Р Е Ш Е Н И Е
№……/…05.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при секретар Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 281 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по въззивна жалба вх. №2877/15.01.2019г. от „ГРАЙС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Одесос“ № 20, ет. 1, с управител И.Е.Д.,
чрез адвокат Р.Д. *** със съдебен адрес *** срещу
Решение №5161/13.12.2018г. по гр.д. №1591/2018г. на
ВРС, с което е отхвърлен предявения срещу ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Околовръстен път № 260 иск за заплащане на сумата 14 900,00
лева, представляваща претърпени имуществени вреди от заплатено от длъжника Т.Я.И.,
ЕГН **********, с адрес *** на „Ипон – 2002“ ЕООД, ЕИК *********, съгласно
уведомление по чл. 99 ЗЗД за сключен между Адвокатско дружество „Д. и Г.“, ЕИК
********* и „Ипон – 2002“ ЕООД, ЕИК ********* Договор за цесия от 08.07.2015г.,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело № 20157110400025, образувано при ЧСИ Д.П.-Я., с рег.№ 711
с район на действие ОС Варна, прехвърлено от Т.Я.И., ЕГН ********** на „Грайс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Одесос“
№ 20, ет. 1, ап. 1 с управител И.Е.Д. с Договор за покупка и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 15.07.2017 г., на основание чл. 99, ал. 2, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че
съдът е обосновал крайния си извод с аргументи, значителна част от които
неотносими към предмета на доказване, като същевременно необосновано е възприел
като недоказани факти, които жалбоподателят твърди, че произтичат по недвусмислен
начин от доказателствата по делото. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението
и за уважаване на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, е депозирала писмен отговор, с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Твърди се, че в хода на първоинстанционното
производство ищецът не е доказал действителността на договора за цесия, на
който се позовава, както и съществуването на вземането, предмет на цесия.
Доказателствени искания не са направени.
За
да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ГРАЙС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, чрез адвокат Р. Д. *** против ответника „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 14 900,00 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди от заплатено от длъжника Т.Я.И.,
ЕГН ********** на „Ипон – 2002“ ЕООД, ЕИК *********, адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело №
20157110400025, образувано при ЧСИ Д.П.-Я., с рег.№ 711 с район на действие ОС
Варна, вземането за което е прехвърлено
с договор за цесия от 15.07.2017г. от
Т.Я.И., ЕГН ********** на „Грайс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Одесос“ № 20, ет. 1, ап. 1 с управител И.Е.Д..
Твърди се в исковата молба,
че по подадено от „Юробанк България“ АД заявление била издадена заповед №
3792/30.05.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изп.лист по ч.гр.д. № 6956/2014 по описа на ВРС ХХХIХ-ти състав, срещу
Т.Я.И. за сума в общ размер 500 000 евро, включваща главница по договор за
потребителски кредит от 14.12.2007, лихви и такси, както и направените съдебно деловодни
разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист заявителят образувал изп.
дело № 20157110400025 при ЧСИ Д.П.-Я. – ЧСИ с рег. № 711 и с район на действие
ОС Варна. Твърди се, че след получаване на ПДИ с приложени към нея заповед и изпълнителен
лист ищцата Т. Илиева ангажирала Адвокатско дружество „Д. и Г.“, с което сключила
договор за процесуално представителство по изпълнителното дело. Договорено било
между страните, че дължимото възнаграждение в размер на 14 900 лева ще
бъде заплатено в брой, след прекратяването на изпълнителното дело. Излага се, че
по подадена от Адвокатското дружество частна жалба пред Окръжен съд Варна било
образувано производство, приключило с определение за отмяна на разпореждането
за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на постановеното
незабавно изпълнение изпълнителен лист. По молба на адвокатското дружество въз
основа на така постановеното определение изпълнителното дело било прекратено. Адвокатското
дружество сключило с „ИПОН – 2002“ ЕООД,
ЕИК ********* договор за цесия, по силата на който прехвърлило на цесионера
своето вземане към Т.Я.И. в размер на 14 900 лева адвокатско
възнаграждение. След получаване на уведомление от цедента за извършената цесия на
14.07.2015г. Тодорка Илиева заплатила изцяло на цесионера „ИПОН 2002“ ЕООД
процесната сума. С оглед изложеното се твърди, че Т.Я.И. е претърпяла
имуществени вреди в размер на
заплатеното адв. възнаграждение, с което се обосновава възниклано в нейна полза
право на вземане спрямо взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по чиято молба е
образувано изп.производство. На 15.07.2015 г. с договор за цесия Т.Я.И.
прехвърлила на „ГРАЙС” ЕООД, ЕИК ********* така описаното вземане от „Юробанк
България“ АД в размер на 14 900 лева, за което било изпратено уведомление
за цесия и съответно получено на 17.07.2015г.
В отговора си по
чл.131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД изразява становище за
неоснователност на исковата претенция въз основа на
твърдение, че вземането, предмет на процесната цесия, не съществува, че
договорът е нищожен поради липса на съгласие, както и антидатиран. Сочи се, че
плащане на адв. възнаграждение от Тодорка Илиева не е извършено, поради което и
не е възникнало вземане за обезщетение на претърпени вреди. На следващо място
се твърди, че вземане не е възникнало, тъй като по изп.дело не е осъществено
проц.представителство. Сочи се, че представеният по делото договор за правна
защита е сключен само за подаване на молба по изп.дело, поради което
договореното възнаграждение се явява прекомерно, като освен това прекратяване
на изп.производство би настъпило по силата на закона и без подаване на нарочна
молба.
Варненският окръжен съд, с
оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания,
които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решениe по отношение извода на съда
за недействителност на цесията, посредством която ищецът твърди да е придобил
процесното вземане.
С
оглед основателност на предявения иск с правно основание чл.99 вр. чл.45 от ЗЗД
ищецът следва да установи наличието на действителен договор за цесия, по силата
на който цесионерът се легитимира като носител на прехвърленото вземане. Наред
с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Не се спори между страните, че по подадено от „Юробанк
България“ АД заявление е издадена от ВРС заповед № 3792/30.05.2015г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изп.лист по ч.гр.д. № 6956/2014 срещу Т.Я.И. за сума в общ размер 500 000
евро, включваща главница по договор за потребителски кредит от 14.12.2007,
лихви и такси, както и съдебно-деловодни разноски, както и че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20157110400025 при ЧСИ Д.П.-Я.,
с рег. № 711 и район на действие ОС Варна.
Установява се от представения договор за правна защита
и съдействие от 15.06.2015г., че Тодорка Илиева е ангажирала АД „Д. и Г.“ за
проц.представителство по изп.дело №20157110400025 при ЧСИ Д.П.-Я., с рег. № 711
и район на действие ОС Варна, за което е договорено възнаграждение в размер на
14900 лв., платимо в брой след прекратяване на изп.дело. Представена е
депозираната от Тодорка Илиева чрез АД „Д. и Г.“ молба до ЧСИ за прекратяване
на изп.дело на осн. чл.433, ал.1, т.3 от ГПК въз основа на влязлото в сила
определение от 09.06.2015г. по ч.т.д. №814 по описа за 2015г. на ВОС, с което е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение.
Представен е договор за цесия от 08.07.2015г., с който
АД „Д. и Г.“ прехвърля на цесионера „Ипон – 2002“ ЕООД своето вземане към Т.Я.И.
за адвокатско възнаграждение в размер на 14 900 лева, както и разписка от
14.07.2015г. за плащане на сумата от Т.Я.И. в полза на цесионера.
Приет е като доказателство и договор за цесия от
15.07.2015г., с който Т.Я.И. прехвърля на „Грайс“ ЕООД вземане от „Юробанк
България“ АД в размер на 14900 лв., описани в договора като имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адв. възнаграждение за проц.представителство и защита
по изп.дело, както и уведомление от цедента към длъжника „Юробанк България“ АД.
Представеният договор за цесия, чиято действителност и автентичност не е
оспорена от ответната страна, следва да се приеме като годен да породи присъщите
му правни последици съгласно уредбата в чл.99 и следв. от ЗЗД от външна страна.
При извода за действителност на договора за цесия на разглеждане
подлежат възраженията на ответника за несъществуване на прехвърленото вземане,
твърдяно като възникнало на основание непозволено увреждане. Вредата се сочи да
е причинена поради необходимостта от ангажиране на адв. защита от цедента
Тодорка Илиева поради образуване на изп.дело от ответното дружество и се твърди
в размер на договореното и заплатено адв. възнаграждение. В рамките на
изп.производство не е предвиден ред за претендиране на заплатено от длъжника
адв. възнаграждение, което обосновава и правния му интерес от исковия път за
защита. Възражението на ответника относно размера на претендираното възнаграждение,
еквивалентно на възражение за прекомерност, следва да се приеме като
своевременно направено поради липсата на предходна възможност за отправяне на
възражение в този смисъл.
Видно от представения договор адвокатското дружество е ангажирано само за
проц.представителство по изп.дело, поради което твърденията на ищеца, че се
обхващат и действията по завеждане на частно производство за отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение, са неоснователни. В производството по
частната жалба се претендират и присъждат разноски, както това е сторено и в
настоящия случай по ч.т.д. № 814/2015г. Тоест осъществените правни действия от
проц.представител по изп.производство се изразяват в подаване на молба за
прекратяване на основание определението за обезсилване на изп.лист, представляващо
действие по чл.10, т.4 от Наредба №1/2004г., за което предвиденото
възнаграждение е в размер на 200 лв.
Извън горното, в настоящото производство не е проведено пълно и главно
доказване на факта на заплащане от страна на цедента на сумата, с която се претендира да е увреден от
действията на ответното дружество. На първо място следва да се отбележи, че от
текста на протоколите от съдебни заседания не се установява да е налице
признание от проц.представител на ищеца за липса на осъществено плащане на
процесната сума за адв. възнаграждение, изявленията касаят единствено липса на плащане
цената по цесиите, което не оказва влияние върху извода за тяхната действителност.
За доказване факта на извършено плащане на адв. възнаграждение в полза
на цесионера „Ипон-2002“ ЕООД е представена разписка от 14.07.2015г., оспорена
от ответника в отговора, поради което в първото по делото съдебно заседание е
открито производство по чл.193 от ГПК. Установяването на автентичността е
възложено в доказателствена тежест на ищеца, който се ползва от разписката,
представена като доказателство към исковата молба. В тази насока от ищцовата
страна е ангажирана декларация от управителя на „Ипон-2002“ ЕООД, която е
недопустимо доказателствено средство като представляваща свидетелски показания
в писмен вид, поради което не е следвало да бъде приобщавана по делото и не
следва да бъде съобразявана от съда.
Други доказателства за осъществено плащане не са ангажирани, поради
което оспорването по реда на чл.193 от ГПК следва да се приеме за успешно
проведено. Изводът за липса на плащане не се оборва и от заключението на вещото
лице по СЧЕ, съгласно което проверка в счетоводството на „Ипон-2002“ ЕООД не е
могла да бъде извършена поради липса на съдействие от страна на представляващия
дружеството. Въз основа на така проведеното оспорване разписката следва да бъде
изключена от доказателствата по делото, поради което и твърдяният факт за
настъпила вреда, независимо от нейния действителен размер, остава недоказан.
Въз основа на така установената липса на вземане на
ответницата към цедента, тъй като същото е било погасено към датата на цесията,
следва да се приеме, че не е настъпило твърдяното прехвърлително действие на
договора. При прехвърляне на
несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, но ако цедентът не е
титуляр на прехвърляното вземане, договорът не поражда целения транслативен
ефект и цесионерът не се легитимира като носител на процесното вземане.
С оглед
на гореизложеното и поради съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този
на първоинстанционния, макар и въз основа на различни мотиви, решението следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора разноски за въззивното производство се дължат в
полза на въззиваемата страна, но въпреки отправеното искане в отговора на
исковата молба, доказателства за договорено и заплатено адв. възнаграждение и
неговия размер не са представени, поради което в съответствие с разрешението по
ТР №6/2012г. не се дължи тяхното присъждане.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5161 от
13.12.2018г. по гр.д. №1591/2018г.
на ВРС, 42 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280,
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: