№ 176
гр. Перник, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно
наказателно дело № 20231720201674 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод жалба от М. А. З. с ЕГН ********** срещу Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К №7996151, издаден от ОД МВР-Перник, с който на
жалбоподателката е наложено административно наказание на основание чл.189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/6739160, влязъл в сила на 04.01.2023 г.
В жалбата се излагат възражения, че обжалваният електронен фиш е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че квалификацията на
нарушението е неправилна и че събраните доказателства не установяват описаното в
съдържанието му нарушение. Твърди, че е придобила правото на собственост по
отношение описания в ЕФ лек автомобил „АУДИ КУ2“ с рег.№****** на 22.06.2023
г., поради което и нарушението не могло да бъде квалифицирано като извършено в
условията на повторност. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и необоснован.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява.
Административнонакзващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и
1
служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление
намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред
компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 20.08.2023 година в 11,54 часа в общ.Перник, с.Драгичево, път I-1 км.286+300,
паркинг Бостваст моторно превозно средство, лек автомобил „АУДИ КУ2“ с рег.
№****** се движел със скорост 70 км. в час при разрешена стойност на скоростта в
населено място 50 км. в час съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП. При направена справка в
централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че
цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на
жалбоподателката М. А. З.. Превишението на разрешената скорост за управление на
моторно превозно средство било установено с автоматизирано техническо средство №
120с52с. С оглед превишението на разрешената скорост на движение горепосоченият
автомобил бил заснет с посоченото автоматизирано техническо средство. За
констатираното нарушение съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден
срещу жалбоподателката процесния ЕФ. Със същия, след приспадане на толеранса от
минус 3%, релевантен към максимално допустимата грешка, отчетената скорост е
редуцирана на 67 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение е с 17 км/ч, с оглед на което за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
жалбоподателката е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1 т.2
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв. Посочено е също, че
нарушението е извършено в условията на повторност- в едногодишен срок от влизане в
сила на ЕФ К/6739160. Жалбоподателката не се възползвала от правото си на
възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, а обжалвала фиша с процесната жалба
пред съда.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид
приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка
от показанията на техническото средство – снимка, протокол за използване на АТСС и
снимка на разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, протокол от проверка № 045-СГ-ИСИС/31.03.2023 г. на отдел
2
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни
уреди“ на БИМ, Заповед №313з-310/14.02.2020 г. на Директор на ОД –МВР Перник,
ежедневна форма на отчет за 20.08.2023 г., протокол за запознаване на служителите от
сектор ПП относно утвърждаване на „Организационно-технологични правила за
работа с мобилни автоматизирани технически средства за осъществяване на контрол
на скоростта, модел ARH CAM S1, справка от ОПУ-Перник изх.№ 11-00-81/25.03.2024
г., ЕФ Серия К 6739160/01.12.2022 г., влязъл в сила на 04.01.2023 г. и справка за
извършено плащане по същия на 23.12.2022 г.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумпция относно субекта на
административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП –
собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение. Безспорно процесното МПС е собственост на жалбоподателката, на която е
била наложена санкция с ЕФ Серия К №7996151, издаден от ОД МВР-Перник, което се
установява както от представената справка от централна база данни – КАТ, така и от
приложеното към жалбата заверено копие на свидетелство за регистрация част II
-№*********. Предвид тези факти правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 189,
ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна
отговорност на жалбоподателката, която е подала жалбата, предмет на настоящото
производство.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш,
регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при
наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с № 120с52с, с каквито съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно
§6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС,
с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за
3
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации,
която е индивидуализирана със посочване на фабричен номер и тип. Приетото
удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027 г. удостоверява, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните
изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
нарушението на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и
годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата/, съставен и
подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС,
точното място на контрол, посока на контролираните МПС, въведения за участъка
скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работа
с АТСС на посоченото място и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват
формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото средство –
общ.Перник, ПП I-1, км.286+300, времето на работа с него, установеният скоростен
режим, посока на движение на контролираните превозни средства и посока на
задействане на АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на
допустимата скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Вписванията, че
мястото на нарушението е на територията на община Перник, при общо въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място са в съответствие с посоченото
в писмо изх.№ 11-00-306/27.10.2023 г. от ОПУ-Перник, видно от която към 20.08.2023
г. участъкът от път I-1 км.286+300 с.Драгичево се намира в рамките на населеното
място на с.Драгичево, общ.Перник, като за посока към гр.София няма въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26, а важи общо установеното за населено
място ограничение от 50 км/ч., въведено с ПЗ Д11, монтиран на км.286+744 в посока
към гр.София. Приетата по делото заповед №313з-310/14.02.2020г., издадена от
директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския служител,
изготвил протокола за използване на АТСС да осъществява дейност по заснемане на
4
нарушения на правилата за движение по пътищата със СПУКС, да извършва
последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред
определените с административния акт длъжностни лица. Протоколът е съставен
съгласно изискванията в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. и е подписан от същия
полицейски служител, който с полагането на подписа си е и декларирал, че
автоматизираното техническо средство е разположено, настроено и използвано
съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ, ползващ
се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен и подписан от длъжностно
лице, в кръга на службата му, а впоследствие е надлежно проверен от ръководителя на
съответното структурно звено, удостоверено с негов подпис. Същият се цени като
годно доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически
обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от записа на нарушението,
както и за това, че АТСС е било използвано съгласно нормативните предписания и при
посочените в протокола обстоятелства. Превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му при
осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока
представлява приетата снимка №120С52С/0046521, в която са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/,
скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване.
Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено
средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения
от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и
НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
5
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и
място жалбоподателката е управлявала описаното превозно средство със скорост над
разрешената, установена с технически изправно АТСС – преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №
120с52с, поради което законосъобразно отговорността й е ангажирана по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
АНО законосъобразно е приложил административнонаказателната разпоредба на
чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателката е
ангажирана за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП за това, че при управление на МПС в
населено място е превишила разрешената скорост на движение от 50 км/ч., съгласно
чл.21 ал.1 от ЗДвП, и се е движила със 67 км/ч. /приета като наказуема скорост/. За
превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в
разпоредбата на чл. 182 от с. з., вида и размера на които са определени в зависимост от
стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в
пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е
извършено в населено място /ал. 1 или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени
и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението
/ал. 3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно такова /ал. 5/.
В случая М. З. е наказана на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 от ЗДвП, която предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по
ал. 1 /в населено място/, а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за
съответното нарушение.
В обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа констатация за
повторно извършване на установеното с АТСС нарушение и е посочен актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна. Следователно,
описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя, че е наказан за
повторно превишаване на разрешената скорост в населено място, тъй като вече е
наказван за същото по вид нарушение с цитирания по-рано издаден и влязъл в сила
електронен фиш, посочен в процесния.
Не се споделят доводите на жалбоподателката, че към 04.01.2023 г. М. З. не е била
собственик на МПС „АУДИ КУ2“ с рег.№****** поради което и липсва основание
нарушението да бъде квалифицирано като повторно. Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2
– в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от
6
ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Разпечатка на визирания в обстоятелствената част на електронния фиш
акт, обосноваващ повторността /електронен фиш Серия К, 6739160/ е приета като
писмено доказателство по делото. От съдържанието му се установява, че с него на
основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП М. А. З. е наказана за същото по вид
нарушение - чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като са извършени отбелязвания за датите на
издаване, връчване и влизане в сила – 04.01.2023 г., което се установява и от
представената разписка за връчване и представената разпечатка от АИС – АНД към
ОДМВР – Перник. Оттук следва, че процесното нарушение, извършено на 20.08.2023
г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно
извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени
от административнонаказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно
отговорността на нарушителя е ангажирана на основание този по-тежко квалифициран
състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, вр. чл. 28, ал. 7 от ЗАНН.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост
в населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за съответното
нарушение глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на
скоростта. В случая скоростта е превишена с 17 км/ч. /стойност, получена след
приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 2 от визираната
разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост от 11 до 20 км./ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба 50 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За
повторно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието
е в двоен размер, т. е., 100 лева, каквото е наложено на жалбоподателката на основание
чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от същия закон.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден
като законосъобразен. Намаляване на наказанието под законоустановения размер
законът не допуска в случая.
По разноските:
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на направените от
страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат.
7
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №7996151,
издаден от ОД МВР-Перник, с който на М. А. З. с ЕГН ********** с адрес за
призоваване гр.****** на основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно
процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8