РЕШЕНИЕ
№ 399/7.7.2020г.
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I –ВИ СЪСТАВ в
открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря: Тодорка Стойнова
прокурора като
разгледа докладваното от съдия Шотева адм.дело №986 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба подадена от П.Т.П., против отказ на
главен архитект на община Велинград за издаване на удостоверение за търпимост на сграда по параграф 16, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ /параграф 127 от ПЗР на ЗУТ /, обективиран в обследване за търпимост
на строеж издадено от главен архитект на община Велинград с вх.№ 92-00/2266 от
04.07.2019г. на община Велинград, изпратено на жалбоподателя под формата на
писмен отговор с изх. № 9400/4361 от 23.08.2019г..
В
жалбата се сочи, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и се моли за неговата
отмяна. Твърди се, че са представени всички доказателства, доказващи статута на
търпимост на незаконния строеж и периодът отговаря на изискванията на § 127
ал.1 от ПЗР на ЗУТ и на параграф 16, ал.1 от ЗУТ. Според жалбоподателя,
съображенията в отказа не касаят предпоставките за уважаване на искането, които
са изцяло налице. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.,
който поддържа жалбата и твърди, че не били взети всички доказателства, от
които било видно, че постройките са търпими тъй като са налице на
предпоставките по §127 ал.1 от ПРЗ на ЗУТ и параграф 16, ал.1 от ЗУТ .Сочи
доказателства. Излага подробни съображения в писмено становище.
Ответникът
Главен архитект на Община Велинград не се явява, представлява се от юрист – А.К..
Оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. В писмено становище излага
подробни съображения относно неоснователността на подадената жалба. Сочи
доказателства.
Жалбата
Съдът приема за подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ,тъй като съдът приема,
че акта който се обжалва е т.нар. писмен отговор да жалбоподателя, към който е
приложено и изготвеното обследване за търпимост на строеж. Жалбата отговаря на разпоредбите на АПК,
подадена е от лице с активна процесуална легитимация, пред компетентния съд и
срещу акт от категорията на обжалваемите по реда на чл. 215 ал.1 вр. чл. 214 от ЗУТ, поради което Съдът намира същата за допустима и
счита, че тя следва да бъде разгледана по същество. Обжалваният отказ,
обективиран в писмен отговор с изх.№9400/3461 от 23.08.2019г. представлява
индивидуален административен акт по см. на специалната норма на чл. 214 т.2 от ЗУТ.
Жалбата разгледана по същество е основателна, но по причини различни от
посочените от жалбоподателя.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
Жалбоподателят П.П. е собственик на недвижим имот УПИ № V – 7657, в кв. 206 по регулационният план на гр.Велинград
обозначен на приложената към жалбата скица, като поземлен имот с идентификатор
10450.501.2015 по действащата кадастрална карта на гр.Велинград, на основание
Протокол за съдебна делба №26 от 04.06.1984 г. одобрен по гр.д.№223/1984 по
описа на РС-Велинград .
Със Заявление с вх.№94-00/3461 от 14.05.2018г. жалбоподателят поискал от гл.архитект на община Велинград да
му бъде извършена административна услуга, като му се издаде от него
удостоверение за търпимост на стопанска постройка в УПИ №V-7657, в кв.206 по регулационния план на
гр.Велинград.Към заявлението са приложени – Приходна квитанция №********** от
14.05.2018г. за заплатена такса от 200лв. в касата на община Велинград,
Конструктивно обследване за процесната сграда на основание параграф 127 от ЗУТ,
изготвено от инж.Овчаров и инж. Илчев / оттеглено в последствие/.
В законоустановения срок не е издаден акт от страна на главния архитект на
Община Велинград, с оглед на което е било налице мълчалив отказ за издаване на
удостоверение за търпимост. Мълчаливият отказ не е обжалван и същият е влязъл в
сила.
Въпреки наличието на мълчалив отказ, почти година по-късно гл.архитект на
община Велинград изготвя Обследване за търпимост на строеж, което е във връзка
с друга процедура, т.е. елемент / етап от производство по изследване дали един
строеж е законен или не, което производство приключва с издаването на Заповед
от страна на кмет или упълномощено от него лице.Същевременно в Обследване за
търпимост на строеж е посочено, че същото се издава във връзка с две
производства – едното започнало с молба на органа по премахването и незаконно
строителство – длъжностни лица за строителен контрол по чл.223,ал.2 от ЗУТ
отдел „ИБКТ“ при Общ- Велинград и второто производство – по заявление вх.№
94-00/3461 от 14.05.2018г. подадено от П.П., в което главния архитект , като
орган одобряващ инвестиционния проект обследва строежа, за които няма
строителни книжа но е бил допустим по действащите подобни градоустройствени
планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ.
В самото Обследване за търпимост на строеж е посочено, че става въпрос за
съвсем отделни производства /дори е цитирана и съдебна практика, на настоящия
съдебен състав/, а същевременно главния архитект е издал един акт именно във
връзка с тези две производства. От друга страна пък е посочено в това Обследване за търпимост на строеж, че
производството по заявлението на жалбоподателя, не може да се развие, без да е
приключило първото производство инициирано във връзка с подадена жалба от трето
лице- Т.. Не е посочено обаче какво се случва
с тава производство спира ли се, отказва ли се издаване на Удостоверение
за търпимост на строеж или не. Както правилно е посочено в акта на главния
архитект, става въпрос за две отделни производства, които приключват с два
различни ИАА, издадени от различни органи – главен архитект и кмет на община. Съдът
приема, че това обследване е част от процедурата по издаване на Заповед за
забрана ползване и премахване на строежа / видно то самото обследване/, с оглед
на което е изпратено и единствено до Кмет на община Велинград.
От друга страна с това Обследване гл.архитект се е произнесъл и по
заявлението на жалбоподателя за издаване на удостоверение за търпимост на
строеж, или както е наречено в процесното Обследване за търпимост на строеж –
„второто производство“. В тази си част, