РЕШЕНИЕ
№ 1344
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106530 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ********* против Е.С. М. /К./, ЕГН **********, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание по чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от
Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни
общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане.
Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, следвало да
заплащат на крайния снабдител и мрежови услуги, каквато била цената за достъп,
съгласно чл. 28 от Правилата за търговия с ел.енергия, одобрени от ДКЕВР на
23.07.2013 г. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 42 от ОУ на ищеца. Съгласно
чл. 29 от посочените правила, мрежовите услуги се заплащали върху използваната ел.
енергия и/или предоставена мощност. Обектът на ответника, находящ се в гр. П.,
*****, бил снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна
точка № *****, а за ответника бил открит клиентски номер.
Потребителят имал задължението да плаща консумираната такава в сроковете
по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител,
ищецът доставил за периода 23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. ел. енергия на стойност
131,58 лева, която не била платена, поради което се моли за присъждането й, ведно със
законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 20.04.2021 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
1
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на
електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между с доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради
което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
тях.
От представената по делото справка по лице от СВ – Пловдив /неоспорена/ се
установява качеството на клиент на ответника, като собственик на имота, въз основа на
договор за покупко – продажба.
Според чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия
клиентите си. Ответникът като потребител има насрещното задължение по чл. 11, т. 1
ОУ - да заплаща стойността й, като при неизпълнение, дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - чл. 27, ал. 1 ОУ.
С изрична молба за първото по делото о.с.з., ищецът заявява, че след подаване на
исковата молба, отв. е платил доброволно всички претендирани суми за главни и
акцесорни вземания, в т.ч. разноските.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази
изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на вземанията, съдът намира,
че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, доколкото кредиторът се счита за
удовлетворен.
По отговорността за разноски:
Признава се плащането на сторените такива, поради което разноски не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* против Е.С. М. /К./, ЕГН ********** осъдителен иск за присъждане на
сумата от 131,58 лева – главница, представляваща стойност на доставена електрическа
енергия за периода 23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. за имот, находящ се в гр. П., *****,
ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 20.04.2021 г. до
окончателното погасяване, като погасени чрез плащане в хода на процеса .
2
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3