№ 282
гр. Бургас , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ„Т“
Булстат ********* със седалище и адрес на управление **** против наказателно
постановление № 1883- F540723/18.08.2020г., издадено от заместник - директор на ТД на
НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.12, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч./, на
основание чл.69, ал.1 от ЗСч., на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в установения от закона 7-дневен
преклузивен срок и е допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В хода на извършена проверка, възложена с РИП № П-02000220010057-ОРП-
001/17.01.2020г, контролни органи - служители на ТД НАП-Бургас установили, че ЕТ„Т“, в
качеството на осигурител и работодател, не е съхранявал ведомости за работни заплати на
наетите по трудови правоотношения лица, за периода 01.11.1993г.-31.12.2019г., каквото е
задължението му, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1, т.1 от ЗСч, а именно да съхранява
счетоводната информация - ведомости за работни заплати за срок от 50 години.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, който
1
бил връчен на представляващия, който вписал обяснение, че на едноличния търговец е била
извършена ревизия за осигурителни вноски.
Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт е издал обжалваното
наказателно постановление, като е възприел изцяло фактическите констатации съдържащи
се в акта, и на основание чл.69, ал.1 от ЗСч. е наложил на жалбоподателя, имуществена
санкция, в размер на 2000 лева.
Актосъставителят разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,
потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът
кредитира показанията на актосъставителя, тъй като същите са обективни, последователни и
непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства и от приложените по делото писмени доказателства,
Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, както и при издаването на
обжалваното постановление и анализа на така събраните по делото доказателства съдът
намери, че жалбата е основателна, а наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно, поради следните съображения:
Липсва дата на извършената проверка и констатиране на нарушението, като не става ясно
на коя дата е извършена проверката, като в акта и в постановлението е посочено, че е
извършена проверка, възложена с РИП.
С оглед естеството на извършеното нарушение, а именно липсата на възможност за
посочване на точна дата, когато е било осъществено е било нужно, да се посочи коректно
датата на извършване на проверката, а не същата да бъде определена по тълкувателен път.
Датата на извършване/констатиране на нарушението е необходим, задължителен реквизит
на акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Особено важно е да се посочи датата на нарушението, с оглед изчисляване на срока по чл.34
от ЗАНН. Този пропуск е съществен и представлява формално основание за цялостна
отмяна на атакуваното наказателно постановление, без спора да бъде разглеждан по
същество.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че нарушението не е доказано. В
производството не е установено наличието на работни ведомости, конкретни лица,
назначени по трудови договори. В производство по налагане на административно наказание,
наказващият орган е длъжен, съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН да проверява
акта за установяване на административното нарушение, с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, да преценява възраженията и събраните доказателства, а
когато е необходимо, да извършва и разследване на спорните обстоятелства. Наказващият
2
орган не е сторил това, като не е взел предвид неизяснените обстоятелства и е издал
незаконосъобразно и необосновано наказателно постановление.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че жалбата срещу наказателното
постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да
се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №1883-F540723/18.08.2020г., издадено от
заместник - директор на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.12, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството /ЗСч./, на основание чл.69, ал.1 от ЗСч. на ЕТ„Т“ Булстат
********* със седалище и адрес на управление **** е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд в 14-дневен срок.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3