Р Е Ш Е Н И Е
№ ......./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав
На девети
юли две хиляди и дванадесета
година,
В открито съдебно
заседание в следния състав:
Председател: М. Иванова -Даскалова
Секретар: О.Й.
Като разгледа
докладваното от административния съдия Административно дело №652 по описа за 2012г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производство
по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР във вр. с §4к ал.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба вх.№3349/2012г. на Е.А.Т. *** срещу Заповед №КД-14-03-1553/20.06.2011г. на Началника на СГКК-Варна, с която
на основание §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение на Комисията по т.4 на
Протокол №19/13.10.2010г. отказал изменение в кадастралния регистър към картата
на гр.Варна одобрени 2008г. за ПИ №10135.2520.236 изразяващо се в заличаване на
собствениците на имота и вписване като
собственик на Е.А.Т. с НА 46 от 22.06.1995г.
В жалбата Т. твърди, че е собственик на ПИ 236
с площ 578кв.м отразен в действащата кадастрална карта на гр.Варна. Искането й
за вписване като собственик на този имот било разгледано от Комисияга по чл.28б
ал.2 от ППЗСПЗЗ и взето решение да бъде уважено, което е отразено в Протокол
№89/30.10.2008г. Неправилно Началникът на СГГК-Варна вместо да издаде заповед в
съответствие с това Решение, извън компетентността си го отменил до решаване на
спора за материално право по съдебен ред. Тъй като била вписана в регистъра към ПНИ като собственик на имота,
неправилно Началника на СГКК-Варна не се съобразил с документите в преписката и
с НА №46/1995г. и вместо да впише Т. като собственик на имота,
незаконосъобразно извършил ревизия на влезли в сила административни актове, на
Заповедта на Обл. Управител с която е одобрен ПНИ. Излага съображения за
несъответствие на Заповедта на изискванията за форма в чл.59 от АПК, тъй като
не съдържала фактически и правни основания за издаване на отказа. Поради това
моли за отмяна на Заповедта. В съдебно
заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и твърди
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
Заповедта и нарушение на материалния закон. Счита, че от съдържанието на
Заповедта не се установяват мотивите на органа, а са цитирани
първоначалното Решенията на Комисията и последващото Решение, с което е
отменено първото и оставена без уважение молбата на Т.. Поради това Заповедта
била издадена без Решение на комисията по ал.12. Счита, че в случая е следвало
да се приложи чл.52 от ЗКИР, а не чл.53 от ЗКИР, тъй като не е налице спор за
материално право. Моли жалбата да бъде
уважена и Заповедта отменена.
Ответникът – Началника на
СГКК-Варна не изразява становище по жалбата, в съдебно заседание представител
не се явява.
По
делото са конституирани като заинтересовани страни – наследниците на Пиица Х. и
на Г. Янков – вписани в регистъра като собственици на ПИ №10135.2520.236
За заинт. страни Ж.Т.А., И.А.П., И.Х.Г., Д.А.
С., Д.С.А., К.Х.Д., П.Й.Н., Е.Й.Г., Д.А.П., Ф.Х.Т. и Х.А.Х. в съдебно заседание се явява общ процесуален представител,
който оспорва жалбата като неоснователна. Депозира отговор с
доказателства, като сочи приключила реституционна процедура по отношение на имота
с издадена и влязла в сила Заповед №1085/17.12.2007г. на Кмета на
Район „Приморски” на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
въз основа на влезлия в сила ПНИ. На 01.07.2008г. твърди извършено
трасиране на имота, а с Протокол №36–ТР/10.09.2008г. на
Община Варна заинт. страни били въведени във владение в
него. Поради това счита за недопустимо разглеждане на спор за
собственост по съображенията в жалбата. С влязла в сила Заповед №155/14.03.2008г. на
Кмета на Район „Приморски” била одобрена оценката на
извършените от бившата ползвателка – жалбоподателя Т. подобрения в
имота, стойността на която била заплатена. Поради това счита, че реституционната
процедура окончателно е финализирана и е преклудирано правото на Е.Т. да иска в
процесното производство да бъдат признати правата й
върху имота. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а
Заповедта–оставена в сила като правилна и издадена от компетентен орган, в
съответствие с приложимите за случая материални и процесуални разпоредби и в
установената форма. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованите
страни Г.Ш.Н., С.С.К., Я.С.Я., Д.Г.Г., З.М.Г., М.Й.М., Д.М. Иилиева, К.Й.Д., Л.Й.М., Е.Д.П., Д.Д.Д., Ж.Д.Н., Ш.Н.Ш. и Д.Н.З., не се явяват, не изпращат представител в съдебно заседание.
След
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
доводите и възраженията на страните, се установи следното от фактическа страна:
Е.А.Т. *** е
подател на заявлението ОТ 13.03.2008г. с което е поискано отстраняване на
непълноти и грешки в одобрения ПНИ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ПИ 236 и се
легитимира с НА №46/1995г. по §4а ал.1 от ЗСПЗЗ като собственик на имот 236 с
площ 600кв.м. по КП на м.”Фатрико Дере” в землището на кв.Виница, гр.Варна, по
което е постановен отказ със Заповед №КД-14-03-1553/20.06.2011г. на Началника на СГКК-Варна. Поради
това за нея е налице правен интерес и активна легитимация да оспори Заповедта. Жалбата е подадена до компетентния съд, в предвидения 14-дневен срок, тъй като е уведомена на 01.07.2011г. за Заповедта, а жалбата е депозирана на
15.07.2011г. Поради това жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Като съобрази изявленията
на страните и представителите им и извърши преценка по
отделно и в съвкупност на приетите по делото доказателства, освен по
оплакванията в жалбата, по аргумент от чл.168 от АПК, Съдът извърши проверка за
наличие на основания за отмяна на акта по чл.146 от АПК и достигна до следните
фактически и правни изводи:
Оспорената Заповед Заповед
№КД-14-03-1553/20.06.2011г. е издадена от Началника на
СГКК-Варна, който е материално и териториално компетентен орган, съгласно
делегираните му на основание чл.54 ал. 1 ЗКИР правомощия от изпълнителния
директор на АГКК със Заповед №300-152/29.10.2003г. /л.77/.
По делото е безспорно между
страните, че със Заповед №РД-06-7706-20/24.01.2006г. на Областния управител на област с админ.
център Варна е одобрен ПНИ за СО «Траката», землището на
кв.Виница, Община Варна, в който попада ПИ 236. Тази заповед е обнародвана в ДВк, не е оспорена за процесния имот и е влязла в сила.
Т.е. ПНИ е влязъл в сила с графичната част за НПИ 236 извадка от който план и
от регистъра към него представлява скица №147/2006г. приложена на л.42. ПИ 236 в
ПНИ е с непроменени граници по КП на ползвателите, с площ 578кв.м и собственици
- наследниците на Г. Я.К. - на 232кв.м. ид. части и наследниците на П. Х.Й. –
на 346кв.м ид. части.
Не се
спори между страните по делото, че ПНИ е интегриран в одобрената със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК кадастрална
карта и регистър за територията на административен район ”Приморски” на
гр.Варна, обнародвана в ДВк бр.100/21.11.2008г., която
е влязла в сила за ПИ 236. В действащата към датата на издаване на отказа ККР
от 2008г. процесният имот– ПИ 236 е с идентиф. 10135.2520.236 , граници, площ и
собственици идентични с тези по ПНИ и представени на скица №3654/13.02.2012г.
/л.75/. Наследниците на Г. Я.К. са вписани в кад. регистър като собственици на 232/578кв.м
с Решение №524/22.06.1998г. на
ОСЗГ-Варна. Наследниците на Пиица Х.Й. са вписани в кад. регистър
като собственици на 346/578кв.м с Решение
№1036/10.12.2003г. на
ОСЗГ-Варна.
Заявлението
на Е.А.Т. *** от 13.03.2008г. е с искане за отстраняване на
непълноти и грешки в одобрения ПНИ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ПИ 236 и вписването
й като собственик в регистъра за този имот с НА №46/1995г. по §4а ал.1 от ЗСПЗЗ.
При изложените по-горе факти, тъй като в съответствие с чл.28б ал.11 предл.ІІ от ППЗСПЗЗ,
ПНИ е интегриран в ККР на територията на адм.район „Приморски”, гр.Варна,
одобрена с влязла в сила Заповед №РД-18-92/2008г. в частта на ПИ идентиф.236 /съответен на
ПИ 236 по ПНИ/, Началникът на СГКК-Варна е действал изцяло в кръга на
предоставените му правомощията по §4к, ал.13, т.2 от ПЗР от ЗСПЗЗ като е
постановил процесната Заповед, съгласно уредбата в специалния
закон – ЗСПЗЗ, където в §4к ал.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ компетентността
на началника на СГКК-Варна е разписана изрично. Поради това не е
налице основание за отмяна по чл.146 т.1 от АПК.
Съдът намира за
неоснователно оплакването в жалбата, че Заповедта не отговаря на изискванията
на чл.59 ал.2 от АПК. Откадът е изсдаден в писмена форма и в обстоятелствената
му част са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които е постановен.
Поради това неоснователно се иска отмяната му на основание чл.146 т.2 от АПК.
Във връзка с
оплакванията за незаконосъобразност на Заповедта и на допуснати процесуални
нарушения при издаването й, Съдът съобрази действащата правна уредба за изменение на ПНИ в §4к ал.8, ал.11, ал.12 и ал.13 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, както и в чл.28в от ППЗСПЗЗ. Съгласно §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлият
в сила ПНИ може да се изменя на основанията изброени от т.1 до т.5, а
именно: когато ПКП въз основа на който е изработен, съдържа съществени
непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица
осъществяват правата си по съдебен ред–т.1; когато ПНИ съдържа явна фактическа
грешка – т.2; когато ПНИ е изработен при съществени закононарушения, освен ако
има влязло в сила решение на съда или планът е приложен – т.3; т.4 - по
предложение на съда по дела за делба на имоти и т.5- със съгласието на всички
пряко заинтересувани собственици. В
новата ал.12 на
§4к обнар. ДВк бр.10/6.02.2009г. и в сила от 10.02.2009г. е
предвидено измененията в случаите на ал.8 т.1, т.2 и т.3 да се извършват въз основа на решение на комисия, назначена
със заповед на кмета на общината, включваща представители на областната
администрация, на техническата служба на общината и на СГКК. В новата ал.13 в сила от
същата дата е предвидено, че въз основа на посочените решения на комисията по ал.12, до одобряването на КК и КР - кметът на общината издава
заповед за изменение на ПНИ, а след одобряване на КК и КР - началникът на СГКК издава
заповед за нейното изменение. В чл.28в от ППЗСПЗЗ изрично е регламентирано, че
влезлият в сила ПНИ може да се изменя в случаите по §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ
по искане на заинтересованите лица до органа по чл.28б, ал.11. В ал.2 - нова, ДВк бр.62/04.08.2009г., в сила от 08.08.2009г.
е предвидено в случаите на §4к, ал.8 т.1, т.2 и т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заинтересованите лица да подадат искане до кмета на общината за разглеждане от
комисията по ал.12.
Съдът констатира, че заявлението подадено през
м.март 2008г. на Т. е бланка „…за отстраняване на непълноти и грешки в одобрен
ПНИ…” – т.е. за изменение на ПНИ на основание т.1 от §4к ал.8 от ЗСПЗЗ. Внесената с него обяснителна записка /л.43-45/ обаче е
посочено, че е допусната явна фактическа грешка относно собствеността на ПИ 236
в кад.р.520 по ПНИ в регистър, която следвало да се отстрани чрез заличаване на
вписаните собственици- наследници на Пиица Й. и на Г. Колев и вписване като
собственик на Т. придобила и заплатила ПИ 236 по проекто КП на местността –
идентичен с ПИ 236 по ПНИ на основание §4а ал.1 от ЗСПЗЗ с НА 46/1995г. Т.е.
внесената от Т. обяснителна записка съдържа посочване на друго основание за
изменение на ПНИ – това по т.2 на §4к ал.8 от ЗСПЗЗ.
Комисията по §4к ал.12 от ЗСПЗЗ разгледала искането и
намерила, че попада в хипотезата на §4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и взела
решение да го уважи. Решението е в т.15 на Протокол 89/30.10.2008г. и с него в
регистъра за имот 236 с площ 578кв.м. се заличавали наследниците на Пиица Й. и
на Г. Колев и се записвала като собственик Е. Ат.Т. с НА 46/1995г. Във връзка
суведомяване на заличените лица съгласно чл.26 от АПК, постъпило възражение вх. №ВЖ-94-Н-11/17.06.2010г. от Е.Й.Г., П.Й.Н., Д.А.П., Х. Ат. Х., Д.С.А., Ф.Х.Д., И.Х.Г., К.Х.Д.,
Ж.Т.А., Д.А.С. и И.А.П. срещу искането на Т.. На
13.10.2010г. възражението и преписката били разгледани на заседание на
Комисията назначена със Заповед №0922/07.04.2010г. от Кмета на Община Варна.
Като съобразили предходното Решение в т.15 от Протокол 89/2008г. с което е
уважено искането на Т. и правото й на собственост върху ПИ 236 по НА №46 от 1995г., обстоятелствата установени от възражението и приложените
документи – за приложен ПНИ за имот 236 с оглед издадена и влязла в сила на
18.08.2008г. Заповед №1085/17.12.2007г. поправена със Заповед №444/30.07.2008г. на
Кмета на район «Приморски» по §4к ал.7 и
Протокол за въвод във владение №36-ТР/10.09.2008г., Комисията констатирала
наличие на спор за материално право, който следвало да бъде решен по общия
исков ред. С тези съображения Комисията отменила Решението по т.15 от Протокол
№89 от 30.10.2008г. за уважаване на искането на Т. до разрешаване на спора за
материално право по съдебен път. Така постановените първоначално и последващо
решения на Комисията по заявлението на Т. са посочени в Заповедта на Началникът
на СГКК-Варна и съобразени, при произнасянето му по преписката. От фактическа
страна той посочил също така в Заповедта, че след интегриране ПНИ, СО «Траката» е получило кадастрален район №2520, а НПИ 236 – идентиф. 10135.2520.236. Като съобразил постъпилото
възражение на заинтересованите лица и възприел последното Решение на Комисията
по §4к ал.12 от ЗСПЗЗ, че е налице спор за материално право между заявителката
и вписаните в регистъра собственици за ПИ 236, който не е решен по съдебен ред,
на основание §4к ал.13
т.2 ПЗР на ЗСПЗЗ постановил Заповедта с която отказал да измени кадастралня регистър за ПИ 236 към КК на гр.Варна, одобрена
2008г. и да заличи вписаните собственици и запише като такъв Т..
Предвид
изложеното в производството по издаване на Заповедта не се установяват
допуснати нарушения на административно-производствените правила. Не
е налице нарушение на §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ в сила от 6.02.2009г. – тъй като издаването на Заповедта от Началника на СГКК се предхожда
и основава на решение на комисия,
назначена със заповед на кмета на общината, когато се касае за хипотеза на
изменение по т.1 на ал.8 §4к, каквато е процесната. Решението
по т.4 от Протокол №19/07.04.2010г. е на Комисия назначена със Заповед №0922/07.04.2010г. на Кмета на
Община Варна. Заповедта е издадена в производство съобразено с действащата
към датата на постановяване на Заповедта правна уредба. Неоснователно и оборено
от съдържанието на това Решение на Комисията е твърдението от представителя на
жалбоподателката, че с него е постановена само отмяна на предходно Решение.
Видно от съдържанието му, освен това е констатиран и спор за материално право
между вписаните собственици в регистъра – наследници на реституирани
собственици и представените от тях документи за възстановяване на собствеността
им върху ид. части от ПИ 236 и и правата на поискалото записване в регистъра
лице – Т. удостоверени с НА /46/1995г. за трансформираното й право на ползване
в право на собственост върху имота на основание §4а ал.1 от ЗСПЗЗ. Началникът
на СГКК-Варна не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като се е произнесъл въз
основа на това Решение на Комисия, с което е намерено, че нерешеният спор за
собствеността с влязло в сила съдебно решение по общия исков ред е пречка за
уважаване на искането на Т. и поради това е отменено първоначално взетото
решение да бъде вписана като собственик на ПИ 236. Решението е постановено от компетентна Комисия, назначена от Кмета на Община Варна по реда предвиден в
закона. Като се е съобразил с този акт-предпоставка и е достигнал до
правилни изводи за фактите и обстоятелствата от значение за случая, в
съответствие с чл.35 от АПК административният орган е издал законосъобразен
отказ, с който приключил административното производство по заявлението на Т.. В
Заповедта правилно е приложен закона, като е посочен освен §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ компетентността на административния орган и
правното основание за издаване на акта - хипотезата на наличие на неразрешен спор за материално право, което е пречка за изменение
на ПНИ на основание §4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно
§4к ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПКП следва
да се нанесат данните от КП на ползвателите. Ако ПКП не отразява
границите на имота по идентичен начин с
границите им в действащия до изготвянето му КП на
ползвателите и е налице съществена непълнота или грешка, съществува първата
предпоставка за изменение на влезлия в сила ПНИ. Както бе посочено по-горе не
съществува спор за това, че ПИ 236 по проекто КП на ползвателите в ПКП и в ПНИ е
със същите граници и площ, което е отразено и в обяснителната записка внесена
със заявлението. Поради това не е налице грешка или непълнота на ПКП предала се
в ПНИ и в КК на основните данни за имот 236. Безспорно Т. не е вписана в ПНИ и правата
й не са съобразени в производството по одобряване на ПНИ и за нея не е
новообразуван имот по ПНИ, нито има записване в регистъра. Вместо нея наследниците на реституираните
собственици на старите имоти, попадащи върху ПИ 236 са записани в регистъра. В
този вид на регистъра ПНИ е влязъл в сила и е породил конститутивното си
действие, като е приложен със издадената и влязла в сила Заповед на Кмета и
Протокол за въвод. Постъпилото възражение от наследниците на вписаните реституирани
собственици, в което изразяват несъгласието си с изменението и оспорват правата
на Т. върху територията от ПИ 236 и представените от тях доказателства сочат на
наличие на спор за собственост между тях
и заявителката. Поради това не е налице и втората предпоставка в т.1 на §4к
ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ – да не е налице спор за материално право между
заинтересуваните лица или той да е решен по общия исков ред с влязло в сила
съдебно решение. Както е посочено в т.1 на §4 ал.8, така и в чл.53 от ЗКИР – спора
за собственост първо се решава по съдебен ред, след което се изменя КК и КР.
