Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 426 Година 2019, 15.01 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………………..… граждански състав
………………………….
На пети декември …….........……………………….. Година две хиляди
и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни заседатели:
..………………………………….
Секретар ……………...……….… Жана
Кметска..…...…………………………………………
Прокурор
……………..………..…………………………………….………………………………
като разгледа докладваното от ………...……… Р.
Калиманова……………………………
гражданско дело номер ………… 599 ……… по описа за …… 2018…..
година.
Производството
по делото е с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции
на „Еко почивка“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Стара Загора и адрес на
управление ул. „Зюмбюля Талимова“ №35, представлявано от Ана Семова Тодорова против
И.П.Б. в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 705 на КЧСИ и с адрес
град Бургас, ул. „Е.Й.“ № *, ет. * за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 28622.12 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от негови неправомерни действия в това му качество, формирана
като сбор от сумите 26520 лева - заплатена продажна цена за право на строеж, предмет
на публична продан, извършена по изпълнително дело №20117050400513; 795.60 лева
- заплатен местен данък; 26.52 лева - заплатена държавна такса за вписване на постановлението
за възлагане в Служба по вписванията, 580 лева - заплатена такса за одобряване на
проекти; 700 лева - заплатена такса за издаване на разрешение за строеж, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното и изплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски.
В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в исковата молба, по
повод на която е образувано съдебното производство, че с постановление за възлагане
на недвижим имот от 21.04.2013 година, вписано в Служба по вписванията на
13.05.2013 година, издадено от ЧСИ И.Б. по изпълнително дело № 20117050400513, бил
обявен за купувач на право на строеж, учредено върху ½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор №81178.501.80 по КК на град Черноморец, ул. „Зорница“ № 5,
за построяване на масивна триетажна хотелска сграда /секция 1/, находяща се в южната
част на дворното място, състояща се от 4 етажа - сутеренен етаж със застроена площ
157.84 кв. м., състоящ се от лоби-бар, бар, склад, подготовка лоби бар, перално
и гладачно помещение, стая персонал, фитнес, сауна, два броя душове, две бани с
тоалетна, абонатна и четири тераси; партерен етаж със застроена площ от 152.25 кв.
м., състоящ се от фоайе, коридор, рецепция, тоалетна и пет стаи, всяка от които
с антре, баня с тоалетна и тераса; първи етаж със застроена площ от 180.18 кв. м.,
състоящ се от коридор, шест стаи, всяка от които с антре, баня с тоалетна и тераса;
втори етаж със застроена площ от 161.11 кв. м., състоящ се от коридор, две стаи,
дневна с трапезария и бар, две антрета, две бани с тоалетна и четири тераси. Продажната
цена за придобиване правото на строеж в размер на 26520 лева била платена по сметка
на съдебният изпълнител ЧСИ И.Б. в банка „Пиреос България“.
Публичната продан била проведена по изпълнително
дело, образувано под номер № 741/2010 година по описа на ЧСИ Мария Цачева, с рег.
№ 840 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, със страни взискател Пламен
Белчев и длъжник „Легатрон“ ООД, ЕИК *********. По искане на взискателя делото било
преместено при ответника под № 20117050400513 за предприемане на изпълнителни действия
върху процесното вещно право на основание чл. 427, ал. 1, т. 1 от ГПК. Последният
предприел изпълнение в нарушение на задължението си по чл. 483 от ГПК да извърши
проверка на собствеността, поради което и неправилно приел, че длъжникът притежава
правото на строеж. Същото било учредено в полза на ЕТ „Александър Петров -
2004“ с нотариален акт № 460, том III, рег. № 4641, дело № 370 от 16.06.2004 година
от собственика на дворното място Димитрина Костадинова Стоянова. Длъжникът в изпълнителния
процес „Легатрон“ ООД го придобило от последващия приобретател - едноличния търговец
на 15.03.2006 година по силата на договор за замяна, обективиран в нотариален акт
№ 50, том I, рег. № 3177 от 2006 година. С решение № 124/30.01.2017 година по гражданско
дело № 5365/2016 година на Районен съд - Бургас, потвърдено с решение №
VI-50/14.08.2017 година по въззивно гражд. дело № 384/2017 година на Окръжен съд
- Бургас било прието за установено по отношение на Димитрина Стоянова, че „Легатрон“
ООД не е собственик на правото на строеж, тъй като същото било погасено поради неупражняването
му в срок към 17.06.2009 година.
Според ищеца, ответникът имал съмнения относно
съществуването на правото на строеж, тъй като на 24.10.2012 година направил запитване
досежно съществуването и принадлежността му в Община Созопол, на което получил отговор,
че тези въпроси не са от компетентността на общината. Тази проверка била единствено
в компетенциите на ответника. В случая били изминали 8 години от учредяването на
правото на строеж, без то да било реализирано, поради което с изтичането на срока
по чл. 67 от ЗС същото се погасявало ex lege, без да било необходимо настъпването
на други условия и без да било нужно собственикът на терена да се позова на изтичането
на срока. Това обстоятелство следвало да било ясно за ответника. Твърди се, че в
резултат на погрешната преценка на последния, съставеното от него постановление
за възлагане от 21.04.2013 година по изпълнително дело № 20117050400513 не било
породило вещноправния си ефект.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, ответникът в качеството му частен съдебен изпълнител отговарял за вредите,
причинени неправомерно от него при изпълнение на своята дейност. Тази отговорност
била възпроизведена и в чл. 441 от ГПК, според който същият отговарял при условията
на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуалното незаконосъобразно принудително
изпълнение, т. е. следвало да е налице виновно поведение, вреда и причинна връзка
между тях. Според ищеца, виновното поведение на ответника се изразявало в това,
че не бил извършил надлежна проверка и направил погрешна преценка относно съществуването
и принадлежността на правото на строеж у длъжника по горепосоченото изпълнително
дело, довела като резултат до лишаването му от правото на собственост върху правото
на строеж. Настъпилите за него вреди се изразявали в направените по придобиването
разходи и разноски, свързани с одобряването на проекти и издаване на разрешение
за строеж.
Ответникът по делото, на когото съдът е
изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявения
против него иск. С него същият е оспорен
по основание и размер.
Изтъква се на първо, че правото на строеж
не било погасено в полза на собственика на терена към момента на извършване на публичната
продан. В тази връзка се сочи, че проверката за собствеността била извършена към
датата на наложената възбрана - 26.10.2011 година, съобразно изискванията на чл.
483 от ГПК, към която не били изтекли дори сроковете отчетени в представените от
ищеца решения. Последните не били задължителни по отношение на него, тъй като не
бил участвал в съдебното производство.
Пояснява, че срокът по чл. 67 от ЗС бил
давностен и като такъв можел да бъде спиран и прекъсван. В конкретния случай било
налице прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД с признаване
на вземането и чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Неспазването на срока по чл. 67 от ЗС не водело автоматично до погасяването
на правото на строеж, поради което той не можел служебно да приложи давността, на
която никой не се бил позовал до момента на извършване на публичната продан, дори
и до момента на постановлението за възлагане. Същевременно, за тези действия собственикът
на земята бил уведомен. Тъй като според практиката на ВКС правото на строеж щяло
да се погаси при позоваване на давността от собственика на земята, то от значение
в случая било обстоятелството към кой момент собственикът на земята се е позовал
на погасителна давност. Посочените от ищеца решения установявали фактическото и
правно положение между страните по делото, поради което и не можела да се отрече
постановената липса на правото на строеж поради погасяването му по давност. С оглед
на това и всичко по-напред казано, то от значение било към кой момент е погасено
правото на строеж, тъй като в диспозитива на решението това не било отразено, а
само той се ползвал със сила на пресъдено нещо. Според ответника, моментът, в който
Димитрина Стоянова се позовала на давността по чл. 67 от ЗС бил момента на подаване
на исковата молба - 20.09.2016 година, т. е. от този момент следвало да се приема
в отношенията между страните, че правото на строеж е погасено по давност. С оглед
на всичко изложено и предвид датата на издаденото от него постановление, която била
точно 40 месеца преди момента на позоваването на давността, то ответникът счита,
че не бил продал чужд имот.
С оглед въведените от него твърдения и възприета
защитна теза, ответникът е изтъкнал отделни действия от поведението на първоначалния
собственик на правото на строеж - физическото лице, счетени от него за релевантни
във връзка със същите. Посочва на първо място в тази насока, че предвид неучастието
си в коментираните по-горе съдебни процеси, той разполагал с правото да направи
всички възражения, включително тези, които ищецът в настоящия и ответник в предходните
не бил сторил по различни причини, включително неподаване на отговор. Заявява все
с оглед на горното, че измежду кориците на гражданско дело № 5365/2016 година по
описа на Районен съд - Бургас била налична нотариална покана от Димитринка Стоянова
от 23.04.2013 година, отправена след продажбата, до суперфициара ЕТ „Александър
Петров - 2004“, с която тя му дала срок за изпълнение от 4 месеца, считано от нейното
получаване, което станало на 10.05.2013 година. Поради това към момента на издаване
на постановлението за възлагане - 21.04.2013 година „Легатрон“ ООД бил собственик
на правото на строеж, от което следвало, че ответникът не бил извършил незаконосъобразно
действие, продавайки чужд имот. Ако, обаче към посочената дата на получаване на
обсъжданата нотариална покана 5-годишен срок бил изтекъл, при подобно изявление
от собственика на земята можело да се коментира отказ от защитата на погасителната
давност по чл. 67 от ЗС; в случай, че не била изтекла, то същата била прекъсната
на основание чл. 116, б. „а“ и б. „б“ от ЗЗД.
Изтъква се на следващо място във връзка
с предпоставките на сочената от ищеца норма на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, че продажбата
на чужд имот не била и не можела да бъде акт, с който непозволено се уврежда имуществена
сфера на третото лице - купувач предвид специалния ред за защита по чл. 499 от ГПК.
С цитираната от него норма бил създаден специален ред за защита в случай, че бъде
извършена публична продан на чужда вещ. След като с влязло в сила решение, ползващо
се със СПН спрямо купувача било установено, че трето лице е собственик на имота,
предмет на публичната продан, то в този случай настъпвали последиците на евикция
при публична продан. При условията на евентуалност ответникът релевира възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми с твърдението,
че същите са били заплатени по сметката му на 15.04.2013 година - задатък в размер
на 2652 лева и на 19.04.2013 година - остатъкът в размер на 25 029.89 лева.
Ответникът поддържа, че бил добросъвестен
при извършване на проверката на собствеността по чл. 483 от ПГК. В съответствие
с вменените му задължения да опише посочения от взискателя имот, след като се увери,
че той е собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната, който в случая
бил 26.10.2011 година, ответникът освен справка по нотариалните книги, отправил
и запитване до Община Созопол, включително поискал данъчни документи /данъчни оценки
и други/ от данъчната администрация на общината. Той направил необходимата, съобразно
ГПК, проверка не само към деня на налагане на възбраната, който момент се изтъква
като единствено правнорелевантен за преценка действията му в тази насока. Всичко
това сочело, че до налагането на възбраната на посочената по-горе дата и нейното
вписване на 14.11.2011 година в Служба по вписванията - град Бургас нямало вписана
искова молба за оспорване на процесното право на строеж, нито такова на договора
за учредяването на същото, поради което той не можел да знае, че последният щял
бъде оспорен и вследствие на това, след 40 месеца да бъде прието за установено със
съдебно решение в отношенията между собственика на земята и купувача на правото
на строеж, че правото на строеж е погасено по давност. Всички извършени от ответника
и описани действия несъмнено сочели на това, че той бил направил не само необходимата
задължителна проверка, но предприел и допълнителни такива, за които не бил задължен
по закон - от справката на Служба по вписванията ставало ясно, че няма отразени
вписани искови молби или прехвърляния, по силата на които да се предполага, че
„Легатрон“ ООД се е лишило от процесното право на строеж, респективно, че същото
е погасено по давност. Единственият документ, който правел явна претенцията на Димитрина
Стоянова, свързана с твърдението и, че правото на строеж било погасено в полза на
собственика на земята била вписаната на 20.09.2016 година искова молба. Поради това
нямало никакъв повод да се приеме, че ответникът не бил направил валидна проверка
за собствеността към момента на налагане на възбраната и то по всички възможни и
допустими начини, в резултат на които безспорно било установено ненарушеното и неоспоримо,
съществуващо към момента на възбраната право на строеж на длъжника „Легатрон“ ООД.
С депозирания отговор на исковата молба
е отправено от ответната страна искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в настоящия
процес да бъде конституирано като трето лице - помагач на негова страна „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
ул. „Георги Бенковски“ № 3, при когото била застрахована отговорността му за вреди
в качеството му на частен съдебен изпълнител през процесния период. Наред с това
е предявила, при условията на евентуалност, с нарочна писмена молба обратен иск
против поисканото от нея да вземе участие в процеса като неин помагач трето лице
за осъждането на същото да и заплати общо търсената от нея сума в размер на 28
622.12 лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди от сочените за неправомерни
нейни действия в качеството и на съдебен изпълнител, формирана по описания в исковата
молба начин. Фактите, с които е обоснован обратния иск за ангажиране отговорността
на застрахователя са, че за периода на твърдяното незаконосъобразно процесуално
действие ответникът имал валидно сключена задължителна застраховка „Професионална
отговорност на ЧСИ“ по застрахователна полица № 21251302100000/07.02.2013 година,
по която били покрити всички рискове, съгласно изискванията на чл. 25 от ЗЧСИ и
Наредба № 2 от 06.02.2006 година за задължителното застраховане на частните съдебни
изпълнители, с период на действие 00:00 часа на 08.03.2013 година до 24:00 часа
на 07.03.2014 година, за която бил издаден сертификат №
212513021000002/07.02.2013 година; отговорността му при това дружество била застрахована
за периода от декември 2011 година до декември
2015 година, в рамките на който изпълнителното дело било при него с оглед извършването
на изпълнителни действия върху недвижим имот, чието местонахождение обуславяло неговата
компетентност. Изтъкнато е в исковата молба, че условията на сключената застраховка
изисквали незабавно уведомление от негова страна на застрахователя, което той сторил
с нарочно уведомление от 23.05.2018 година.
Съдът с определението си от 06.08.2018 година
е конституирал „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София
и адрес на управление бул. „Витоша“ № 89Б като трето лице - помагач на страната
на ответника И.П.Б. в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 705 на
КЧСИ и с адрес град Бургас, ул. „Е.Й.“ № 4, ет. 1. Приел е за разглеждане и предявения
от последния против застрахователното дружество при условията на евентуалност обратен
иск с правно основание чл. 229 във връзка с чл. 208, ал. 1 във връзка с чл. 249,
т. 3 от КЗ /отм./ и чл. 25 от ЗЧСИ във връзка с Наредба № 2 от 06.02.2006 година за задължителното застраховане на
частните съдебни изпълнители за осъждането на същото да му заплати сумата от
28622.12 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от негови
неправомерни действия в това му качество, формирана като сбор от сумите 26520 лева
- заплатена продажна цена за право на строеж, предмет на публична продан, извършена
по изпълнително дело №20117050400513; 795.60 лева - заплатен местен данък;
26.52 лева - заплатена държавна такса за вписване на постановлението за възлагане
в Служба по вписванията, 580 лева - заплатена такса за одобряване на проекти;
700 лева - заплатена такса за издаване на разрешение за строеж, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното и изплащане, както и понесените по делото разноски.
По делото е постъпило становище от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
бул. „Витоша“ № 89Б, в което е изразено от него такова за неоснователност на
предявения срещу ЧСИ И.Б. иск по съображения, че срокът по чл. 67 от ЗС е
давностен такъв и докато няма изрично волеизявление от собственика на земята за
погасяване правото на строеж, давността не може да бъде приложена служебно.
Счита, че съдебният изпълнител е действал
в кръга на своите правомощия и не е извършил незаконосъобразни действия,
увреждащи ищеца. Посочва още, че законодателят
е предвидил специален ред за възстановяване на суми в резултат на
съдебно отстраняване на купувача - чл. 499, ал. 1 от ГПК. Предявения обратен
иск счита за неоснователен, тъй като претърпените от ищеца вреди във връзка с
погасеното право на строеж са настъпили с влизане в сила на решението по предявения
иск по чл. 124 от ГПК от Димитринка Стоянова,
а именно - от 23.04.2018 година, т. е. застрахователното събитие е
настъпило извън периода на застрахователния договор, който е от 08.03.2017 година
до 07.03.2018 година.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като
съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При съобразяване на изразените при осъществената размяна на
книжа становища на страните се налага извода, че по изложените факти страните не
спорят. Както от тези техни позиции, така и от доказателствата по делото се установява
по несъмнен и безспорен начин, че с нотариален акт за учредяване право на
строеж № 460, нот. дело № 370/16.04.2004 година по описа на нотариус с рег.
№409 в регистъра на НК с район на действие Бургаския районен съд Димитрина
Костадинова Стоянова е учредила на ЕТ „Александър Петров-2004“ възмездно право
на строеж на масивна триетажна хотелска сграда - секция 1, в южната част на дворното
място, състояща се от 4 етажа - сутеренен етаж със застроена площ
157.84 кв. м., състоящ се от лоби-бар, бар, склад, подготовка лоби бар, перално
и гладачно помещение, стая персонал, фитнес, сауна, два броя душове, две бани с
тоалетна, абонатна и четири тераси; партерен етаж със застроена площ от 152.25 кв.
м., състоящ се от фоайе, коридор, рецепция, тоалетна и пет стаи, всяка от които
с антре, баня с тоалетна и тераса; първи
етаж със застроена площ от 180.18 кв. м., състоящ се от коридор, шест стаи, всяка
от които с антре, баня с тоалетна и тераса; втори етаж със застроена площ от
161.11 кв. м., състоящ се от коридор, две стаи, дневна с трапезария и бар, две антрета,
две бани с тоалетна и четири тераси; воден бар и открита хидромасажна вана, а
също така му е прехвърлила ½ идеална част от правото на
собственост върху имота срещу задължението на суперфициара да построи в имота със
свои средства, труд и материали масивна триетажна сграда - секция 2, като си е запазила правото на строеж
върху секция 2. С нотариален акт за замяна на недвижим имот № 50, нот. дело №
39/15.03.2006 година по описа на нотариус с рег. №348 в регистъра на НК с район
на действие Софийски районен съд, „Легатрон“ ООД, ЕИК ********* е придобило от ЕТ „Александър Петров-2004“ собственото му
право на строеж на масивна триетажна хотелска сграда - секция 1, находяща се в
южната част на дворното място, представляващо УПИ X-46 по плана на град Черноморец.
При ЧСИ Мария Цачева, рег.№ 840 на КЧСИ, с район на
действие СГС е било образувано изпълнително дело № 20108400400741 с взискател
Пламен Белчев Белчев и длъжник „Легатрон“ ООД, ЕИК *********. Видно от постановление
за налагане на възбрана върху недвижим имот от 26.10.2011 година на ЧСИ Мария Цачева,
на основание чл. 449, ал. 2 от ГПК е била наложена възбрана върху правото на строеж
на следните недвижими имоти, собственост на длъжника „Легатрон“ ООД, а именно: 1. масивна триетажна хотелска сграда
/секция 1/, находяща се в южната част на дворното място, представляващо УПИ
X-46, квартал 9 по плана на с. Черноморец, състояща се от 4 етажа - сутеренен етаж
със застроена площ 157.84 кв. м., състоящ се от лоби-бар, бар, склад, подготовка
лоби бар, перално и гладачно помещение, стая персонал, фитнес, сауна, два броя душове,
две бани с тоалетна, абонатна и четири тераси; партерен етаж със застроена площ
от 152.25 кв. м., състоящ се от фоайе, коридор, рецепция, тоалетна и пет стаи, всяка
от които с антре, баня с тоалетна и тераса;
първи етаж със застроена площ от 180.18 кв. м., състоящ се от коридор, шест
стаи, всяка от които с антре, баня с тоалетна и тераса; втори етаж със застроена
площ от 161.11 кв. м., състоящ се от коридор, две стаи, дневна с трапезария и бар,
две антрета, две бани с тоалетна и четири тераси; 2. воден бар и открита хидромасажна
вана; 3. масивна триетажна хотелска сграда /секция 2/, находяща се в северната част
на дворното място, състояща се от 4 етажа - сутеренен етаж със застроена площ
157.84 кв. м., състоящ се от конферентна зала, бар, склад, склад към бар, перално
и гладачно помещение, стая за камериерки, склад - инвентар, две бани с тоалетна,
абонатна и четири тераси; партерен етаж със застроена площ от 152.25 кв. м., състоящ
се от фоайе, коридор, рецепция, тоалетна и пет стаи, всяка от които с антре, баня
с тоалетна и тераса; първи етаж със застроена
площ от 180.18 кв. м., състоящ се от коридор, шест стаи, всяка от които с антре,
баня с тоалетна и тераса; втори етаж със застроена площ от 161.11 кв. м., състоящ
се от коридор, две стаи, дневна с трапезария и бар, две антрета, две бани с тоалетна
и четири тераси.
По молба на взискателя изпълнителното дело е било изпратено
за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ И.Б.,*** действие Окръжен съд
Бургас, като съответно е било образувано изпълнително дело № 20117050400513. По
делото е представен протокол за опис на недвижимо имущество от 14.02.2012 година
на ЧСИ И.Б.. Правото на строеж е изнесено на
публична продан, обявена за периода от 15.03.2013 година до 15.04.2013 година. С
постановление за възлагане на недвижим имот от 21.04.2013 година на ЧСИ И.Б. правото на строеж,
учредено в полза на „Легатрон“ ООД, а
именно: масивна триетажна хотелска сграда /секция
1/, находяща се в южната част на дворното място, представляващо УПИ X-46, квартал 9 по
плана на с. Черноморец, състояща се от 4 етажа - сутеренен етаж със застроена площ
157.84 кв. м., състоящ се от лоби-бар, бар, склад, подготовка лоби бар, перално
и гладачно помещение, стая персонал, фитнес, сауна, два броя душове, две бани с
тоалетна, абонатна и четири тераси; партерен етаж със застроена площ от 152.25 кв.
м., състоящ се от фоайе, коридор, рецепция, тоалетна и пет стаи, всяка от които
с антре, баня с тоалетна и тераса; първи
етаж със застроена площ от 180.18 кв. м., състоящ се от коридор, шест стаи, всяка
от които с антре, баня с тоалетна и тераса; втори етаж със застроена площ от
161.11 кв. м., състоящ се от коридор, две стаи, дневна с трапезария и бар, две антрета,
две бани с тоалетна и четири тераси е възложено на „Екопочивка“ ЕООД, ЕИК
********* за сумата от 26520 лева. В постановлението е посочено още, че правото
на строеж е учредено в ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 81178.501.80, находящ се в град Черноморец, както и че
същото е влязло в сила на 07.05.2013.
С влязло в сила на 23.04.2018 година решение
№ 124 от 30.01.2017 година, постановено по гражданско дело
№ 5365/2016 година по описа на Бургаски районен съд е
уважен предявения от Димитрина Костадинова Стоянова отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК и е прието за установено, че „Екопочивка“
ЕООД не е собственик на право на строеж на масивна триетажна хотелска сграда -
секция 1, предвидена за застрояване в южната част на дворно място,
представляващо УПИ X-46, в кв. 9 по плана на град Черноморец поради погасяването
му по давност.
Ищецът обосновава правния си интерес от настоящото
производство с довода, че неизпълнявайки задължението си по чл. 483 ГПК да
извърши обстойна проверка на собствеността, частният съдебен изпълнител е
насочил изпълнението върху правото на строеж, което обаче се явявало погасено
по давност поради неупражняването му в срок. В резултат на погрешната преценка
на ответника относно съществуването и принадлежността на правото на строеж,
постановлението за възлагане не било породило вещноправния си ефект и ищецът бил
претърпял имуществени вреди.
Отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност - чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е
деликтна и се реализира, ако е налице негово незаконосъобразно действие или бездействие
при изпълнение на дейността му. Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Фактическият
състав за реализирането на отговорността му включва следните предпоставки, а именно:
неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността
на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност
на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Противоправността, която е
елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. В настоящия
случай, ищецът твърди нарушение от страна на съдебния изпълнител на задължението
му по чл. 483 ГПК, а именно да се увери, че описаният от него недвижим имот, предмет
на принудителното изпълнение е бил собственост на длъжника към деня на налагане
на възбраната. Отговорността на ЧСИ спрямо
купувача от проданта в този случай намира своя генезис в характера на придобивното
основание /деривативно/, като в случай, че имотът е принадлежал на някое трето лице
преди вписване на възбраната, постановлението за възлагане не може да му се противопостави
и това трето лице може да търси правата си по съдебен ред, като отстрани купувача
от имота. От значение за ангажирането на отговорността на ЧСИ е обстоятелството
дали в действителност длъжникът е бил собственик на имота към момента на възбраната.
В процесния случай, съдебният изпълнител - ответник по
делото е извършил необходимата проверка след момента на възбраната, която е от
26.10.2011 година, наложена от ЧСИ Мария Цачева. Същият с писмо от 24.10.2012 година
е отправил искане до Община Созопол да му бъде предоставена цялата налична
документация по учредяване правото на строеж, както и данъчна оценка.
Процесуалният закон не предвижда задължение на съдебния изпълнител да извършва
проверката по чл. 483 от ГПК в един по-късен момент - при изготвяне на
постановлението за възлагане. Такава проверка се извършва единствено към момента на вписване на възбраната - действие,
извършено в настоящия случай от ЧСИ Мария Цачева. Проверката на собствеността се
извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин. ЧСИ
И.Б. в рамките на своята компетентност е установил, че с нотариален акт за
замяна на недвижим имот № 50, нот.дело № 39/15.03.2006 година длъжникът
„Легатрон“ ООД, ЕИК *********, е придобил от
ЕТ „Александър Петров-2004“ собственото му право на строеж на масивна
триетажна хотелска сграда - секция 1, находяща се в южната част на дворното
място, представляващо УПИ X-46 по плана на град Черноморец. От представените по делото справки по лице е
видно, че по партидата на „Легатрон“ ООД няма данни за вписани искови молби,
относими към процесното право на строеж преди и към момента на вписване на
възбраната на правото на строеж, а и към по-късния момент на възлагането му с
постановление. Основното твърдение в исковата молба е, че процесното право на
строеж е погасено по давност, тъй като от учредяването му до възлагането му с
постановлението са изминали повече от 8 осем години, без същото да е било реализирано.
Поддържа се още, че с изтичането на срока по чл. 67 от ЗС правото на строеж се
погасява ex lege, поради и което ответникът е следвало да съобрази този факт. Така изложеното
от ищеца и поддържано негово становище не може да бъде споделено.
Според дадените с ТР № 1/2011 година на ОСГК на ВКС разяснения,
петгодишният срок по чл. 67 от ЗС, в който следва да се упражни правото на строеж,
за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен. Предвид
характера на срока като давностен се налага извода, че важат общите принципи за
давността, регламентирани в ЗЗД, а именно: неспазването на този срок не води автоматично
до погасяване на правото на строеж; давността не се прилага служебно - чл. 120 от ЗЗД; срокът може да бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл. 115 и чл. 116
от ЗЗД основания /така в решение № 107
от 29.10.2018 година по гражданско дело № 3628/17 година на ВКС, II г. о./. Съгласно установената
съдебна практика, правните възможности неупражненото право на строеж да се върне
в патримониума на собственика на терена са две - при разваляне на договора за суперфиция
или при пряко позоваване на погасителната давност по чл. 67 ЗС /така в определение
№ 491 от 8.10.2018 година на ВКС по гражданско дело № 1018/2018 година, II г. о./.
Предвид гореизложеното, няма как да се възприеме
становището, че съдебният изпълнител, констатирайки че срокът по чл. 67 от ЗС очевидно
е изтекъл /правото на строеж е учредено с нотариален акт за учредяване право на
строеж № 460, нот. дело № 370/16.04.2004 година и към 2011 година - момента на
налагане на възбраната са минали повече от пет години/, следвало да приеме, че
правото на строеж е погасено по давност. Давността не се прилага служебно.
Липсват каквито и да са данни за позоваване от страна на собственика на терена
Димитрина Стоянова на погасителна давност относно процесното право на строеж
преди момента на завеждане на иска с правно основание чл. 124 от ГПК, по който
е било образувано гражданско дело №5356/2016 година по описа на Бургаски
районен съд, решението по което бе коментирано по-горе. Следва да се отбележи,
че дори и в рамките на самото изпълнително производство да е имало направени
някакви възражения във връзка с погасяване правото на строеж, то съдебният
изпълнител не е компетентен да се произнася по такова възражение. В сега действащия
ГПК не е предвидена възможност съдебният изпълнител да се произнася по материално-правни
възражения, включително и по възражение за
погасителна давност. Като пример в това отношение може да бъде посочен
длъжник, който се позовава на погасителна давност относно задължението му в
изпълнителното дело - единствената му правна възможност в тази хипотеза е да се
защитава чрез иск по реда на чл. 439 от ГПК. Твърдението за изтекла погасителна
давност не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителния процес. Съдебният изпълнител не може да решава дали едно право
е погасено по давност. Именно поради тази причина, в разпоредбата на чл. 433, ал.
1 от ГПК, където основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитативно
и изчерпателно изброени от законодателя, приложението на института на погасителната
давност не е предвиден. Предвидено е, обаче изрично в нормата на чл. 433, ал. 1,
т. 7 от ГПК, че изпълнителното производство може да бъде прекратено от съдебния
изпълнител, ако бъде представено в хода на насоченото срещу длъжника принудително
изпълнение влязло в законна сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 от ГПК.
Преценката дали претендираното вземане е погасено по давност не може да бъде предоставена
на съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, тъй като такава
преценка може да бъде извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес,
в който следва да бъдат обсъдени и евентуалните доводи на страните за спиране и
прекъсване на давността, каквато преценка съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното
производство не би могъл да извърши. Именно поради тази причина, давността като
материалноправен институт може и следва да бъде навеждана като процесуален довод
или възражение само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при
участието на двете страни. В настоящият случай съдебният изпълнител нито
служебно, нито при въведено възражение за погасяване по давност на правото на
строеж би могъл да обсъжда едно такова погасяване в изпълнителното производство, тъй като същият
би излязъл извън рамките на своите правомощия.
Предвид правилото на чл. 120 от ЗЗД, че давността не се
прилага служебно, налага се
установяването на правопогасяващия й ефект по съдебен ред, което се констатира
от сезирането на съда с иска по чл. 124 от ГПК от Димитрина Костадинова
Стоянова срещу „Еко почивка“ ЕООД, в рамките на което производство ищцата е изложила
твърдения, че правото на строеж е погасено по давност. Това позоваване, обаче
от страна на собственика на терена е към дата 20.09.2016 година, когато е било образувано
гражданско дело №5365/2016 година по описа на Бургаския районен съд, т. е. в
много по-късен във времето момент от този, към който съдебният изпълнител има
задължение да извърши проверката по чл. 483 от ГПК. Следва да се има предвид,
че позоваването на погасяването на правото на строеж може да стане след влизане
в сила на решението, защото правно значение в отношенията между страните има не
датата, на която е изтекъл петгодишния срок, а фактът на погасяване на
ограниченото вещно право /така в решение № 40 от 20.07.2017 година на ВКС по гражд.
дело № 2874/2016 година, I г.о./. Това е така, защото решението, с което се уважава или отхвърля
установителен иск по същество влиза в законна сила по правоотношението, чието
съществуване или несъществуване се е искало да бъде установено. В конкретния
случай, на факта на погасяване на правото на строеж собственикът на терена може
да се позове от момента на влизане в сила на решението по установителния иск, който в
случая е датата 23.04.2018 година.
При съобразяване на така казаното се налага извода, че към
момента на налагане на възбраната върху правото на строеж - 26.10.2011 година,
а и в по-късен момент - възлагането с постановление от 21.04.2013 година на
съдебния изпълнител на правото не е релевирано каквото и да е твърдение или
позоваване във връзка с погасяване по давност на правото на строеж от страна на
собственика на терена, още по-малко служебно позоваване на този факт от страна
на съдебния изпълнител.
Може поради всичко така казано да се заключи, че не е
налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие на ответника, същият не е
допуснал нарушение при изпълнение на задължението си по чл. 483 от ГПК относно
правото на собственост върху имота и по-точно в случая право на строеж. Поради недоказване
наличието на процесуална незаконосъобразност на извършените действия от ЧСИ като
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 74 от ЗЧСИ, съдът намира че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Липсата на който и
да е от елементите на отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ води до неоснователност
на предявената претенция. Като последица от неоснователността на основната
претенция, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху
претендираната главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното и изплащане.
Предвид отхвърлянето на предявения главен иск, не е
налице сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на предявения в
условията на евентуалност обратен иск от ответника ЧСИ И.Б. против конституираното по делото трето лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление бул. „Витоша“ № 89Б.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и направеното за това своевременно искане, на ответника следва
да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски в общ размер от
3144.88 лева, в които се включват сумата от 2000 лева адвокатско възнаграждение
и 1144.88 лева заплатена държавна такса по обратния иск. Защитата на ответника срещу
предявения иск зависи от неговата преценка, която би могла да включва и други процесуалния
действия, а не само отговор на исковата молба, какъвто е настоящият случай, а именно
предявяване на обратен иск. В този смисъл заплатената от ответника сума от 1144.88
лева, представляваща държавна такса по предявения от него обратен иск представлява
разноски за защита по предявения срещу него иск /в този смисъл и определение №
831 от 28.09.2012 година на ВКС по частно търг. дело № 587/2012 година, II т. о./.
Мотивиран от горното и на основание чл.
74 от ЗЧСИ във връзка с чл.45 ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Еко
почивка“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Стара Загора и адрес на
управление ул. „Зюмбюля Талимова“ №35, представлявано от Ана Семова Тодорова
против И.П.Б. в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 705 на КЧСИ
и с адрес град Бургас, ул. „Е.Й.“ № *, ет. * за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 28622.12 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
негови неправомерни действия в това му качество, формирана като сбор от сумите
26520 лева - заплатена продажна цена за право на строеж, предмет на публична
продан, извършена по изпълнително дело №20117050400513; 795.60 лева - заплатен
местен данък; 26.52 лева - заплатена държавна такса за вписване на
постановлението за възлагане в Служба по вписванията, 580 лева - заплатена
такса за одобряване на проекти; 700 лева - заплатена такса за издаване на
разрешение за строеж, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Еко почивка“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Стара Загора и адрес на управление ул. „Зюмбюля Талимова“
№35, представлявано от Ана Семова Тодорова да заплати на И.П.Б. в качеството му
на частен съдебен изпълнител с рег. № 705 на КЧСИ и с адрес град Бургас, ул. „Е.Й.“
№ *, ет. * сумата от 3144.88 /три хиляди сто четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието
на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес
на управление бул. „Витоша“ № 89Б като трето лице - помагач на страната на
ответника И.П.Б. в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 705 на
КЧСИ и с адрес град Бургас, ул. „Е.Й.“ № 4, ет. 1.
Настоящото решение подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия: