РЕШЕНИЕ № 1
гр. Пловдив 06.01.2020
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 12 декември 2019
г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 865/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Иск по чл.
422 от ГПК.
Ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, моли да се признае за установено по
отношение на ответницата В.И.С. ЕГН ********** *** съществуването на вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение № 867/18.7.17 г. по ч.гр.д. №
1509/2017 г. по описа на Асеновградски районен съд и изпълнителен лист от
същата дата, а именно:
Да се
признае за установено, че ответницата В.И.С.
ЕГН ********** *** дължи на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумите:
- 57 648.16 евро – главница по договор за банков кредит за НОВ АЛФА КРЕДИТ за покупка,
строителство и ремонт № 13/22.10.07 г.,
- 6 464.28 евро – договорни
лихви за периода 9.1.2016 – 12.7.17, от които
5 553.16 евро договорни лихви на основание чл. 4 от
договора за кредит и 910.59 евро –
мораторни лихви /неустойка за забава, дължими на основание чл. 12 от Общите
условия към договора за кредит;
- 49.73 евро – такси по договора за
кредит за периода 27.02.2017 – 12.07.2017, дължими на основание чл. 22 от
Общите условия към договора и 18.00 лв. – нотариални такси за покана
за предсрочна изискуемост;
- законна лихва върху главницата и
претендираните такси, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение –
14.07.2017 до окончателното им изплащане.
Претендира
разноски, вкл. за заповедното производство.
Ответницата В.И.С.
чрез назначения й особен представител адв. В.И. моли да се постанови решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Съображения са изложени и в
писмена защита, депозирана от процесуалния представител на страната.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Между ответницата и АЛФА БАНКА А.Е. чрез клона си
АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ е сключен
договор за кредит ПРОДУКТ НОВ АЛФА кредит за покупка, строителство и ремонт №
13/22.10.07 г. с разрешен размер от 74 000 евро и срок за погасяване от
252 месеца /чл. 2 от договора/. Следва
да се посочи, че договорът и погасителният план към него са представени от
ищцовата банка в оригинал в изпълнение на задължение по чл. 183 от ГПК.
Няма спор,
че ищцовата банка е придобила изцяло търговското предприятие на АЛФА БАНКА АД с
договор за прехвърляне на търговско предприятие, вписан в ТР на 9.3.2016 г. по
партидата на двете дружества, респ. правата на кредитор по процесния договор за
банков кредит.
Съгласно чл.
3 от договора кредитът е отпуснат целево: 65 000 евро за покупка на
магазин за промишлени стоки и 9 000 евро – за довършителни работи,
като банката твърди, че е усвоен
еднократно в пълен размер на 9.6.2008 г.
Чл. 6 от
договора предвижда гратисен период от шест месеца, през който са дължими единствено
лихвите, ежемесечно на 28-мо число. Погасяването на кредита е уговорено да се
извършва на 252 месечни вноски /6 вноски през гратисния период, включващи само
лихва и 246 анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен
план, подписан между страните.
Размерът на
възнаградителната лихва е уговорен в чл. 4 от договора: за първите 15 години на
кредита – фиксирина лихва в размер на 6.2 % годишно, а за останалия срок – по
договаряне с банката.
По отношение
наказателната лихва и условията на настъпване на предсрочна изискуемост
договорът препраща към Общите условия.
Твърди се в
исковата молба, че ответницата преустановила
плащането на дължимите месечни вноски за лихви и главница на 9.1.16 г., като от
тази дата изпаднала в забава. Допуснато било просрочие на 17 погасителни
вноски, дължими в периода 9.1.16 – 9.5.17 г., поради което на осн. чл. 28, т.1
вр. чл. 29 т.2 от ОУ към договора за кредит банката обявила изцяло кредита за
предсрочно изискуем, считано от 22.5.17 г. Кредитополучателят бил уведомен с
връчване на нотариална покана рег. №
1042, том 1, акт № 63 по описа на н.К. Б., рег. № 277 от НК, с район на
действие – РС Асеновград, като със същата бил предоставен 7-дневен срок за
доброволно плащане. Нотариалната покана била връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК след четири посещения на адреса на ответницата за периода от 27.5.17 до
24.6.17. Тъй като дължимите суми не били изплатени, банката подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено. Предвид обстоятелството,
че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК банката обосновава
интереса си от предявяване на настоящия установителен иск на основание чл. 415,
ал.1,т.2 от ГПК.
По делото е
назначена ССЕ, чието основно и допълнително заключение съдът възприема като
компетентно изготвени и неоспорени от страните.
Констатирано
е от вещото лице, че на 8.11.2007 г. е заверена посочена банкова сметка на ответницата
със сумата 74 000 евро, с което кредитът е усвоен изцяло.
В
заключението са проследени извършените от ответницата погашения, като е видно,
че такива са правени до 17.03.2017 г., на която дата е извършено последното
погасително плащане. Общо са погасени
16 351.84 евро – главница и 34 908.02 евро – възнаградителни лихви,
както и 292.08 евро. – наказателни лихви.
Към
22.05.2017 г. са били налице просрочени 17
погасителни вноски, конкретните размери на които са посочени в таблица 7
от заключението.
Вещото лице
е констатирало, че на 12.04.2009 г. банката е извършила едностранно промяна в
лихвения процент за договорна и наказателна лихва на основание писмо – вътрешна
инструкция № 11/26.03.2009 г. на Алфа банк, при което лихвеният процент е
завишен от 6.2 на 7 %.
Във връзка с
просрочието на 17 погасителни вноски банката твърди, че е обявила предсрочна
изискуемост на кредита, считано от 22.05.2017 г., за което уведомила ответницата
чрез връчване на нотариална покана рег.
№ 1042, том 1, акт № 63 по описа на н.К. Б., рег. № 277 от НК, с район
на действие – РС Асеновград. Нотариалната покана била връчена по реда на чл.
47, ал.5 от ГПК след четири посещения на адреса на ответницата за периода от
27.05.2017 до 24.06.2017.
Нотариалната
покана е представена по делото, като в същата е удостоверено връчване по чл.
47, ал.6 от ГПК, като е приложена разписка, неподписана от получателя, върху
която са отразени три посещения на
27.05.2017, 28.05.2017 и 14.06.2017 и на 14.06.2017 – залепено съобщение /л.
96-97 от делото/.
Така
оформената разписка според съда не удостоверява надлежно осъществяване на
процедурата по чл. 47 от ГПК. Не е ясно, кое е лицето, отразило посочените
данни за извършени посещения върху разписката - липсва подпис и посочване на
лице. Не е ясно кое е лицето, извършило посещенията, на какъв адрес са
извършени, какви обстоятелства са констатирани – в случая са посочени само
посещения, но без каквито и да е данни какво се е случило при тези посещения и
какви са направените констатации. Не е ясно кой и по какъв начин е залепил
съобщение, нито пък какво е съдържанието на това съобщение.
При това
положение съдът възприема изцяло като
основателни възраженията на особения представител на ответницата, че в случая
процедурата по чл. 47 от ГПК не е редовно проведена, като приложените документи
не удостоверяват, от една страна, невъзможност ответницата да бъде намерена на
адреса, а от друга, редовно залепване на съобщение за получаване на
предназначената за нея нотариална покана, респ. изтичане на срока. Ето защо
съдът приема, че в случая не е налице редовно връчено обявление за предсрочна
изискуемост на кредита.
Отделно от
горното, банката е представила Общите условия, въз основа на които се позовава
на предсрочна изискуемост – л. 143-148 от делото. Видно е от същите, че Общите условия не са подписани от
ответницата. Същите носят единствено два подписа на представители на
банката.
Ищцовата
банка не е ангажирала каквито и да е други доказателства за това общите условия
да са били предоставени на ответницата и същата да се е запознала с тях.
При това
положение съдът приема, че клаузите от ОУ, касаещи предсрочната изискуемост,
/както и тези, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент
по кредита/, са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1,т.9 от ЗЗП /редакция
към момента на сключване на договора/, вр. чл. 146, ал.2 от ЗЗП, тъй като на потребителя е наложено приемането на клаузи, с които той
не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
В случая договорът е
сключен с физическо лице, което според съда има качество на потребите съгласно
легалното определение на т.1 от пар.13 от ДР на ЗЗП, според което "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Вярно е, че кредитът е отпуснат за закупуване на магазин за промишлени
стоки, но по делото няма каквито и да е данни, сочещи че този обект ще се
ползва от физическото лице за търговска или професионална дейност. При това
положение следва да се приеме, че към договора са приложими разпоредбите на
Закона за защита на потребителите.
В случая не
е налице изключение по чл. 146, ал.1 от ЗЗП /клаузите да са договорени
индивидуално/. Напротив, касае е за общи условия, които априори не се договарят
индивидуално - чл. 146, ал.2 от ЗЗП. При липсата на подпис на ответницата върху
общите условия и при липсата на
доказателства общите условия да са сведени до знанието й, съдът приема, че е
налице хипотеза по чл. 143, ал.1,т.9 от ЗЗП, при което коментираните клаузи се
явяват неравноправни, респ. нищожни и не обвързват ответницата.
С оглед
изложеното съдът приема, че в случая не
е настъпила и не е обявена надлежно предсрочна изискуемост на кредита в пълния
му размер, което е основание за отхвърляне на иска в претендирания размер.
Съгласно ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В
съответствие с така даденото разрешение съдът дължи произнасяне по въпроса какъв е размерът на непогасените вноски с
настъпил падеж към датата на формиране сила на пресъдено нещо, за които
предявеният иск може да бъде уважен.
Съдът не
споделя доводите на особения представител, че подобно произнасяне е
недопустимо, тъй като не е формулирана изрично такава претенция от банката нито
с исковата молба, нито с допълнителната искова молба. Изрично в мотивите на
цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС е прието, че присъждането
на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на
основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска
са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от
него субективно материално право.... Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за
него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но
се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение,
искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято
изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за
вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното
производство. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за
банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато
вземането на кредитора.
Съобразно
горните мотиви формулирането на изрична претенция за падежиралите неплатени
вноски не е необходимо условие за произнасяне по същата, след като кредиторът
търси целия размер на вземането поради предсрочна изискуемост, се съдържа
имплицитно в искането за установяване на вземането в пълния му размер.
В
съответствие с горното следва да бъде разгледан въпросът налице ли са неплатени
падежирали вноски към датата на формиране на сила на пресъдено нещо – в случая
към 12.12.2019 г. /датата на даване ход на устните състезания/.
В
допълнителното заключение на вещото лице – таблица 1 са показани размерите на
неплатените вноски с падеж до 9.12.2020
г.
В случая
меродавни са данните за вноските с падеж до 12.12.2019 г.
Вещото лице
е изчислило, че общият размер на падежиралите вноски по към 9.11.2019 г. са както следва: главница – 12 383.63 евро и възнаградителна лихва – 14 099.88 евро.
Към 12.12.19
г. е падежирала още една вноска – с падеж 9.12.19 г., която е с размер
от 264.04 евро- лихва и 302.05 евро - главница
Или към 12.12.2019 г. падежиралите вноски
са общ размер както следва:
- главница - 12 685.68 евро,
- Възнаградителни лихви - 14 363.92 евро според лихвения процент, приложен от банката, вкл.
и едностранното му увеличение от 6.2 % на 7 % от 12.04.2009 г.
Както бе
посочено по-горе, едностранното увеличение на лихвения процент, е базирано
на неравноправна клауза от ОУ, която е
нищожна, поради което не обвърва страните. В самия договор, подписан от
ответницата, не е предвидена възможност за банката да променя едностранно
лихвения процент, който е фиксиран за първите 15 години на кредита.
Тъй като увеличението
е с 0.8 % и е било приложено към целия
период от 9.1.16 до 9.12.19 г., съдът приема, че 0.8 % от изчислените от вещото
лице като просрочени договорни лихви, са недължими. Същите се равняват на
114.91 евро, която сума следва да се приспадне от изчисления от вещото лице
размер.
Или дължимите
вноски за договорна лихва са в общ размер на 14 249.01 евро.
Размерът на
претенцията за договорни лихви на основание чл. 4 от договора обаче е в
по-нисък размер - 5 553.16 евро.
Съобразно диспозитивното начало съдът не може да присъди
повече от поисканото, поради което искът относно възнаградителната лихва следва
да бъде уважен до размера на претендираното.
По делото не
се установи дължимост на претендираните такси, поради което в тази част искът
подлежи на отхвърляне. Същите се претендират въз основа на Общите условия, за
които се установи, че не са подписани от ответницата и същата не се е запознала
с тях, поради което не могат да се считат за неразделна част от договора, като
същевременно се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1,т.9 от ЗЗП.
Съразмерно
на уважената част от исковата претенция ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на банката разноски в размер на 2970 лв.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, и В.И.С. ЕГН **********
*** съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение № 867/18.7.17
г. по ч.гр.д. № 1509/2017 г. по описа на Асеновградски районен съд и
изпълнителен лист от същата дата, /падежирали погасителни вноски към 12.12.2019
г./, както следва:
- 12 685.68 евро - главница по договор за банков кредит за НОВ АЛФА КРЕДИТ за покупка,
строителство и ремонт № 13/22.10.07 г.,
- 5 553.16 евро договорни лихви на основание чл. 4 от
договора за кредит,
- ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение – 14.07.2017 до окончателното им изплащане,
Като за разликата до пълния предявен размер на
главницата от 57 648.16 евро,
както и за сумата 910.59 евро – мораторни лихви
/неустойка за забава, дължими на основание чл. 12 от Общите условия към
договора за кредит и 49.73 евро –
такси по договора за кредит за периода 27.02.2017 – 12.07.2017, дължими на
основание чл. 22 от Общите условия към договора и 18.00 лв. – нотариални
такси за покана за предсрочна изискуемост, както и законна лихва върху претендираните такси от от датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за
изпълнение – 14.07.2017 до окончателното им изплащане, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.И.С.
ЕГН ********** *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, направени по делото разноски в размер на 2970 лв.,
както и
направени в заповедното производство
разноски в размер на 1 536.52 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: