описаните в исковата молба недостатъци на стоката са
констатирани при крайния купувач – М., в Й., около три месеца след
предаването на стоката от ответника на ищеца в гр.Б.. Претенцията на ищеца
за сумата от 161 751,26лв. /присъдена сума 137 128.92лв./, представляващи
цената, която ищецът е заплатил в изпълнение на задължението си по
договора за покупко-продажба намира правното си основание в разпоредбата
на чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.258 от ЗЗД, във вр. с чл.265 ал.1, пр. последно от
ЗЗД /ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска
намаление на възнаграждението/. В случая се претендира възстановяване на
изцяло заплатеното възнаграждение, като не се спори, че същото е заплатено,
поради некачествено изпълнение, равняващо се на пълно неизпълнение.
Спорният по делото въпрос е касае ли се за недостатъци, появили се по-
късно, което да е в резултат на некачествена изработка. Отговор на този
въпрос се извежда от заключението от допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото комплексна съдебнохимическа експертиза, изготвена
от вещи лица химик, микробиолог и клиничен химик-молекулярен биолог.
Вещите лица са подложили на лабораторни изследвания обекти –дефектирали
тоалетни сапуни и такива – запазени от произведената партида при
производителя -партида RVBBGDЕТ022018. Изготвили са заключението при
съобразяване на БДС и всички проведени лабораторни изследвания при
приемане на стоката от възложителя – ищеца и впоследствие проведените
такива – след установяване на дефектите. Съгласно заключението от
8
комплексната експертиза продуктът сапун от химична гледна точка
представлява алкални соли на животински или растителни мазнини, получени
в резултат на химична реакция и силен алкален агент. Технологичният процес
на Н.-*“ ООД, чрез който са произведени процесните сапуни /партида
RVBBGDЕТ022018/ е автоматизиран, като са описани етапите му. Принципно
производственият процес не протича в стерилна, а в чиста среда,
използваните суровини и материали не са стерилни, поради което не може да
се получи стерилен краен продукт. При опаковане им сапуните не се
вакуумират, което означава, че в индивидуалната опаковка на всеки калъп се
съдържа въздух. Лабораторните изследвания са дали резултати, че сапуните
без видим дефект отговарят напълно на стандарт ISO 17516:2014 и
респективно БДС ISO 17516:2015, включително за външен вид и мирис.
Дефектиралите сапуни не отговарят на този стандарт по отношение на
общото съдържание на аеробни мезофилни микроорганизми. Всички налични
данни /лабораторни изследвания при приемане на стоката/ показват, че
сапуните по партида RVBBGDЕТ022018 напълно отговарят на изискванията и
техническото задание по договора от 24.01.2018г., сключен между страните
по делото и са били годни за употреба към момента на приемането им от „Р.“
ЕООД в базата в гр. Б.. Контролните проби от партида RVBBGDЕТ022018,
съхранявани при ответника представляват бели твърди калъпи, без дефекти, с
приятен аромат, хомогенна текстура, без шупли. Неспазването на условията
за съхранение /включително по време на транспортирането/ на процесните
сапуни по отношение на температура, влажност и проветривост на средата, в
която се намират те /заложени в информационния лист за безопасност на
продукта от 10.01.2016г./, се очертава като най – вероятната причина за
развитието на колонии от плесенни гъби и бактерии по повърхността им след
датата на последната доставка до склада в гр. Б.. Вещите лица сочат висока
влажност /над 70%/, както на пристанището в гр.В., при товарене на стоката,
така при транспортирането им по море. Комбинацията от температура на
въздуха над 25гр.С за сравнително дълъг период от време /22.04.2018г. –
19.09.2018г./в района на гр. А., Й., където са предстояли процесните сапуни и
по-високата влажност в опаковката на сапуна благоприятства развитието на
аеробни мезофилни микроорганизми. Тъй като няма изследване за стерилност
на вложените в процесните сапуни суровини и материали, нито за
производствения процес, в тях е възможно да присъстват спори на плесени и
9
на спорообразуващи бактерии, които да се развият при настъпване на
благоприятни условия на средата, в която се намират, които са температурата
на въздуха над 24гр.С и относителна влажност над 50%. Акцентирано е обаче,
че, когато сапуни се съхраняват при условията, посочени от производителя в
информацианния лист за безопасност на продукта, не би трябвало по тяхната
повърхност да се развиват плесени и други микроорганизми в количество,
надвишаващо определените със стандарт БДС ISO 17516:2015 гранични
стойности за аеробни мезофилни микроорганизми и определени родове
бактерии. В съдебно заседание вещите лица са разяснили, че чрез
сравнителен анализ на параметрите от техническата спецификация на
процесните сапуни, данните от извършените през 2018г. лабораторни
изпитвания, проведените от самите вещи лица микробиологични анализи и
относимите стандарти се установява, че към момента на доставка на
последната пратка в склада в гр. Б. – 28.03.2018г., произведените от Н. *“
ООД тоалетни сапуни са отговаряли напълно на техническото задание на „Р.“
ЕООД и на изискуемите се стандарти за качество и безопасност на този вид
козметичен продукт.
Заключението от комплексната съдебнохимеческа експертиза, като
обосновано, компетентно изготвено, се възприема изцяло от настоящата
инстанция. От същото обаче не може да се обоснова извод, че проявилите се
дефекти на процесните сапуни, установени при крайния купувач – М. повече
от три месеца след доставянето на стоката от изпълнителя и приемането й от
възложителя, са недостатъци, появили се по-късно, които са в причинна
връзка с некачествено изпълнение. Вярно е, че, според вещите лица, наред с
едновременната даденост на показателите на влага и температура на въздуха,
способстващи за появата на микроорганизми, могат да бъдат и спори, каквито
не е изключено да са налични във въздуха в производствената база на
ответника. Това обаче от една страна е само предположение, от друга страна
изобщо не може да обоснове извод, че проявилите се по-късно дефекти се
дължат на некачествена изработка. Факт е, че вещите лица сочат, че
колониите на микроорганизми по процесните сапуни са се развили по
повърхността им, защото им е необходим кислород, какъвто във
вътрешността на сапуна няма. Т.е. – не е допуснат неправилен технологичен
процес. От друга страна следва да се посочи, че за процесния производствен
процес не се изисква стерилна среда, а чиста среда, каквато не е доказано да
10
не е била установена в производствената база на ответника. Изводът за
некачествено изпълнение не може да почива на предположения, а
некачественото изпълнение следва да бъде доказано пълно и главно от
страната, позоваваща се на такова – в случая – ищеца – въззиваем. Напротив
от заключението на комплексната съдебнохимическа експертиза по-скоро
може да се направи извод, че по-късно появилите се дефекти се дължат на
неправилно съхранение и транспортиране след момента на предаване на
стоката от изпълнителя на възложителя в гр. Б.. С оглед на изложеното
първоинстанционният съд, освен че е определил неправилно характера на
създадените отношения между страните, като такива по търговска продажба,
а оттук – неправилно е определена и правната квалификация на предявения
иск, неправилно е приложил и разпределението на доказателствената тежест
и е приел, че по-късно проявилите се дефекти се дължат на некачествена
изработка, изграждайки този извод на предположения. Ето защо решението в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
137 128.92лв., представляваща част от цената на продадена вещ с недостатъци
- тоалетен сапун, доставен през месец март 2018г., изплатена в изпълнение на
договор с референтен № *** от 24.01.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 03.09.3018г., се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Следва да се постанови друго, с което така предявените искове – главен и
акцесорен, да бъдат отхвърлени.
При отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е
уважен главният осъдителен иск, пред въззивната инстанция се възстановява
висящността на евентуално предявения иск – за сумата от 129 454,25лв.,
представляващи левовата равностойност на заплатеното от „Р.“ ЕООД към
„Р.“ обезщетение за замяна на дефектни стоки. Този иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.258 от ЗЗД, във вр. с
чл.79 и чл.82 от ЗЗД – претендира се обезщетение от
неизпълнение/некачествено изпълнение под формата на претърпяна загуба.
Претърпяната загуба е винаги имуществена вреда, изразяваща се в
намаляване имуществото на кредитора в резултат на неизпълнение на
длъжника. Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на
задължението по договор по вина на длъжника и изправност на насрещната
страна – кредитор по сделката. Вредите трябва да се явяват като закономерен
и безусловен резултат от неизпълнението и да е налице причинна връзка
11
между вредата и неизпълнението. По гореизложените съображения в случая
обаче не е налице неизпълнение – некачествено изпълнение, равняващо се на
пълно неизпълнение от страна на ответника – изпълнител по договора за
изработка. Ето защо и евентуално предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която Н.-*“ ЕООД е осъдено да заплати на „Р. ЕООД
разноски за първоинстанционното производство в размер на 23 338лв.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, като функционално
свързано с първоинстанционното решение, следва да бъде отменено и
постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №260331/20.08.2021г., с
което е оставена без уважение молба с вх. № 264884 от 07.07.2021г., подадена
от „Н.“ ООД, ЕИК ***, за изменение на решение № 260080/07.06.2021г.,
постановено по т.д. №132/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта
за разноските. Това е така, тъй като с оглед крайния изход на делото на ищеца
не се дължат разноски за първоинстанционното производство.
Поради отхвърляне на предявените искове, на ответника се дължат
разноски за първоинстанционното производство в пълен размер. Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на
10 716,64лв. Или, освен присъдените с първоинстанционното решение
разноски в размер на 2 723лв., следва да се присъдят допълнително такива в
размер на 7 933,64лв.
На основание чл.273 във вр. с чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва
да заплати на жалбоподателя сторените във въззивното производство
разноски. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
/л.126/ същите са в размер на 9 757,58лв., от които 7 000лв. адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, съгласно договор за правна защита и
съдействие. От въззиваемата страна е заявено възражение по чл.78 ал.5 от
ГПК за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение.
Обжалваемият материален интерес в случая е 137 128.92лв. Минималното
адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при този материален
интерес е 4 272,58лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 7 000лв.
значително надвишава минималното такова. Като се съобрази фактическата и
12
правна сложност на делото обаче, същото може да бъде намалено само до
6 000лв. При това положение въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя разноски за въззивното производство в размер на 8 757,58лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260080/07.06.2021г., постановено по търг.д.
№132/2018г. по описа на окръжен съд Хасково, в обжалваната част, с която
„Н.“ ЕООД, ЕИК *** е осъдено да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК *** сумата в
размер на 137 128.92лв., представляваща част от цената на продадена вещ с
недостатъци - тоалетен сапун, доставен през месец март 2018г., изплатена в
изпълнение на договор с референтен № *** от 24.01.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 03.09.3018г. до окончателното й изплащане,
както и в частта, с която Н.-*“ ЕООД е осъдено да заплати на „Р.“ ЕООД
разноски за първоинстанционното производство в размер на 23 338лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.“ ЕООД, ЕИК *** срещу „Н.“ ЕООД,
ЕИК *** иск за сумата от 137 128.92лв., представляваща част от цената, която
„Р.“ ЕООД е заплатило в изпълнение на задължението си по договор с
референтен № *** от 24.01.2018г. за доставен сапун през м. март 2018г. с
недостатъци, ведно със законната лихва, считано от 03.09.3018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.“ ЕООД, ЕИК *** срещу „Н.“ ЕООД,
ЕИК *** евентуален иск за сумата от 129 454,25лв., представляващи левовата
равностойност на заплатеното от „Р.“ ЕООД към „Р.“ обезщетение за замяна
на дефектни стоки.
Отменя определение №260331/20.08.2021г., постановено по реда на
чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх. № 264884 от
07.07.2021г., подадена от „Н.“ ООД, ЕИК ***, за изменение на решение №
260080/07.06.2021г., постановено по т.д. №132/2018г. по описа на Окръжен
съд-Хасково, в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***
разноски за първоинстанционното производство в размер на 7 933,64лв.,
13
както и разноски за въззивното производство в размер на 8 757,58лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14