Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 26.05.2017г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На четвърти май Година две
хиляди и седемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: Мариана
Матанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 61 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А.А.О. твърди, че на г. около 14.30 часа тръгнала за своя работа към
офиса на „Е. Р." /И./, намиращ се на административен адрес „площад ***, в гр. К.. Взела
такси и слязла на тротоара пред офиса на О. Б. Б. в центъра на града, като
имала намерение да пресече улица ***, в посока юг-север. Предприела пресичане
на улицата, насочила се към офиса на „И.", където чакал неин познат – Л. Д. Преминавайки през
северния тротоар на ул.*** след уширението за автобусната спирка в посока
запад, и малко преди да стигне до офиса на платежната институция, се спънала в
надигнати тротоарни плочки, които се намирали на по-високо ниво от това на
другите плочки на тротоара. Паднала на едната си страна, като се подпряла на
лявата си ръка. Вследствие на силния удар при падането, наранила лявата си ръка
в областта на китката и изпитала силна и нетърпима болка, която не й позволила
да се изправи самостоятелно. С помощта на познатия й Л. Д. и случайно
преминаващи още двама мъже, се изправила и се придвижила до офиса, за където
била тръгнала. Там я видяла служителката С. Й., която се стреснала от вида й.
Попитала я какво е станало и ищцата обяснила. Седнала на един стол,
служителката я обслужила бързо за целта, за която отишла, а именно да получи
пари чрез „М.". Веднага след това с таксиметров автомобил, придружена от
познатия й Л. Д., отишла в Медицински център „Е." в гр.К., за да потърси
медицинска помощ, тъй като изпитвала много силна болка в областта на китката на
лявата ръка. Там й направили рентгенова снимка на ръката. Като прочел снимката,
дежурният лекар заявил, че имало счупване на гривнената става на лявата ръка и
я посъветвал да отиде в Спешен травматологичен кабинет към УМБАЛ *** – С., тъй
като счупването било много лошо. Д. я придружил до дома й, откъдето заедно с
приятеля си Р. К., заминали за град С.. Пред болницата чакала дъщеря й Т. О.,***
и на която се обадила по телефона, тръгвайки за града. В спешния
травматологичен кабинет била прегледана от д-р С.. След нова рентгенова снимка
било потвърдено счупването на лъчевата кост на лявата ръка. Под анестезия й
направили репозиция и поставили гипсова имобилизация на лявата ръка, като
гипсът обхващал от средната фаланга на пръстите до лакътя. Гипсовата
имобилизация следвало да носи 35 дни, след което да се яви на контролен преглед.
На г. отишла на контролен преглед при д-р С.. Той тогава премахнал малка част
от гипса, за да освободи само пръстите й, като определил нов ден за контролен
преглед. На г. отново посетила кабинета на д-р С.. Тогава била свалена
гипсовата имобилизация, като лекарят дал препоръка за провеждане на
рехабилитация, тъй като движенията на лявата ръка и особено на китката, били
все още силно ограничени. Наред с това продължавала да изпитва силни болки в
ръката. Поредният контролен преглед направила при д-р С. в
ортопедичен-травматологичен кабинет на г. При прегледа било констатирано, че
движенията на лявата ръка продължавали да бъдат ограничени, продължавала
болката върху мястото на фрактурата, в областта на гривнената става и палеца.
Лекуващият лекар препоръчал да започне специализирана физиотерапия и
рехабилитация, както и при болки да пие обезболяващи медикаменти и да маже
ръката с обезболяващи гелове. В резултат на спъването поради надигнатите плочки
на тротоара и последващото падане, претърпяла и продължавала да търпи телесни
увреждания, съпроводени със силни болки и страдания. Поради силните болки и
наложилата се гипсова имобилизация, не можела в продължение на повече от три
месеца да се обслужва, да облича и съблича дрехите си, да извършва домакинските
си задължения. По всяко време търпяла дискомфорт, поради невъзможност да се
самообслужва и извършва обичайни дейности в бита, особено в рамките на времето
на гипсовата имобилизация и първите дни от рехабилитацията. През цялото време
била подпомагана във всяко едно действие от приятеля си Р. К., а в почивните
дни при нея идвала от С. и дъщеря й Т. О., която също я обслужвала и помагала
във всяко отношение - за почистване, къпане, пране. Болките не били отшумели
напълно и понастоящем, като движението на лявата й ръка в областта на китката
продължавало да е ограничено. Счита, че за претърпените болки и страдания,
отговорност носи ответника - О.К. Съгласно § 6, т. 1 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на Закона за движението по пътищата "Път" е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците". В § 6, т. 6 от ДР на същия закон, било посочено, че
"Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци". Наред с това, разпоредбата на чл.З ал.2 т.1 от
Закона за общинската собственост сочи, че публична общинска собственост са
имотите и вещите определени със закон. Така разпоредбата на & 7 т.4 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация определяла общинските пътища като публична общинска собственост. Следователно,
тротоарите като част от общинските пътища, са публична общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.29 от Закона за пътищата „Агенцията и общините поддържат републиканските и
общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на
движението и опазването на околната среда", т.е. на Общините било вменено
задължение да поддържат общинските пътища, част от които са и тротоарите.
Предвид това, Община К., като собственик на имотите и вещите, които са
определени от закона като публична общинска собственост, следвало да предприема
всички необходими действия за поддръжка и ремонт на тази собственост с цел
осигуряване на безопасността на същата. В случая, тъй като не била изпълнила
тези свои законоустановени задължения, и
бездействала, като не била отстранила нарушената настилка на северния
тротоар на ул."23-ти пехотен шипченски полк" в град К. срещу офис на
платежната институция „ И.", не била отремонтирала, чрез свои служители
надигнатите тротоарни плочки, Община К., носила отговорност за претърпените
неимуществени вреди. Тези вреди се изразявали в причинените телесни увреждания,
търпени продължителни болки и страдания, психически страдания в резултат на
инцидента. Вследствие на виновно причинените
вреди от Община К., за последната възниквала законоустановеното
задължение да поправи същите. Това задължение било установено с разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл.45 ЗЗД, съгласно която "Всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму". С
оглед на изложената фактическа обстановка счита, че е налице правният интерес
от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община К., представлявана
от кмета Г. Г.С., да заплати сумата 7000
/седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в причинените телесни увреждания, претърпени болки и
страдания, вследствие на виновното бездействие на Община К., във връзка със
станалия на г., инцидент, при който, вървейки по тротоара от северна страна на
ул."23-ти пехотен шипченски полк" срещу офис на платежната институция
„И.", находящ се на административен адрес площад ***, се спънала в тротоарни
плочки, които се намирали на по-високо ниво от това на останалите, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 7000лв., считано от момента на
увреждането *** г. до окончателното й изплащане. В съдебно заседание исковата
молба се поддържа от адвокат В. А.. Претендира съдебни разноски. Подробни
съображения излага в писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника Община К., чрез процесуалния
представител юрисконсулт К. Б., с който счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Сочи, че според ищцата, на *** год. в центъра на града на бул*** в гр. К.,
на северния тротоар се е случил инцидент, от който са настъпили травматични
увреждания. Счита предявеният против община К. иск за допустим, но по същество
неоснователен, поради което оспорва изцяло същия. Исковата молба била подадена
пред съответния местно-компетентен съд по правилата на местната подсъдност.
Предявеният иск бил допустим и като такъв можело да бъде разгледан. Счита
предявеният иск за неоснователен и недоказан, както по основание, така и по
размер. Съображения: От ИМ не ставало ясно точното местоположение върху
общинския имот на процесните „надигнати тротоарни плочки, които са на по-високо
ниво от останалите". Счита, че това е тенденциозно поведение от ищцовата
страна, за да се препятства възможността, да се изследва конкретен участък за
наличие на такава неравност, както и да се препятства възможността за
ангажиране на гласни и/или писмени доказателства, което осуетявало възможността
за организиране защитата на ответника. Излага това становище, защото в
описанието се сочели „тротоарни плочки", а всъщност целият северен
тротоар, преливащ в площад *** бил реиновиран с двуцветни павета и никъде по
него нямало настилка от плочки и неравности, подобни на сочените в ИМ.
Служебно-известно било, че архитектурното оформление на цветните градинки в
този участък е изпълнено със задигнат по контура им парков елемент. Заявява, че
ако той е препятствието, в което ищцата се е спънала, това следвало да бъде
конкретизирано или отречено. Това било коректно искане от ответника, с оглед
специфичния характер на вещта (площад и тротоар с големи площи), от която се
твърдяло, че е настъпила вредата.
От изложеното до тук се обосновавал извод, че точното местоположение и
конкретизиране на вида настилка на процесния участък от тротоара, не било
прищявка на ответника, а следвало да се разглежда като съществен елемент на
исковата молба, имащ пряка връзка с деликтната отговорност на ответника и с
правото му да се запознаел с релевантните към казуса обстоятелства, за да
организирал адекватно защитата си. Ако при конкретизацията се твърди деформация
в настилката, това щяло да обуслови привличане на трето лице-помагач и
предявяване на обратен иск срещу изпълнителя на СМР. Ако препятствието, в което
се е спънала ищцата е било повдигнат парков елемент около цветни градинки, ще
можело да се привлече член на проектантския екип дал това решение. В този смисъл, счита ИМ за недостатъчно конкретна и ясна, а като
такава и за нередовна и моли съдът, да укаже на ответника да отстрани този
пропуск. След конкретизирането на ИМ в тази й част, да бъде предоставена
възможност да сочи/представи или ангажира допълнителни доказателства досежно
състоянието и изпълнението на общинския имот. Отделно от горното заявява, че изцяло оспорва ищцовите твърдения, че
на процесния тротоар по основните направления и ходови пешеходни линии са
налични такива неравности, които да не могат при нормален човешки ход, да бъдат
избегнати, заобиколени или са разположени по такъв начин, че препятстват
нормалното придвижване по него. Счита, че в случая увреждането се дължи на
изключителната вина на пострадалата, която е допуснала инцидента поради
невнимание и разсеяност. За да се реализира отговорност по ЗЗД, следвало да се
установи наличие на вреда, видът на вредата, размерът на същата, причиняването
й от вещ, съответно животно, собственост на ответника по иска, причинна връзка
между деянието и вредата, като вината се презюмира и може да се изключи, когато
се установи, че вредата се дължи на някаква конкретна причина, намираща се
извън вещта. Тези лица биха се освободили от отговорност за вредите, само ако
те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени
изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на
изключителната вина на пострадалия." Не бил доказан механизма на
настъпване на уврежданията и причинно-следствената връзка между увреждането и състоянието
на вещта, собственост на ответника. Не се представяли доказателства за
изходното здравословно състояние на ищцата преди датата г.; дали увреждането не
е обусловено или спомогнато от други заболявания, дали същия крайник не е
претърпявал и други сходни травми в близък период от време и същите да не са
били зараснали или излекувани. В този смисъл счита, че ИМ е изцяло недоказана по основание и по размер.
В случай, че съдът не приеме изложените в настоящия писмен отговор
възражения, то излага настоящото становище относно определянето на
обезщетението за неимуществени вреди претендирано от ищцата. Критерият, въз
основа на който следвало да се определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди при непозволено увреждане, определен от законодателя в чл.
52 ЗЗД бил „справедливост". Справедливостта не е абстрактно понятие и
приложението на закона е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следвало да се вземат предвид от съда. В конкретния случай
не било посочено как е формиран размерът на исковата претенция и въз основа на кои
обстоятелства ищцата счита, че е претърпяла болки и страдания като за 7000.00
лв.
Сочи, че всички представени по делото писмени доказателства са копия на документи. Имали
положен гриф „вярно с оригинала" и подпис, но не било посочено кой е
извършил заверката. Затова възразява срещу всички така представени
доказателства, като ги счита за ненадлежно заверени.
С оглед направеното искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза
/СМЕ/, моли, да се задължи ищцата, да представи в оригинал изготвените снимки
при описаните в ИМ рентгенологични изследвания
и тези от образното изследване. Същите представлявали важни документи, които са
неразделна част от резултатите от посочените изследвания и без тях вещото лице
нямало да формира лично убеждение и да даде независимо заключение по СМЕ
досежно вида на телесното увреждане, увредените област и орган и т.н., а само
ще прочете и преведе резултатите, изписани на латински език от друг специалист
- нещо, което не е цел на заявената СМЕ. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника юрисконсулт К. Б.моли съда, да отхвърли като
неоснователен и недоказан иска, предявен от А.А.О. ***. Излага съображения в писмена защита.
Претендира съдебни разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
По делото са представени искане за ренгенолигично изследване от МЦ „Е.“ – К.
от *** г., лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 344 от 21.10.2016 г.,
медицинско направление от СТК на УМБАЛ ***“ – С. от *** г. /лист 5-8/.
По делото е представен амбулаторен лист от г. за вторичен преглед на А.А.О.,
издаден от д-р М. С., в който се установява, че преди 14 дни при падане
травмира лявата ръка. Получава силна болка и след преглед и рентгенография е
установено счупване на лъчевата кост на типично място. Направена гипсова
имобилизация за 35 дни /лист 8/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Лалчо
Колев Д. и Т. Иванова О..
От показанията на свидетеля Д. /зет на ищцата/ се установява, че знаел за
инцидента, който бил през месец октомври. Имал уговорка с А. пред „И.“ около 14
часа. Заявява, че тя дошла с такси от южна страна, срещу „И.“. Слязла от
таксито и тръгнала към него „и в един момент пада на земята“. Той и още две
момчета се притекли на помощ. Сочи, че А. „с лице напред падна“. След това
отишли до „И.“ като тя влязла вътре, а той останал отвън. Заявява, че много я
боляла ръката, „разплака се веднага“. След като си свършили работата извикали
такси и отишли в МЦ „Е.“ – К. за снимка. След снимката се указало, че ръката на
А. е счупена. Твърди, че дежурният лекар им казал веднага да отиват в Медицинския
травматологичен център в С., „понеже положението не е добро“. След това
свидетелят отишъл с ищцата до тях, за да ѝ помогне за багажа. Относно
мястото на инцидента заявява „аз стоях пред „И.“ до *** чешма, тя се движеше
бавно.“ А. му обяснила, че се е спънала в някакви надигнати плочки. Болката
ѝ била в китката на лявата ръка. След инцидента я е виждал, като му е
споделяла, че я боли ръката, най-вече когато се развали времето.
От показанията на свидетелката Т. И. О. /дъщеря на ищцата/ се установява, че инцидента се случил на 21
октомври. Видяла, че има много пропуснати повиквания на телефона от майка си и
веднага ѝ се обадила по телефона. Когато
се обадила майка ѝ казала, че „пътува от Бърза помощ – К. към Бърза
помощ – С.“. Свидетелката живеела в С. и се разбрали с майка си „пред спешния да я чакам“. Когато се
видели майка ѝ била много уплашена и ѝ казала, че си е счупила
ръката, като я пращат от Бърза помощ – К. в С.. Заявява, че видимо много я
боляла ръката, и била много притеснена. Ръката ѝ, лявата, била много
подута в областта на китката. Когато докторът видял снимката от спешния в К.
казал „ако имате 800 лева ще ѝ направим операция някаква планка ще
ѝ поставят“. Тъй като те не разполагали с тези пари, докторът „веднага я
вкара да ѝ наместят ръката, задължително с упойка“. След това ѝ
гипсирали ръката. Сочи, че когато излезли от Спешния център майка ѝ
ѝ обяснила, че отишла до „И.“ до Л. чешма, като се спънала и паднала
„имало там надигнато от самите павета“. Заявява, че майка ѝ била
гипсирана около месец и 10-15 дни като тя се грижила за нея. Когато свалили
гипса ръката ѝ била цялата надута и обездвижена. Сочи, че тя се грижила
за нея „при първа възможност ходих – чистене, готвене, къпане“, тъй като тя не
можела да се обслужва сама, а майка ѝ живеела сама. Когато махнали гипса
много време ѝ трябвало за да почне да свива единия после и другия пръст.
Споделяла ѝ, че изпитва болка, за която пиела „Аулин“. При промяна на
времето болките се засилвали, особено при по-студено време. Знаела, че след
свалянето на гипса е ходила на физиотерапия.
Действително техните
показания следва да бъдат обсъждани с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК,
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото.
Съдът намира, че изложеното от двамата свидетели следва да се приеме за
достоверно, тъй като показанията им са непротиворечиви, почиват на
непосредствени впечатления и се потвърждават от заключенията на съдебно – медицинската експертиза.
От обясненията на А.А.О., дадени по реда на чл.176 от ГПК се установява, че
е идвала от западното, като таксито спряло от дясната страна, където е ОББ.
Слязла, пресякла, „вратите на ОББ и „И.“ са по права линия, и се качила на
тротоара. Вървяла направо, видяла човека, с когото имала среща и му се
усмихнала. Изведнъж паднала. „Той хукна срещу мен и още трима мъже.“. Когато се
обърнала видяла надигнати плочки. Заявява, че вижда идеално и не страда от
заболяване, което да ѝ пречи да вижда нормално на близки и средни разстояния
и не носи постоянно очила. Сочи, че не може да определи височината на
препятствието, „може би беше около 3-4 сантиметра“. Заявява, че след като паднала са ѝ
помогнали да стане, започнала да плаче, тъй като болките били ужасни. Сочи, че
си служи с дясната ръка, с която пише и се храни. Твърди, че не употребява
алкохол, както и, че по време на инцидента не е разговаряла по мобилен телефон.
По време на инцидента била обута с кларкове – „обувки от велур, абсолютно
прави, с връзки. Нямат платформа.“
От заключението на
назначената по делото съдебно–медицинска
експертиза се установява, че пострадалата А.А.О. при инцидент
на 21.10.2016 г., при спъването и падането на тротоара е получила: счупване тип
„К.“ в долна трета на лявата лъчева кост. Посочено е, че при такъв вид счупване
(тип „К.“) с разместване на фрагментите продължителността на лечебния и възстановителния процес е в рамките на
около 3-4 месеца. Вещото лице сочи, че при правилно протичане на оздравителния
процес и специализирана физиотерапия и рехабилитация възстановяването на
функцията и движенията на лявата ръка в областта на китката в пълен обем е
възможно да бъде постигнато в малко по-дълъг период от време, с оглед на това,
че е било налице освен счупване и разместване на фрагментите, което обичайно
изисква по-дълъг срок за възстановяване. По делото няма данни, които да говорят
за налично заболяване на костите, предишни травми и износвания и ошипявания в
областта на травмата, на обхванатите при рентгеновото изследване костни
структури. Отразено е, че в амбулаторен лист № *** г., издаден от д-р М. С. е
допусната техническа грешка, като в анамнезата е отбелязано, че преди 14 дни А.О.
вместо 33 дни, при падане е травмирала лявата си ръка. Към момента инцидента
жената е била на *** години. В конкретния случай, от представените рентгенови
снимки се установява, че липсват данни за намалена плътност на костните
структури, обхванати при рентгеновото изследване. От отговорите на вещото лице,
дадени в съдебно заседание се установява, че механизмът на установеното
счупване, на рентгеновите снимки напълно кореспондира с показанията на
свидетеля Д.. Заявява, че това счупване е много характерно при падане с
отведена настрани ръка, при подпиране към земята с отведена ръка. Заявява, че
периодът за пълното възстановяване на движенията е в рамките на 3-4 месеца. В
конкретния случай следва да се има предвид, обаче, че освен счупване е налице
изкълчване и разместване на фрагментите,
което от своя страна изисква малко по-продължителен период на възстановяване.
Сочи, че този срок (за възстановяване) е при правилно протичане на
оздравителния процес, както и провеждане на специална физиотерапия. От
наличните данни по делото не се установява възникнали усложнения от страна на
травмата, с изключение на това, че сгъването и разгъването на гривнената става
са били в леко намален обем, който след провеждане на специална физиотерапия би
следвало да се възстановят напълно. Заявява, че твърдата имобилизация не позволява
движението на ръката през периода на обездвижване, като този срок е около 4
седмици.
Съдът възприема
заключението на съдебномедецинската експертиза с оглед неговата обоснованост,
незаинтересованост и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по
делото.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.50 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за вреди, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За
да се ангажира отговорността по реда на чл.50 от ЗЗД следва да налице следните
предпоставки : наличие на вреди, причинна връзка между вредите и дадена вещ,
право на собственост и упражняване на надзор спрямо вещта.
Ищцата претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от вещ /тротоар/, за
която се твърди, че е собственост на ответника. Тротоарът представлява вещ по
смисъла на чл.50 от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито
и да е било вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
се намират. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
тротоарът, при използването на който е настъпило увреждането на ищцата, се
намира в Община К..
Съгласно разпоредбата
на пар. 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските
пътища, улиците и булевардите. Разпоредбите на пар.1, т.2 от Закона за пътищата
и пар. 6, т.6 от ЗДвП определя тротоара
като част от пътя, което налага извода, че О.К. е собственик на процесния
тротоар. Нормата на чл.11 от Закона за общинската собственост задължава
общината да управлява вещите, общинска
собственост, с грижата на добър стопанин. Освен това съобразно разпоредбата
на чл.31 от ЗПътищата и чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да
поддържа тротоара в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията
по него и да ги отстрани в най – кратък срок. Посочените нормативно установени
задължения не могат да бъдат прехвърлени на трети лица. Дори и такива лица да
са причинили неизправности по тротоарната настилка, в тежест на собственика на
вещта Община – К. е незабавно да предприеме необходимите действия за
сигнализиране на пешеходците за препятствията и възстановяване на тротоара в
състояние, годно за обичайната му употреба. Противоправното бездействие на
ответника в тази насока е станало причина за увреждане здравето на ищцата респ.
за настъпване на неимуществени вреди в
правната й сфера, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
От събраните гласни
доказателства безспорно се установява механизма на причиняване на вредите,
спъване в надигнати над нормалното ниво на тротоара плочи е причина за падането на ищцата. В резултат на
падането ищцата е получила телесно увреждане : счупване тип „К.“ в долна трета на лявата
лъчева кост.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че е доказано, че на ***. ищцата е получила
описаното увреждане на левия горен крайник, като се е спънала в тротоарни плочки, които се намират на по –
високо ниво от останалите, намиращи се от северната страна на булевард ***,
срещу офис на „И.“ находящ се в град К., площад ***
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че са налице изискуемите от закона предпоставки
за ангажиране на отговорността по чл.50 от ЗЗД за вреди причинени от вещи.
Съгласно чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. В случая ответникът
навежда такива твърдения, че ищцата чрез собственото си неправомерно поведение,
нарушавайки правилата за движение по пътищата – пресичане на булеварда на
място, където е няма пешеходна пътека пряко е повлияла за настъпването на
инцидента. Съдът намира това твърдение на ответника за недоказано, тъй като по
делото няма и не са ангажирани доказателства в този смисъл.
Неоснователен се
явява и другия довод , че ищцата е била разсеяна и невнимателна, поради което
инцидента е настъпил по нейна изключителна вина. От събрания по делото
доказателствен материал липсват доказателства обосноваващи този извод. Тъкмо
напротив от показанията на свидетеля Д. /очевидец на инцидента/ се установява,
че ищцата се е движела бавно и не е носила очила.
Съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само ако е налице противоправно деяние
на увредения към момента на увреждането му, което в пряка причинна връзка е
допринесло за настъпването на вредите. Всяко вредоносно поведение следва да
бъде доказано. /в този смисъл Решение № 206/12.03.2010 г. по търг. дело №
35/2009 г., ІІ-ро Т.О. на ВКС; Решение № 45/15.04.2009 г. по търг. дело №
525/2008 г., ІІ-ро Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди, каквито се претендират в случая се определя от съда по
справедливост. Понятието по
справедливост не се прилага абстрактно, а съобразно конкретните обстоятелства,
при които са настъпили вредите. То има компесаторна функция – целта му е да
компенсира причинените вреди. Понятието справедливост е свързано с преценката на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
/ППВС № 4/1968 г./.
Неимуществени
са тези вреди, които засягат неимуществото, а личността и достойнството на
пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот
на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправни действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са
неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не
може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
При определяне
размера на претендираното обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на
чл.52 ЗЗД съдът взе предвид установените от събраните по делото доказателства
обстоятелства, че претърпените от ищцата травматични увреждания имат характер
на средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване тип „К.“ в долна трета на лявата лъчева кост.
Описаното увреждане е
причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за повече от
тридесет дни. Възстановителният период е продължил дълго /3- 4 месеца/.
Физическите болки на ищцата от счупването на в долна трета на лявата лъчева кост са били
силни /св. О./. През периода на възстановяване е бил нарушен
нормалния ритъм на живот на ищцата. Същата е била откъсната от обичайната си
среда и е била принудена да търпи редица
неудобства в ежедневието си, като е разчитала на помощта на близките си дори за
елементарни санитарни нужди и за обличане. След свалянето на превръзката ищцата
е трябвало да провежда рехабилитация, за да възстанови движението и
функциите на пострадалия крайник. От
отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че следва
да се има предвид, че освен счупването е налице изкълчване и разместване на
фрагментите. Този факт води от своя страна до по – продължителен период на възстановяване
Въз основа на
показанията на свидетелите Л. Д. и Т. О.
и заключенията съдебно – медицинската експертиза съдът прави изводи за болките,
които пострадалата е претърпяла и продължава да търпи и понастоящем.
При тези установени факти съдът приема, че размерът на обезщетението за репариране на причинените на пострадалата неимуществени вреди следва да се определи на 7 000 лева. Този размер съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ за степента и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди и като удовлетворяващ общественият критерий за справедливост при съществуващи в страната обществено-икономически условия на живот.
Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната
лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – 21.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящият случай и двете страни са представили
списък за разноските. На основание 78, ал.
1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 212.50 лева, представляващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един
адвокат. Съдът намира за неоснователно искане на ищцата за присъждане на сумата
от 4.80 за комисионни. Посочените
разходи не са разноски по смисъла на закона. Под разноски законът има
предвид внесена държавна такса, възнаграждение за един адвокат, възнаграждения
за вещи лица и възнаграждения за свидетели. На присъждане съобразно нормата на
чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат разходите, които е направила страната за
редовността на исковата молба, съобразно
разпоредбите на чл.127 и чл.128 от ГПК, тъй като нормата на закона не предвижда
задължение противната страна да репарира подобни разходи.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община К., с адрес
град К., булевард *** №, БУЛСТАТ ***
представлявана от Кмета Г. Г. С., да заплати на А.А.О., ЕГН **********,***
сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания - счупване тип „К.“ в долна трета на лявата лъчева кост
на Г, в резултат на повредена настилка на тротоар находящ се в град К., от
северната част на булевард *** срещу фирма „И.“, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община К., с адрес град К., булевард *** №,
БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета Г.
Г.С.да заплати на А.А.О., ЕГН **********,*** 212.50 лева представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия :