РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Пловдив, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502812 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на Л. Р. К. срещу
Решение № 3511/28.07.2023 г., пост. по гр.д. № 11 362/2022 г. на РС – Пловдив в частта, с
която е уважен първоначалния иск на А. С. С. срещу жалбоподателката за осъждането й да
му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие извършен от нея
деликт на 24.06.2022 г., както и по жалба на А. С. С. срещу същото решение в частта, с
която е уважен насрещния иск на К. срещу него като е осъден да й заплати обезщетение за
причинени й неимуществени вреди от осъществен от него деликт от същата дата 24.06.2022
г., като и двете обезщетения са присъдени, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликтите, съответно на всяка от страните са присъдени направените деловодни разноски.
Въззивницата К. – ответник по първоначалния иск поддържа оплаквания за
неправилност на решението в частта, с която този иск е уважен, свеждащи се до това, че
съдът не е установил правилно фактическата обстановка във връзка с извода му тя да не е
действала в условията на неизбежна отбрана, съответно да е осъществила деликтно
поведение. Твърди този извод на съда да е необоснован и формиран при нарушение на
съдопроизводствените правила. В тази насока са развити доводи да не е извършен
задълбочен анализ на свидетелските показания, да са кредитирани тези на ищцовите
свидетели без да е съобразено тяхното вътрешно противоречие и тяхното негативно
отношение към въззивницата, датиращо от години, същите не са ценени с оглед нормата на
чл. 172 от ГПК и не е отчетено, че са опровергани от непротиворечивите и последователни
показания на ангажираните от въззивницата свидетели. Изводът на съда въззивницата да е
удряла ищеца С. противоречи на логическите правила предвид безпорно установеното
нейно физическо състояние / пареза на дясна ръка, 75 % инвалидизация / и това на С. / едър,
1
силен мъж, висок *** м. /. Настоява се, че на посочените дата и място тя е била нападната от
С. до степен поставяне в опасност не само на здравето, но и на живота й, поради което се е
защитавала и твърдението на последния да му е нанесла удар в окото с лявата ръка е в
действителност опит да отблъсне нанасяните й от него удари, т.е. при самоотбрана. Във
връзка с това й твърдение поддържа заявеното възражение за освобождаване от отговорност
на основание чл. 46 ал. 1 от ЗЗД, евентуално – за съпричиняване / чл. 51 ал. 2 от ЗЗД /.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в частта, с която е уважен
първоначалния иск и постановяване на решение от въззивния съд за неговото отхвърляне.
Претендират се направените за две инстанции разноски.
Въззивникът С. – ответник по насрещния иск, поддържа оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната от него част, свеждащи се до това че изводът на
съда за осъществено от него спрямо К. деликтно поведение / обиди и нанесени й удари / на
дата 24.06.2022 г. е необоснован и формиран при неправилно тълкуване на събраните по
делото доказателства. Неправилно била възприета от съда фактическата обстановка. Не са
отчетени противоречията в показанията на ангажираните от страните свидетели относно
хронологията на действията на страните, както и противоречието между показанията на
ищцовите свидетели и твърденията на ищцата по насрещния иск. Настоява се, че на така
посочената дата той се намирал на двора, К. се приближила до него и без причина му
нанесла с лявата си ръка, свита в юмрук удар по лицето, в областта на дясната вежда, това
нейно поведение не е било провокирано от него и въпреки това й поведение той от своя
страна не е отвърнал с твърдяното от нея негово поведение – не й е нанасял удари, нито й е
отправял обиди.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в частта, с която е уважен
насрещния иск и постановяване на решение от въззивния съд за неговото отхвърляне.
Претендират се направените за две инстанции разноски.
Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на противната
страна.
В жалбите и в отговорите на жалбите не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от А. С. С. срещу Л. Р.
К. частичен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за осъждането на ответницата да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв. от общо
дължимо се такова от 2 500 лв. вследствие нанесен му от К. на 24.06.2022 г. удар с юмрук в
лицето, в областта над дясното око, който удар му причинил открита рана с кървене на
дясната вежда, като така причиненото увреждане наложило тридневната хоспитализация за
зашиване на раната с 4 хирургически шева. Твърди, че на така посочената дата отишъл с
жената, с която живее на фактически начала в дома на родителите си и по големия си брат
А. – с който ответницата живее на фактически начала. Ищецът, жена му, родителите му,
баба му и брата – близнак на ищеца Е. седнали на двора, децата на ищеца и на А. и
ответницата играели около тях. Около 20 часа Л. излязла от къщата и започнала да му крещи
и да го ругае без причина, като и внезапно се засилила към него и му нанесла удара с лявата
си ръка, свита в юмрук, а след това посегнала и към жена му. Ищецът търпял силни болки в
главата, както и общо неразположение около половин месец, за което време бил и в отпуск
поради временна нетрудоспособност. Лишаването му от възможността да работи му
причинявало притеснения, тъй като по професия е ***, а увреждането е причинено в разгара
на активния летен сезон. Изживял и психо-емоционални страдания от това, че чрез
противоправното си поведение ответница го злепоставила и унизила пред членовете на
семейството му. Заради раната на лицето и шевовете странял от обществото, почти не
излизал.
2
Ответницата е депозирала отговор за неоснователност на иска. Твърди, че на
посочената дата, след 19 часа, на двора в къщата, в която живее с брата на ищеца А., с
неговите родители и баба му, сочените от ищеца членове на разширеното им семейство се
събрали на двора, децата на ищеца и на ответницата също играели на двора. Тя и А. били в
къщата. Чули, че синът им Д. плаче и първо А., а минути след него и тя излезли на двора.
Виждайки брат си, ищецът се обърнал към него с думите „ К во ва, кво са репчиш ва„ , а тя
му направила забележка да не говори така на брат си, още повече пред децата. Той се
озлобил, скочил от стола, заявил й, че ще говори на брат си както и каквото иска и тръгнал
към нея, обиждайки я с думите „ *** „. Тя отново му направила забележка да не говори така
пред децата, а той засилил се към нея, ударил я с юмрук в болната й дясна ръка / с пареза,
получена по време на раждането й /, при което тя залитнала и за да се защити го ударила с
лявата си ръка в областта на челото. Не успяла, ищецът я стиснал силно за болната ръка,
обърнал я и започнал да я рита в областта на десния крак и задните части, като един от
ударите попаднал в опашната кост. Разтървал ги мъжът й А.. С оглед така описаната
фактическа обстановка счита да е действала в условия на неизбежна отбрана и заявява
възражение за освобождаване от отговорност на основание чл. 46 ал. 1 от ЗЗД, евентуално –
за съпричиняване / чл. 51 ал. 2 от ЗЗД /. Развива доводи, че семейството на А. и в частност
ищецът А. многократно я обиждат, настройват А. срещу нея и настояват той да я изгони,
ведно с децата. Причината за което счита да е състоянието й на инвалид поради получената
по време на раждането й тежка дясна горна монопареза с контрактура в лакетната става и
невъзможен юмручен и върхов захват и с травматична увреда на десен шийно раменен
сплит. Представя ЕР на ТЕЛК за намалена 75 % трудоспособност пожизнено вследствие
горните заболявания. Поддържа още, че като жена – инвалид с така посочената диагноза
никога не би проявила агресия към ищеца, още по малко физическа такава, тъй като той е
млад и здрав мъж, в разцвета на силите си.
Едновременно с отговора е депозиран и приет за разглеждане и насрещен иск на
ответницата срещу ищеца за неимуществени вреди от казаното по горе противоправно
негово поведение, който иск предявява като частичен за сумата 1 500 лв. от общо дължимо
се обезщетение от 2 500 лева. Възвежда неимуществени вреди, съставляващи физически
болки в областта на дясната ръка и шийната област, по силни от обичайните поради
съществуващите в тази част на тялото й увреждания, поддържа като особено силни да са и
болките в областта на опашната кост. Възвежда и психоемоционални страдания – както от
болките, така и поради чувствата на унижение, нервно напрежение, безсъние и постоянна
тревожност, продължаващи и понастоящем.
По насрещния иск ответникът е депозирал отговор, в който твърди че не е
извършвал твърдяните актове на вербална и физическа агресия спрямо ищцата – не я е
обиждал, не я е блъскал, нито удрял и ритал. Оспорва тя да е получила и възведените
травматични увреждания, евентуално те са в причинна връзка с негови неправомерни
действия.
По делото, посредством представените съдебно – медицински удостоверения, са
безспорно установени причинените и на двамата ищците телесни увреждания.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява търпяните от
тези увреждания болки по вид, интензитет и продължителност.
Свидетелите Е. С. С. / брат близнак на ищеца А. /, К.А.Ф. и М.С.С. / съответно майка
и баба на този ищец / са очевидци на случилото се. Депозират показания, че на посочената
дата семейството се събрало в двора, а Л. излязла от къщата и на висок тон казала на А., че
не може да говори така на мъжа й, А. от своя страна й заявил, че те са братя и ще говори
както си иска. След този му отговор тя се приближила към него и го ударила силно с
юмрука на здравата си лява ръка в челото, а след това започнала разправия и с жена му.
Свидетелите премълчават какви са употребените от А. изрази към брат му, отричат той да е
3
отвърнал на ответницата – словесно и/или физически. Заявяват, че нито я е обиждал, нито я е
удрял и ритал, а веднага с брат му Е. тръгнали към болницата, тъй като причинената му от
ответницата рана кървяла силно. Св. С. и Ф. депозират показания и че по принцип Л. е
нервна, конфликтна личност, постоянно създава проблеми, вдига скандали и на моменти е
много агресивна.
Свидетелят М.Д.М. – без родство, е очeвидец на агресивно поведения спрямо Л. от по
малкия брат на А.. Депозира показания, че е приятелка на Л. от години. С нея имали
уговорка да се видят в дома й в ден петък – датата не сочи, през лятото на 2022 г.. Някъде
след 19 часа тя, слизайки от колата пред дома на Л., чула обиден израз „ *** „, а влизайки в
двора видяла единия от двамата близнаци да я удря по ръката и да я изритва няколко пъти,
но не е видяла Л. от своя страна също да го удря в защита. Видяла също и че А. се спуснал
към тях и ги разтървал. Свидетелката не останала, тъй като се уплашила много и незабавно
си тръгнала. Заявява още да не разпознава близнаците, тъй като те много си приличат, а
това, че А. е този, който е обиждал и удрял Л. разбрала от нея на следващия ден.
Свидетелите Д.Д. К. / майка на ответницата / и П.Т. / без родство / не са очевидци на
случилото си, в показанията си възпроизвеждат изцяло разказаното им за него от
ответницата. Св. К. депозира показания и че семейството на А. не одобряват дъщеря й като
снаха, имат негативно отношение към нея, често Л. идвала при свидетелката разплакана.
Всеки от свидетелите депозира показания и за търпяните от ангажиралата го страна
болки и страдания от физическите травми.
При съвкупна преценка на така събраните доказателства във връзка със становищата
и възраженията на страните съдът е намерил исковете за доказани по основание. Прието е за
установено от фактическа страна, че възведените физически травми са причинени на ищците
по първоначалния и по насрещния иск от ответниците по същите; в пряка причинна връзка с
тези травми са претърпяни от ответниците по исковете възведените от всеки от тях
неимуществени вреди. Съдът е приел, че ответницата по първоначалния иск първа е нанесла
удар на ищеца А. в областта на дясната вежда - към който момент от страна на последния не
е имало физическо нападение или непосредствена заплаха за такова спрямо нея, поради
което този удар не е нанесла в условия на неизбежна отбрана. Този си извод е основал на
показанията на ищцовите свидетели С., Ф. и С. – които в тази им част е кредитирал, както и
на показанията на свидетеля на насрещната страна – М.М., която като очевидец на
нанасяните по Л. от девер й удари и ритници е заявила да не е видяла тя също да го удря.
Ответникът по насрещния иск от своя страна е причинил на ищцата Л. възведените от нея
физически травми / казаните по горе показания на свидетеля М. – очевидец /, поради което в
тази им част показанията на свидетелите С., Ф. и С. не са кредитирани – поради близката им
родствена връзка с А. и същевременно като опровергани от показанията на М., без родство
със страните. Относно размера е счел всеки от исковете за основателен за сумата 2 500 лв.,
като е присъдил претендираните частични размери от по 1 500 лева.
При служебната проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 269
изр. 1 от ГПК, настоящата инстанция намира същото за валидно и допустимо. При
проверката за неговата правилност – за която съдът съгласно разпоредбата на изр. 2 на чл.
269 от ГПК е обвързан от възведените в жалбите оплакания – казани по горе, настоящата
инстанция го намира за правилно – по изложените в него мотиви, които споделя.
Възраженията на въззивницата – ответник по първоначалния иск, да е действала при
неизбежна отбрана и като така и на основание чл. 46 от ЗЗД да е освободена от
отговорността за причинените вреди, евентуално за намаляване на тази й отговорност
поради съпричиняване са неоснователни. Условията на неизбежната отбрана и
съпричиняването са в нейна доказателствена тежест и същата не ги е установила по делото.
Свидетелката М. депозира показания да не е видяла при нанасяните на въззивницата удари и
4
ритници от страна на девер й тя също да го е ударила, а свидетелите К. и Т. не са очевидци
на случилото се на 24.06.2022 г. и показанията им възпроизвеждат изцяло разказаното им от
ответницата за него в по късен момент. При тези данни и съобразявайки безспорния факт, че
въззивницата е нанесла на девер си А. твърдяния от него удар в лицето, правилно е прието,
че това й поведение не се установява да е в условия на неизбежна отбрана от пострадалия,
нито същият да е допринесъл за него, започвайки пръв физическо нападение спрямо нея. Не
е допуснато от първоинстанционния съд възведеното от въззивницата нарушение,
съставляващо неизвършен задълбочен анализ на свидетелските показания и неправилно
тяхно кредитиране/ некредитиране. Напротив, изводите си съдът е основал на показанията
на всички свидетели – очевидци на инцидента, които са преценени в тяхната взаимовръзка и
при кредитирането им е съобразена нормата на чл. 172 от ГПК. Правилно не са взети
предвид показанията на свидетелите К. и Т., които не са присъствали на инцидента и
пресъздават същия единствено на база разказаното им от въззивницата. Изводът на съда за
осъщественото от ответницата деликтно поведение не е и в противоречие и с житейската
логика доколкото, макар и инвалид, това й поведение е доказано по делото.
Възраженията на въззивника – ответник по насрещния иск, са също неоснователни.
Възраженията да не е обиждал и удрял ищцата се опровергават от показанията на
свидетелката М. – очевидец на нанасяните от него удари над Л., а физическите травми по
нея, причинени й при тези удари са несъмнено установени по делото. Свидетелката е без
родство и съдът правилно, съгласно нормата на чл. 172 от ГПК, е кредитирал показанията й
и е приел, че те опровергават показанията на неговите свидетели / майка, баба и брат –
близнак / в противна насока. Фактът, че свидетелката не разпознава близнаците и че от
пострадалата разбрала впоследствие, че делинквентът е А. не опровергава горния извод
доколкото по делото няма твърдения процесните събития да са се случили между Л. и Е., а
не между нея и А.. Така е безспорно установено, че именно въззивникът е отвърнал на
осъществената от Л. спрямо него вербална и физическа агресия, като от своя страна й е
отправил обиди и й е нанесъл удари и ритници по тялото. Възражения от него за
освобождаване от отговорност по насрещния иск, респ. за нейното намаляване поради
допринасяне на пострадалата за причинените й вреди не са възведени.
Следователно, фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД / противоправно поведение, вреди
и причинно – следствена връзка между тях / е установен и първоначалиня иск, и по
насрещния иск. Тоест исковете са доказани по основание. Уважени са в пълните им
предявени размери, оплаквания по отношение на размерите във връзка с приетите за
установени вреди и справедливостта на овъзмездяването им не са възведени от
въззивниците, поради което и на основание чл. 269 ал. 1 изр. второ от ГПК размерите на
присъдените обезщетения не са в предмета на въззивното производство.
Предвид изложеното и двете жалби са неоснователни. Решението за уважаване на
исковете е правилно и се потвърждава.
На всяка от страните се присъждат направените от нея за въззивното производство
разноски.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3511/28.07.2023 г., пост. по гр.д. № 11 362/2022 г. на РС –
Пловдив.
Осъжда Л. Р. К., ЕГН – ********** да заплати на А. С. С., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 480 / четиристотин и осемдесет / лева.
5
Осъжда А. С. С., ЕГН – ********** да заплати на Л. Р. К., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 630 / шестстотин и тридесет / лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6