№ 175
гр. гр. Добрич, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. МарГ.а Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20253200500322 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД – гр.Варна срещу решение
№38/20.02.2025г. по гр.д.№239/2023г. на Балчишкия районен съд, с което е
признато за установено, че „ВИК 121“ АД – гр.Балчик не дължи на въззивника
сумата в размер 2 284.99 лева, начислена по фактури, както следва: - сумата
1 069.06 лева по фактура № **********/12.04.2023г., - сумата 496.24 лева по
фактура № **********/12.04.2023г. и - сумата 719.69 лева по фактура
№**********/12.04.2023г., както и въззивникът е осъдена да заплати на „ВИК
121“АД направените деловодни разноски общо в размер на 1 391.40 лева.
Решението на районния съд се обжалва като неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон. Посочено е, че нито една от трите фактури
не съдържа начислено задължение за потребена електроенергия, тъй като
потребена такава нямало. Начислените с фактурите задължения съставлявали
цена за достъп до електроразпределителната мрежа, каквато се дължала
независимо от потреблението на електрическа енергия. Като небитов клиент,
въззиваемият – ищец имал задължениета по чл.29 от Правилата за търговия с
1
електрическа енергия /ПТТЕ/ за плащане на цена за достъп и за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и за пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Съгласно
разпоредбата цените се определяли от КЕВР на база фактурираното
количество електроенергия и/или на база предоставената мощност. За
процесния период с решение на КЕВР за небитови клиенти цената за достъп
била определена на база предоставена мощност, в съответствие с което и били
начислени задълженията в тежест на въззиваемия – ищец по процесните
фактури. Настоява се искът за установяване на противното да бъде отхвърлен
след отмяна на неправилното първоинстанционно решение.
Жалбата е редовна, подадена е в законоустановения срок и е допустима.
В съдебно заседание въззиваемият „ВИК 121“ АД – гр.Балчик, чрез
упълномощения адвокат, изразява становище за неоснователност на жалбата и
иска решението на районния съд да бъде потвърдено.
Извършената в съответствие с чл.269 от ГПК проверка установява, че
обжалваният съдебен акт не страда от порок, водещ до нищожност или
недопустимост, но е частично неправилен.
Първоинстанционното решение е постановено по предявен от „ВИК
121“ АД срещу „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД иск по чл.124 ал.1 от
ГПК за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника суми в общ
размер на 2 284.99 лева, а именно: сумата 1 069.06 лева по фактура №
**********/12.04.2023г., сумата 496.24 лева по фактура №
**********/12.04.2023г. и сумата 719.69 лева по фактура №
**********/12.04.2023г.
В исковата молба е посочено, че ищецът притежава три електроснабдени
обекта /апартаменти/ в с.Рогачево, общ.Балчик, с клиентски №**********,
№********** и №**********. Ответникът издал горните три фактури, с
които начислил задължения за стойност на потребена в съответния обект
електрическа енергия, акциз и мрежови услуги, както и ДДС. Количествата
електрическа енергия, за които били издадени фактурите, не били потребени.
Те били определени при грешно отчитане от средствата за техническо
измерване или при допусната от служителя, извършващ отчитането, грешка,
или съвсем произволно. Това се подкрепяло от факта, че във фактурите не е
посочен периодът на отчитане, както и не са посочени показанията на
2
средствата за техническо измерване в началото и в края на периода. Самите
средства за техническо измерване били негодни, защото не били преминали
първоначална и последваща метрологична проверка, както и били монтирани
в обектите на ищеца в нарушение на нормативно установените правила.
Същевременно, нямало основание за извършване на корекции на обема и
стойността на електрическа енергия, доставена в съответните обекти на ищеца
за изминал период. В подкрепа на изложени доводи за липса на процедура,
валидно установена в нормативен акт, за извършване на едностранни
корекции на сметки за минал период, за отговорността на
електроразпределителното предприятие за изправността на средствата за
техническо измерване, като техен собственик и за неговата, а не на крайните
клиенти, отговорност за евентуалните вреди, следствие неотчитането или
неточното отчитане на потребената електрическа енергия.
Посочено е, че потребителят дължи на доставчика плащания за и във
връзка с реално доставена, потребена и измерена в обекта му електрическа
енергия. За електрическата енергия, чието количество е определено
произволно или служебно, в лишена от основание процедура за едностранна
корекция за минал период, ищецът нямал задълженията, начислени по трите
горепосочени фактури и иска това да бъде признато за установено по
отношение на ответника.
В отговора на исковата молба ответникът „Енерго Про Енергийни
услуги“ ЕАД е оспорил иска като неоснователен. Посочил е, че трите
фактури, за които е спорът, са за задължения за цена на реално доставена и
потребена в обектите на ищеца електрическа енергия и свързаните с нея
задължения за мрежови услуги, акциз и ДДС. Посочено е още, че
задълженията цена на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа
са определени не въз основа на потребеното количество електрическа енергия,
а на база предоставената мощност на мрежата, както за онзи период било
регламентирано в чл.29 ал.1 от ПТТЕ и решение на КЕВР.
Наред с горното, в отговора на исковата молба ответникът е изложил
подробни съображения в подкрепа на становище за съществуването на
законово основание за извършването на едностранни корекции на сметки за
потребена електрическа енергия за минал период и за обективната
отговорност на потребителя на електрическа енергия при неточно измерване.
3
Установено е по делото, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение, по което ответникът „Енерго Про Енергийни услуги“ЕАД е
имал задължението да доставя електрическа енергия в обекти на ищеца „ВИК
21“АД, а ищецът е имал задължението да заплаща цената на така доставената
от ответника електрическа енергия. Правоотношението произтича от договор
за комбинирани услуги № МПМТ – **********/27.08.2021г. и
съставляващото неразделна част към него приложение №1 за конкретизиране
на обектите на ищеца, за които е сключен договорът, както и допълнително
споразумение от 17.01.2022г. за изменение на първоначално договорената
цена. Договорът е сключен за срок от дванадесет месеца и след тяхното
изтичане е продължен за неопределен срок - чл.4 ал.2 и ал.3 от него.
На 09.02.2023г. ищецът е депозирал при ответника искане за прекратяване
на договорните отношения помежду им. Искането съставлява предизвестие за
едностранно прекратяване по чл.18 ал.1 б.“ж“ от договора. Както е уговорено
в клаузата, предизвестието е произвело действие с изтичането на тридесет
дни от отправянето му, като прекратяването е настъпило, считано от първо
число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на
предизвестието. Или облигационните правоотношения между ищеца и
ответника, произтичащи от горния договор, са прекратени, считано от
01.04.2023г.
На 09.02.2023г. ищецът “ВИК 21“ АД сключил с „Енерго Про Продажби“
АД договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция. Съгласно предвиденото в чл.5 ал.1 и ал.2, този договор е влязъл в
сила на датата на неговото подписване, но изпълнението на задълженията на
доставчика на електрическа енергия започва от датата на прекратяване на
доставката на такава за клиента от предходния му доставчик.
Следователно, за времето до 31.03.2023г. доставката на електрическа
енергия в обектите на ищеца по приложение №1 към договор за комбинирани
услуги № МПМТ – **********/27.08.2021г. е била задължение на ответника
„Енерго Про Енергийни услуги“ЕАД и страните са имали всички
произтичащи от този договор права и задължения.
Спорът е по повод фактури № **********, № ********** и №
**********. Те са издадени от ответника на 12.04.2023г. и са за задължения
във връзка с доставени от него в три обекта на ищеца електрическа енергия и
4
мрежови услуги през м.март 2023г. Фактурите са за задължения за обекти с
клиентски № **********, № ********** и № **********, които са включени
в обхвата на сключения между страните договор, както се установява при
съпоставка на данните, посочени във фактурите – приложение А /за
административен адрес и кодов номер/ и данните за обектите по приложение
№1 към договора.
Видно е, че фактурите са издадени за задължения за цена на реално
доставени и потребени през м.март 2023г. в обектите на ищеца електрическа
енергия и мрежови услуги, а не за задължения, формирани чрез едностранна
корекция на количества и стойности на електрическа енергия за минал период.
Ето защо възраженията и доводите на двете насрещни страни по въпросите,
свързани едностранни корекции на сметки за минал период, са извън предмета
на настоящия спор и не подлежат на обсъждане.
От съдържанието на фактурите и приложенията А към тях, се установява,
че крайният общ размер на задължението по всяка фактура съставлява сбор от
няколко задължения - цена за посочено във всяка фактура количество
електроенергия, акциз, цена за услуга пренос високо напрежение, за услуга
достъп високо напрежение, за услуга достъп средно/ниско напрежение, за
услуга пренос ниско напрежение, а така също и ДДС за предоставените стоки
и услуги.
Така, фактура № ********** е съставена за потребена през м.март 2023г.
в обект с клиентски № ********** електрическа енергия 2 732 кВтч, фактура
№********** е за потребена в обект с клиентски № ********** електрическа
енергия 1 240 кВтч, а фактура № ********** е за потребена в обект с
клиентски № ********** електрическа енергия 1 822 кВтч. От съдържанието
на фактурите и приложенията А към тях не става ясно как са измерени, на
каква база са установени като доставени и потребени в съответния обект
посочените количества електрическа енергия /напр. чрез посочване
показанията на измервателните уреди в началото и в края на отчетния период/,
ответникът не е представил справки от електроразпределителното
предприятие за измерените количества потребена през м.март 2023г. в
съответните обекти електрическа енергия, както не е представил и каквито и
да било други доказателства по този въпрос.
Последното навежда на извод, че посочените във фактурите количества
5
електрическа енергия не са били доставени от ответника и потребени в
съответните обекти на ищеца. Това обстоятелство, всъщност, е и изрично
заявено от ответника във въззивната му жалба, в която е посочено, че „за
процесния период не е потребявана електрическа енергия“. Щом като за
процесния период м.март 2023г. в съответните три обекта на ищеца
електрическа енергия не е потребявана, то ищецът няма задължение за цена
на такава, както е начислена във всяка една от горните фактури /647.22 лева,
293.76 лева, 431.64 лева/, както няма и задълженията за акциз върху
фактурираните количества електрическа енергия.
В съответствие с действалите към процесния период разпоредби на чл.29
ал.1 и ал.3 от ПТТЕ /ред. ДВ бр.110/2021г./ и чл.3 от сключения между
страните по делото договор, ищецът-клиент, присъединен към
електроразпределителната система, е имал задължението да заплаща на
ответника-краен снабдител цената на предоставените мрежови услуги –
достъп до електропреносната мрежа, пренос през електропреносната мрежа,
достъп до електроразпределителната мрежа и пренос през
електроразпределителната мрежа, която цена е формирана върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата
на измерване, по утвърдените от КЕВР цени. За процесния период цената на
мрежовите услуги е определена с решение №Ц-29/01.07.2020г. на КЕВР.
С решението на КЕВР за услугите достъп до електропреносната мрежа,
пренос през електропреносната мрежа и пренос през
електроразпределителната мрежа цената за всички клиенти е определена на
база фактурираното, измерено количество потребена електрическа енергия. В
настоящия случай, както се установи по-горе, фактурираните количества
електрическа енергия не са били потребени в обектите на ищеца, следователно
той не дължи начислената във фактурите цена за посочените три вида
мрежови услуги.
Съответно на установеното до тук, ищецът не дължи начислените по
фактурите размери за ДДС върху стойността на фактурираните задължения за
цена на доставена електрическа енергия и на предоставени мрежови услуги -
достъп до електропреносната мрежа, пренос през електропреносната мрежа и
пренос през електроразпределителната мрежа.
6
Със същото решение на КЕВР за небитовите клиенти по смисъла на пар.1
т.33в от ДР на ЗЕ, какъвто е ищецът, цената за услугата достъп до
електроразпределителната система е определена на база предоставената
мощност. С исковата молба ищецът е оспорил и до приключване на устните
състезания е поддържал възражения относно фактурираните количества
електрическа енергия и начислените на тази база задължения. Видно е от
фактурите – приложения А, че задълженията за м.март 2023г. за услугата
достъп до електроразпределителната мрежа са начислени не на база
фактурираните количества електрическа енергия, а на база предоставената
мощност по брой дни, като ищецът не е твърдял така отразената във
фактурите предоставена мощност за съответните обекти да не съответства на
заявената от него при сключване на договора. Следва да се приеме, че
задълженията за тази мрежова услуга са начислени от ответника правилно и в
съответствие с регламентирано в чл.29 ал.1 /ред. ДВ бр.110/2021г./ и решение
№Ц-29/01.07.2020г. на КЕВР.
Следователно ищецът има задълженията за цена за услугата достъп до
електроразпределителната мрежа, както са определени от ответника с всяка
една от трите фактури за съответния присъединен към
електроразпределителната мрежа обект, както дължи и ДДС върху стойността
на услугата. Така, по фактура № ********** за обект с клиентски №
********** ищецът дължи за посочената мрежова услуга сумата 20.18 лева с
ДДС, по фактура №********** за обект с клиентски № ********** дължи
20.18 лева с ДДС и по фактура № ********** за обект с клиентски №
********** дължи 20.18 лева с ДДС. Общо по трите фактури задълженията на
ищеца за достъп до електроразпределителната мрежа възлизат на 60.54 лева.
От изложеното следва, че въззивната жалба е частично основателна.
Предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е частично
неоснователен, що се отнася до начислените с фактурите задължения за
мрежови услуги – достъп до електроразпределителната мрежа в
горепосочените размери. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е
постановил едно частично неправилно решение, което следва да бъде
съответно отменено. Следва да се постанови друго решение, с което искът в
неоснователната му част да се отхвърли.
В останалата част обжалваното решение на районния съд е правилно и
7
следва да се потвърди.
В съответствие с този резултат и на осн. чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от
насрещните страни има право да получи от другата съразмерна част от
разходите си за водене на делото в двете инстанции.
За първоинстанционното производство разходите на ищеца са в размер на
1 391.44 лева общо, от които съразмерно му се следват 1 354.57 лева.
Решението на районния съд, осъждащо ответника да заплати на ищеца
разноски над размера от 1 354.57 лева, следва да се отмени. За въззивното
производство ищецът е платил на адвокат възнаграждение в размер на 600
лева, от които ответникът следва да бъде осъден да му заплати съразмерна
част от 584.10 лева.
За първоинстанционното производство ответникът е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 1 260 лева. Същото възнаграждение ответникът е
платил за адвокатска защита във въззивната инстанция, както е платил и
държавна такса за жалбата 45.69 лева. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника съразмерни части от така сторените разноски, а именно
сумата 33.38 лева и сумата 33.38 лева – адвокатски възнаграждения и сумата
1.21 лева – такса за въззивната жалба.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №38/20.02.2025г. по гр.д.№239/2023г. на Балчишкия
районен съд в частта, в която е признато за установено, че „ВИК 121“ АД –
гр.Балчик не дължи на „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД сумата в размер
на 60.54 лева, а именно в частите за по 20.18 лева с ДДС за мрежови услуги,
начислени по фактура №**********/12.04.2023г., по фактура
№**********/12.04.2023г. и по фактура №**********/12.04.2023г., като
вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИК 121“ АД с ЕИК *********, гр.Балчик,
ул.“Борис Янев“ №4, срещу „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК
*********, гр.Варна, Варна Тауърс, бул.“Владислав Варненчик“ №258, кула Г,
иск в частта да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата 60.54 лева, съставляваща задължения за мрежови услуги
8
/достъп до електроразпределителната мрежа/, начислени в размер на по 20.18
лева с ДДС по фактура №**********/12.04.2023г. за обект с клиентски №
**********, по фактура №**********/12.04.2023г. за обект с клиентски №
********** и по фактура №**********/12.04.2023г. за обект с клиентски №
**********.
ОТМЕНЯ решение №38/20.02.2025г. по гр.д.№239/2023г. на Балчишкия
районен съд в частта, в която „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД е осъден
да заплати на „ВИК 21“ АД съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер над 1 354.57 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/20.02.2025г. по гр.д.№239/2023г. на
Балчишкия районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА „ВИК 121“ АД с ЕИК *********, гр.Балчик, ул.“Борис Янев“
№4, да заплати на „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК *********,
гр.Варна, Варна Тауърс, бул.“Владислав Варненчик“ №258, кула Г, сумата
33.38 лева, сумата 33.38 лева и сумата 1.21 лева – съразмерни части от
платените от ответника адвокатски възнаграждения за първата и за въззивната
инстанция и от държавната такса за въззивната жалба.
ОСЪЖДА „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК *********,
гр.Варна, Варна Тауърс, бул.“Владислав Варненчик“ №258, кула Г, да заплати
на „ВИК 121“ АД с ЕИК *********, гр.Балчик, ул.“Борис Янев“ №4, сумата
584.10 лева – съразмерна част от платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9