Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84 11.03.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 14 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „АМАЛУНА“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с. Кирилово, област Стара Загора, представлявано от Т.Д.М., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С235-0402416/
20.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „АМАЛУНА“ ЕООД е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
бръснарница, находящ се в гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 18 и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че при
неспазване на изискването на чл.26, ал.1 от АПК, не е бил уведомен за
образуваното административно производство и съответно не е бил предварително
запознат със съдържанието на заповедта, която се издава. Твърди, че преди
постановяването на оспорения акт е бил лишен от възможност да представи
документи, обяснения, становища, като по този начин е било нарушено правото му
на защита. Счита, че налагането на принудителната административна мярка /ПАМ/ е
необосновано от фактическа страна и е незаконосъобразно предвид
обстоятелството, че мярката е приложена преди да бъде издадено наказателно
постановление за констатираното административно нарушение, което възпрепятства
упражняване на правото му по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Поддържа, че установеното в
обекта нарушение,
макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за издаване
на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в конкретния случай не може да обуслови
налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, тъй като преди налагането на мярката
незаконосъобразно не е била извършена преценка от гл. т на общото правило по
чл.22 от ЗАНН и на необходимостта от налагане на ограничението. Твърди, че доколкото от обуславящото
налагането на ПАМ нарушение не са произтекли никакви вредни последици за фиска,
обжалваният административен акт, включително предвид определения срок на
мярката, се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК и в несъответствие с целта на закона. По подробно изложени в
жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка ФК-С235-0402416/ 20.12.2019г., да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в търговския обект, обосновано,
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният
орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ ФК-С235-0402416/
20.12.2019г., за което излага
подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
14.12.2019г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” –
София са извършили проверка на обект – бръснарница, находяща се в гр. София,
ул. „Уилям Гладстон“ № 18, стопанисван от „АМАЛУНА“ ЕООД. Съгласно Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0402416/ 14.12.2019г., съставен на основание
чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка
във вид на услуга – „бръснарска услуга“ на стойност 45 лева, която е била
заплатена в брой от проверяващия А.Б.М.преди легитимация, като плащането е
прието от Т.М. - управител, за което не е издадена фискална касова бележка от
фискално устройство.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №
ФК-С235-0402416/ 20.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „АМАЛУНА“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
бръснарница, находящ се в гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 18 и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и
наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на
констатациите от извършената на 14.12.2019г. оперативна проверка на търговски
обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бръснарница, находящ се в гр. София,
ул. „Уилям Гладстон“ № 18, стопанисван от „АМАЛУНА“ ЕООД, при която е
установено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.
Нарушението е установено при извършена контролна покупка на услуга „подстрижка
и оформяне на брада“ на обща стойност 45 лева, заплатена в брой от А.М.СИП в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като плащането е прието от Т.М. за сметка на
„АМАЛУНА“ ЕООД, за което не е издадена фискална касова бележка от монтираното в
обекта и работещо фискално устройство с ИН на ФУ DУ501950 и ИН на ФП 36660423.
Плащането е осъществено преди легитимирането на органите на НАП. Разпечатан е
ДФО и КЛЕН за дата 14.12.2019г., от който е видно, че посочената продажба на
стойност 45 лева не е регистрирана чрез издаване на фискален бон от монтираното
в обекта фискално устройство. За установените факти и обстоятелства се сочи
съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за
извършена проверка сер. АА №0402416/ 14.12.2019г. Въз основа на констатациите е
направен извод, че „АМАЛУНА“ ЕООД не е спазило реда за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на
чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „АМАЛУНА“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
бръснарница, находящ се в гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 18, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С235-0402416/
20.12.2019г., в т.ч Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0402416/ 14.12.2019г., Акт за установяване на
административно нарушение № F531618 от 17.12.2019г. и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/
17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в Централното управление на Националната агенция за приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.33 по делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане
на ПАМ №
ФК-С235-0402416/ 20.12.2019г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София
в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП правомощие,
така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена
част на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публичното
право за налагане на ограничителната административна мярка, с обосноваване от
фактическа и правна страна на констатираното правонарушение, датата и мястото
на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на
срока на мярката. С оглед на
което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Доколкото
съгласно нормативната регламентация при налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС кумулативно с нея и при същите предпоставки се прилага и принудителна
административна мярка по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, излагането на отделни мотиви с
посочване на фактически основания за
наложената ПАМ „забрана за достъп до обекта“, не е необходимо – по
силата на закона прилагането на ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС се следва заедно и
едновременно с налагането на ограничението по чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на проведеното административно производство.
Противно на твърденията на жалбоподателя, същият е бил уведомен за образуваното
административно производство - управителят
на „АМАЛУНА“ ЕООД е присъствал при извършването на проверката и при съставянето
на Протокол за извършена проверка сер. АА № 0402416/ 14.12.2019г. С връчването
на управителя на дружеството-жалбоподател на посочения протокол /обективиращ
констатации за проверените документи и събраните доказателства/, може да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл.26, ал.1 от АПК. Не намира каквото и да е било
нормативно основание възражението на оспорващия, че процедурата по издаване на
индивидуален административен акт започва с уведомление за съдържанието на
заповедта, която ще бъде постановена. Отделно от това в Протокола за
извършена проверка сер. АА № 0402416/ 14.12.2019г. е удостоверено, че на видно
място в обекта е поставено трайно закрепено съобщение относно установеното
нарушение по ЗДДС, което е предпоставка за налагане на ПАМ – т.е очевидно
дружеството е било уведомено за започналото със съставения на основание чл.110,
ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК протокол административно производство за
налагане на ПАМ. В протокола е
обективирано и изявление на управителя на „АМАЛУНА“ ЕООД – Т.М., че от страна
на проверяваното лице няма възражения, като от датата на проверката
/14.12.2019г./ до датата на издаване на оспорения акт /20.12.2019г./, жалбоподателят е имал възможност
да представи документи, обяснения, становища т.е по никакъв начин правото му на
защита не е било ограничено.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
В
случая на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка
по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридически
факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект /кумулативно с нея и при
същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването
на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба.
В
нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират
и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начинът за
издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената
въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането.
Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на
изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,
ал.1 и чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира
във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с
неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
В случая от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка, а именно че на 14.12.2019г. при извършена от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП оперативна проверка на търговски обект по
смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бръснарница, находящ се в гр. София, ул.
„Уилям Гладстон“ № 18, стопанисван от „АМАЛУНА“ ЕООД, е констатирано, че
търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство – за
извършена от проверяващия А.М.контролна покупка на услуга „подстрижка и
оформяне на брада“ на обща стойност 45 лева, заплатена в брой, което плащане е
прието от Т.М. за сметка на „АМАЛУНА“ ЕООД, не е издадена фискална касова
бележка от монтираното в обекта и работещо фискално устройство с ИН на ФУ
DУ501950 и ИН на ФП 36660423. Посочените обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, а и са удостоверени в Протокол за извършена проверка сер. АА №
0402416/ 14.12.2019г., който протокол, съставен по установения ред и форма от
органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на
извършвана продажба на услуга в обекта чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство или касова бележка/, е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 и чл.25,
ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически
факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при
същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до
обекта, поради неспазването на начина за издаване на документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
При установено нарушение на реда или
начина за издаване на документ за продажба, правоприлагащият административен
орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка „запечатване на
търговския обект“, за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност
– т.е органът действа в условията на обвързана компетентност. Противно на
твърдяното от жалбоподателя, законът не регламентира възможност за всеки
конкретен случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно
установените фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Не намира нормативно основание и твърдението на оспорващия за приложимост
в производството по налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС на хипотезата на
чл.28 от ЗАНН – посочената разпоредба би била относима при преценката на
административнонаказващия орган дали въз основа на съставения АУАН № F531618 от
17.12.2019г. да издаде наказателно постановление и да наложи административна
санкция. На следващо място преустановяването
на нарушението, съставляващо предвидена в закона материалноправна предпоставка за
прилагане на ПАМ, не заличава нито факта на извършването на това нарушение,
нито обуславя извод за отпаднало материалноправно основание за налагане на
ограничителната мярка, нито изключва възникването и съществуването на
правопораждащия фактически състав за упражняване на административното
правомощие за постановяване на заповед за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.3 във
вр. с чл.186, ал.1 от ЗДДС. Доколкото законът не обвързва налагането на ПАМ с
настъпването респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и съотв. наличието
на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на нарушението на чл.118,
ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, нито
представлява предпоставка за прилагането на принудителна административна мярка
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, твърдяната от жалбоподателя липса на вредни последици
не изключва налагането на ПАМ. Наличието, респ. липсата на вреди, съотв. на
възможност за тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо към
продължителността на срока на налагането на ПАМ, но е ирелевантно за
упражняването на административното правомощие по прилагането на мярката.
Обстоятелството, че
въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение №
F531618 от 17.12.2019г., не е издадено наказателно постановление, е ирелевантно
за преценката за материалната и/или процесуалната законосъобразност на
наложената принудителна административна мярка.
Действително разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда
прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на
наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма обаче
следва извода, че издаването на наказателно постановление за налагане на
административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна
мярка, като заплащането на административната санкция представлява
правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането й. Следователно
издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената
административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за
прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Посочената
разпоредба изрично регламентира, че принудителната административна мярка се
прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции.
Предвид така установените по делото факти съдът намира,
че административният орган обосновано е приел, че допуснатото в проверения
търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.
3, ал.1 и чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, съставлява
основание за издаване на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ №
ФК-С235-0402416/ 20.12.2019г. принудителна
административна мярка запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при
същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложена на дружеството-жалбоподател с оспорената заповед
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект- кафе-аперитив
и забрана за достъп до него, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на срока на наложената
ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е
в разумно съотношение на пропорционалност между
охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка
обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на
дружеството. Неоснователни са оплакванията в жалбата за
немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на мярката (срока,
за който същата е приложена). Определената
продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е мотивирал
с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални
касови бонове за реализираните продажби и при съобразяване, че това нарушение
има за последица неотчитане на приходи. Определянето продължителността на срока
на ПАМ като такава от 14 дни /т.е около
предвидения среден размер/, е обосновано и от гл.т на целите на
налаганото ограничение - промяна в начина на извършване дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният - недопускане вреда за фиска. Касае се за законоустановена цел,
тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. В този смисъл съдът приема, че продължителността на
срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с
прилаганата принудителна административна мярка обществените отношения, свързани
с коректното отчитане на продажбите на стоки и услуги в търговските обекти и
респ. с фискалните интереси на държавата, която защита е в законово очертаните
рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права и законни интереси
в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето
защо правилна, законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на правоприлагащия
административен орган, че за осигуряване защитата на обществения интерес от
гл.т спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина и
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде за
срок от 14 дни. Оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на „АМАЛУНА“
ЕООД на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено
обосновано от гл.т наличието на законово регламентираната материалноправна
предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се
основава и на необходимост от прилагане на мярката за постигане на предвидената
в закона цел.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя
„АМАЛУНА“ ЕООД следва да бъде възложено заплащането на разноски за
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АМАЛУНА“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Кирилово, област Стара Загора,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С235-0402416/ 20.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„АМАЛУНА“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Кирилово, област Стара Загора, ЕИК *********,
да заплати на Националната агенция за приходите – София сумата от 100 /сто/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: