Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретар Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16977
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.В.Д.Т. ЕГН **********,***
срещу Г.С.Л., ЕГН **********,***,
в която е предявен иск с правно основание чл. 127a от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, а
производството по делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Съдът на основание чл. 140 ал.3
от ГПК изготвя следния проект за ДОКЛАД
НА ИСКА:
Предявен е иск с правно основание
чл. 127a от СК от М.В.Д.Т. ЕГН **********,*** срещу Г.С.Л., ЕГН **********,***, за даване на
разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата, детето М.Г.Л.да пътува неограничено всяка година в
Република Украйна, както в държави - членки на Европейския съюз и Конфедерация
Швейцария, така и в такива, които не са членки на Европейския съюз, но в които
няма никакъв риск за здравето и живота на детето, като: Руската Федерация,
Република Сърбия, Република Турция и Република Северна Македония, като за
целта, придружено от своята майка М.В.Т. или упълномощено от нея лице (лица),
напуска пределите на Република България с туристическа цел и/или почивка за
срок от пет години, считано от момента на постановяване на съдебното решение.
В молбата се твърди, че ищецът и ответникът са родители на детето М.Г.Л., ЕГН **********.
Сключеният
граждански брак на 22.09.2007г. в гр. *****, е прекратен с решение №
2567/04.06.2018г. постановено по гр.д. № 19149/2017г. по описа на ВРС, 48-ми
състав, потвърден в тази му част с решение №923/23.07.2019г. по в. гр. дело
№2067/2018г. на ВОС, гражданско отделение. Решението не е влязло в з. сила,
поради касационно обжалване от страна на ответника.
С протоколно
определение от 04.04.2018г. (влязло в сила на 04.04.2018г.), постановено по гр.
д. № 19149/2017г. по описа на ВРС, 48 състав, съдът постановил привременни
мерки: предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М.на
майката М.Т., определил местоживеенето на детето при майката; осъдил бащата Г.Л.
да заплаща месечна издръжка и му определил режим на лични отношения. С протоколно
определение от 19.06.2019г. по в. гр. дело № 2067/2018г. на ВОС, гр. отделение
(влязло в сила на 19.06.19г.) съдът допълнил режима на лични отношения, който
следва да бъде осъществяван между бащата Г. Л. и детето М..
Ответникът Г.Л. ***
заявление с изразено нотариално заверено несъгласие детето ни М.да пътува извън
страната. И към настоящия момент ответникът категорично отказвал да даде
съгласие за снабдяването на детето с паспорт за задгранични пътувания с
туристическа цел и/или почивки извън България, дори до Република Украйна, чиято
гражданка е майката, а детето има роднини там; както в държави - членки на
Европейския съюз, така и в такива, които не са членки на Европейския съюз, но в
които няма никакъв риск за здравето и живота на детето.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника.
В него се оспорва
иска като недопустим и неоснователен.
Твърди се
едновременно, че предявеният иск противоречи на влязло в сила решение, както и
че противоречи на висящото бракоразводно дело. Съдът намира, че се прави
възражение за недопустимост на производството по чл. 127а от СК, доколкото е
налице все още висящ спор за родителски права.
Твърди се още, че не
е в интерес на детето да му бъде давано разрешение за пътуване, доколкото
същото е български гражданин и не следва да му се нарушава контакта с
българската семейна среда. Сочи, че причината за отказа му да даде съгласие
детето да пътува в чужбина е поведението на майка му, която злоупотребила с
доверието му – тайно е извела детето в Украйна, където го изнудвала да й даде
пълномощно за пътуване. Притеснява се, че майката ще отведе детето отново в
Украйна и ще наруши правото му на личен контакт с детето.
В с.з. ищецът
поддържа иска си и моли да бъде уважен, а ответникът поддържа становището в
отговора си.
Контролиращата
страна ДСП – Варна, с писмена молба изразява становище по същество на делото, а
именно, че молбата е основателна и следва да бъде уважена в интерес на детето.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не
спорят, че са родители на детето М.Г.Л., както и че са в бракоразводен процес. След
направена служебна справка по гр.д. № 19149/2017г. по описа на ВРС, 48-ми състав,
съдът установи, че същото е приключило, като родителските права са предоставени
на майката, а на бащата е предоставен режим на личен контакт. Не се спори и че
бащата не дава съгласие детето да пътува в чужбина. В този случай спорът е само
и единствено правен.
Съгласно чл. 127а ал. 1 и ал. 2 от СК, въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават
по общо съгласие на родителите. Когато
родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето.
Съдът намира, че не е необходимо да е налице приключило бракоразводно
производство, за да е налице допустимост на иска по чл. 127а от СК.
Предпоставка за допустимост на иска се явява единствено и само наличие на спор
между родителите, какъвто в настоящия случай безспорно е налице.
В
настоящия случай е налице влязло в сила решение, с което родителските права по
отношение на детето са предоставени на майката. Родителят, на когото са
възложени за упражняване родителските права, може да взема по отношение на
детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да
бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са възложени за упражняване
родителските права не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на
задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Това
предпоставя правния интерес от иска по чл. 127а от СК.
Производството
по чл. 127а от СК по характер представлява спорна съдебна администрация
/администриране от съда на граждански правоотношения/. То има за цел да разреши
спор между субектите на гражданските отношения без спорът между тях да се
отнася до насрещни права и задължения помежду им. Родителите, като страни в
настоящото производство, имат задължения само и единствено по отношение на
детето.
Детето,
като всеки друг субект на правото, има право на свободно придвижване, гарантирано
от Конституцията на Р България – чл. 35 ал. 1 от КРБ. До навършване на
пълнолетие на детето обаче, то не може да упражнява това право нито само, нито
със съдействието само на единия от родителите. Когато детето има нужда да
пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши
конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени
държави. При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето. Именно
те са предмет на доказване в настоящото производство.
По
аналогичен начин се е произнесъл и ВКС с решение № 150/12.06.2013г., по г.д. №
765/2012г. на ВКС, IV ГО, решение № 403/29.02.2016г., по г.д. № 6903/2014г. на
ВКС, IV ГО.
Съдът
намира, че съгласно твърденията на ищеца, неоспорени от ответника, майката
желае да има възможност да води детето при своите роднини в Република Украйна. Това
обстоятелство ответникът счита, че може да доведе до накърняване на правото му
да осъществява режим на личен контакт, както и до опасност за българското
самосъзнание на детето. Съдът намира тези доводи на ответника за неоснователни.
Правото
на детето да пътува в чужбина не може да бъде ограничено напълно заради правото
на бащата да осъществява режим на личен контакт. Тези две права са защитими в
еднаква степен, чрез различни процедури – иск по чл. 127 ал. 2 от СК и иск по
чл. 127 а от СК. За защитата и на двете
права съдът постановява решение. Нито едно от двете права не пречи на другото
да бъде упражнявано, доколкото правото на майката да извежда детето в чужбина следва
да бъде упражнявано във време, което не накърнява постановения от съда режим на
личен контакт. В случай, че то бъде упражнено превратно, то ищцата подлежи на
санкция – принудително осъществяване на режима на личен контакт с бащата.
Възможността
детето да бъде извеждано в чужбина не означава промяна на местоживеенето на
детето. Поради това няма как да бъде накърнено българското му самосъзнание с
кратки срещи с чужд бит и култура. Отделно от това детето следва да е с вече
изградено самосъзнание, предвид факта, че е вече девет годишно.
Поради
това съдът намира, че в интерес на детето е да му бъде разрешено да посещава
посочените от молителя страни – едни от тях с оглед произхода на майката /Украйна
и Русия/, а останалите /държавите от ЕС и съседните на България държави/ с цел екскурзия
или почивка, запознаване на детето с културата на различни държави. Интересът
на детето е както по отношение на запознаване с корените си, така и по отношение
на придобиване на по-широк поглед върху света.
Искането
е съобразено със съдебната практика, като е ограничено по отношение на
конкретни държави, по време и с конкретни цели на пътуванията. Същото се явява
основателно и следва да бъде уважено.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК /и определение № 252/25.09.
2015 год. по ч.гр.д. № 3895 по описа за 2015 г. на ВКС, II ГО/, ответната страна дължи разноските, сторени от ищцовата
страна в производството, а именно сумата от 325лв., съгласно списъка по чл. 80
от СК и доказателствата.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по искането на М.В.Т.
ЕГН **********,***, заместващо съгласието на бащата Г.С.Л., ЕГН
**********,***, детето М.Г.Л., ЕГН **********, да пътува
неограничено като брой пъти всяка година, а по време при съобразяване с режима
на личен контакт с бащата, в Република Украйна, както и в държави - членки на
Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, така и в такива, които не са членки
на Европейския съюз: Руската Федерация, Република Сърбия, Република Турция и
Република Северна Македония, с туристическа цел и/или почивка, като за целта
бъде придружено от своята майка или упълномощено от нея лице (лица), за срок от
пет години, считано от момента на постановяване на съдебното решение, на
основание чл. 127а от СК.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, на
основание чл. 127а ал.4 от СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Решението
да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: