Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 18.07.2019 г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гражданско отделение на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
1. ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА в.гр.д.№373 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 38 от 1.04.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 432/2016 г. Луковитски районен съд е признал за
установено по предявените от "Топлофикация
София" ЕАД,
ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : *******представлявано от
Изпълнителния директор Г.Х.Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответникът В.И.В. ЕГН ********** ***, дължи на ищеца сумата от
2443,56 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. "Разсадника -
Коньовица", бл. 65, вх. А, абонатен № 137131 за периода м.07.2013 г.- м.04.2015 г., сумата от 367,93 лв. – законна
лихва за забава от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., сумата от 49,44 лв. - главница за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2013 г. -м.04.2015 г. и сумата от 6,95 лв.
- законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
11.07.2016 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми по
ч.гр.д. № 339/2016 г. по описа на Районен съд Луковит е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 212/29.08.2016 г.; осъден е В.И.В. ЕГН
********** *** да заплати на "Топлофикация
София" ЕАД,
ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : *******представлявано от
Изпълнителния директор Г.Х.Б. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 731,30 лева - разноски в исковото производство и сумата 107,36
лева - разноски в заповедното
производство; осъден е В.И.В. ЕГН ********** ***
на основание чл. 77 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Луковит сумата 57,36 лева
държавна такса, като
решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца "Бруната България" ООД.
Постъпила е въззивна жалба В.И.В.,
ответник по гр. дело № 432/ 2016 год.
по описа на PC - Луковит, чрез адв. М.С. – пълномощник против Решение №38 /
01.04.2019 год., постановено по гр. дело № 432/ 2016 год. по описа на ЛРС, което обжалва изцяло с
твърдения, че не дължи претендираните от въззиваемото дружество суми, че решението е неправилно, поради това, че е постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, постановено
е при непълнота на доказателствата и не е съобразено със събраните такива. Счита, че част от заключенията на съда не се подкрепят
от никакви доказателства. Твърди, че ответникът
оспорил изцяло в срок пред първоинстанционния съд
обективно съединените искове, оспорено е и извлечението от сметки. Сочи, че тъй като същото представлява частен
документ, изготвен от ищеца и удостоверяващ изгодни за него факти, то при
оспорването му същото няма обвързваща за съда сила. Изтъква, че са били оспорени и всички други приложени към
исковата молба писмени доказателства, касаещи претендираните от ищцовото
дружество суми, представляващи частни документи по смисъла на закона и неносещи
негов подпис. Счита, че по делото, не са се събрали доказателства за това
дали е налице редовно водене на счетоводните книги, което обстоятелство следвало да се докаже от ищцовото дружество и, в този смисъл,
същите не можели да се ползват по делото с доказателствена
сила и съдът не следвало да ги кредитира, като
такива. Излага, че съгласно чл. 182 от ГПК: „Вписвания в
счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото." Сочи, че в
случая, съдебно-счетоводната експертиза се основава именно на тези оспорени
документи и записите в счетоводството на дружеството, без да е изяснено, дали
счетоводнте книги са редовно водени, за да могат да послужат при изготвяне на
експертизата и като писмени доказателства по делото. Твърди, че страната, която ги представя и извлича от
тях благоприятни за себе си факти (ищецът) е длъжна да докаже, че същите са
били редовно водени,
но подобно успешно доказване
от страна на ищцовото дружество не било
проведено, поради което първоинстанционният съд следвало да приеме, че
търговските книги на последното не са водени редовно и в този смисъл, първоинстанционният съд е постановил
решението си в нарушение на чл. 182 от ГПК.
Сочи, че в настоящия гражданско-правен спор при
предявен положителен установителен иск, ищецът носи доказателствената тежест
при условията на главно и пълно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането му, следвало да създаде сигурно убеждение у съда, че
претендираното в исковата молба вземане съществува в посочения размер, на
претендираното договорно основание.
Твърди, че въззивникът основава вземанията си на
представеното извлечение от сметка, което било
оспорено от него, предвид и направеното оспорване изцяло на обективно
съединените искове по основание и размер. Сочи, че на
практика и юридически е оспорил и информацията в частните документи, на които
основава исковете си дружеството. Смята, че на
изрично оспорване подлежат само официалните документи, по отношение на частните
документи не се открива производство по оспорване, а те се преценяват с оглед
всички доказателства по делото. Цитира, че ответникът в първоинстанционното производство твърди: „Потребената
топлинна енергия е отчитана неправилно, във всичките й компоненти. Налице са
несъответствия между отчетеното и фактическите показания на измервателните
уреди, включително и тези които отчитат количеството потребена топла вода,
което води до неправилно изчисляване на количеството топлинна енергия, която е
изразходвана за подгряване на водата. Неправилно е отчитана и начислена, както
беше споменато, и топлинната енергия за отопление от сградна инсталация, за
отопление на общите части и за отопление на имот. Дяловото разпределение
абсолютно не отговаря на реалността и законовите изисквания."
Сочи, че за
основателността на предявения иск е необходимо ищецът да докаже извършването на
доставки по договора за продажба на топлинна енергия като установи по безспорен
начин действителното количество доставена топлинна енергия и нейното
остойностяване. Твъръди,
че действителното количество
потребена топлинна енергия за процесния период се отчита от фирмата за дялово
разпределение и се доказва с представяне на изравнителните сметки, тъй като
начисляваните от ищцовото дружество суми са само прогнозни. Счита, че е недопустимо само въз основа на извлечението
от сметка, изготвено от ищцовото дружество да се установява количеството
доставена топлинна енергия в топлоснабдения имот на ответника, както и
дължимата за всеки месец сума. Твърди, че по делото не са
представени отчетни картони, носещи негов подпис,
за да бъде създадено сигурно убеждение у съда относно количеството доставена
топлинна енергия. На следващо място твърди, че
не са представени извлечения от сметки, от които да се установи, че ищецът е
формирал задълженията на ответника, като е взел предвид периодичните отчети на
средствата за търговско измерване, монтирани в жилището на ответника и на общия
топломер в сградата-етажна собственост. Излага, че в съответствие с правилата за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, които са изрично указани на страните в изготвения доклад по делото по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, ищцовото дружество следвало да докаже начина на формиране на процесното
задължение и размера на същото, като преки доказателства в тази посока не били ангажирани. Твърди, че ищецът не ангажирал доказателства, от които
да се установява как е образувана стойността на конкретните начислени суми за
топлоенергия по партидата на ответника. С оглед на това и предвид липсата на
ангажирани от ищеца преки доказателства за спорните обстоятелства, счита, че не може да се приеме, че ответникът дължи
стойността на консумирана топлинна енергия в посочения в заповедта за изпълнение
размер, което води до извод за неоснователност на исковата претенция за
главница.
Излага, че по делото била
допусната съдебно-техническата експертиза, но тя
е изготвена на база приложените по делото частни документи, изхождащи от ищеца
и удостоверяващи изгодни само за него обстоятелства (за които се уточни, че се
преценяват с оглед всички други доказатества по делото), ползвал е справки от
базата данни на ищцовото дружество относно технологични разходи, начислени суми
и разпределената енергия, изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово
разпределение (ФДР), които също са оспорени от ответника предвид твърдението в
отговора на исковата молба за несъответстиве между начисленото и действително
потребеното. Твърди,
че за да се приеме, че
претендираните суми отговарят на действително използваната топлинна енергия, е
следвало вещото лице да провери отчетите на топлинния счетоводител и да
установи по колко топлинни единици са отчетени от уредите за измерване,
монтирани в топлоснабдения имот, както и дали тези отчети действително
отразяват показанията на уредите за търговско измерване и след това следва да се провери, дали начислените суми
за отопление на общите части и за сградна инсталация са изчислени спрямо обема
на жилището, съотнесен към общия обем на етажната собственост, както и дали
действително за процесния период след отчет на водомера за топла вода има данни
да са потребени претендираните количества топла вода и едва тогава и след като се вземе предвид цената за един
мегаватчас ще може да се даде заключение дали представените счетоводни справки
отразяват действително дължимите суми. Смята, че съдебно-техническата
експертиза в този си вид при наличие на изрично оспорване на удостоверената
информация в изходящите от ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение
писмени доказателства /не носещи подписа на ответника/, които се ползват
единствено с формална доказателствена сила, представлява едно обобщение на
представените от ищцовото дружество извлечения от сметки и приложените по
делото индивидуални изравнителни сметки на ФДР,
поради което и нейната доказателствена стойност е същата като тази на
използваните при изготвянето на експертизата писмени доказателства, чиято информация е оспорена от ответника.
Наред с това отбелязва, че
доказателствата, които вещото лице следва да обсъди при изготвяне на
заключението си следва да обезпечат главното и пълно доказване на ищцовата
страна - ищецът носи доказателствената тежест да докаже количеството отчетена
от уредите за търговско измерване топлинна енергия като представи по делото
отчетни картони, носещи подпис на ответната страна, за да създаде сигурно
убеждение у съда относно количеството доставена топлинна енергия, но подобни преки доказателства ищецът не ангажира,
очевидно, такива няма. Твърди, че освен това,
съдът безпринципно и в нарушение на законовите разпоредби възприема
„уточнението" в съдебно заседание, направено от вещото лице, касаещо
изправността на измервателния уред, „че независимо от обстоятелството, че
последващата проверка за съответствие е била извършена със закъснение ...
уредът е бил в изправност". Счита, че ако
законодателят е имал предвид, че проверките за съответствие на измервателните
уреди могат да се извършват, когато е удобно на дружествата, доставчици на
топлоенергия, това е
следвало да бъде записано
изрично в закона, но
това не е така. Освен това, счита, че първоинстанционният съд нправилно възприема „заключението" на вещото лице, че
„сумите за топлоенергия на ответника са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката - Наредба № 16-334/ 06.04.2007
год. за топлоснабдяването". Смята, че в тази си част
на експертизата, както и други части на същата, вещото лице се е произнесло
извън компетентността си, като е формулирало правни изводи, без да е посочило фактите, които съдът да провери,
след което да направи съответните правни изводи и вместо
това, съдът постановява: ..Въз основа на кредитираните заключения на
счетоводната и техническа експертиза,
съдът прие за установено, че за процесния период.........ищцовото дружество е доставило за имота на ответника
топлоенергия на стойност ... че начислените на ответниците суми са определени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
..." /стр. 5, абзац предпоследен от решението/ Според него е налице сериозно процесуално нарушение, което
само по себе си е достатъчно за да обоснове отмяна на обжалваното решение и вместо това, първоинстанционният съд следвало да не кредитира съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същите се явяват негодни
доказателства за установяване основателността и размера на предявените искове.
Сочи, че неоснователността
на главния иск за главницата обосновава неоснователност и на иска за
обезщетение за забава върху същата.
Моли съда на основание
всичко изложено до тук да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение №38 / 01.04.2019 год., постановено по гр. дело № 432/
2019 год. по описа на PC - Луковит, с което са уважени обективно съединените
искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415, an. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ, като неправилно и да
постанови друго, с което да отхвърли обективно съединените искове, като
неоснователни и недоказани, като му се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват.
Въззивната жалба е процесуално допустима,
тъй като е подадена в законния срок, от надлежна страна в процеса, при наличие
на правен интерес от обжалване. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
поради което настоящия състав следва да обсъди неговата правилност и
законосъобразност.
От
доказателствата приложени към гр.д.№432/16 на ЛРС, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Топлофикация София”ЕАД-София против длъжника В.И.В. *** пред СРС на 11.06.2016
г. за сумата 2493 лв. главница, представляваща доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к.Разсадника-Коньовица”
бл.65 вх.А ет.5 ап.14 аб.137131 за периода 1.07.2013 г. до 30.04.2015 г., 374,88
лв. лихва от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г. законната лихва, начиная от 11.07.2016
г. до изплащане на вземането, по което е образувано ч.гр.д.№3798/16 г. в т.12
от заявлението е уточнено, че длъжникът не е заплатил дължимите месечни суми за
топлинна енерги, определени по прогнозна консумация, както и стойността на
изравнителните сметки за процесния период, като не е заплащал и дължимата от
него сума за дялово разпределение през процесния период. Конкретизирано е, че
дължимите суми за доставена но неизплатена топлинна енергия са 2443,56 лв.
главница, 367,93 лв лихва, а за дялово разпределение 49,44 лв. главница и 6,95
лв. лихва. След служебна справка по Наредба №14/2009 г. СРС е установил, че
постоянният адрес на длъжника е в гр.Луковит и е прекратил производството по
делото с определение на 13.07.2016 г., като го е изпратил на РС-Луковит по
компетентност.
Издадена е заповед №212/29.08.2016 г. по ч.гр.д.№339/16 г. на Луковитски
районен съд производство по чл.410 и сл. от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
В.И.В. *** да заплати на кредитора „Топлофикация София” ЕАД-София сумата 2493
лв. главница, представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к.Разсадника-Коньовица”
бл.65 вх.А ет.5 ап.14 аб.137131 за периода 1.07.2013 г. до 30.04.2015 г., 374,88
лв. лихва от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г. законната лихва, начиная от 11.07.2016
г. до изплащане на вземането, както и 57,36 лв.
На 13.09.2016
г. е връчена заповедта за изпълнение на длъжникът, а на 20.09.2016 г. т.е. в
законоустановения двуседмичен срок той подава възражение вх.№3425, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
ЛРС с
разпореждане от 21.09.2016 г. е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането,
предмет на заявлението. То е връчено на ищеца на 5.10.2016 г, като същия подава
исковата си молба на 4.11.2016 г., по която е образувано гр.д.№432/16 г. от ЛРС,
т.е в законоустановения едномесечен срок,
следователно настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото
на спора.
Съдът
установява от нотариален акт № 190 том ІІ рег. № 5081 дело 356 от
От представения по делото договор № ТС 538/01.10.2001 г., съдът установява, че
той е сключен
между етажната собственост на ж.к. „Разсадника“ бл. 65, вх. А в изпълнение на решение на Общото събрание на
собствениците на етажната собственост и чрез упълномощени от него представители
/видно от Протокол на Общото събрание на собствениците от 20.09.2001 г./ и
„Бруната България“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез
система за индивидуално отчитане и разпределяне на ТЕ. В раздел задължения и права на страните в
чл.5 ал.7 е договорено, че възложителят-етажна собственост е задължена да заплаща
на изпълнителя абонаментна такса за извършване на услугата „топлинно
счетоводство”, както и всички извършени допълнителни услуги, съгласно условията
на договора, а в
чл. 23 от договора е посочено, че същият е безсрочен. От представения Договор № 107 от 13.11.2007
г., сключен при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ, между топлопреносното предприятие
/ищеца „Топлофикация София“ ЕАД/, от
една страна като възложител, и третото лице помагач „Бруната България“ ООД,от
друга – като изпълнител съдът установява, че той е сключен за срок от три години.
Следователно имотът на
ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна
енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката, ответникът В.В. има качеството на клиент на топлинна енергия и на
основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им
писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като
източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването
на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат
обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия
/фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на
престацията без възражения от страна на потребителя.
От приложените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник" на 14.01.2008г., в сила от 13.02.2008г. и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. съдът установява, че те са относими към процесния период от време, като в чл. 32, ал.1 е посочен начинът, по който се формира месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на купувача- въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявените за периоди цена, за която сума се издава ежемесечна фактура от продавача. В ал.2 е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки от търговеца, продавача издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл.33 от ОУ е оповестено, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като при неизплащането им в горния срок, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. На база на тези ОУ „Топлофикация София”АД е изготвила извлечение от сметки по месеци за процесния период за топлинна енергия на абонатен № 137131, както и съобщения към 2 бр. фактури. От това извлечение от сметки за абонатен № 137131 се установява, че за процесния период е начислена дължима сума в общ размер на 2867.88 лева, от които 2493.00 лева главница и 374.88 лева обезщетение за забава, Представени по делото са и документи, издадени от третото лице помагач „Бруната България“ ООД – индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период за абонатен № 137131 и формуляри за отчети, носещи подписа на В..
За правилно решаване
на спора ЛРС е допуснал назначаване по
делото на
съдебно-техническа
експертиза, която е изготвила безпристрастно и компетентнозаключение. От него съдът установява, че процесната сграда, в която
се намира апартамента на ответника, през процесния период се топлозахранва
посредством две абонатни станции, които са нови /подменени м.12.2011 г./.
Топлинната енергия, консумирана от абонатните станции се отчита с 1 бр. общ топломер. През
процесния период количеството потребената топлинна енергия е определено при
спазване на нормативната уредба – Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като дяловото разпределение, извършено от третото
лице-помагач е в съответствие с нормативните правила – извършвано въз основа на
реален отчет и според вещото лице за процесния период няма нарушение на чл.6.6 от
Приложение към чл.61 ал.1 от наредбата. Количеството доставена топлоенергия е
отчитано по показанията на общия топломер, след приспадане на технологичните
разходи, които са за сметка на дружеството-доставчик. През процесния период ФДР
„Бруната България“ ООД е изготвила две изравнителни сметки,като за периода
Назначена е и съдебно-счетоводната
експертиза, която също е изготвена компетентно и безпристрастно от вещо лице Петко
Радев. От заключението на експертизата се установява, че в счетоводството на ищеца няма
данни за плащане на суми за топлинна енергия за процесния период, а освен това то се
води редовно и периодично се начисляват задължения за консумирана топлоенергия
на клиенти по партиди. Изравнителните сметки, изготвени от третото лице-помагач са
отразени по сметката на абоната като корекция /намаление/ на прогнозните
месечни сметки и са в размер на 264,91 лв. Дължимите суми за топлоенергия по
пера за процесния период са: БГВ – 1634,58 лв., сградна инсталация – 96,49 лв.,
отопление – 977,42 лв. и след приспадане на изравняването в размер на 264,91
лв. общо дължимата сума за топлоенергия е в размер на 2443,56 лв. За процесния
период са налице и задължения за разпределение на топлинна енергия /видно от
справката, изготвена от вещото лице в табличен вид в констативната част на
заключението/ в общ размер на 49,40 лв., поради което общата стойност на
задълженията на ответника за процесния период е 2493 лева, съответно лихвата за
забава върху тази главница за периода 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г. възлиза на
381,61 лв., включваща лихва върху стойността на доставената топлинна енергия в
размер на 374,53 лв. и лихва върху цената за дялово разпределение в размер на
7,08 лв.
Настоящата инстанция намира, че е сезирана с установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК. По своята същност
производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване
на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на
длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува,
неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на заявлението. В
тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. Настоящият
спор касае потребена, но незаплатена топлинна енергия за абонатен №137131,
находящ се в гр.София обл.София град гр.София, общ.Красна поляна, ж.к.Разсадника-Коньовица”
бл.65 вх.А ет.5 ап.14 за периода 1.07.2013 г. до 30.04.2015 г., в размер на
сумата 2493 лв. главница, представляваща доставена, но неизплатена топлинна
енергия и 374,88 лв. лихва от 31.08.2013
г. до 27.06.2016 г, ведно със законната лихва, начиная от 11.07.2016 г. до
изплащане на вземането.
ПО
ГЛАВНИТЕ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.150 ОТ ЗЕ
Съгласно законодателната уредба-чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал.3. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е посочено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Освен това топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и тези условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (ал.
2). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Такова споразумение не е представено по делото,
следователно по отношение на потребителя на топлинна енергия В.В. са приложими действащите за
процесния период Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди: ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., ОУ, одобрени с Решение
№ ОУ- 02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Тези ОУ уреждат взаимоотношенията
между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между “Топлофикация София” ЕАД и
всички потребители/клиенти на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр.София и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който закон е специален
по отношение на ТЗ, където се изисква писмено приемане на общите условия. Следователно договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят/клиента бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да
потребява топлинна енергия от същата.
В чл. 139, ал.1 ЗЕ е регламентирано, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, а в ал. 2, че дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Законът, с разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ изрично постановява, че изборът
на лицето извършващо услугата дялово разпределение в сгради – етажна
собственост, се извършва от потребителите/клиентите, с писмено съгласие на
собствениците притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. За
резултатите от избора, потребителите/клиентите уведомяват писмено
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на
чл. 139а, те сключват писмен договор при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (чл.
139в, ал.1 и ал.2). В изпълнение на тази законова разпоредба между етажната собственост на вх. А в бл. 65, ж.к.
"Красна поляна - ІІ", където се намира и апартамента, собственост на В., и третото лице
помагач "Бруната България" ООД, е сключен валиден Договор № ТС
538/01.10.2001 г. за извършване на услугата "топлинно счетоводство"
за разпределение на консумираната, измерена по общ топломер в АС и фактурирана
от ищеца ТЕ.
Следователно има
валидно възникнали облигационни
отношения между „Топлофикация София” ЕАД
и третото лице помагач в процеса "Бруната България" ООД относно
топлоснабдяването на сградата, в която се намира апартамента на ответника, на база сключените помежду им
договори за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите (клиентите) в сгради етажна собственост (СЕС) или в сграда
с повече от един потребител в гр.София.
Освен това силата на ЗЕ между страните е възникнало облигационно правоотношение-договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, чието съдържание е установено в Общите условия, като
отношенията им в процесния период се регулират и от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Съгласно чл.155 ал.1 т.2 ЗЕ
потребителите/клиентите на топлинна енергия в сгради-етажна собственост
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155,
ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на
сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител се определят с наредбата по чл.125 ал.3 ЗЕ. От заключението на
експертизата съдът установява, че за процесния период в съответствие с тази законова уредба и
установеното в ОУ сумите за топлина енергия относно имота на В. са начислявани помесечно от
ищеца по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение на база документите за индивидуален отчет в процесния
апартамент.
Следователно на база
събраните по делото писмени доказателства и заключенията на експертизите, съдът
достига до извода, че за процесния период м.07.2013 г. - м.
С оглед събраните
доказателства настоящата инстанция приема, че претенцията на „Топлофикация
София” ЕАД е основателна досежно доставена за имота на В.В. топлоенергия на стойност 2493
лева, в това число за топлинна енергия - 2443,56 лева и дялово разпределение -
49,44 лева и следва да бъде уважена.
ПО ОТНОШЕНИЕ
АКЦЕСОРНИТЕ ИСКОВЕ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ЗАКОННА ЛИХВА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.86 ОТ ЗЗД
След като са уважени
главните искове, то основателни и доказани се явяват и акцесорните такива, като
по отношение на техния размер, съдът следва да съобрази, че в приложените по
делото ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са определени редът и срокът, по
който потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми: в чл. 33,
Раздел VIII от ОУ от 2008 г., и в чл. 33, Раздел ІX от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение". С ОУ от 2008 г. е установено, че
това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
дължимата сума от изравнителната сметка се заплаща в 30-дневен срок след датата
на издаване на съобщението за дължимата сума, следователно задължението на потребителите за заплащане на
дължимите от тях суми в размерите, посочени в ежемесечно получаваните фактури,
е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. Следователно с изтичането на последния ден от
месеца потребителите изпадат в забава за дължимите суми и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД се начислява законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014
г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството, както и че същите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ап. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на Продавача
(чл.33, ал. 2). На основание
тези ОУ „Топлофикация София" ЕАД начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2 (чл. 33, ап. 4). В този смисъл, с изтичането на 30 - дневния срок
от датата на публикуване на фактурата по чл. 32, ал. 2 на интернет страницата
на „Топлофикация София" ЕАД, клиентът изпада в забава за сумата по
фактурата (чл.86, ал.1 от ЗЗД), като при срочните задължения покана на кредитора за изпадане на длъжника
в забава не е необходима.
Вещото лице е
посочило в заключението си размера на лихвата за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия и тя е в
размер на 374,53 лв., а лихвата за забава върху стойността за дялово
разпределение е в размер на на 7,08 лв., като въззиваемият
претендира вземането си в по-малък размер - 367,93 лв. и 6,95 лв. Следователно тези
искове следва да бъдат уважени в предявения от ищеца размер, до който те се
явяват изцяло основателни и доказани.
При
тези съображения настоящата инстанция счита, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Топлофикация София” ЕАД-София
следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено по отношение на "Топлофикация
София" ЕАД,
ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление: *******представлявано от Изпълнителния
директор Г.Х.Б., че В.И.В.
ЕГН ********** ***, дължи на ищеца сумата от 2443,56 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия
за
топлоснабден имот - апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к.
"Разсадника - Коньовица", бл. 65, вх. А, абонатен № 137131 за периода м.07.2013 г.- м.04.2015 г., сумата от 367,93 лв. – законна
лихва за забава от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., сумата от 49,44 лв. - главница за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2013 г. -м.04.2015 г. и сумата от 6,95 лв.
- законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
11.07.2016 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми по
ч.гр.д. № 339/2016 г. по описа на Районен съд Луковит е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 212/29.08.2016 г.
Поради съвпадане на правните изводи на
настоящата инстанция с тези на Луковитски районен съд, атакуваното решение №38/01.04.2019
г. постановено по гр.д.№432/19 г. следва да бъде потвърдено изцяло.
При
този изход от процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са
претендирани от ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №38/01.04.2019 г. постановено по
гр.д.№432/19 г. на Луковитски районен
съд.
Решението е окончателно впредвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.