Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити
врата, проведено на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря
Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 58
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „Н.Х.“ЕООД, в която се излагат твърдения, че
считано от началото на 2016г. дружеството е изпаднало в затруднение да покрива
текущите си задължения, включително и публични такива. Последното плащане било
извършено през м. 04.2017г., като след това плащанията към всички кредитори
били преустановени. Била прекъсната и дейността на „Н.Х.“ЕООД, като трудовият
договор с последния му служител бил прекратен, считано от м. 04.2019г. Това
довело до изпадането му в неблагоприятно икономическо състояние. Моли да бъде
открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспобност, а при
условията на евентуалност – поради свръхзадълженост.
Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представената по делото справка за задълженията на „Н.Х.“ЕООД към 09.01.2020 г., налице са
начислени и непогасени такива за периода от м. 06.2011г. и дължими на НАП в общ
размер на 373 505.73 лв.
По делото са постъпили справки от МВР, СДВР Отдел „Пътна полиция“ и от
Имотния регистър, от които е видно, че не е налице вписано имущество –
собственост на дружеството молител.
Постъпила е и справка от НАП, от която е видно, че върху имуществото на „Н.Х.“ЕООД
са наложени обезпечителни мерки по образувани изпълнителни дела за събиране на
публични вземания с постановления от 06.08.2018г. 23.08.2018г.; 30.05.2019г. и
23.01.2020г., като не са предприети действия по принудително изпълнение по реда
на ДОПК.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/,
заключението по която не е било оспорено и съдът кредитира като пълно и
компетентно, в отговор по поставените задачи. От изложеното в заключението се
установява, че „Н.Х.“ЕООД не е изпълнявало задълженията си към своите кредитори
в периода на 2019г. Единственото плащане било на 24.01.2019г. в размер на
сумата от 9 335.86 лв. с основание изплатени заплати за м. 12.2018г. на
заетите по трудов договор служители при дружеството. В заключение вещото лице е
направило извод, че длъжникът не е в състояние да покрива разходите за
обичайната си дейност. Задълженията на молителя към 09.01.2020г. възлизат на
373 505.73 лв. – просрочени главници и лихви, изцяло дължими към
държавата. Дълготрайните активи на дружеството съставляват 0% от общия размер
на активите, а краткотрайните активи – 100%. Сочи се, че собственият капитал на дружеството
е положителна величина за периода 2019г. – 31.05.2020г. Според вещото лице
коефициентите за ликвидност за периода възлизат на следните величини:
коефициент за обща ликвидност – 2.8210 при препоръчителна стойност в границите
1,0 – 2,0; коефициент на бърза ликвидност – 2.8210 при препоръчителна стойност
в границите 0,5-1,0 /при идентичност на стойностите с тези на коефициента на
обща ликвидност, доколкото дружеството не разполага с материални запаси/;
коефициент на незабавна ликвидност – 0.0432 при препоръчителна стойност в
границите 0,5 – 0,7, като при тези стойности при необходимост дружеството не е
било в състояние незабавно да погаси своите задължения; коефициент на абсолютна
ликвидност - 0.0432 при препоръчителна
стойност над 0,3 /при парични наличности, покриващи около 30% от задълженията/.
В заключението по СФИЕ се съдържат и стойностите на коефициента на финансова
автономност /дългосрочна платежоспособност/ и възлизащи на 1.8210, като при
стойност над единица е показателен за степента на финансова независимост от
ползването на чужди средства. В заключение вещото лице е посочило, че
съществуващите задължения на молителя са обезпечени с достатъчно имущество.
Според експертизата коефициентът на задлъжнялост възлиза на 0,5492 при
оптимални стойности равни или по-малки от единица и показващи способността на
предприятието да уреди своите задължения с натрупания собствен капитал. В
заключението се съдържа и стойността на коефициента на рентабилност – 0,0000,
показващ способността на предприятието да генерира печалба, при оптимална
стойност не по-малка от 0,05. Вещото лице е изготвило и алтернативен вариант на
експертизата със стойности съобразно установеното в приложената по делото
справка задължение към НАП, което не е било изцяло осчетоводено, поради което
се установяват отклонения в стойностите. В този вариант коефициентът на обща
ликвидност и коефициентът на бърза ликвидност са с еднаква стойност от 1,2219 и
се намират в рамките на препоръчителното. По-ниска е стойността и на
коефициента на незабавна ликвидност и стойността на коефициента на абсолютна
ликвидност, възлизащи на 0,0187. Коефициентът на финансова автономност възлиза
на 0.7887, като при стойност под единица е налице превишаване на задълженията
спрямо собствения и привлечения капитал. Коефициентът на задлъжнялост възлиза
на 1,2677, като стойността над единица показва зависимостта на предприятието от
външни източници на средства. В заключение вещото лице е направило извод, че за
обследвания период „Н.Х.“ЕООД е със
стойности извън препоръчителните рамки и се намира в състояние на
свръхзадълженост. Според данните в счетоводството на дружеството, длъжникът не
е извършвал стопанска дейност за отчетния период, респ. не генерира приходи и
положителен паричен поток, което се явява и пречка за погасяване на
задълженията му. Вземанията на дружеството са в размер на 450 000 лв.,
като притежава и налични парични средства в размер на 7000 лв., които
съставляват финансовите му активи. Според вещото лице, при събираемост на
установените вземания би могло да се приеме, че затрудненията на дружеството са
временни, а в случай, че се установи, че е налице пречка за това, тогава
финансовите затруднения се задълбочават и би възникнала опасност да се засегнат
интересите на кредиторите.
Прието е и допълнително заключение на СФИЕ, от което се установява, че
единствените отчетени задължения на „Н.Х.“ЕООД са към НАП. Според оценката на
ликвидността по данни на счетоводния баланс към 31.01.2020г. и към
31.05.2020г., коефициентът на обща ликвидност възлиза на 0,3519, коефициентът
на бърза ликвидност възлиза на 0,3519, коефициентът на незабавна ликвидност възлиза
на 0,0432, коефициентът на абсолютна ликвидност възлиза на 1,0432, при еднакви
стойност към всяка от двете посочени дати. Според показателите на коефициентите
за обща и бърза ликвидност, дружеството се намира в състояние на
неплатежоспособност, доколкото са доста под препоръчителните граници. Промяната в стойността на коефициента на
абсолютна ликвидност е показателно за нарастване на текущите задължения през
анализирания период, както и за невъзможността на дружеството да уреди веднага
задълженията си. За периода през 2020г. вещото лице е посочило стойност на
коефициента на финансова автономност -0,2807, както и че в случаите, когато е
под единица, е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал.
Коефициентът на задлъжнялост на дружеството за периода м. 01- м.05.2020г. –
възлиза на -3,5619,
което сочи на състояние на свръхзадълженост
и декапитализация на собствения капитал. Вещото лице е направило извод,
че за периода през 2020г. съществуващите задължения на молителя не са
обезпечени с достатъчно имущество и предприятието се намира в състояние на
дългосрочна неплатежоспособност и пълен банкрут.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това
правен субект, доколкото според твърденията на молителя същият се явява длъжник
по публично правни вземания към НАП в общ размер на 373 505.73 лв.
Безспорно е качеството на „Н.Х.“ЕООД на търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ като юридическо лице извършващо по занятие търговска
дейност и възникване на задълженията му във връзка с упражняваната от него
търговска дейност, поради което същият се явява активно легитимиран да сезира
съда с искане по чл. 625 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на
длъжника е вменено да поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност, което следва да бъде сторено в 30-дневен срок от изпадането му
в неплатежоспособност.
За да бъде признато от съда това състояние, следва да
бъде установено, че то е трайно, касаещо системно задлъжняване към кредитор/и
на дружеството – длъжник, т.е. че не се касае за изпадането му в забава при
единично неплащане на задължение при настъпване на неговата изискуемост.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване
на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на
изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно
икономическо състояние. В този смисъл, установи се, че молителят не разполага с
краткотрайни активи, които да са съответни на стойност на краткосрочните му
задължения. Краткосрочните задължения са тези с настъпила изискуемост към
момента на завеждане на молбата, като следва да бъдат свързани с търговската му
дейност и длъжникът да е спрял плащанията им. От значение е актуалното към
момента икономическо състояние на дружеството, съобразно което съдът намира, че
длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите на молителя
и което състояние е съответно на дадената дефиниция за неплатежоспособност в
чл. 608, ал. 1 ТЗ.
От приетата по делото и неоспорена експертиза се установи
финансово – икономическото състояние на молителя за период около година и
половина преди завеждането на молбата, което съдът приема, че е достатъчно да бъде
направен извод за способността на дружеството да развива търговска дейност при
реализирането на печалба, както и да посреща финансовите си задължения
възникнали в тази връзка. От експертизата се установи състояние на дружеството
през 2019 г. в стойности на приложимите коефициенти в препоръчителните граници,
за да бъде прието, че същото разполага с достатъчно материален актив, който да
е съответен на размера на установените му задължения към кредитора НАП, като
други кредитори не са установени.
При преценката следва да бъдат взети предвид
коефициентите на абсолютна, обща и бърза ликвидност преценени поотделно и
съвкупно, доколкото всеки от тях отразява състоянието на предприятието при
включването на различни показатели и в този смисъл различна хипотетична
възможност предприятието да се справи с финансовите си задължения при определен
наличен актив. Според изложеното от вещото лице, коефициентите на обща и бърза
ликвидност дават условна оценка на състоянието на предприятието с включване в
активите му на бавноликвидни или трудноликвидни такива. Стойностите по тях
попадат в препоръчителните граници за периода 2019г. – 2020 г. Под
препоръчителните стойности попада тази на коефициента на абсолютна ликвидност,
която отразява съотношението между
наличните парични средства към текущите задължения и в този смисъл възможността
да бъдат погасени веднага задълженията, което показва и стойността на
коефициента на незабавна ликвидност. Според експертизата общо приетата стойност
на коефициента на абсолютна ликвидност е над 0.3, като в случая същият възлиза
на стойност доста под посочената – 0.0187, което води до извода за невъзможност
на дружеството да удовлетвори чрез наличните си в обращение авоари задълженията
си с настъпил падеж в периода. Според изчисленията на вещото лице, от наличните
данни в отчетите и осчетоводяването в дружеството молител, коефициентът на
финансова автономност за целия изследван период е в размер на 1.8210, като
съществуващите задължения са обезпечени с достатъчно имущество. Според
приложимия коефициент на задлъжнялост, обаче, дружеството се намира в състояние
на свръхзадълженост.
При така констатираните финансово-икономически
показатели, съдът приема, че дружеството молител разполага с имущество, при
осребряването на което би могло да се достигне до погасяване на установените му
текущи задължения, като в това число вземания, материални запаси, които не е
възможно веднага да бъдат включени в търговския оборот. При това положение, е
налице затруднение за нормалното осъществяване на търговската му дейност при
отношенията със съконтрахентите.
Освен това, от експертизата се установи, че за отчетния
период дружеството молител не е извършвало търговска дейност, като не генерира
никакви приходи и положителен паричен поток. Установиха се налични парични
средства от 7000 лв., което съпоставимо с установения размер на задълженията му
към НАП, съдът намира за крайно недостатъчно за излизане от състоянието на
задлъжнялост. Не се установи вземанията в установен размер от 450 000 лв.
да са събираеми, поради което да бъде прието, че затрудненията му са временни.
Показателно за това е и установеното от експерта, че дружеството е
преустановило плащанията към кредиторите си за целия изследван период, като
единственото такова е било плащане за трудови възнаграждения на наетия
персонал, извършено на 24.01.2019г., като длъжникът не е в състояние да покрива
разходите за обичайната си търговска дейност.
Показателно за тенденция на влошаване на финансово
икономическото състояние на дружеството е намаляване на стойностите на
приложимите коефициенти за периода м. 01 – м. 05.2020г., които са извън
допустимите стойности и сочат на състояние на неплатежоспособност и пълен
банкрут, поради наличието на превишение на задълженията спрямо собствения
капитал.
Не се установява дружеството да реализира приходи от
дейността си. При това положение съдът приема, че по отношение на молителя е
настъпила неплатежоспособност, с оглед невъзможността му да погаси текущите си
задължения.
За начална дата на неплатежоспособността, по което съдът
дължи произнасяне, следва да бъде приета тази, от която се установява да е
настъпило трайно затрудненото му финансово икономическо състояние при
преустановяване на плащанията. В чл. 608, ал. 1 ТЗ се съдържа легалната
дефиниция на неплатежоспособността, според която началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане по търговска сделка, като това състояние е налице при
неблагоприятни показатели на
ликвидност. Последното плащане е било извършено на 24.01.2019г., като след тази
дата не се установява да са извършвани последващи такива, а изследваният период
е от м. 01.2019г., в който се установиха стойностите на икономическите
показатели, сочещи на недобро икономическо състояние на дружеството, което към
края на периода се е задълбочило. Поради това, макар и извършеното плащане към
заети по трудови правоотношения при молителя, съдът приема, че и към тази дата
дружеството се е намирало в състояние на неплатежоспособност, при което
наличните му активи не са били достатъчни да покрият установените изискуеми
вземания на кредиторите му. С оглед на това, като начална дата на
неплатежоспособността следва да бъде приета 25.01.2019г., от когато се установява
влошеното икономическо състояние на дружеството молител и от която се
установява, че са били преустановени плащанията към кредиторите.
Производството по несъстоятелност може да се
иска да бъде открито поради неплатежоспособност или свръхзадълженост, като
съответното основание следва да бъде посочено от молителя, като допустимо е да
бъдат заявени и двете, при условията на кумулативност или на евентуалност. В
случая молбата е депозирана от задължения търговец, като същият е направил
искане за откриване производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност
и при условията на евентуалност – на свръхзадълженост, по което съдът не дължи
произнасяне, доколкото се установи основателност на заявеното главно искане.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като следва да бъде постановено решение в
този смисъл.
Относно разноските: Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК
вр. чл. 621 ТЗ, молителят следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда дължимата за производството държавна
такса в размер на 250
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.Х.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и
адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 25.01.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на „Н.Х.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК „Н.Х.“
ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** - В.П.М., с адрес *** – партер, като му определя месечно възнаграждение в размер
на сумата от 1 000.00 лева.
СВИКВА Първо събрание на
кредиторите на „Н.Х.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и
адрес на управление *** за 03.12.2020 г.
от 13.45 часа в Съдебна палата, гр. София, бул. „Витоша” №2, СГС, 17 зала.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и
запор на имуществото на „Н.Х.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и
адрес на управление ***.
ОСЪЖДА „Н.Х.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и
петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския
регистър за обявяването му, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: