Решение по дело №2577/2012 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 184
Дата: 7 март 2013 г.
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20125640102577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 184

  07.03.2013 год., гр. Хасково

Том ІІ, стр.181-182

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                                                                     

на седми февруари през две хиляди и тринадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

                                                       СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                                                 

                                                                          

Секретар: Марияна Стоянова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 2577 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

Предявени са от Веселин Тонев Кирев, действащ като Едноличен търговец с фирма „ВЕСЕЛИН КИРЕВ”-гр.Димитровград против „ПЕБЪЛС” ЕООД-гр.Благоевград, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът-едноличен търговец произвеждал мебели и с ответното дружество имали търговски отношения от няколко години. През 2009 г. ищецът произвел и предал на ответника мебели и завивки за детска стая, подробно описани в съставена, а впоследствие и частично разплатена Фактура № 203/12.08.2009г. на стойност 3 863 лева с включен ДДС, подписана от управителя Георги Манов. Към настоящия момент задължението на ответника към едноличния търговец било в размер на 1 776 лева с ДДС. Посочва се още, че плащането следвало да бъде извършено при получаване на стоките от купувача, от който момент той изпаднал в забава и дължал и мораторна лихва, общият размер на която, считано от 12.08.2009г., възлизал на 724 лева. Въпреки многократните разговори за плащане на остатъка от цената на получените стоки, ответникът не сторил това, поради което за ищеца налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Неизплатеното задължение на ответника било отразено надлежно в аналитичните ведомости на едноличния търговец и върху дължимата сума той бил внесъл в НАП начисления ДДС. По Ч.гр.д. № 1228/2012г. по описа на Районен съд-Димитровград било допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху сметките на длъжника „Пебълс” ЕООД. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати  сумата общо в размер на 2 500 лева с включен ДДС, от които 1 776 лева с включен ДДС, представляваща неизплатен остатък от цената по търговска сделка, за която е издадена Фактура № 203/12.08.2009г., мораторна лихва в размер на 724 лева върху главницата от 1 776 лева, считано от падежа на 12.08.2009г. до датата на предявяване на иска - 14.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, включващи разноските по настоящото дело, разноските по Ч.гр.д. № 1228/2012г. по описа на РС-Димитровград в размер на 241.50 лева и по изпълнителното дело по описа на ЧСИ № 875 в размер на 418 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Безспорно се установява, че страните по делото са били в дълготрайни търговски отношения, като ищецът е произвеждал и доставял на ответника мебели. Отношенията им били коректни, като ответникът заплащал своевременно произведените от ищеца и доставени стоки. През 2009 година ищецът произвел и доставил на ответника мебели за детска стая и завивки. За извършената доставка ищецът издал фактура № 203/12.08.2009 год. на стойност 3863 лева, с включен ДДС. В същата подробно описал вида на доставената стока, количеството и единичната цена на всеки един артикул. Видно от представената фактура е още, че същата отговаря на всички изисквания за нейното съставяне, като е посочен доставчика, получателя на стоката, съдържа подпис и на двете страни, поради което съдът счита, че следва да кредитира изцяло това писмено доказателство. От представеното извлечение от сметка 411-Клиенти за м.декември 2011 год. и уведомително писмо до НАП-Хасково се установява, че ищецът е имал неполучени суми от свои клиенти, като една от тези суми е тази от ответника. Отразено е, че същият му дължи сума в размер на 1976 лева. В същата насока е и представеното извлечение от банковата му сметка към 31.05.2012 год.

             Ответникът по делото не е подал отговор, не се явява и не взема становище по иска и доказателствата.

              При тези данни по делото  съдът намира, че  по безспорен начин се установява, че ответникът не е изпълнил своето договорно задължение произтичащо от дълготрайни търговски отношения, а именно да заплати изцяло стойността на доставените стоки от ищеца. По неоспорим начин  се установи, че ищецът е изправната страна, който, след като е доставил стоката, е издал фактура и същата е подписвана от представител на ответника. Тези негови вземания са намерили отражение и в счетоводството му, но и до момента няма доказателства сумата да е била изплатена в пълен размер. В този смисъл съдът намира, че следва да уважи исковата претенция, като ответника бъде осъден да заплати исковата сума в размер на 1 776 лева, дължима  като остатък по Фактура № 203/12.08.2009 год. и представляваща стойността на доставени от ищеца стоки по търговска сделка.

             По отношение на втората претенция за сумата 724 лв. съдът намира за установено следното: ищецът претендира обезщетение за забава при изпълнение на поетото задължение от ответника, което обезщетение  се равнява на законната лихва от датата на възникването на задължението до датата на предявяване на иска. С оглед на казаното по-горе съдът намира и този иск за основателен. По неоспорим начин се установи, че няма пълно плащане по издадената фактура, няма спор, че се касае за парично вземане, лихва върху което тече от датата на издаването на фактурата - 12.08.2009год. В тази насока съдът определи размера на този иск чрез общодостъпна програма, като същият възлиза на сумата от 574.64 лева. Ето защо, следва да се уважи до размер на сумата 574.64 лева, а в останалата част до пълния предявен размер от 724 лева да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

                 С оглед изхода на делото ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и разноските, които е направил ищецът в производството по допускане на обезпечението на настоящия иск. Представиха се доказателства, че ищецът, за да защити интереса си и с оглед да не бъде осуетено изпълнението на едно позитивно за него решение, е поискал на основание чл. 390 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск. В тази насока е представената Обезпечителна заповед от 15.08.2012 год., издадена по ч.гр.д.№ 1228/2012 год. по описа на РС-Димитровград. Установява се по този начин, че молбата на ищеца е била уважена, обезпечението допуснато с Определение № 975/15.08.2012 год. и издадена  посочената обезпечителна заповед. В това производство ищецът е направил също разходи за държавна такса за исканото обезпечение на бъдещ иск, за издаване на обезпечителната заповед, адвокатско възнаграждение за това производство, за образуване на изпълнително дело и такси за образуване на изпълнително производство.От представените доказателства се установи, че общо направените разноски са в размер на 658 лева. Направените разноски в настоящия процес възлизат на 621.04 лева. Или общо направените от ищеца разноски възлизат на сумата 1279.04 лева. С оглед изхода на делото обаче ще следва ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на 1202.62 лева, събразно уважената част от исковете.

 

          Водим от горното, съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И :

 

                   ОСЪЖДА  „ПЕБЪЛС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.Благоевград, ул. ”Преспа” № 2-А, ет.1, да заплати на  Веселин Тонев Кирев, действащ като Едноличен търговец с фирма „ВЕСЕЛИН КИРЕВ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.Димитровград, ул.”Химик” № 2-А-21, със съдебен адрес - гр.Хасково, ул.”В.Търново” № 12, адвокат Веска Запрянова, сумата 1 776 лева, представляваща стойността на доставени стоки, съгласно Фактура № 203/12.08.2009 год., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на предявяване на иска – 14.09.2012год. до окончателното й изплащане, сумата 574.64 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.08.2009 год. до 14.09.2012 год., както и направените по делото разноски в размер на  1202.62 лева, като иска за лихва за забава за разликата над 574.64 лева до пълния предявен размер от 724 лева, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            СЪДИЯ: /п/ не се чете

 

          Вярно с оригинала!

          Секретар: М.С.