Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 15.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в закирто съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3580 по описа на ВРС, XХХ за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.247 от ГПК.
Инициирано е с Определение №
2241/07.09.2018 г., постановено по в.гр.д.№1902 по описа на Варненски окръжен
съд за 2018 г., в което делото се праща на ВРС за преценка за поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 2697 от 08.06.2018 г., постановено по
гр.д.№ 3580 по описа на ВРС за 2017 г., тъй като диспозитива на цитираното
решение не съответства на допуснатото изменение на исковата претенция на ищеца
в съдебно заседание, проведено на 10.05.2018 г.
Определението
на ВОС е изпратено за становище на страните, като такова не е постъпило от тях.
Съдът намира,
че за поправката на горната очевидна фактическа грешка не е необходимо
насрочване на открито съдебно заседание.
Варненски районен съд, като взе
предвид направената препоръка за поправка на очевидна фактическа грешка и
наличните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
С исковата молба ищецът е заявил
петитум на исковата молба за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 9657,37 лв. (равностойността на 3937,44 британски паунда), представляваща дължимо трудово възнаграждение за
периода на командироване от 05.06.2014 г. до 22.08.2014 г. по трудов договор №
11/04.06.2014 г., на база минималната почасова ставка в размер на 6,31 паунда на час или евентуално на база установеното
по-благоприятно минимално трудово възнаграждение за длъжността „шофьор на
товарен автомобил/международни превози“ и дължимото за същия период, установено
за Германия и Великобритания.
С уточняваща молба от 03.04.2017 г. петитумът
на иска на ищеца придобива следния вид: На осн. чл. 128 т.2 вр. чл. 121, ал. 3
от КТ ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сумата 8533,65 лв. /осем
хиляди петстотин тридесет и три лева/, представляваща разликата между
начисленото му от ответника трудово възнаграждение в размер на 1123,72 лв. за
периода 05.06.2014 г. до 26.08.2014 г. до пълния размер от 9657,37 лв. (равностойността на 3937,44 британски паунда)
– трудово възнаграждение за извършване на работа за периода на командироване от 05.06.2014 г. до
22.08.2014 г. /78 дни/ по трудов договор № 11/04.06.2014 г., определено на база
установеното за Обединеното кралство минимално трудово възнаграждение за
длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози” и дължимо за
същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.03.2017 г. до окончателното изплащане, което е
възпроизведено в доклада по делото, който е приет за окончателен без забележки
и възражения от страните в съдебно заседание, проведено на 06.06.2017 г.
С молба, депозирана в съда
на 10.05.2018 г. ищецът е заявил искане за изменение на иска досежно неговия
размер, посредством увеличение на иска, както следва: искът предявен на основание
чл. 128, т. 2, вр. чл. 121, ал. 3 от КТ да се счита предявен за сумата от
12 953.92 лв., представляваща левовата равностойност на 6 623.23
евро, което е дължимото възнаграждение за периода от 05.06.2014 год., до
22.08.2014 год. за 537.6 часа, вместо първоначално предявения в размер на
9 657.37 лв., за същия период. Искът
по чл. 86 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 3 269.89 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 12 953.92 лв. за
периода от 26.09.2014 год. до 20.03.2017 год., вместо първоначално предявения в
размер на 2 452.69 лв. за същия период.
С протоколно определение от
10.05.2018 г. съдът е допуснал изменение на иска в горния смисъл. В посочената
молба не фигурира искане досежно промяна на основанието на иска, а именно
дължимата сума да се определи на база на минимално възнаграждение за длъжността
във Федеративна Република Германия вместо на това в Обединено Кралство
Великобритания. Такова изменение на иска не е и допускано от съда. Допуснато е
само увеличение на иска, без съдът да е изследвал мотивите на ищеца за
увеличаване на исковата му претенция.
Същата констатация е
направена от съда и в мотивите на решението (лист 243, абзац последен).
Поради изложеното по-горе
съдът намира, че обективираната в диспозитива на решението воля на съда не
противоречи на мотивите на решението, нито на допуснатото в съдебно заседание,
проведено на 10.05.2018 г., увеличение на размера на иска досежно отправеното
до съда искане дължимото възнаграждение по чл. 121 от КТ да се определи на база
дължимото минимално трудово възнаграждение във ОК Великобритания и следователно
съдът не констатира очевидна фактическа грешка в тази част. Доколкото липса
изразено становище на страните в тази връзка, то съдът намира, че не е налице
искане, по което да се произнесе в тази част.
Досежно броя на часовете,
чието заплащане се претендира за периода от 05.06.2014 г. до 22.08.2014 г. в
размер на 537,6 часа, съдът констатира, че действително в диспозитива на
съдебното решение е пропуснал да посочи броя на часовете, който се претендира,
поради което в тази част е налице обективна фактическа грешка, която следва да
бъде изправена от съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2697 от 08.06.2018
г., постановено по гр.д.№ 3580 по описа на ВРС за 2017 г., на осн. чл. 247 от ГПК, като в диспозитива на решението вместо „ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.П.З., ЕГН **********,
с адрес: ***10 срещу „С.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** иск с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр.
чл. 121, ал. 3 от КТ (отм.) за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата
12 953,92 лв. (дванадесет хиляди деветстотин петдесет и три лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща дължимо трудово възнаграждение
за периода на командироване от 05.06.2014 г. до 22.08.2014 г. по трудов договор
№ 11/04.06.2014 г., определено на база установеното за Обединеното кралство
минимално трудово възнаграждение за длъжността „шофьор на товарен автомобил
международни превози”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 20.03.2017 г. до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 3 269,89
лв. (три хиляди двеста шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 26.09.2014 г.
– 03.04.2017 г.” СЕ ЧЕТЕ „ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***10
срещу „С.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** иск с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр.
чл. 121, ал. 3 от КТ (отм.) за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата
12 953,92 лв. (дванадесет хиляди деветстотин петдесет и три лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща дължимо трудово възнаграждение
за периода на командироване от 05.06.2014 г. до 22.08.2014 г. за 537,6 часа по трудов договор
№ 11/04.06.2014 г., определено на база установеното за Обединеното кралство
минимално трудово възнаграждение за длъжността „шофьор на товарен автомобил
международни превози”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 20.03.2017 г. до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 3 269,89
лв. (три хиляди двеста шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 26.09.2014 г.
– 03.04.2017 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: