Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Царево,
21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ МОСКОВА
с участието на секретаря Нели
Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 253/2020г. по описа на на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.А.А. с ЕГН ********** *** чрез адв.Б.
срещу Наказателно постановление № 302а-344-2020/22.07.2020г.
на Началника на РУП-Царево, с което за нарушение на чл.16 ал.2 от ЗЗШОС му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева
на основание чл.34 а ал.1 от ЗЗШОС.
В с.з. за жалбоподателят А., редовно
призован, се явява надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Б., която
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП
като неправилно и незаконъсобразно.
В с.з. за АНО, редовно призован, процесуален представител не се явява и не
взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
На 17.07.2020 г. около 01:40 часа в РУП-Царево бил получен сигнал за силна
музика кафе-бар „Барчето" в с. Лозенец, обл. Бургас, във връзка с който
веднага бил изпратен за проверка на място полицейски патрул. При пристигането си на място полицейският
патрул, в състава на който бил св.М., установил, че в обекта присъства
жалбоподателя А.А.А., както и че в обекта звучи съвсем лека музика от музикална
уредба. Св.М. съставил на място против А.А.А.
АУАН с бланков №624502/17.07.2020г. за това,
че на 17.07.2020 г. около 01:40 часа допуска силен шум и силно озвучаване от
музикална уредба, като квалифицирал нарушението като такова по чл.16, ал.2 от
ЗЗШОС/л.21/. Препис от акта е връчен на жалбоподателя и подписан от него с
възражение, че музиката е била слаба.
Въз основа на така съставения АУАН
било издадено процесното НП, в което нарушението е описано по същия начин и му
е дадена същата правна квалификация – нарушение на „чл.16, ал.2 от ЗЗШОС“, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
500 лева на основание чл.34а ал.1 от ЗЗШОС.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 24.07.2020г., видно от
инкорпорираната в НП разписка, а жалбата е депозирана на 30.07.2020г., видно от
входящия регистрационен номер на АНО.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което
има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда са следните:
Сочената фактическа обстановка сочи на квалификация на допуснатото
нарушение по чл. 16а ал.2 от ЗЗШОС.
В същото време, както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано като
такова по „чл. 16 ал.2 от ЗЗШОС“. Налице
е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване между
изложените фактически основания на нарушението и дадената от АНО правна
квалификация.
За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и
наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления следва да
съдържат отнапред определени в закона минимален обем информация. Данните,
фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и
наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите -
фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление или противоречието в същите /разминаване между
фактически основания на нарушението и дадената правна квалификация/ съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В този смисъл
следва да е налице съответствите между описаното в АУАН и НП административно
нарушение от фактическа страна и дадената му правна квалификация. Недопустимо е
ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя при
допуснато несъответствие между факти и правната норма под която се подвеждат .
/така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1079 от 27.05.2016 г. по н. д. № 756/2016 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 919 от 07.04.2014 г. по н. д. №
582/2014 г. на Административен съд – Пловдив
/.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят
трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на нарушителя за
запознаване е аналога в административно-наказателното производство на
привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес.
От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той
може да използва всички средства- да прави възражения, да ангажира
доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни
признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна
квалификация се явява същностен елемент
от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в АУАН или с
липсата на посочване на съответната правна квалификация нарушителят се поставя в положение да се
брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той
не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия
да бъде запознат с фактическите и правни
рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към монета на съставяне на АУАН.
С оглед гореизложеното разминаването
между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация
във всички случаи води до накърняване правото на защита на нарушителя защото го
лишава от възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се
защитава- срещу фактите така както са описани в обстоятелствената част или
срещу съставомерните факти, които следват от състава на повдигнатото обвинение
с посочената правна квалификация.
На следващо място следва да се посочи, че в обстоятелствената част на НП, както
и в обстоятелствената част на АУАН липсва точно и ясно описание на установените
факти и въз основа на какво се приема, че именно жалбоподателят А. е осъществил
соченото нарушение – не е посочено в какво качество същият се е намирал в
процесното заведение и дали е имал възможност да контролира озвучителната
уредба в заведението. Освен това както в НП, така и в АУАН липсват каквито и да
е било данни за заведението от какъв вид е - от закрит или открит тип, както и
данни за устройствената зона, в която попада процесното заведение. Предвид
гореизложеното следва, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила по
чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като не е дадено
пълно, точно и ясно описание на установените факти, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателят и които нарушения
се явяват самостоятелни основания за отмяна на атакуваното НП.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
302а-344-2020/22.07.2020г. на Началника на РУП-Царево, с което на А.А.А. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл.16 ал.2 от ЗЗШОС му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл.34 а ал.1
от ЗЗШОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: