№ 61
гр. Велико Търново, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500129 по описа за 2022 година
С решение №260058/ 19.11.2021г. по гр.д.№ 7/2020г. ОС- Габрово е
осъдил Гаранционен Фонд ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Средец", ул. **********, да заплати на К. Ц.
АНГ. ЕГН ********** с адрес гр. В.Търново, ********, адрес за призоваване:
гр. В.Търново, ул. *******, адв. Х. К., сумата 60 000 лева, обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултата смъртта на майка му П. К.,
настъпила при ПТП на 09.10.2019г. с лек автомобил Мерцедес “Е 230" с рег.
№ ЕВ 44****, управляван от М. И. Х. без застраховка “Гражданска
отговорност“, на основание чл.558 ал.5 КЗ, заедно със законната лихва,
считано от 15.01.2020г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска
за горницата над 60 000 лв. до пълният размер от 140 000 лева.
Със същото решение съдът е осъдил Гаранционен Фонд ЕИК
*********, да заплати: на адв. Х. Р. К. ВТАК, сумата от 2030 лева адвокатско
възнаграждение; ДТ по сметка на ОС- Габрово в размер на сумата 2 400 лева.
Решението е постановено при участие в производството на М. И. Х.
ЕГН **********, трето лице помагач на страната на ответника.
В законният срок решението е обжалвано от адв. Хр. К.- пълномощник
на К.А., в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е
отхвърлен за горницата над 60 000 лева, като неправилно, постановено в
нарушение на материалният закон и съдопроизводствените правила,
необосновано, в противоречие със съдебната практика. В жалбата се излага,
че постановеният съдебен акт, в частта, в която е определен размерът на
присъденото обезщетение, противоречал на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и
1
на константната съдебна практика в подобни случаи. Размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди бил неоправдано
занижен и не репарирал по никакъв начин загубата на такъв близък
родственик, какъвто е майката. От събраните по делото гласни доказателства
било видно, че ищецът и майка му поддържали близка емоционална връзка-
когато му съобщили за смъртта й, той изпаднал в шок. Много тежко понесъл
загубата, а и сега още не можел да я преживее. Майка му помагала,
посещавала често и него и сестра му. Те били в много близки семейни
отношения, подкрепяли се, а загубата на родител било тежко и непреодолимо
емоционално изживяване за близките, с трайно и неотменимо проявление във
времето. Първоинстанционният съд в недостатъчна степен съобразил
значимостта на всички конкретни обстоятелства от значение за размера на
вредите, което довело до неточно приложение на въведения от закона
критерий за справедливост и занижено обезщетение за неимуществени вреди.
Правилно съдът приел отсъствие на съпричиняване от страна на
пострадалата- това, че същата е нарушила правилата за движение не водело
автоматично до наличие на съпричиняване. Обжалваното решение било
постановено в отклонение от разрешенията, дадени в практиката на
Върховната съдебна инстанция и цитираните в жалбата съдебни актове за
определени размери в подобни случаи, поради неотчитането от
първоинстанционния съд в цялост на визираните по- горе критерии за
определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт
неимуществени вреди и в частност икономическите условия и общественото
разбиране за справедливост.
Претендирано е решението на ОС- Габрово да бъде отменено в
обжалваната част, като петитума на въззивната жалба е уточнен със
становище от 04.05.2022г., видно от което претенцията се поддържа до
размер на сумата 100 000 лева. С въззивната жалба се претендира да се
присъди обезщетение в размер на още 40 000 лева, тъй като 60 000 лева са
присъдени от ОС- Габрово, ведно със законната лихва, считано от
15.01.2020г. /датата на отказа/ до окончателното изплащане на задълженето,
както и направените по делото пред двете инстанции съдебни и деловодни
разноски.
Апелативен съд – Велико Търново, като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Габрово е предявен иск с правно осн. чл. 557 КЗ от К. Ц.
АНГ. срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди - страдания от смъртта на майка му П. К., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2019г. Същата починала в
резултат настъпилото на тази дата ПТП около 08:00 часа в с. Добромирка
общ. Севлиево, на ул. „Освобождение" № 5, при което водачът на лек
автомобил Мерцедес „Е 230" с рег. № ЕВ 44**** - М. И. Х., управлявайки
превозното средство без застраховка "Гражданска отговорност", изгубил
контрол над автомобила и блъснал движещата се пешеходка П. К. К..
Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от
водача на лек автомобил “Мерцедес“ с рег. № А 44****- М.Х., който
2
нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 ЗДвП и задълженията на знак
Б2 от ППЗДвП - не спрял и навлязъл в кръстовището с превишена скорост от
72 км.ч. и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката П. К. К. от
гр. В.Търново, като след деянието избягал от местопроизшествието- влязла в
сила присъда № 260001/ 25.09.2020г., постановена по нохд № 82/2020г. по
описа на Окръжен съд Габрово.
Първата инстанция мотивирано е приела, че въпреки нарушението на
правилата за движение на пешеходците от страна на пострадалата, това
обстоятелство само по себе си не води автоматично до съпричиняване.
Допуснатото нарушение от страна на П. К. и нейното поведение не е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат- пътното платно е било
достатъчно широко, по него не са се движили други превозни средства,
водачът е забелязал жената на достатъчно далечно разстояние – 42.4 м.,
поради което пешеходката с поведението си не е създала предпоставки на
настъпване на ПТП. В случай, че е бил спрял на знака “Stop“ и не е загубил
управлението на автомобила в резултат на високата скорост, произшествието
е нямало да настъпи.
За установяване на претърпените от ищецът неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства- показанията на св. Н. А.а- съпруга на ищеца,
която е заявила, че: Когато му съобщили за смъртта на майка му, той
изпаднал в шок. Много тежко понесъл загубата, а и сега още не можел да я
преживее. Пострадалата била здрава физически и психически, помагала на
семейството на сина си. През зимата оставала при дъщеря си, а през лятото
ходела на вилните имоти, които притежавали- на сина си в с. В. и на дъщеря
си в с. Добромирка. По време на инцидента тя била при сестрата на ищеца в с.
Добромирка.
С оглед гореизложеното ОС- Габрово е приел за доказано по делото
настъпилото пътно- транспортно произшествие и вредите, като пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които Гаранционният
фонд следва да обезщети.
При определяне размера на обезщетение за причинените
неимуществени вреди ОС- Габрово е мотивирал постановения резултат, като
е отчел всички факти и обстоятелства установяващи претърпените от ищеца
болки и страдания, в пряка причинна връзка с настъпилата при ПТП смърт на
неговата майка: че тя е живеела в сговор със семействата на сина си /ищеца
по делото/ и на дъщеря си, помагала им в приготвяне на зимнина и продукти,
отглеждани в градината, че той тежко приел загубата й въпреки напредналата
възраст на починалата - 78 г. Съдът е дал вяра на показанията на
свидетелката Н. А.а, отчитайки евентуалната й заинтересованост предвид
разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като същата е непосредствен свидетел на
преживяванията на ищеца и има преки впечатления от състоянието му след
произшествието. Отчетени са установените обективни факти и общото ниво
на икономическо състояние в страната към датата на събитието, като е
прието, че обезщетение в размер на сумата 60 000 лева за неимуществени
вреди напълно репарира действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди, без да води до неговото неоснователно обогатяване за
сметка на ответника Гаранционен фонд.
3
Въззивният съд намира, че първата инстанция правилно е определила
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и същият е
съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Към момента на произшествието П. К. е била на възраст 78 г., не е
живеела със сина си, които е бил на 60 години, самостоятелен и глава на
собствено семейство, а само му е гостувала, както и на дъщеря си /негова
сестра/, видно от показанията на св. Н. А.а- съпруга на ищеца. Нормално е
синът на починалата да е бил привързан към нея, да я уважавал и почитал, но
липсва зависимостта, която е налице при загубата на родител от малко дете-
емоционална и физическа, формирана от необходимостта за отглеждане и
полагане на непосредствени грижи за израстването и възпитанието на
непълнолетен низходящ. Безспорно смъртта на възрастната майка на ищеца е
предизвикала душевно страдание у него, но е намерила проявление в
обичайното за подобна ситуация, макар и дълбоко, страдание. Същият има
подкрепата на собственото си семейство, на свои други близки роднини-
сестра, поради което предвид единствените данни по делото /показанията на
съпругата му/ относно естеството и интензивността на страданието,
въззивният съд намира, че връзката между починалата и ищеца съответства
на типичното уважение и доверие към възрастна майка, останала в контакт
със сина си и семейството му. Извън близката степен на родство, съдът
съобразява и факта, че отношенията между ищецът и възрастният му родител
се основават на емоционална връзка, но не и на някакви особени
обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик
поради преждевременна смърт на член от семейството. Като такива във
практиката най- често се възприемат осуетени очаквания на възрастни
родители да получат подкрепа от порастналите си деца или осуетени
възможности на млади хора да ползват грижи от по-възрастните си родители
до изграждането на свое ново семейство, като и особени случаи
некомпенсируема загуба на родител, полагащ грижи за уязвим поради
физически или емоционален дефицит възрастен низходящ. В случая тези
хипотези не са налице и като фактор, имащ значение за прилагане на
критерия за житейска справедливост, следва да се преценява освен възрастта
на починалия и естественото предвидимо развитие на отношенията в
семейството в годините занапред.
Тези обстоятелства мотивират въззивният съд при самостоятелна
преценка на доказателствата по делото да приеме, че определеният размер на
обезщетение за неимуществени вреди е правилно и справедливо определен
от първата инстанция отчитайки в конкретния случай: освен възрастта на
починалата и внезапният неочакван начин по който това е станало, така и
емоционално изживяване на тъгата от загуба на майката като доверено лице
от възрастният й син, който отдавна има свое семейство, а също, че няма
данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял травма с такъв
интензитет и реакция на стресовата ситуация като последица от понесената
загуба, които да обосноват различен от определеният размер на обезщетение.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с размерите на обезщетенията
посочени в цитираните от него съдебни решения. Доколкото
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия,
4
причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното
спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки
индивид е индивидуално. Предвид специфика на съдържанието на
неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер
увреждане, може да има разлика в размерът на обезщетението, която ще се
дължи на разликата в обстоятелствата, които са от значение за определяне на
справедливо обезщетение.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат
разноски. Другата страна не е поискала и направила такива пред настоящата
инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260058/ 19.11.2021г. по гр.д.№ 7/2020г. на
ОС- Габрово.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5