РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Ямбол, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20242300600042 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК.
С Определение № 1011/20.11.2023 г., постановено по ЧНД № 1061/2023 г. по описа
на Районен съд Ямбол, на осъденият М. Ж. Д. по присъдите по НОХД №№ ****/**** г.,
***/**** г., ***/**** г. и ***/**** г., всички на ЯРС, е определено общо наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание от 8 месеца лишаване
от свобода е увеличено на 10 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което М. Д. е бил
с МНО „Задържане под стража" по НОХД № ***/**** г. по описа на ЯРС, считано от
**.**.**** г.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът е зачел времето, през което М. Д. е търпял
наказание „лишаване от свобода" по НОХД № ****/**** г. по описа на ЯРС, считано от
**.**.**** г. до влизане на определението в сила.
Срещу определението е постъпила жалба от осъдения М. Ж. Д., в частта му, с която
на осн.чл.24 от НК определеното му общо наказание лишаване от свобода по НОХД №№
****/**** г., ***/**** г., ***/**** г. и ***/**** г., всички на ЯРС, е увеличено от 8 месеца
лишаване от свобода на 10 месеца лишаване от свобода.
1
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението в атакуваната му
част, предвид доброто процесуално поведение на осъдения, което не налага увеличаване на
определеното общо наказание. Твърди се и допуснато от пъровинстнационният съд
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви относно
приложението на разпоредбата на чл.24 от НК. Подчертава се, че простото деклариране на
материалните норми от закона, без да се изследват в пълнота и аргументирано да се
мотивира тяхното приложение, сочи на необективно, невсестранно и непълно изследване от
районния съд на всички обстоятелства по делото, което съставлява нарушение на принципа,
уреден в чл. 14 от НПК. В подкрепа на последното се посочва съдебна практика, изразена
Постановление №4 от 28.06.1965 г. по н. д.№2/65 г. на Пленума на ВС, Постановление №6
от 1.12.1961 г. по н. д. №6/61 г. на Пленума на ВС и в Постановление №1 от 08.10.1978 г. по
н. д.№3/78 г. на Пленума на ВС. Прави се искане за отмяна на определението в обжалваната
му част.
В съдебно заседание ЯОП редовно призована изпраща представител. Последният
оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като
потвърди определението изцяло.
Въззивникът М. Д. участва в с.з. чрез назначения му служебен защитник – адвокат
от АК-Ямбол. Последният поддържа а жалбата и моли съда да я уважи по изложените в нея
съображения.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от
НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е с правно основание чл.306, ал.3 от НПК. Подадена е в
законоустановеният 15-дневен преклузивен срок и от лице, което има интерес от обжалване
на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се преценя като
частично основателна, но по съображения различни от изложените в нея.
Приетата от решаващият съд фактическа обстановка е обоснована и правилна. От
приложените по делото бюлетини за съдимост, издадени във връзка с постановените и
влезли в сила присъди спрямо въззивникът Д., се установява по безспорен начин, че същият
е осъждан по силата на четири влезли в сила присъди и определения за одобряване на
споразумения - по НОХД №№ ****/**** г., ***/**** г., ***/**** г. и ***/**** г., всички на
ЯРС, за извършени от него престъпления по чл.194, ал.1 от НК и по чл.195, ал.1 от НК.
Сведенията, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост
установяват също така, че преди гореспоменатите четири присъди, в периода 2007 - 2022
год. спрямо Д. са били постановени други осем присъди, за част от която санкционирана
деятелност, при наличие на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 от НК са определяни общи
наказания по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК.
При така отразените данни за съдимост на осъдения, следвайки принципа за най-
благоприятно съчетаване на наказанията по постановените присъди, правилно
първоинстанционният съд е определил общо наказание измежду наложените му по НОХД
№№ ****/**** г., ***/**** г., ***/**** г. и ***/**** г., всички на ЯРС, в размер на най-
тежкото от определените за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок
от осем месеца. Деянията по всяка от присъдите, включени в групата са извършени преди да
е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, предпоставящо приложението на чл.
25, вр. чл. 23 от НК.
Отчитайки общата престъпна деятелност на осъдения Д., предмет на всяка от
присъдите, включени в групата, характерът и тежестта на отделните престъпления, както и
предходните осъждания на дееца, районният съд обосновано е достигнал до заключение, че
2
в конкретния случай са налице законовите предпоставки за приложението на чл. 24 от НК.
По-строгото санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за
съда, но спрямо осъдения Д. неговото приложение се явява необходимо и справедливо с
оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
На следващо място, не може да бъде игнорирано и обстоятелството, че извън
споменатите по-горе осъждания на Д., спрямо последния има постановени още осем
присъди за извършени от него престъпления от общ характер. При това престъпната му
дейност датира от 2007 г. /от непълнолетната му възраст/ и обхваща предимно тежки
умишлени престъпления. Характерът и интензитетът на цялостната престъпна дейност на
осъдения, която се установява като еднородна такава, сочи на престъпна упоритост.
Очевидно наложените до момента санкции от решаващите съдилища (глоба, пробация и
лишаване от свобода, вкл. с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК), не са способствали
поправянето и превъзпитанието на Д.. Тези факти недвусмислено сочат на утвърдени
престъпни навици и мотивират извод за висока степен на обществена опасност на личността
на осъдения, изискващи ефективно и значително по-продължително корекционно
въздействие.
Предвид завишената обществена опасност на осъдения, изведена като
характеристика от престъпните му прояви, въззивният съд възприе, че засилената
наказателна репресия спрямо последния чрез приложението на чл. 24 от НК, се явява
законосъобразен и оправдан подход за постигане на ефективен резултат. Правилно първата
инстанция е преценила, че определеното общо най-тежко наказание от осем месеца
лишаване от свобода, не ще осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл.
36 НК, поради което следва да бъде увеличено. Определяйки срока, с който следва да се
увеличи общото наказание, съдът е съобразил изискването, въведено в чл.24 от НК, същото
да не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за
съответното наказание.
Настоящият състав счита, че завишаването на определеното общо наказание
Лишаване от свобода за срок от осем месеца с още два месеца, в пълна степен съответства на
обществената опасност както на извършените от дееца деяния, така и на самия деец. В този
смисъл възраженията на защита, че законосъобразно определеното общо наказание на Д. за
престъпленията, включени в съвкупността, е достатъчно тежко, за да постигне
преследваното от закона поправяне и превъзпитание на осъдения, се явяват неоснователни.
Не могат да бъдат споделени също и доводите на защитата за липса на мотиви на
атакуваното определение относно приложението на чл.24 от НК, т.к. всички изложени по-
горе обстоятелства във връзка с приложението на разпоредбата на чл.24 от НК са били взети
предвид и от районният съд, който ги е обсъдил в мотивите си, макар и лаконично.
Обосновано и правилно, предвид предишното осъждане на Д. на наказание
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съдът не е приложил института на
условното осъждане и е определил първоначален общ режим при условията на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС за изтърпяване на общото увеличено наказание лишаване от свобода.
Законосъобразно с оглед отразените в справката за съдимост сведения съдът е
постановил приспадане на основание чл. 25, ал.2 от НК на изтърпяното от Д. наказание от
лишаване от свобода по присъдата по НОХД № ****/**** на РС-Ямбол, считано от
**.**.**** г.
Въззивният съд не споделя извода на решаващия такъв в посока зачитане на
времето на задържане на осъдения по НОХД № 600/2023 г. на РС-Ямбол, считано от
**.**.**** г. С оглед наличните данни за задържане на Д. по приложеното по делото НОХД
№ 600/2023 г. на ЯРС и в писмо изх.№****/**** г. и писмо изх.№*-***/**** г. от **.**.****
г., двете на РП-Ямбол, задържането на осъдения по НОХД № 600/2023 г. е от **.**.**** г.
до **.**.**** г. Предвид това, атакуваното определение следва да бъде изменено в
3
посочената му част.
В останалата част определението следва да бъде потвърдено, т.к. районният съд е
направил правилен и обоснован извод в посока това, че не са налице материалноправните
условия, които позволяват някакво друго решение освен посоченото за кумулиране на
присъдите от определената от районният съд съвкупност, а и освен ефективното
изтърпяване на определеното общо наказание по нея.
Воден от горното и на осн.чл.306, ал.3 вр.чл.313 и сл. от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 1011/20.11.2023 г., постановено по ЧНД № 1061/2023 г.
по описа на Районен съд Ямбол като на основание чл.59 ал.1 от НК зачита времето, през
което М. Ж. Д. е бил задържан по НОХД № 600/2023 г. на ЯРС, считано от **.**.**** г. до
**.**.**** г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4