Решение по дело №300/2018 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  №  35

 

гр. Сливен 07.03.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети февруари,  две  хиляди  и деветнадесета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 300/2018 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на Х.Х.Я. ***, подадена чрез адв. М. М.***, против Експертно решение № 0494 на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по хирургични болести, взето на заседание № 87, проведено на 18.05.2018 г. С обжалваното решение на НЕЛК се потвърждава Експертно решение № 3037 на Трудова експертна лекарска комисия /ТЕЛК / за общи заболявания  към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, взето на заседание № 118, проведено на 28.06.2017 година, по повод освидетелстване след преглед на п. Х.Х.Я. /жалбоподател/ с оценка на работоспособността 38 % трайно намалена работоспособност със срок на определения процент трайно намалена работоспособност и степен на увреждания за 3 години, до 01.06.2020 г. В жалбата се твърди, че решението на НЕЛК гр. София е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправните разпоредби и не е съобразено с целта на закона. Твърди се, че обжалваното решение е постановено от незаконен състав на комисията; видът и степента на увреждането на трайната намалена работоспособност е неправилно определен в несъответствие с разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, действала към момента на постановяване на експертното решение; не са взети предвид редици увреждания на оспорващия с оглед тяхното развитие във времето и причинната им връзка с трудовата му работоспособност. Счита, че са останали неоценени тези му увреждания при оценката на работоспособността му и определянето на процента трайна намалена работоспособност. Не на последно място твърди, че общото му здравословно състояние е изключително влошено, което е наложило хоспитализацията му в отделение по Кардиология - инвазивна кардиология, за което е приложена епикриза. Моли съда да отмени оспореното експертно решение и да върне преписката на НЕЛК за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят Х.Х.Я., редовно призован се явява лично и с адв. М.М. ***, която поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Претендира за сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът – Национална експертна лекарска комисия редовно призован не се явява. По делота е постъпило писмено становище, чрез юриск. В. А., който моли жалбата да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на сторенити разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – ТЕЛК, към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, редовно призована не изпраща процесуален представител и не дава становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Агенция за хора с увреждания – гр. София, редовно призована, не изпраща представител.

Заинтересованата страна – ТП на НОИ гр. Сливен, редовно призована, не изпраща представител.

Заинтересованата страна – Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен, редовно призована, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд Сливен, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Експертно решение № 3037 на Трудова експертна лекарска комисия за общи заболявания  към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, взето на заседание № 118, проведено на 28.06.2017 година, по повод освидетелстване на жалбоподателя Х.Х.Я. и след извършен преглед, е определена обща оценка на работоспособността  38 % трайно намалена работоспособност и срок на определения процент трайна намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане – за три години – до 01.06.2020 г., определен по Методиката за приложение на отправните точки по Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/2017 год./. Общата оценка на ТНР от 38 % е определена при водеща диагноза „Флебит и тромбофлебит на други съдове на долните крайници“, като: За флеботромбоза на ляв долен крайник, без трайни трофични промени и оток не се определя процент тнр.; За леко отслабени пулсации на артерия тибиалис постериор в ляво с интермитиращо клаудикацио 500 м се определят 10% тнр съгласно част осма, раздел II, т. 1.1.1.; За съществуващата диастаза на мм ректи абдоминис в епигастриума с размери 21/12 см, формираща дефект на предната коремна стена /епигастрална херния/ се определят 30% тнр във връзка с част осма, раздел VIII, т. 1; За артериална хипертония гр. III. ХЗСН II ФК по НИХА се определят 30 % тнр, съгласно част четвърта, радел I, т. 2.

С оспорваното ЕР № 0494 на НЕЛК от заседание № 087/ 18.05.2018 година е потвърдено ЕР № 3037/28.06.2017 г. на ТЕЛК, в частта определена степен на ТНР от 38%. Този процент ТНР, предмет на оспорване в настоящото производство, е определен : за диастаза на мм ректи абдоминис в епигастриума с размери 21/12 см, формираща дефект на предната коремна стена /епигастрална херния/ по част осма, раздел VIII, т. 1 е определена ТНР 30 %  и по част осма, раздел III, точка 1.1 – 10 % ТНР за състояние след прекаран повърхностен Тромбофлебит на ВСМ на ляв долен крайник  с ДГС за Проходими дълбоки венозни съдове, без рефлукс с Д. ХВН II  с динамичен оток, без обемна разлика; за последната консултация на съдов хирург от 05.06.2017 г. с проведена ДСГ не се установяват данни за ХАНК на двата долни крайника с АБИ 1,1 в дясно и АБИ -1,0, определящи ФД по част осма от НМЕ и за състояние след прекаран орхиепидидимит в ляво – лекуван консервативно и състояние след инцизия на флегмон в областта на шията, без следоперативни усложнения, съгласно чл. 63, ал. 4 от НМЕ не се определя % по част осма от НМЕ. В оспореното решение е обективирано и становището на НЕЛК сърдечно-съдови болести, а именно, че по т. 2 от раздел шести, част четвърта от НМЕ се следват 30% тнр за артериална хипертония II – III стадий умерена степен сърдечна фора.Хипертонично сърце I- II ФК по НИХА.

След обсъждане от специализираните състави по Хирургични, сърдечно-съдови болести НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК, а именно 38% ТНР, определен, съгласно Методиката за приложение на отправните точки по Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/2017 год./

По делото е приобщено МЕД на Х.Х.Я., както и представената от оспорващия епикриза от отделение по ревматология от 26.10.2018 г. на МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД Сливен.  

По делото е прието заключение по извършената съдебно – медицинска експертиза от в. л. д-р П.П. –  х. изготвено въз основа на приетата по делото медицинска документация и извършен клиничен преглед на оспорващия. От заключението на в. л. се установява следното: Към датата на освидетелстване от НЕЛК по медицински документи Х.Х.Я. е с водеща диагноза : Варикозни/разширени/ вени на долни крайници. Общо заболяване :Хронична венозна недостатъчност клас II по СЕАР на ляв долен крайник. Състояние след повърхностен тромбофлебит на ВСМ /Венозно съдовата мрежа/. Диастаза на мускули ректи абдоминис. Орхиепидидимитис акута синистра. След проведено успешно консервативно лечение /Остро възпаление на левия тестис и неговите придатъци/. Състояние след инцизия на флегмон на шията. Артериална хипертония I-II степен. Сърдечна недостатъчност I-II степен ФК по НИХА. В. л. посочва, че НЕЛК-София е взела решение въз основа на медицинската документация в досието на оспорващия. По отношение на прекараните хирургични заболявания към момента на освидетелстването от ТЕЛК и НЕЛК счита, че са дадени коректно процентите трайна нетрудоспособност, съобразно относимите нормативи по действащата към момента на вземане на ЕР Наредба за медицинската експертиза от 27.06.2017г. Посочва, че в МЕД са отразени данни за умерена по степен артериална хипертония с ЕКГ в синусов ритъм, волтажни критерии за левокамерно обременяване. ЛПХБ /Ляв преден хемиблок/. Ехокрадиография с данни за хипертонично сърце, диастолна дисфункция, нормална ФИ и по т.2 раздел 4 част 4 се следват - до 30% трайна нетрудоспособност предвид степента на заболяването, но не може да даде становище, защо не са взети впредвид при изготвяне на окончателния процент трайна нетрудоспособност. В о.с.з. в. л. заявява, че сърдечно-съдовите заболявания, не са отразени към крайния процент трайна нетрудоспособност, защото според действащата към момента Наредба за медицинската експертиза, при определянето на трайната намалената работоспособност се взема предвид само основното заболяване, а не съпътстващите. Относно представената по делото епикризата от 26.10.2018 г., посочва, че основната диагноза е „Полиартроза. Хиперурикемия” – това са заболявания на ставите, означава повишени нива на пикочната киселина в кръвта, а „Хиперурикемия“ е друга диагноза, която не е свързана с предната. Тези две диагнози не са свързани с основното заболяване, те са си отделни, заболяване на малките стави. Заявява, че тази диагноза, която е по новопредставената епикриза, не е включена при освидетелстване на лицето пред ТЕЛК и пред НЕЛК, тъй като той всъщност се явява като водеща диагноза „Варикозни вени”.

Така даденото заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, както и кореспондиращо на събраните в производството писмени доказателства.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Сливен, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

Относно компетентност на органа, издал акта, формална и процесуална законосъобразност на оспореното решение:

Обжалваното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1, във връзка с чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ, обн. ДВ, бр. 34/2010 година/ – от специализиран състав на НЕЛК по хирургични болести, определен съобразно водещата диагноза. Съобразена е и разпоредбата на ал. 2 на чл. 49, съгласно която консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. Експертното решение не се подписва от консултиращите състави. Видно от оспореното решение на НЕЛК в същото е вписана извършената консултация от специализиран състав по сърдечно-съдови болести. Съобразени са и разпоредбите на чл. 18, ал. 3, чл. 18, ал. 4 и чл. 19 от ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното решение е издадено в законоустановената форма /чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК), както и съдържа всички посочени в чл. 61, ал. 2 от НМЕ реквизити. Решението е постановено при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Актът и преписката в цялост, съдържат фактите, обосновали произнасянето на административния орган. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания.

Съгласно чл. 101, ал.7 от ЗЗ, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал.3 се определят с наредба на Министерския съвет. В случая приложима е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) (Приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.), съгласно чийто чл. 3, ал.2, експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК, като относимите материалноправни разпоредби и административнопроизводствени правила са регламентирани в глава четвърта "Експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане".

Обжалваното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Съгласно чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Цитираната норма определя рамката на задължението на колективния административен орган, който преди постановяване на своя акт следва да извърши посочените действия, с оглед получаване на информация за функционалното състояние както на заболелия орган, така и на организма като цяло, преди и с цел определяне степента на ТНР. Разпоредбата задължава лекарската комисия както да снеме подробна анамнеза на лицето и да извърши задълбочен преглед, така и да извърши лабораторни и функционални изследвания и анализ на наличната медицинска документация. Целта на тези медико - диагностични дейности е постигане на пълна представа както на заболелия орган, така и на организма като цяло, т.е. съобразно нормативните изисквания експертния колективен орган не следва да се ограничава само с постигане на резултат относно заболелия орган, а с оглед освидетелстването да достигне до информация и за организма като цяло. В случая това е направено в пълен обем, което се установи от приложената към административната преписка медицинска документация.

При постановяване на обжалваното решение са съобразени всички относими норми на НМЕ, с оглед обективните находки и документирани такива относно здравословното състояние на п. Х.Х.Я. и по-конкретно неговата  ТНР. Определящо за правилността на експертното решение е законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал.1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, както и съобразяването на процента ТНР (вида и степента на увреждане) със степента на установения функционален дефицит, като при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.  

В случая, с обжалваното решение е потвърден процента на ТНР от 38 % определени в решението на ТЕЛК, установено въз основа на представената медицинска документация.

Спорен между страните по делото е въпросът относно определения процент на трайно намалена работоспособност на оспорващия, чието разрешаване е определящо за извода за правилно приложение от административния орган на материалния закон - по отношение на преценката на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит според Приложение № 1 към чл. 63, ал.1 на НМЕ, съобразяването на процента ТНР със степента на установения дефицит. В случая не се установяват различия между приетото в съдебното производство експертно заключение и оценката на работоспособността в административното производство, което води до извода, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби при постановяване на оспорения акт и съставляващи основание за отмяната му. Твърдението на оспорващия за здравословно състояние, различно от описаното в оспореното от него експертно решение на НЕЛК, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Преценката за здравословно състояние изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност, респ. за неоснователност на оспорването, той прави с помощта на вещи лица, които имат съответната специалност. От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че определеният процент ТНР от НЕЛК съответства на състоянието на оспорващия. Съдът възприема изцяло становището на д. П., че НЕЛК правилно е определила както водещата диагноза на оспорващия – „Варикозни/разширени/ вени на долни крайници ", така и процента на трайно намалената работоспособност, съобразявайки нормите на част VIII, раздел III т.1 и т. 1.1  от Приложение № 1 към чл. 63, ал.1 от действащата към датата на освидетелстването НМЕ /Приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36, отм. ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г./.

Съгласно нормата на чл. 63, ал. 3 от НМЕ "При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2."

Съгласно т. III от Методиката по Приложение чл. 63, ал.3 от НМЕ "Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания".

  В случая ТЕЛК е изчислила крайния % ТНР, приемайки за основа определеният такъв за съществуващата диастаза на мм ректи абдоминис в епигастриума с размери 21/12 см, формираща дефект на предната коремна стена /епигастрална херния/, съгласно част осма, раздел VIII, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал.1 от НМЕ, а именно 30%. По същият начин е процедирала и НЕЛК. При така приетата основа и от двете комисии по посочената отправна точка и доколкото основният процент е под 100, правилно НЕЛК е прибавила към него сбора от процентите по останалите увреждания, който сбор съгласно т. III от Методиката по Приложение чл. 63, ал.3 от НМЕ е в рамките от 5% до 20%, като прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания и е определила още 8% или краен процент ТНР 38%. Съгласно т. VI от Методиката по Приложение чл. 63, ал.3 от НМЕ увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на намалената работоспособност.

 Въз основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспореното експертно решение по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема, че е законосъобразно като издадено в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, постановено е от компетентен орган и в изискуемата се форма, поради което не са налице основания за отмяна по чл. 146 АПК.

По тези съображения жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НЕЛК София разноски в общ размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, представляващи 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и 150 лева депозит за вещо лице.

Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен 

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.Я., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М.М. ***, против Експертно решение № 0494 на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по хирургични болести, взето на заседание № 87, проведено на 18.05.2018 г., като неоснователна.  

ОСЪЖДА Х.Х.Я., ЕГН ********** *** да заплати на НЕЛК гр. София сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: