№ 526
гр. Шумен, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Мариана Ив. Георгиева
Нели Г. Батанова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500440 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 3576/09.09.2021 г. /п.кл. 08.09.2021 г./,
от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК ......, гр. София, действащо чрез пълномощника си гл.
юрисконсулт Б.С.Ч., срещу Разпореждане № 1094/03.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 1212/2021 г. на
РС гр. Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
срещу длъжника М. ИВ. М., в частта му, за сумата от 120 лв., представляваща дължими
разходи при изискуем кредит. Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за
неправилно. Сочи, че претендираното вземане произтича от чл.16 от Договора за кредит във
вр. с т.5 от Приложение № 3 към същия /извадка от Тарифата на „Банка ДСК“/.
Използваното наименование не е определящо за правната природа на вземането, както и
включването му в Тарифата на банката за лихвите, таксите и комисионните. Сумата не
представлява такса за управление на кредита, тъй като не е свързана с предоставяне на
допълнителна услуга. Излага още, че спирането на плащанията представлява усложнение в
нормалния ход на правоотношението и поражда преобразуващото право на банката по чл.60
ЗКИ. За надлежното упражняване на това право съдебната практика изисква връчване на
уведомление до длъжника, което е свързано с допълнителни разноски за кредитора, имащи
характер на имуществени вреди. Пристъпването към предсрочна изискуемост не е услуга
представена от банката, а съвкупност от действия, насочени към отнемане преимуществото
на срока. В тарифата на банката е извършена предварителна оценка на вредите, които биха
настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване
необходимото съдействие при получаване на изходяща от кредитора кореспонденция.
Клаузата не попада в ограничителния режим по чл.10а ЗПК. Освен това, тъй като вземането
е станало предсрочно изискуемо, банката е сторила действителни разноски по връчване на
нотариална покана, за които доказателства не са приложени, доколкото липсва правно
1
основание това, а и съдът не е изискал това. Предвид изложеното моли съдът да отмени
атакуваното разпореждането и да издаде заповед за изпълнение за сочената сума и
изпълнителен лист. Претендира заплащане на разноски за настоящото производство,
включително съдът да определи в полза на банката юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при
наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д. № 1212/2021 г. на НПРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, подадено от „Банка ДСК“ АД гр. София, действащо чрез пълномощника си гл.юриск.
Б.С.Ч., срещу длъжника М. ИВ. М. от с. С.М..., за следните суми: 1217,31лева главница по
договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва за периода от
31.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 83,57лв. договорна /възнаградителна/
лихва за периода 08.02.2021 г. да 26.07.2021 г., за сумата от 9,58лв. обезщетение за забава
/лихвена надбавка за забава/ за периода 04.03.2021 г. до 26.07.2021 г., сумата от 11,92 лв.
законната лихва за периода от 27.07.2021 г. до 31.08.2021 г., както и сумата от 120 лв.,
представляваща дължими разходи при изискуем кредит. Претендира и заплащането на
разноски по заповедното производство в размер на 28,85 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК“ АД по Договор за кредит за текущо потребление.
Съдът е уважил частично заявлението като е издал Заповед № 481/03.09.2021 г. по
ч.гр.д.№ 1212/2021 г. на НПРС по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 285/03.09.2021 г. в
полза на заявителя, срещу длъжника, за следните суми: 1217,31 лв. главница по Договор за
кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва за периода от 01.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 83,57лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода
08.02.2021 г. до 26.07.2021 г., за сумата от 9,58лв. мораторна лихва за периода 04.03.2021 г.
до 26.07.2021 г., сумата от 11,92 лв. законната лихва за периода от 27.07.2021 г. до
31.08.2021 г., както и разноски по заповедното производство в размер на 26,45лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С атакуваното разпореждане № 1094/03.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 1212/2021 г., районният
съд гр. Нови пазар отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника
М. ИВ. М., в частта му, за сумата от 120 лв., представляваща дължими разходи при изискуем
кредит. В мотивите си съдът е приел, че договорът съдържа неравноправна клауза по
смисъла на чл.143, ал.2 ЗЗП, приложим съгласно чл.24 ЗПК. Искането за сумата от 120 лв.,
представляваща разходи при изискуем кредит е нищожно, поради противоречие с чл.10а,
ал.2 и ал.4 ЗПК, както и противоречие с чл.33, ал.1 ЗПК.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: С редакцията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /ДВ бр. 100 от 2019 г., влязла в сила от
24.12.2019 г./, законодателят е задължил заповедният съд да следи за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор,
какъвто несъмнено е и настоящият случай. Целта на новата императивна норма е да се
предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита
на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя, като чл. 411,
ал.2, т.2 ГПК, предвижда възможност да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради
противоречие на клаузи на договора на закона и добрите нрави, като по този начин
гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да
докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
Действително, спрямо процесния Договор за кредит за текущо потребление е
приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Правилно заповедният съд се е
съобразил с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която задължава съда служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави и дали не
съдържа неравноправни клаузи.
С жалбата се атакува разпореждането, с която съдът е оставил без уважение искането
на заявителя, в частта, за издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата
от 120 лв., разходи при изискуем кредит.
Според чл.16 от приложения Договор за кредит за текущо потребление
кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните
на банката по извършени услуги на клиента. В т.5 от Приложение № 3, от таксите по
кредита за разходи при изискуем кредит кредитополучателят заплаща сумата от 120лв.
Настоящата инстанция счита, че посочената сума, представляваща разходи по
изискуем кредит, е уговорена в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която
забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението
са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него
забава и предупреждение за последиците от нея посредством изпращане на уведомления до
длъжника, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за
основния предмет на договора разход. Съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и
действието за което се събират такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно
определение в договора за потребителски кредит, а в случая от начина на определяне на
таксата е налице неяснота относно пълния обем на предоставената услуга.
Освен това, при положение, че търсеното допълнително плащане е свързано изцяло
със забавата на длъжника, би могло да се приеме, че чрез същото се заобикаля забраната,
установена в чл.33 ЗПК. Цитираната норма гласи, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С оглед изложеното е
налице пречка за уважаване на заявлението в тази част, съгласно чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
3
Ето защо, разпореждането, в частта, с която е отказано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 120лв.,
представляваща разходи при изискуем кредит е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата против същото като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед изхода на делото по частната жалба, на жалбоподателя не се следват
разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1094/03.09.2021 г. по ч.гр.д. № 1212/2021 г. по описа на
Районен съд гр. Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД гр.
София, в частта, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника М. ИВ. М., за сумата от 120 лв., представляваща
дължими разходи при изискуем кредит.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4