Решение по дело №738/2023 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 240
Дата: 26 юли 2023 г. (в сила от 9 август 2023 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20234440100738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. гр. Червен бряг, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440100738 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на ДСП Червен бряг, представлявано от Н.Ц.Л.
изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг.
Посочва се в молбата, че с Решение №151/10.06.2009 г. в сила от 02.07.2009г. РС Червен
бряг лицето Б. Б. М. с ЕГН ********** било настанено в семейството на бабата и дядото по
майчина линия И. А. К. и Георги Трифонов Кочев, до промяна на обстоятелствата наложили
настаняването. Б. Б. М. е родена по време на брака между македонския гражданин Б. М. и
българката Ц.Г. М.. Майката сама е отглеждала детето по твърдения на роднините по
майчина линия. На 17.02.2009 г. г-жа М. е починала в следствие на автомобилна катастрофа
в гр. Каламата, Р. Гърция, видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0043/17.03.2009 г.
Бащата трайно се е дезинтересирал от дъщеря си и не поддържа контакт с нея. Твърди се, че
по време на брака, на 21.06.2005 г. е родила детето Б. Б. М.. По твърдения на майката на
Цветелина биологичния баща на Б. е Афет М.-брат на Б. М.. Твърди се също, че дъщеря й
не е имала съпружески отношения с Б. М.. Твърди се, че при наличието на сключен
граждански брак, за баща на детето е записан законният съпруг на майката Цветелина М..
Твърди се, че И. К. е декларирала желанието си да поеме грижите по отглеждане на
внучката си в декларация по образец съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗЗД. След смъртта на дядото
на 15.10.2015 г., Б. продължава да се отглежда от бабата И. К., която е най-близкия и значим
възрастен за нея. Б. и баба й И. К. живеят в с. Глава, ул. „................“ №5 в жилище
собственост на Б.. Осигурени са условия за нормално отглеждане и развитие на момичето.
През учебната 2022/2023 г. Б. е ученичка в 11 клас в ПГЗ „Стефан Цанов“ гр. Кнежа. На
21.06.2023 г. Б. е навършила пълнолетие, но не е завършила средното си образование. С
1
оглед интереса на лицето е да продължи предприетата за него мярка за закрила „настаняване
в семейството на роднини или близки“ до завършване на средно образование, но не повече
от 20-годишна възраст в семейството на бабата по майчина линия И. А. К..
Дирекция „Социално подпомагане“–гр. Червен бряг редовно призована в съдебно
заседание се представлява от социалния работник Елица Маринова, с изрично пълномощно
която поддържа молбата и излага съображение за нейната законосъобразност и
основателност.
Заинтересованата страна И. А. К., редовно призована, се явява лично и взема становище
за допустимост и основателност на молбата.
Контролиращата страна - Районна прокуратура-гр. Плевен, редовно призована, не
изпраща свой представител. Взема становище, че в интерес на Б. е да бъде настанено в дома
на бабата по майчина линия И. К..
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа страна: От приетите от
съда писмени доказателства, а именно Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-027/09.06.2023 г. и доклад №
СЛ/D-EN-CH/51-025/09.06.2023г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг, и
предоставеното препис-извлечение от акт за смърт № 0043/17.03.2009 г. се установява, че
майката на 17.02.2009г. е починала в следствие на автомобилна катастрофа в Р. Гърция.
Както законният, така и биологичният баща на Б. Б. М. до момента не са проявили интерес
към детето. Установява се от представения по делото социален доклад, че И. К. /бабата по
майчина линия/ живее с лицето в жилище, собственост на Б. М., в което има необходимите
условия за сигурен и спокоен живот на Б.. Лицето е обградено от много любов и внимание
от страна на баба й. Г-жа К. писмено декларира, че желае да живее с внучката си в с. Глава и
поема отговорността за това.
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на Решение №151/10.06.2009 г.
по гр.д. №288/2009 г. по описа на ЧРС, че през 2009 г. РС Червен бряг e взел по отношение
на лицето Б. Б. М. и брат й Г.И.Ц. мярка за закрила „настаняване в семейство на роднини
или близки“ в семейството на бабата И. К. и вече покойния дядо Георги Трифонов в дома
им в с. Глава, обл. Плевен, ул. „Александър Стамболийски“ №16, считано от датата на
постановяване не решението до промяна на обстоятелствата наложили настаняването.
Решението влязло в сила на 02.07.2009 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на едно дете да бъде отгледано в неговата
семейна среда. В изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако
важни причини налагат това. Такива причини законодателя изрично е уредил в чл.25 от
Закона за закрила на детето. В конкретния случай са налице предпоставките на чл.25, ал.1
т.3 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба може да бъде настанено дете извън семейството, когато
неговите родители се намират в невъзможност да го отглеждат.
Съгласно тази разпоредба в т.1 дете може да бъде настанено извън семейството, когато
негов родител е починал, а съгласно т.2 от същата норма – когато другият родител без
2
основателна причина трайно не полага грижи за детето.
От доказателствата по делото се установява, че единственият жив родител на лицето –
неговия баща се е дезинтересирал от него , не полага грижи вкл. не търси контакт и не се
среща с дъщеря си Б.. В тази връзка съдът намира, че е налице хипотезата на чл.25, ал.1 т.1 и
т. 2 от Закона за закрила на детето. Единият родител на лицето е починал, а другият –
бащата не полага грижи за дъщеря си без основание.
Мерките за закрила са визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне на
адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е
да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно семейство"
или "настаняване в специализирана институция", но след като извърши преценка дали са
предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни.
При преценка най-добрия интерес на лицето, съда счита, че предвид желанието на бабата
по майчина линия да се грижи за внучката си и с оглед на задоваляване на основните
потребности, осигуряване на позитивна подкрепяща среда и изграждане на в тях на чувство
за сигурност и спокойствие съдът прие, че настаняването в домът на бабата по майчина
линия И. А. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Глава, обл. Плевен, ул. „................“
№ 5 в настоящия момент се явява най-подходящата мярка за правилно обгрижване и
възпитание на Б. Б. М..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Настанява Б. Б. М., с ЕГН **********, в семейството на близки и роднини – бабата по
майчина линия – И. А. К., с ЕГН ********** в дома й в с. Глава, обл. Плевен, ул.
„................“ № 5, считано от датата на постановяване на настоящето съдебно решението до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до промяна на
обстоятелствата наложили настаняването.
Решението подлежи на обжалване и протест 7-дневен срок от получаване от
съобщението, до страните, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3