Определение по дело №743/2022 на Административен съд - Добрич

                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………/24.01.2023 г., гр.Добрич                                    

                                                                                                         

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

          като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 743 по описа на АдмС – Добрич за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

            

Производството по делото е образувано по жалба на А.И.К. ***, уточнена с две допълнителни молби с вх. № 4519 от 20.12.2022 г. и вх. № 252 от 19.01.2023 г., срещу мълчалив отказ на директора на ДСП – Добрич по подаден от него сигнал за деца в непосредствен риск от 09.10.2022 г. В жалбата се сочи, че К. е сигнализирал ДСП – Добрич за накърняване на правата на децата му М. и А. К. от майка им М.С.. Сигналът е съдържал искания за незабавна и интензивна работа на ДСП – Добрич с майката и децата, а в случай на отказ от страна на майката да се издаде задължително предписание, а ако майката и тогава не съдейства, да ѝ бъде наложена глоба и да бъде издадено ново задължително предписание и при отказ нова глоба. Твърди се, че К. не е получил отговор по сигнала си досега, поради което е налице мълчалив отказ, който е в противоречие с интересите на децата. Иска се отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество със задължителни указания по прилагането на закона. Алтернативно се претендира на основание чл. 173, ал. 1 от АПК съдът да издаде искания административен акт.                   

         Съдът, като постави на разглеждане жалбата, намира същата за недопустима по следните съображения :

          Мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на нормативно установено задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане, но не всяко непроизнасяне от сезирания с искане/сигнал административен орган попада в хипотезата на чл. 58 от АПК, а само това, за което органът е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно определен срок. 

          От приложените към жалбата доказателства се установява, че на 09.10.2022 г. А.К. е подал сигнал до директора на ДСП - Добрич, че децата му М. и А. Казакови се намират в пряк и непосредствен риск за тяхното физическо и психическо здраве предвид на тежките издевателства, на които ги подлага майка им М.С.. Със сигнала е отправено искане директорът на ДСП – Добрич да съдейства активно във връзка с неговите правомощия по отношение на закрила на децата да се изпълни незабавно определението на ОС – Добрич, с което упражняването на родителските деца спрямо децата е предоставено на бащата, както и да поиска незабавно полицейска закрила и да изведе децата в безопасна за тях среда. До изпълнението на определението на съда за привременните мерки е поискано да се започне интензивна работа с децата и майката, при отказ на майката незабавно да се издаде задължително предписание; при неизпълнение на задължителното предписание да се наложи глоба на майката по реда на АПК; да се издаде незабавно ново задължително предписание за извършване на активна социална дейност; при отказ на майката да съдейства да ѝ се наложи незабавно нова глоба по реда на АПК.    

          От така изложените фактически обстоятелства е видно, че се касае за подаден сигнал по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ППЗЗДт, с който са отправени най-общо искания за уведомяване на полицейските органи за предприемане на мерки за полицейска закрила, за предприемане на мерки за закрила по чл. 23 от ЗЗДт, за издаване на задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДт при отказ за съдействие от страна на майката и за налагане на глоба в случай на неизпълнение на задължителното предписание от страна на майката.   

          Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 10 от ЗЗДт ДСП определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им, извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона; сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда за предприемане на незабавни действия за защита на децата. Основните мерки за закрила в семейна среда са регламентирани в чл. 23 от ЗЗДт. Разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ППЗЗДт предвиждат, че мерките по чл. 23 от ЗЗДт се прилагат съгласно изготвен план за действие. При отказ за сътрудничество от страна на родител по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на ДСП издава задължително предписание.       

          От посочената нормативна уредба следва извода, че по нито едно от исканията на жалбоподателя не е налице нормативно уредено задължение за издаване на изричен акт от страна на директора на ДСП, поради което и не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК по подадения сигнал от 09.10.2022 г.

          Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето предвижда, че тя може да се предоставя по искане на директора на ДСП или оправомощено от него лице, но искането за това се прави по инициатива на самия орган, в изпълнение на дискреционната власт, с която разполага, а не по искане на граждани. За родителите, представителите на общинската администрация и други лица и институции съществува самостоятелна възможност да искат предоставяне на полицейска закрила с искане – приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 от същата наредба.       

В производството по издаване на задължителни предписания административният орган действа служебно, по свой почин, като при констатиране на основания и въз основа на предложение на социалния работник, водещ случая, издава задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДт, което е индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред съгласно чл. 18, ал. 5 от ППЗЗДт. Нормата е специална и не предвижда обжалване на отказите за издаване на такива актове (изрични или мълчаливи). Отказът на административния орган да издаде задължително предписание по подаден сигнал няма характер на индивидуален административен акт, тъй като органът не дължи произнасяне по искане за издаване на задължително предписание. От това следва, че последиците от липсата на отговор по подадения сигнал не са с административноправен характер, поради което непроизнасянето на органа не може да се квалифицира като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Преценката на органа да издаде задължително предписание е самостоятелна и не е обвързана с произнасяне по постъпилия сигнал, тъй като е нормативно определено, че органът действа служебно. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ППЗЗДт, която предвижда, че по реда и в сроковете по АПК подателят се уведомява за предприетите действия по сигнала, но не и че органът е длъжен да издаде акт по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДт.                

Установяването на административните нарушения и издаването на  наказателните постановления по ЗЗДт става по реда и при условията на ЗАНН по силата на препращащата норма на чл. 46, ал. 6 от ЗЗДт, като образуването и провеждането на административнонаказателно производство е изцяло в прерогативите на съответните длъжностни лица по чл. 46, ал. 4 от ЗЗДт, които действат служебно, а не по искане на граждани и организации. Ето защо, компетентните длъжностни лица не са задължени да извършват каквито и да било действия по искането на К. за търсене на административнонаказателна отговорност на майката в случай на неизпълнение на задължително предписание от нейна страна. Само тогава, когато органът прецени, че е осъществен състав на административно нарушение от обективна и субективна страна, той издава НП, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, но преценката дали да се състави АУАН и/или да се издаде НП е извън обхвата на съдебната проверка за законосъобразност.         

Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, а нейната липса препятства надлежното упражняване на правото на жалба.

С оглед на изложеното жалбата се явява процесуално недопустима поради липса на предмет и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено.                

          Водим от изложеното, както и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И : 

                             

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.И.К. *** срещу мълчалив отказ на директора на ДСП – Добрич по подаден от него сигнал за деца в непосредствен риск от 09.10.2022 г.       

          ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 743/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич.      

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.   

 

 

                                        Административен съдия :