Производството по издаване на Заповед за изменение на КК и КР независимо дали е
на основание §4к от ЗСПЗЗ или на основание чл.53 от ЗКИР е безспорно и в него
административният орган не може да решава спорове за собственост. Съгласно
ал.11 чл.28б от ППЗСПЗЗ АГКК съхранява и поддържа в актуално състояние
плановете по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ-т.е. ПКП и ПНИ, като има задължение да
изменя КК в която е интегриран ПНИ, но при наличие на основания за изменението
му. В случая предпоставките за изменение на собственици в регистъра към КК за
ПИ 236 на основание §4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ не са налице, а се констатира
пречката предвидена в същата норма, поради което отказът е законосъобразен административен акт, поради което и като съобрази чл.170 ал.2 от АПК при
оспорване на отказ, жалбоподателят не доказа, че са били налице предпоставките
за издаване на заповед с която да бъде изменен КР към КК за ПИ 236 чрез
вписването й като собственик на имота и заличени вписаните по действащата карта
собственици.
За
пълнота на изложеното следва да се посочи, че неправилно в
обяснителната записка е посочено, че ПНИ съдържа явна фактическа
грешка, той като в регистъра като собственик на ПИ 236 не бил вписан
ползвателя с трансформирано право- Е.Т., а наследниците на реституираните
собственици на имотите, попадащи в ПИ 236. Съгласно чл.26 ал.2 от ППЗСПЗЗ Явна
фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни
топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху
плана, каквото несъответствие не се твърди да е налице. С оглед на това правилно
заявлението е преценено от Комисията и от Началника на СГКК-Варна като искане
за изменение на ПНИ не на основание т.2, а на основание т.1 от §4к ал.8 от
ЗСПЗЗ и отказът е постановен с оглед тази хипотеза. Заповедта съответства и на
целта на закона – кадастъра да отразява точно и безспорно актуалните основни
данни за местоположението,границите и размерите, собствеността и другите вещни
права за недвижимите имоти на територията на страната, тъй като по
съгласно чл.2 ал.5 от ЗКИР тези данни са доказателство за обстоятелствата, за
които се отнасят до доказване на противното. Поради това от особено значение е
спазването на изрично предвидените правила за одобряване на изменение в
регистъра към кадастралната карта, дори в производствата за
изменението й предвидени в ЗСПЗЗ.
С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноските направено от
процесуалният представител на заинт. лице Е.Й. ***, за която
административният акт е благоприятен, е своевременно и основателно и следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.3 АПК Е.А.Т. *** следва
да бъде осъдена да заплати на Е.Й. *** разноски в размер 300лв. за
адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства за заплащането
му.
Водим от това и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно ОСПОРВАНЕТО с жалба вх.№3349/2012г. на Е.А.Т. *** на Заповед
№КД-14-03-1553/20.06.2011г. на
Началника на СГКК-Варна, с която на основание §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
Решение на Комисията по т.4 на Протокол №19/13.10.2010г. отказал изменение в
кадастралния регистър за ПИ №10135.2520.236. към кадастрална карта на гр.Варна одобрена
2008г.
ОСЪЖДА Е.А.Т. *** да
заплати на Е.Й. *** разноски в размер на 300/триста/лв. за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 ал.3 от АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщението до страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: