№ 6566
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря НАДИН М. БАКАЛОВА-ЯНКОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110115764 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН
от А. А. Ш., ЕГН **********, лично и в качеството на процесуален
субституент на малолетното си дете В. Ш., ЕГН **********, с която търси
защита за двамата от бившия й съпруг и баща на детето - А. Х. Ш., роден на
********** г., гражданин на Федерална Република Германия, с адрес: гр.
Нюрнберг 90403, ул. Адам-Крафт-Щрасе № 5.
В молбата се твърди следното:
Молителката и А. Ш. и ответника А Ш. са бивши съпрузи, от чийто
брак на 09.04.2016 е родено детето В Ш.. С бракоразводното Решение на
Върховен областен съд Карлсруе по дело 16 UF 40/19, постановено на
07.08.2019 г., родителските права са предоставени на майката, а на бащата
режим на лични отношения.
Излага се, че ответникът е много агресивен към молителката и детето.
Страда от биполярно разстройство и атрофия на малкия мозък, както и
злоупотреба с алкохол, като липсват всякакви доказателства по посока
лечение на заболяванията му.
Детето е диагностицирано с епилепсия и за него е изключително
рисково да се подлага на стрес, но дори това тежко неврологично заболяване
на детето, за което е информиран ответника, не го спира да създава
конфликти пред детето.
Има определени привременни мерки по отношение на контактите на
ответника с детето, които молителката изпълнява, като всички срещи с
1
ответника са придружени от обиди, ругатни и заплахи спрямо мен в
присъствието на детето.
Въпреки изпълнението на определения режим, ответникът се снабдил с
изпълнителен лист и образувал изпълнително дело, като до подаване на
молбата за защита не е било необходимо принудително предаване на детето,
като не е било насрочвано такова.
На 18 март 2023 г. ответникът имал определен режим за контакт с
детето. Детето било болно и дори молителката изпратила медицинските
документи на съдебния изпълнител. На посочената дата 18.03.2023г. в 10 ч.
излязла пред входа на жилището си в гр. София, ул. .. за да предостави и на
бащата документите и да му обясни, че В е болен и не е добре да излиза
навън. Пред входа й стоял сам отв. А. Ш. и след като излязла към тях се
запътил още един мъж. Молителката го попитала кой е и какво прави заедно с
А. Ш. на адреса й. Същият не представил служебна карта, но се представил за
социален работник от мобилна група, без да каже името си. Докато
установявала кое е лицето, от лявата й страна се приближил още един мъж,
напълно непознат за нея. Обърнала се да го попита кой е и той заявил, че бил
помощник съдебен изпълнител. Не й представил документ и казал, че сега
чакал и идвали и други.
Молителката започнала да се притеснява все повече, като не само не
знаела дали лицата са тези, за които се представят, защото по никакъв не била
уведомена, че ще я посещава ЧСИ или социални работници, още по-малко
след като не е възпрепятствала режим на контакт.
След думите на лицето, което се представило за помощник на ЧСИ, че
„сега идват и другите“, към тях се приближил четвърти човек с черни дрехи,
който мълчал и изобщо не казал кой е. В същото време пред тях паркирал и
черен джип марка „Мерцедес“, модел „МЛ“, с тъмни стъкла. Спрял недалеч
от тях и от него, от страната на пътника, излязъл огромен мъж със светъл
анцуг, който също тръгнал заплашително към молителката. Не видяла
шофьора на джипа и има ли други хора вътре. В този момент тя изпаднала в
паника и ужас, побягнала от четирима непознати мъже и се прибрала във
входа и след това в жилището си, като се обадила на 112.
Цялата треперела, детето се разтревожило много. Стояла на прозореца и
чакала да дойде полиция, като през това време звънеца на входната врата не
спирал да звъни, като въпреки контролирания достъп на входа на сградата, в
който живее с детето си, описаните мъже били влезли вътре във входа и
чувала гласовете им в коридора.
Когато полицията дошла, й се обадили и тя пуснала полицейския патрул
да се качи в апартамента и им разказала всичко. След това, единият полицай
слязъл и повикал социалния работник, който пред полицаите се легитимирал
кой е. Впоследствие, от съставените документи разбрала имената на
присъстващите, които не се държали уважително и не са изпълнили
законовото си задължение да я уведомят, че ще предприемат принудително
изпълнение, като всичките им действия били с цял създаване на стрес и
паника.
2
Изложеното счита за психическо и емоционално насилие.
Ответникът оспорва основателността на молбата.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е бивш
съпруг на молителката и баща на пострадалото лице, поради което съдът
приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на
ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което има право да
отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с
оглед на което е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то
на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за неоснователна.
Приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителката и А. Ш. и ответникът А Ш. са бивши съпрузи, от чийто
брак на 09.04.2016 е родено детето В Ш.. С бракоразводното Решение на
Върховен областен съд Карлсруе по дело 16 UF 40/19, постановено на
07.08.2019 г. родителските права са предоставени на майката, а на бащата
режим на лични отношения.
След справка в ЕИСС на съда е служебно известно, че между бившите
съпрузи за образувани множество съдебни дела, основно с предмет защита от
домашно насилие и родителски права.
С Определение № 31341/20.11.2022 г. по гр.д. № 12380/2022 г. на СРС
са определени привременни мерки, съгласно които ответникът А. Ш. има
право на лични отношения със сина си В Ш. всяка първа, трета и пета (ако
има такава) събота от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на
територията на гр. София в присъствието на пълнолетно лице от мъжки пол,
изпратено от майката заедно с детето, като бащата взема детето от дома на
майката и го връща там.
По молба на ответника А. Ш. по гр.д. № 12380/2022 г. на СРС е издаден
изпълнителен лист от 29.11.2022 г. относно определения режим на лични
отношения.
По молба с вх. № 58357/14.12.2022 г. на ЧСИ Бъзински, с рег. № 838,
депозирана от ответника е образувано изпълнително дело № 7483/2022 г. за
принудително изпълнение на режима на лични отношения между бащата и
детето.
Със съобщение, връчено на молителката лично на 20.01.2023 г., тя е
поканена на 21.01.2023 г. в 10:00 часа на адреса в дома й да предаде детето на
баща му.
С писмо с вх. № 04184/24.01.2023 г. на ЧСИ – Бъзински молителката
уведомява съдебния изпълнител, че на 20.01.2023 г. не е изпълнила
определения режим на лични отношения поради заболяване на детето, за
3
което прилага доказателство болничен лист.
Със съобщение, връчено на молителката лично на 01.02.2023 г,. тя е
поканена на 04.02.2023 г. в 10:00 часа на адреса в дома й да предаде детето на
баща му.
С писмо с вх. № 06517/06.02.2023 г. на ЧСИ – Бъзински молителката
уведомява съдебния изпълнител, че на 04.02.2023 г. не е изпълнила
определения режим на лични отношения поради заболяване на детето, за
което прилага доказателство болничен лист.
На 16.03.2023 г., 17.03.2023 г. молителката е търсена за връчване на
съобщение за доброволно изпълнение на 18.03.2023 г. в 10.00 часа на адреса в
дома й да предаде детето на баща му.
За принудителното изпълнение бил призован и представител на ДСП-
Оборище.
На 18.03.2023 г. на адреса на молителката в гр. София, .... около 10:00
часа за осъществяване на принудително изпълнение на режима на лични
отношения по Определение № 31341/20.11.2022 г. по гр.д. № 12380/2022 г. на
СРС на ответника се явил той, свид. П М в качеството на представител на
ДСП-Оборище, свид. И Р – пом.-ЧСИ на ЧСИ Бъзински и С С юрисконсулт в
кантората на съдебния изпълнител, който работел по делото. Първо на място
пред блока пристигнал свид. Марков. В това време молителката А. Ш. слязла
пред блока. Свид. П М й се представил и казал повода, по който е там –
осъществяване на режим на лични отношения на ответника А Ш. с детето В
Ш.. Молителката казала, че не е известена за насрочване на принудително
изпълнение. Свид. Марков й представил писмо за съдействие, което
молителката издърпала от ръцете му. По същото време на място пристигнали
и представителите на кантората на ЧСИ Бъзински – свид. И Р и юрк. С С. Те
се насочили към молителката, тя, след като издърпала писмото на свид.
Марков, започнала да вика по трите лица и се прибрала в апартамента си, като
заключила входната врата. Изглеждала притеснена и афектирана от
случилото се, макар да нямало конфронтация или агресивно поведение от
някой от присъстващите. Състоянието на молителката било възприето от
детето В Ш., което се намирало в дома й по същото време, както и от нейната
майка свид. Ф
Свид. И Р позвънил на звънеца на апартамента на молителката, но тя не
отворила.
След появата на полицейските служители свидетелите И Р, П М и
лицето С С се легитимирали пред тях. Молителката допуснала полицейските
служители в апартамента. С тяхно съдействие там бил допуснат и свид.
Марков. Благодарение на помощта на полицейския патрул свид. Марков
успял да получи обратно взетия от молителката документ. Наложило се
молителката да проведе разговор на ръководителя на свид. Марков. Детето не
било предадено за упражняване на режим на лични отношения с баща си, като
молителката казала, че е болно. Никой измежду ответника, социалния
работник и представителите на частния съдебен изпълнител не видели детето.
4
За случилото се бил съставен протокол за изпълнение на задължение за
предаване на дете от 18.03.2023 г. от пом.-ЧСИ Русков. Молителката не
подписала протокола.
С писмо с вх. № 15061/20.02.2023 г. на ЧСИ – Бъзински молителката
уведомява съдебния изпълнител, че на 18.02.2023 г. не е изпълнила
определения режим на лични отношения поради заболяване на детето, за
което прилага доказателство болничен лист.
Възприетата фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
показанията на разпитаните свидетели П М, И Р, протокол за изпълнение на
задължение за предаване на дете от 18.03.2023 г., покани за доброволно
изпълнение, съобщения, уведомителни молби от молителката, болнични
листи.
От показанията на свидетелите Марков и Русков се установяват всички
обстоятелства за случилото се на 18.03.2023 г. във връзка принудителното
изпълнение на режима на лични отношения на детето В Ш. с ответника А. Ш..
Показанията им са логични, взаимно допълващи се и се подкрепят от
протокола от 18.03.2023 г. Практически корелират и с декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, изготвена от молителката. Последната не следва да бъде
кредитирана единствено в частите относно легитимацията на П М, И Р и С С и
застрашителното им поведение и агресивно поведение, тъй като е
категорично оборена от показанията на последните.
От материалите по изпълнително дело № 7483/2022 г. се установяват
извършените действия по принудително изпълнение на режима на лични
отношения между бащата и детето.
Съдът кредитира показанията на свид. Фединствено в частите, че детето
В Ш. е било в апартамента сутринта на 18.03.2023 г., както и че молителката е
била уплашена от случилото се. В останалата им част не следва да се
кредитират, тъй като свидетелката е заинтересована от изхода на делото,
предвид роднинската си връзка с молителката, което демонстрира чрез
показанията си. В рамките на разпита излага множество твърдения за факти,
за които не са и поставени въпроси, същевременно не отговаря на конкретно
поставени от процесуалните представители и страните въпроси. Особено
показателно е, че на въпроса защо молителката не е предала детето на пом.-
ЧСИ свидетелката по същество не отговоря, като дава общо обяснение, което
няма отношение към конкретния случай. Същевременно излага твърдения, че
детето през процесния ден е било болно от инфекция, имало грип и
температура и му бил даван парацетамол, а видно от представения болничен
лист, детето е било диагностицирано с отит (възпаление на ухото). Предвид
тези констатации показанията на свидетелката следва да се приемат за
недостоверни и да се кредитират само в частите, в които кореспондират с
други доказателствени източници.
Други доказателства, относими към предмета на спора, не са събрани.
Съдът намира, че поведението на ответника не съставлява акт на
домашно психическо и емоционално насилие.
5
За да бъде представлява определено деяние акт на насилие, то трябва да
е противоправно. Този обективен юридически елемент в поведението на
ответникът липсва. Поведението му е правомерно, тъй като всеки
гражданскоправен субект разполага с право да се снабди с изпълнителен
титул и да поиска принудително изпълнение, когато доброволно не е
предоставено. Именно това е направил ответникът. Той е разполагал с право
да изпълни привременните мерки по Определение № 31341/20.11.2022 г. по
гр.д. № 12380/2022 г. на СРС, включително принудително чрез ЧСИ.
Забележително в случая е, че въпреки правомерното му поведение и намеса
на ЧСИ той не е получил изпълнение, като молителката не му предала детето.
Заболяване на детето не представлява основание за неизпълнение на съдебен
акт. Противно на твърденията на молителката, тя е длъжна да даде нужното
съдействие, като направи нужното за предаване на детето, защото бащата има
право и възможност вижда детето и полага грижи за него и когато е болно.
Още повече, че конкретния случай никой от присъстващите не е успял да
възприеме непосредственото състояние на детето, макар то да е достатъчно
голямо. По същество чрез действията на молителката е осуетено
изпълнението на съдебен акт. Обстоятелството, че не е била редовно
уведомена за конкретното изпълнение не променя изводите за правомерност
на действията на ответника, защото тя е била търсена двукратно и не е
открита на адреса. Известена е била за Определение № 31341/20.11.2022 г. по
гр.д. № 12380/2022 г. на СРС много преди 18.03.2023 г., респективно, че в
конкретния ден трябва да предаде детето на баща му, известена е била и за
образуваното изпълнително дело. Въпреки това, тя е осуетила изпълнението
на режима. Поведението й в случая може да бъде определено като
необяснимо, тъй като ситуация, при която длъжностно лице се легитимира за
изпълнение на предварително известно действие, молителката издърпва от
ръцете му представен документ, укрива се в апартамента си и дори след
намеса на полицейски служители не оказва съдействие, като дори не
представя детето на социалния работник. При това положение, дори детето да
е било уплашено от вида на майка си, то това се дължи на нейните
субективни необясними и нерационални действия, които са лишени от
всякаква житейска и юридическа логика и не могат да бъдат оправдани, но не
и на поведението на неговия баща, ответника, което в случая е правомерно.
Ето защо, доколкото поведението на ответника не е противоправно, а
законосъобразно, то не може да осъществи състав на акт на домашно насилие
нито спрямо молителката, нито спрямо детето. В конкретната ситуация
установеното по делото дава основание да се счита, че поведението на
молителката разкрива признаци на акт на домашно насилие спрямо детето В
Ш. и ответника А. Ш. с осуетяване на режима на лични отношения между тях
и на състав на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
За пълнота следва да се посочи, че няма значение за правилното
решаване на делото дали процесният протокол е съставен пред блока, на
капака на лек автомобил, имало ли е черен джип и какво е било облеклото на
присъстващите лица. Съществено е, че има подлежащ на изпълнение съдебен
акт, предприети са правомерни действие по принудително изпълнение по
6
надлежния ред, което е осуетено от действията на молителката.
Ето защо молбата следва два бъде оставена без уважение, като бъде
постановен отказ за издаване на заповед за защита от домашно насилие.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) от ЗЗДН
дължимата държавна такса по делото следва да се възложи в тежест на
молителя, която съгласно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25 лева.
На основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 27 от 2005 г.) ЗЗДН молителката
А. Ш. следва да бъде осъдена да заплати на ответника А. Ш. сумата от 1000
лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
поради високата фактическа и правна сложност на делото, обусловена от
трайно влошените и комплексни отношения между страните и множество
доказателствени искания. Още повече, прави впечатление, че самата
молителка претендира разноски в по-висок размер от 1200 лв., следователно
не става ясно по какъв критерий се преценява, че 1200 лв. е адекватно
възнаграждение за процесуално представителство на молителителя и
пострадалия, но 1000 лв. е несъразмерно много за процесуално
представителство на ответника по същото дело.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от А. А. Ш., ЕГН
**********, в лично качество и на процесуален субституент на малолетното
си дете В. Ш., ЕГН ********** за защита от домашно насилие от А. Х. Ш.,
роден на ********** г., гражданин на Федерална Република Германия, с
адрес: гр. Нюрнберг 90403, ул. Адам-Крафт-Щрасе № 5 и ОТКАЗВА да
издаде заповед за защита на А. А. Ш., ЕГН ********** и В. Ш., ЕГН
********** от А. Х. Ш., роден на ********** г., гражданин на Федерална
Република Германия, с адрес: гр. Нюрнберг 90403, ул. Адам-Крафт-Щрасе №
5.
ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. Ш., роден
на ********** г., гражданин на Федерална Република Германия, с адрес: гр.
Нюрнберг 90403, ул. Адам-Крафт-Щрасе № 5 сумата от 1000 лв. – разноски в
производството на основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 27 от 2005 г.) ЗЗДН
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист на основание чл. 22 ЗЗДН.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8