Решение по дело №8149/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261217
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20202120108149
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

261217                         06.12.2021 г.                              гр.Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                               XXI ви граждански състав

на шестнадесети ноември               две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:

                                                    Председател: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №8149 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                           Производството по делото е образувано по повод исковата молба на К.С.К., ЕГН **********, адрес в ……………., настоящ адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.А.Т., съдебен адрес ***, срещу С.К.Р., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***, ……….., чрез адв.П.Т., с която се иска отмяна на сключения между страните договор за дарение на недвижим имот във формата на нотариален акт №….., т……, рег.№………., н.д.№…….. от ………. г. на нотариус с рег.№…….. на НК, район на действие РС-Бургас с предмет на дарствената сделка ½ ид.ч. от описания в акта недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……………, съгласно КК и КР на гр.Бургас, одобрена със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес в ………………., находящ се в сграда №…, разположена в поземлен имот с идентификатор ………….., с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, с полщ от 77,35 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-…………., …………., под обекта-…………….., над обекта-……………, прилежащи части: избено помещение №……., с площ от 3,42 кв.м., заедно с 1,413 % ид.ч. от общите части на сграда и 1,413 % от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, поради обстоятелството, че надареният отказва да даде на дарителя си издръжката, от която същият се нуждае.

                           С атакуваната сделка ищецът твърди, че е дарил на дъщеря си – ответницата Р., ½ и.ч. от притежавания от него недвижим имот, описан по-горе. Твърди още, че поради влошено здравословно състояние има нужда от грижи и средства, които дъщеря му отказва да предостави. Ищецът твърди, че получаваната от него пенсия е крайно недостатъчна, за да покрие нуждите му от лечение и да се издържа сам, както и че дъщеря му не полага каквито й да е грижи за него, което поражда правен интерес у него за отмяна на извършеното от него дарение. В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.

                           Предявеният иск е с правно основание чл.227, б.в от Закон за задълженията и договорите.

                           В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът редовно уведомен, се възползва от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен с твърдението, че не е отказвал каквато и да е помощ, тъй като ищецът не е търсил такава от ответната страна. На подробно изложени в отговора аргументи се иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

                           В съдебно заседание ищецът не се явява и се представлява от адв.Т..

                           В съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощник – адв.Т., която поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на иска и представя писмена защита.

                           Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, по основателността на претенциите намира следното:

                           Между страните не се спори, че са баща и дъщеря, което се установява и от приетото като доказателство Удостоверение за родствени връзки, изх.№……/08.12.2020 г., издадено от Община Бургас, както и че на 21.12.2015 г., ищецът дарил на дъщеря си своята ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………….., адрес в …………………, находящ се в сграда №…., разположена в поземлен имот с идентификатор …………………, запазвайки си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, за което има сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. за дарение на недвижим имот №……., т…….., рег.№………, д.№………… г. на нотариус с рег.№……… на НК и район на действие РС-Бургас, приет като доказателство по делото.

                           Безспорно в отношенията между страните е и това, че освен горепосочения имот, на 21.04.2009 г., ищецът дарил на ответницата и собствената си по наследство ½ ид.ч. от дворно място с площ от 377 кв.м., находящо се в гр.А., съставляващо неурегулиран ПИ №……… в кв…….. по плана на града, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от66 кв.м., за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ №………. в кв………. по плана на града, целият с площ от 379 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., за което свидетелства и приетия като доказателство н.а. за дарение на недвижим имот №……, т……., рег.№………., д.№……… на нотариус с рег.№…….. на НК и район на действие РС-А.

                           По делото в качеството на свидетели са разпитани З.М., И.И., Р.Р. и М.А., от показанията на които по несъмнен начин става ясно, че ищецът е с трайно влошено здравословно състояние, за което свидетелстват и приетите като доказателства писмени доказателства – Епикризи, л.11-19, от съдържанието на които става ясно, че ищецът страда от изострена хронична дихателна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест и има следните придружаващи заболявания: артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, стабилна ангина пекторис, бъбречно-каменна болест, хипертония, които безспорно изискват прием на редица медикаменти, част от които се изписват по рецептурна книжка. В този смисъл е и приетата като доказателство и приложена на л.107-109 рецептурна книжка на ищеца и справка за прием на медикаменти, издадена от д-р В. С..

                           По делото е прието като доказателство Разпореждане №…………/01.07.2020 г. на НОИ, ТП Б., от съдържанието на което става ясно, че считано от 01.07.2020 г., ищецът получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО в размер на 1083,41 лева, като считано от м.август 2020 г. до м.06.2021 г. същата е в размер на 1133,41 лева, за м.07, 08 и 09.2021 г. същата е в размер на 1187,56 лева, а считано от м.10.2021 г. е в размер на 1257,56 лева. В този смисъл е и приетото като доказателство извлечение от сметката на ищеца в „………….“ АД, по която ищецът получава пенсията си, л.123-127, от съдържанието на което става ясно, че към 11.10.2021 г. крайното салдо по тази сметка е в размер на 1897,49 лева. Видно от писмото е и това, че ищецът разполага с още две сметки в същата банка, едната от които закрита на 24.11.2020 г., по която ищецът е разполагал със сумата от 5000 лева към датата на закриването й, л.128, а третата сметка на ищеца е с крайно салдо 2,68 лева, л.129.

                           При така приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

                           По своята правна същност дарението е едностранен безвъзмезден договор, който се сключва с дарствено намерение, изключващо търсенето на насрещна престация. По силата му дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, а последният го приема. По изключение, дарението може да бъде отменено на определени основания, като същите са изрично и изчерпателно изброени в нормата на чл.227 от ЗЗД.

                           Така в хипотезата на чл.227, ал.1, б. "в" от ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

                           За основателността на така предявен иск, в тежест на ищеца е да установи по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено дарение в полза на ответника и възникване след дарението на трайна нужда от издръжка, която е поискана от надарения, а последният е отказал да я дава. В тежест на ответника е да докаже ако твърди, че би поставил себе си и лицата, които по закон издържа в по-неблагоприятно положение от дарителя, в случай, че предостави издръжка на дарителя.

                           Както бе посочено по-горе, между страните няма спор, че ищецът е прехвърлил на ответницата собствената си ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, т.е. първата предпоставка е налице.

                           По делото обаче не се установи другата предпоставка за уважаване на иска, а именно трайна нужда от издръжка.

                           В закона липсва дефиниция на понятието „трайна нужда“, но съдебната практиката приема, че „трайната нужда“ следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, като се вземе предвид неговата социална среда и икономическите условия на живот. В съответствие с Решение №473 от 20.01.2012 г., постановено по гр.д.№263/2011 г. на ВКС, ІV ГО, нуждата от издръжка по смисъла на член 227, алинея 1, б."в" от ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Същата не следва да бъде инцидентна, а да има траен характер и да е налице към деня на поканата за плащането й, като се отчетат и евентуално променените обстоятелства към устните състезания.

                           Анализът на събрания по делото доказателствен материал сочи, че ищецът е с осигурен подслон и не разходва средства за наем, получава доход от пенсия в размер, значително надвишаващ минималната за страната работна заплата (близо два пъти), освен средства за задължителните и минимални разходи за месечната си издръжка, същият отделя средства за закупуване на лекарствени продукти, част от които се изплащат изцяло или частично от НЗОК, както и за оказваната му от свидетеля З.М. помощ в ежедневието в размер на 300,00 лева месечно. По делото обаче не се установи тези разходи на ищеца да не могат да бъдат покрити със  средствата, с които разполага. Единствено свидетелят И. твърди, че „заради лекарствата, парите не му достигат“. В различен смисъл обаче са показанията на свидетеля М., който има непосредствени впечатления от живота на ищеца, за когото твърди, че „иска да има на разположение повече пари....., не живее охолно......., чувства, че се ограничава“, но по негово собствено наблюдение не е много ограничен. В този смисъл са и показанията на свидетеля Р., ………. на ответницата, който в показанията си възпроизвежда твърдения на съпругата си, че ищецът й е заявил, че разполага с достатъчно средства в банковата си сметка и тъй като същите не противоречат на изисканата от съда справка по сметките на ищеца, то изводът, който се налага е, че след дарението през 2015 г., за ищецът не е възникнала трайна нужда от издръжка. Този извод на съда напълно кореспондира с данните от банковите сметки на ищеца, според които към 24.11.2020 г., същият е разполагал със сумата от 5000 лева. Сумата следователно е била налична и към м.октомври 2020 г., когато по твърдение на ищеца, след като напуснал болницата в гр.С., поискал издръжка от ответницата. По делото не се твърди, нито се доказа тази сума да е разходвана, поради което и съдът прави извод, че и понастоящем ищецът разполага с нея, поради което и може да се издържа от доходите си и не е изпаднал в трайна нужда от издръжка.

                           Предвид липсата на тази предпоставка за уважаване на иска, а именно нужда от издръжка на ищеца, то съдът не следва да обсъжда другите предпоставки по чл.227, ал.1 б."в" от ЗЗД, а именно отправяне на покана за издръжка и отказ на ответника да предостави такава на дарителя.

                           Искът с правно основание чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД следователно е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

                           Предвид изхода на производството на ответника се следват разноските по делото, които са в размер на 1745 лева, съгласно приложения на л.132 списък по чл.81 от ГПК.

                           Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаския районен съд

Р Е Ш И:

 

                           ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К., ЕГН **********, адрес в ………………., настоящ адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.А.Т., против С.К.Р., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, ……………, чрез адв.П.Т., иск за отмяна на сключения между страните договор за дарение на недвижим имот във формата на нотариален акт №……, т……, рег.№………, н.д.№…….. от ……… г. на нотариус с рег.№……. на НК, район на действие РС-Бургас с предмет на дарствената сделка ½ ид.ч. от описания в акта недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………………., съгласно КК и КР на гр.Б., одобрена със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес в …………………., находящ се в сграда №…, разположена в поземлен имот с идентификатор …………….., с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, с полщ от 77,35 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-……………., ………………, под обекта-………….., над обекта-…………….., прилежащи части: избено помещение №45, с площ от 3,42 кв.м., заедно с 1,413 % ид.ч. от общите части на сграда и 1,413 % от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, поради обстоятелството, че надареният отказва да даде на дарителя си издръжката, от която същият се нуждае, като неоснователен.

                           ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, адрес в ……………….., настоящ адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.А.Т., да заплати на С.К.Р., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1745,00 лева, представляваща направени по делото разноски.

                                                                                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

   Вярно с оригинала

   Ж. С.