гр. Силистра, 21.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА,
Гражданско отделение,
в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КРАЕВА
Мл. с. РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Райкова в.
гр. дело № 66 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 575 от 19.01.2018г., постановено по гр.д.
№ 595/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, са уважени предявените от Ф.М.С.,
В.М.С. и Г.Г.М. срещу Ж.Т.Ж. субективно и активно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 86 ЗЗД, като
ответникът е осъден да възстанови нормалното функциониране на отводнителната канализация
на цеха за производство и продажба на закуски с административен адрес гр.
Силистра, ул. „Генерал Столетов“ № 10-12А, ет. 1, обект 12 „А“, с идентификатор
66425.500.7035.1.1 по ККР на гр. Силистра, като демонтира увредената PVC тръба
с ф110 мм и монтира нова, която да се подвърже към запазения тръбен участък,
водещ до дворищната шахта и е осъден да заплати на всеки от ищците сумата от 4 215,11
лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди вследствие невъзможността
да използва притежаваната от него 1/3 ид.ч. от процесния обект, както и сумата
от 461,36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 01.02.2015г. до 12.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.04.2017г. до окончателното й изплащане.
Срещу първоинстанционното решение е
предявена въззивна жалба от ответника Ж.Т.Ж., чрез процесуалния му представител
адв. Н., в която се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, поради
противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби, като
въззивникът моли за неговата отмяна и вместо това бъде постановено друго
решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Въззивникът поддържа, че
обектът на ищците представлява незаконен строеж, тъй като не отговаря на
нормативните изисквания, поради което не следва да се присъжда обезщетение за
пропуснати ползи от невъзможността да се експлоатира незаконен строеж. Твърди,
че изградената канализация в този обект е в противоречие с Нормите за
проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради, действали към
момента на изграждането. Навежда довод, че третата ищца Г.М. не притежава право
на собственост върху процесния недвижим имот. Счита, че не следва да се
присъжда обезщетение за минало време, поради евентуално бъдещо запушване на
канализацията, тъй като според него при огледа на канализацията вещото лице по
първата експертиза е констатирало, че същата работи и е приело, че е налице
частично запушване.
Въззиваемите Ф.М.С., В.М.С. и Г.Г.М. не са подали в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание пред
въззивната инстанция изразяват становище за неоснователност на предявената
жалба и молят да бъде оставена без уважение, съотв. първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявени са субективно и активно съединени
искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 86 ЗЗД.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението,
ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота
според неговото предназначение от неговия собственик. С предявяването му се цели
това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него.
От представения нотариален акт № 109, том III, рег. № 2807, дело № 937/2005г. се установява, че М.С.
Г. и ищцата Г.Г.М. са дарили процесния търговски обект – цех за производство и
продажба на закуски на своите синове – ищците Ф.М.С. и В.М.С., като ищцата Г.Г.М.,
в качеството си на дарител, си е запазила правото на ползване върху имота
пожизнено – съвместно с дарените. Видно от нотариален акт № 198, том VII, рег. № 8045, дело № 768/2009г. ответникът Ж.Т.Ж. е
собственик на съседния до процесния обект имот – търговски обект „магазин за
хранителни стоки“.
Изяснява се от приложените по делото влезли в сила
съдебни решения между страните, че ответникът противоправно е запушил
отводнителната канализационна тръба на обекта, собственост на ищците Ф.М.С. и В.М.С., намираща се в имота, собственост на ответника Ж.Т.Ж., като през периода 01.06.2010г. до 14.05.2013г.
търговският обект – цех за производство и продажба на закуски не е можел да функционира по предназначението си. На
14.05.2013г. в хода на производството по в.гр.д. № 108/2013г. по описа на
Окръжен съд – Силистра ответникът е премахнал циментовата тапа, като по този
начин е била отпушена канализацията. Предмет на спора по настоящото дело е
констатирано повторно запушване на отводнителната система на обекта с цимент на
19.01.2015г. при извършен оглед от вещото лице по гр.д. № 1012/2014г. по описа
на Районен съд – Силистра.
Основното възражение във въззивната жалба, поддържано
и в производството пред първата инстанция, е относно твърдението на ответника
за незаконност на строежа на процесния търговски обект. Както правилно е приел
Районен съд – Силистра, това възражение не може да бъде разглеждано, поради
наличието на влязло в сила решение между страните по спор по чл. 109 ЗС, а
именно Решение № 19/05.03.2013г., постановено по гр.д. № 661/2012г., по описа
на Районен съд – Силистра, преминало въззивна и касационна проверка, в което са
установени противоправните действия на ответника по предходно запушване на
канализационната система. Този извод на първоинстанционния съд е съобразен със
съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 225/21.07.2015г. на ВКС,
постановено по гр.д. № 6714/2014г., IV г.о.,
както и в Решение № 89/11.07.2011г. на ВКС, постановено по т.д. № 716/2010г., I т.о., тъй като правопораждащите спорното право
възражения, относими към възникването му, каквото е възражението за незаконност
на строежа на търговския обект, чието ползване е възпрепятствано от
неоснователните действия на ответника, следва да се считат за преклудирани, тъй
като същите вече са били предмет на обсъждане в приключилите между страните
производства.
Въпреки гореизложеното, за пълнота на мотивите, следва
да се отбележи, че дори и да не е налице преклузия относно това възражение,
поддържано от ответника в множеството съдебни производства между страните,
настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно. Не може да се приемат
за основателни действията на ответника, с които е прекъснал канализационната
система на ищците, запушвайки с циментов разтвор тръбата, идваща от техния
обект и преминаваща през магазина за хранителни стоки, тъй като според него първоначалният
архитектурен проект на сградата не предвиждал изграждането на цех за закуски,
поради което същият бил изграден в отклонение от издаденото разрешение за
строеж на сградата, а водопроводната и канализационна система също е била
изградена в несъответствие с първоначалната проектна документация и в
противоречие със строителните правила за такава дейност. Независимо дали
отводнителната канализация в обекта на ищците е била незаконно присъединена към
общата ВиК инсталация на цялата сграда, ответникът не разполага с правото да
изземва функциите на компетентните органи да установяват наличието на незаконни
строежи, като според собствените си представи за съответствие с нормативни
изисквания да определя в кои имоти, собственост на други лица, ще функционира
или не канализационна система. Законът е предвидил друг ред за премахването на
незаконно изградени конструктивни елементи, съоръжения и инсталации в обекта на
ищците, поради което действията на ответника не могат да се приемат за
основателни. В този смисъл са и правните изводи, изложени в Решение №
19/05.03.2013г., постановено по гр.д. № 661/2012г., по описа на Районен съд –
Силистра.
Освен това от Констативен протокол от 17.10.2016г. се
установява, че съгласно заповед на кмета на Община Силистра е назначена
тричленна комисия, включваща и главен специалист „Незаконно строителство и
регистър на строителните обекти“ в дирекция УТ при Община Силистра, според
която процесният обект „цех за производство и продажба на закуски“, както и
обектът, собственост на ответника – „магазин за хранителни стоки“, в това число
и тяхната канализация, са изградени заедно и са изпълнени в съответствие с
одобрените и съгласувани проекти от Община Силистра.
Видно от писмо с изх. № 2010/27.08.2010г., изпратено
от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Силистра до ОД на МВР – гр. Силистра,
доставчикът на ВиК услуги е изразил становище, че цехът за производство и продажба
на закуски е присъединен към водоснабдителната и канализационна система на гр.
Силистра, съгласно изискванията на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите за ползване на ВиК системи и съгласно
разпоредбите на ЗУТ, както и че са спазени изискванията на чл. 20 и чл. 116 от
Наредба № 4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
ВиК инсталации. Представено е и писмо с изх. № ДК-05-326-00-329 от
10.09.2010г., издадено от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството – Дирекция за национален строителен контрол, видно от което и
от ДНСК не са констатирани нарушения или несъответствия, които да изискват
процедура за узаконяване.
Въззивникът аргументира становището си за незаконност
на строежа на процесния обект с изявленията на вещите лица по назначената
тройна съдебно-техническа експертиза, според които за промишлени отпадни води
диаметърът на тръбата в сградата, в която се намират обектите на ищците и
ответника, трябва да бъде ф 150 мм, за да е съобразена със строителните правила
и нормативни изисквания.
От заключението на приетата по делото единична
съдебно-техническа експертиза се установява обаче, че в двата обекта има обща
отводнителна тръба с диаметър ф 110 мм, която започва от цеха за производство и
продажба на закуски и навлиза в магазина за хранителни стоки, като в последния
отводнителната тръба е със същия диаметър. Изяснява се, че под мивката в
магазина общата отводнителна тръба се включва във вертикално монтирано „Т“
образно отводнение с диаметър отново ф 110 мм, като в долния край е включена
външната за обектите канализация, която също е изградена с тръба ф 110 мм.
Следователно, дори и да е налице несъответствие с нормативни изисквания,
касаещи проектирането на тръби в сградното канализационно отклонение, то се
отнася както за обекта на ищците, така и за този на ответника, включително и за
външната канализация, видно от заключението на вещото лице.
От поясненията на вещо лице И. по назначената тройна
съдебно-техническа експертиза, дадени в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, се установява, че и с този диаметър, така както е
изградена към момента канализационната система може да функционира, но е
възможно след време да се запуши. От обяснителната част на заключението по тази
експертиза става ясно, че предвиденият диаметър ф 150 мм за тръбите в сградно канализационно
отклонение е с оглед предотвратяване на утаяване и запушвания. Следва да се отбележи
обаче, че причината за нефункционирането на обекта по предназначение, предмет
на установяване в настоящото производство, е не запушване на отводнителната
система, вследствие на изграждането й с тръби с по-малък диаметър от
предвиденото, а вследствие на външната намеса в канализацията, изразяваща се в
счупване на тръбата и зациментирането й с пясъчно-циментова смес, при това
повторно – след като в първото производство между страните по предявен иск по
чл. 109 ЗС в хода на процеса е премахнато циментирането на тръбата. Евентуално
възможно бъдещо запушване на тръбата, започваща от тоалетната в цеха за
производство и продажба на закуски и преминаваща през магазина за хранителни стоки,
поради дължината на нейния диаметър, не отменя вече извършените действия по
изливане на бетонна настилка в нея, правещо невъзможно функционирането на
обекта по предназначение.
Категорично по делото се установява и от заключенията
на двете назначени съдебно-технически експертизи, както и от поясненията на
вещите лица при изслушването им в съдебно заседание, че за процесния период е
било налице повторно запушване на канализационната тръба с циментов разтвор, в
резултат на което по нея е можела да премине само чиста вода, без отпадни
производствени и фекални води. Поради констатираните от вещите лица наличие на
излят циментов разтвор и нарушена цялост на тръбата, е невъзможно използването
на процесния обект по предназначение. Едва след датата на огледа на единичната
експертиза запушването е отстранено, чрез разбиването на изсъхналия в тръбата
циментов разтвор и изваждането на отломките от тръбата, но същата продължава да
е с нарушена цялост, тъй като е счупена в горния си край, а според вещите лица,
за да функционира правилно следва да бъде отремонтирана.
При така констатираните обстоятелства се налага
изводът, че поради ново външно вмешателство от страна на ответника, довело до
повторно запушване на канализацията на процесния обект с циментов разтвор и
счупване на тръбата, използването на обекта по предназначение е невъзможно. В
този смисъл, тъй като са установени двете задължителни условия за уважаването на
иска по чл. 109 ЗС, а именно неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, правилно Районен съд – Силистра осъдил ответника да
възстанови нормалното функциониране на отводнителната канализация на цеха за
производство и продажба на закуски, като демонтира увредената PVC тръба с ф 110 и монтира нова, която да се подвърже към
запазения тръбен участък, водещ до дворищната шахта.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на ищците); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция
се предполага.
Както бе изяснено, по делото се установява, че
осъществените от ответника действия, изразяващи се в противоправно запушване на
канализацията на процесния обект с циментов разтвор и счупване на тръбата, намираща се в магазина на ответника, водят до
невъзможност процесният обект да се експлоатира съобразно предназначението му в
претендирания период от 19.01.2015г. до 12.04.2017г. При това положение се
налага изводът, че ищците са претърпели вреди от невъзможността да ползват
обекта в размер на средния пазарен наем за конкретния период. Видно от
заключението на назначената и приета по делото оценъчна експертиза размерът на
пропуснатите ползи за процесния период възлиза на общо 12 645,33 лв.
С оглед обстоятелството, че в нотариален акт № 109, том III,
рег. № 2807, дело № 937/2005г. е отразена
уговорка за съвместно ползване на процесния обект, без да е посочен начина на
съвместното ползване между дарените и дарителката, следва да се приеме, че
правата на тримата ползватели са равни и че всеки от тях е претърпял вреди от
непозволеното увреждане в еднакъв размер, т.е. по 1/3. Следователно, всеки един
от ищците има право на обезщетение в размер на 1/3 част от наема за
претендирания период, т.е. по 4 215,11 лв. В този смисъл е и постановеното
решение на ВКС по първия спор между страните, касаещ предходен период – Решение
№ 102 от 23.04.2014г. на ВКС, постановено по гр.д. № 6423/2013г., I г.о. Макар и първоинстанционният съд неправилно да е
приел, че ищцата Г.Г.М. притежава 1/3 ид.ч. от имота, поради което е присъдил
1/3 част от размера на дължимото обезщетение, като краен резултат решението е
правилно, тъй като както бе изяснено, същата има право на обезщетение именно в
този размер, поради невъзможността да ползва търговския обект според правата
си.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.
86 ЗЗД във въззивната жалба не са релевирани доводи за неправилност на обжалваното
решение в тази част и въззивният съд не
констатира нарушение на императивна материалноправна норма. Претенцията за присъждане на обезщетение за забава в
размер на изтеклата законна лихва е акцесорна спрямо иска по чл. 45 ЗЗД и
предвид неговата основателност правилно първоинстанционният съд е присъдил
обезщетение за забава в определения размер от по 461,36 лв. за всеки от ищците.
Съобразно
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр.
1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави без уважение.
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК на въззиваемите
се дължат направените от тях
разноски пред настоящата инстанция в общ размер от 2790 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
като въззивникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от въззиваемите сумата
от по 930 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 575 от
19.01.2018г., постановено по гр.д. № 595/2017г. по описа на Районен съд –
Силистра.
ОСЪЖДА Ж.Т.Ж., с адрес ***, да заплати на Ф.М.С., със съдебен адрес
***, офис № 2, сумата от 930 лв., представляваща
съдебни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Ж.Т.Ж., с адрес ***, да заплати на В.М.С., със съдебен адрес
***, офис № 2, сумата от 930 лв., представляваща
съдебни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Ж.Т.Ж., с адрес ***, да заплати на Г.Г.М., с адрес ***, сумата
от 930 лв., представляваща съдебни
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата
на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.