Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
в публичното заседание на четвърти
февруари
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 7259 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е по реда на ГПК /1952 г., отм./ образувано въз основа на Решение №
472/21.01.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 556/2018 г. по описа на СГС, ІІ-в въззивен състав, с което е обезсилено решение на СРС в
частите, с които са отхвърлени предявените от Д.Г.С. и З.Г.С. срещу С.Г.С.
искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за
прогласяване на нищожност, поради привидност на договор за покупко-продажба от
09.04.2004 г. по отношение на 5/8 идеални части от апартамент в гр.София и по
чл.97, ал.1 ГПК във връзка с чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване на дарение като
сделка, прикрита с договора за покупко-продажба от 09.04.2004 г. като
недопустимо и делото в частта на тези искове е изпратено на СГС по родова
подсъдност.
Ищците
твърдят, че общият им наследодател Г.С.-баща на страните по делото, е починал
на 26.12.2005 г., но преди смъртта си с нотариален акт № 99 от 09.04.2004 г.,
том І, рег.№ 4430/2004 г. на нотариус М.Е., е отчуждил чрез продажба в полза на
ответника притежаваните от него 5/8 идеални части, от съсобствения
на страните недвижим имот, а именно: апартамент, находящ
се на третия етаж в жилищната сграда на бул. „*****, със застроена площ от
119,52 кв.м., заедно със зимнично помещение с източно
и северно изложение, заедно с 31,18% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с пространство
от 655 кв.м., съставляващо УПИ ХVІ-638, кв.113 по плана на гр.София, м.“Лозенец
ІІІ“. Ищците твърдят, че този договор е симулативен,
тъй като действителната воля на страните, които са участвали в сделката, не е
такава, каквато е отразена в него. Твърди се, че симулативният
договор за продажба прикрива договор за дарение, извършено от наследодателя на
страните в полза на ответника. Твърди се, че извършената сделка за продажба на
имота е безпарична, което е индиция, че не е имало
обща воля да възникне задължение за заплащането й. Поддържа се, че с
извършеното дарение, прикрито като продажба, са нарушени запазените части на
ищците от наследството на баща им Г.С., които следва да бъдат определени
съгласно чл.29, ал.1 от ЗН.
Молят съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че сключеният на
09.04.2004 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот е привиден на
основание чл.17, ал.1 от ЗЗД и че сключената сделка е договор за дарение.
Ответникът
оспорва предявените искове с твърдението, че сделката, за която се твърди да е симулативна, е реална и парична. Твърди, че парите са
платени преди сделката, за което са съставени пет броя разписки. Твърди, че
по-голямата част от парите за закупуване на имота, са му предоставени от
бившата му съпруга Ю.А., с уговорката да ги върне когато може или да прехвърли
жилището на роденото им от брака дете-Г.. Твърди, че и двамата съпрузи няма
други деца.
Ищецът Д.С.
представя писмена молба в съдебно заседание и моли съда при решаване на делото
да има предвид доводите му в подкрепа на въззивната
жалба, изложени в становището му представено по делото.
Ищцата З.
Ж.в съдебно заседание поддържа предявените искове чрез своя процесуален
представител по писмени съображения депозирани по делото. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва изцяло така предявените искове чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в писмена защита в първа инстанция, включително и
инкорпорирани в мотивите на обезсиленото решение. Претендира разноски.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
Между
страните не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници № 139 от
13.01.2006 г. на СО, район Лозенец, се установява, че страните по делото са
наследници по закон-деца на починалия на 26.12.2005 г. Г.Г.С..
Не е
спорно, че наследодателят им и на основание договор за доброволна делба от
20.10.1965 г., с нотариално удостоверяване на подписите от 22.01.1972 г.,
вписан в СВ при СРС с рег.№ 741, се легитимира като собственик на апартамент,
намиращ се на целия трети етаж на сградата на бул. „*****.
На
09.04.2004 г. Г.Г.С. продал на сина си С.Г.С.-ответника
по делото собствените си 5/8 идеални части, представляващи СИО и получени в
наследството от починалата съпруга от следния недвижим имот: апартамент, находящ се на целия трети етаж от жилищна сграда в София,
ул. „*****, със застроена площ от 119,52 кв.м., заедно със зимнично
помещение с източно и северно изложение, заедно с таванско помещение, заедно с
второ таванско помещение, заедно с 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което
е построена сградата, цялото с площ от 655 кв.м., съставляващо УПИ ХVІ-638, в
кв.133 по плана на София, м.“Лозенец ІІІ част“ за сумата от 31 142 лв.,
която сума продавачът е получил преди подписване на нотариалния акт. Сделката е
изповядвана в нотариална форма с нотариален акт № 99, том №, рег.№ 4430, дело №
97/2004 г., надлежно вписана в СВ.
С
представените от ответника пет броя разписки се установява, че преди сделката
ответникът е заплатил на продавача Г.Г.С. общо сума в
размер на 32 000 лв. за продажбата на идеални части, както следва: на
28.02.2004 г.-сума в размер на 5000 лв., на 07.03.2004 г.-сума в размер на 7000
лв., на 15.03.2004 г.-сума в размер на 6500 лв., на 26.03.2004 г.-сума в размер
на 7000 лв. и на 04.04.2004 г.-сума в размер на 6500
лв.
Тези
разписки са оспорени от ищеца Д.С., относно тяхната автентичност, алтернативно
с твърдението, че ако те са подписани от Г.С., то това е станало под заплаха и
принуда.
В тази
връзка е открито производство по реда на чл.154 от ГПК /отм./ и допусната
съдебно графическа експертиза, от заключението на която се установява, че подписите
в графи „Подпис“ на представените пет броя разписки са положени от Г.Г.С..
Заключението
на експертизата е прието в проведеното на 19.02.2008 г. открито съдебно
заседание и не е оспорено от страните.
Предвид
горното настоящият съдебен състав приема за недоказано оспорването на ищеца.
Оспорените пет броя разписки са автентични и произлизат от лицето сочено за
техен автор, т.е. от Г.Г.С., поради което и тяхната
формална доказателствена сила не е оборена, т.е. тези
разписки обективират волеизявленията на страните по
договора за покупко-продажба за наличие на уговорена между тях цена и начин на
плащане и в този смисъл отразяват волята им да сключат именно договор за
покупко-продажба.
Ищецът
не е ангажирал доказателства, съответно не е доказал твърдението си, че
разписките са подписани от неговия баща под заплаха и принуда, поради което и
това оспорване съдът приема за недоказано.
От
друга страна и въпреки наличието на доказателства, от които се установява тежко
здравословно състояние на Г.С., противно на твърденията на ищцата С. в
представената по делото писмена защита, по делото не са събрани доказателства,
от които да се установява, че към момента на издаване на оспорените разписки, Г.С.
не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи
постъпките си.
С
представените нотариални актове №№ 117, дело № 311/18.12.2001 г. и 161, дело №
158/20.07.2001 г. се установява, че приживе родителите на страните по делото са
се разпоредили с други свои недвижими имоти в полза на другия им син-ищеца по
делото Д.Г.С., а с показанията на свидетелката А.С., се установява, че към
датата на двете сделки тя била деловодител при нотариус А.И., където са
изповядани двете сделки. Свидетелката установява, че сумите от 3100 лв. и 5000
лв.-продажни цени по двете сделки, са дадени в помещението пред нотариуса,
преди сделката на майката, която не ги броила, като заявила, че има доверие на Д..
По
делото е прието като писмено доказателство становище от Г.Г.С.-починалия
наследодател на страните, депозирано на 28.10.2004 г. до Софийски районен
съд,70 състав по гр.д.№ 7130/04 г., по което С. е бил ответник. В това
становище наследодателят на страните изрично е потвърдил отчуждаването на
собствените му идеални части с договор за покупко-продажба в полза на ответника
и изрично е посочил, че приживе се опитал да разпредели справедливо между
синовете си собствеността си, като си запазил правото на собственост върху
единственото жилище, в което живее със сина си С.С.,
който се грижи за него.
Това
негово изявление напълно кореспондира с двата нотариални акта от 2001 г.,
приети като доказателство по делото, които подкрепят изявлението на
наследодателя за неговото желание да разпредели собствеността си между децата
си.
От
разпита на свидетеля Д.В.се установява, че чувал при разговор между Д. и баща
му, че последният искал да прехвърли на С. апартамента, защото всички имали
жилища, а той нямал. В началото на май в последващ
разговор между двамата, разбрал и чул от бащата, че е подарил жилището на С. и
сега се чувства по-добре, тъй като вече не го тормозел.
Свидетелката
Е.-М.С.установява, че С. е неин пациент, впоследствие такъв станал и неговия
баща, след което между тях се установили приятелски отношения. Свидетелката
установява, че през 2001 г. се запознала с бившата съпруга на С.-Ю., която
живее в Германия, но със С. имат общо дете Г.. Свидетелката установява, че Ю.изпращала
пари на С., за да плати цената на апартамента на баща си с очакването
апартаментът да остане за дъщеря й. Тези пари били давани през зимните месеци
на 2004 г. За последно свидетелката видяла Ю.през 2007 г., когато коментарът
бил, че Г. може да се върне в България и трябва да има къде да живее, като
потвърдила, че е дала за този апартамент пари.
Свидетелката
Н.Т.установява, че от разговори с бащата на С. разбрала, че таванското
помещение и гаражът са оставили на Д., дали пари на З. и апартаментът ще остане
за С.. Установява още, че Ю.изпращала пари от Германия и това било потвърдено
лично от Ю.. Установява, че от 1996 г. С. не работи и се издържа от парите на Ю..
Това,
че С. се е издържал с пари на бившата си съпруга се установява дори и с
обясненията на ищцата З. Савова дадени в проведеното на 16.10.2007 г. открито
съдебно заседание, а твърдението й че тези пари не са давани на баща й, се
опровергава от доказателствата по делото, включително свидетелските показания
на свидетели С.и Т.и писмените разписки за предадени суми.
Обстоятелството,
че бившата съпруга на С. му е давала по принцип пари, се потвърждава
включително и от приетите по делото вносни бележки за извършени преводи от Ю.Б.към
С.С., включително и след датата на процесната сделка.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и непротиворечиви.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявени
са активно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5, във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на явната сделка: покупко-продажба, обективно съединени с иск по
чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата
сделка-дарение.
По възражението на процесуалния
представител на ищцата в проведеното на 04.02.2020 г. открито съдебно
заседание, че предмет на настоящото производство освен апартамента, са и
таванските помещения. Това възражение е неоснователно.
Видно от исковата молба съдът не
е сезиран с иск за прогласяване нищожността на сделката и по отношение на двете
тавански помещения, посочени в нея. Същите изрично са изключени от исковата
претенция. Ищецът Д.С. няма правен интерес от предявяване на такъв иск,
доколкото двете тавански помещения, обособени като кабинети за творческа
дейност, са предмет на друга сделка от 18.12.2001 г., обективирана
в нотариален акт № 117, дело № 311/2001 г., въз основа на която ищецът се
легитимира като собственик на тези помещения. Евентуалният спор за собственост
между ищеца и ответника по отношение на тези помещения, не е предмет на
настоящото производство.
Искове са допустими.
Ищците в качеството си на
наследници по закон на починалия Г.Г.С. твърдят
насочена срещу тях симулация с наличие на прикрита сделка, чието съществуване
ответникът оспорва.
Симулативното действие е поначало нищожно и то
не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се
позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото
възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се
погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.
В случая ищците са наследници със
запазена част, неучастващи в сделката, чиято нищожност претендират и те имат
правен интерес от иск за прогласяване нищожността на явната сделка и за
разкриване на симулацията, тъй като от твърдяната прикрита сделка-дарение, за
тях възникват правата по чл.30, ал.1 от ЗН. На нищожността може да се позовава
всяко трето лице, при наличие на правен интерес, обоснован по-горе. Такъв е
налице винаги, когато се засяга правната сфера на това трето лице, както е в
настоящия случай.
По
същество на предявените искове.
По тези
искове в тежест на ищците е да докажат, че действителната воля на страните,
които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него, а във
връзка с иска за разкриване на относителната симулация и установяване на
дарението като сделка, следва да установяват и докажат какви всъщност са били
действителните отношения между починалия им наследодател и ответника С.Г.С..
Т.е. в
тежест на ищците, които претендират привидна сделка е да докажат симулацията, а
доколкото претендират, че съществува прикрито съглашение, следва да докажат и
неговото съдържание.
Симулативен е договорът, от който
страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не
прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга
сделка и каква (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен
договор има прикрита сделка и каква, е предмет на иска с правно основание чл.
17, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от
прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност
- чл. 17, ал. 1 ЗЗД. За доказване на симулативността обикновено служи т. нар. "обратно
писмо", което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на
страните, недвусмислено разкриващи симулативността на
явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога във времето е
съставен обратния документ - преди, по време или след сключването на привидния
договор; важно е той несъмнено да разкрива общата воля на страните по този
договор.
По
принцип симулацията се доказва с писмено доказателство, което да има характер
на „обратно писмо“, евентуално с писмени доказателства, съставляващи начало на
писмено доказателство и свидетелски показания, а доколкото ищците имат
качеството на наследници със законно запазена част, то разкриването на
симулацията може да стане без начало на писмено доказателство- Решение
№ 26 от 1.II.1967 г. по гр. д. № 138/66 г., ОСГК.
Ищците
не са ангажирали нито едно от горепосочените доказателства. В случая не само,
че не се установява, че страните не са искали да бъдат обвързани от договор за
покупко-продажба на идеални части от процесния
апартамент, а напротив.
Извод за липса на симулация на първо място
може да бъде направен от приетото по делото писмено доказателство- становище от
Г.Г.С.-починалия наследодател на страните, депозирано
на 28.10.2004 г. до Софийски районен съд,70 състав по гр.д.№ 7130/04 г., по
което С. е бил ответник, обсъдено по-горе. Това становище е частен писмен
документ, който изхожда от страна по сделката.
На
следващо място ищците и с така ангажираните от тях доказателства не доказаха
главно и пълно твърдението си, че имотът е придобит от ответника безвъзмездно.
Напротив
от представените писмени разписки, чието оспорване не бе доказано по
съображения изложени по-горе в настоящото решение, се установява, че преди
датата на сделката, ответникът е заплатил на баща си продажната цена на
идеалните части от процесния апартамент. Действително
ответникът не е разполагал с финансови средства да заплати тази продажна цена,
но с показанията на разпитаните свидетели, обсъдени по-горе, безспорно се
установява, че всъщност бившата съпруга на ответника му е предоставила пари с
оглед уговорката, апартаментът да остане за родената от брака им дъщеря Г.-единствено
дете и на двамата. Фактът, че парите не са преведени по банкова сметка, ***а на
петте разписки, че е получил посочените в тях суми. Не са ангажирани други
доказателства, които да опровергават този извод.
Обстоятелството,
че продажната цена е значително по-ниска от пазарната, или че не е платена
изобщо, може да бъде индиция за симулативност
на волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача, но сам по себе си
този факт не може да обоснове извод за симулация на договора за
покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите доказателствени факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и
категоричен извод, че съконтрахентите по договора за
покупко-продажба не са желаели настъпването на правните му последици.
Противно
на твърденията на ищцата такъв еднозначен и категоричен извод не може да бъде
направен в настоящото производство.
Изразената
воля на наследодателя и възмездността на оспорената
сделка не сочат на симулация, поради което искът като неоснователен и недоказан
ще следва да бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на иска за нищожност на явната сделка и доколкото с иска по
чл.17, ал.1 от ЗЗД се претендират последиците от прикритата сделка, то този иск
също подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По разноските в процеса:
Предвид изхода
на делото, заявеното от ответника искане и на основание
чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ ищците
ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 82 лв.-направени от него разноски в процеса. Този е доказаният размер на направените
от ответника разноски за депозит за вещо лице и държавна такса съдебно удостоверение. Съдът не присъжда разноски в размер на 1500 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като от представения по делото договор за правна защита и
съдействие серия А, № 0616348 от 14.01.2007 г. не се установява ответникът да е
заплатил на процесуалния си представител
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от Д.Г.С., ЕГН **********,*** и от З.Г.С., ЕГН **********,***
С.Г.С., ЕГН **********,*** активно субективно и обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност, поради привидност на договор за
покупко-продажба от 09.04.2004 г., обективиран в
нотариален акт № 99, том І, рег.№ 4430, дело № 97/2004 г. на нотариус М.Е. с
рег. № 140 на НК, по силата на който Г.Г.С. продава
на С.Г.С. собствените си 5/8 идеални части, представляващи семейна имуществена
общност и получени в наследство от починалата съпруга на следния недвижим имот:
от апартамент находящ се на целия трети етаж от
жилищна сграда в гр.София, бул. „*****, със застроена площ от 119,52 кв.м., при
съседи: отдолу-Райко К.Манов, отгоре-таван, заедно със зимнично
помещение с източно и северно изложение при съседи: от юг-В.С., от запад- абонаменто общо помещение, заедно с 1/3 ид.ч.
от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 655 кв.м., съставляващо УПИ
ХVІ-638 в квартал 133 по плана на София, местност „Лозенец ІІІ част“, при
съседи по скица: улица Джеймс Баучер, УПИ ХV-641, УПИ
ІV-640, УПИ ІІІ-639 и УПИ ХVІІ-637 и иск по чл.97, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване на дарение като сделка, прикрита с договора за
покупко-продажба от 09.04.2004 г.
ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН **********,*** и З.Г.С.,
ЕГН **********,*** заплатят на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ на С.Г.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 82 лв. /осемдесет и два лв./ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: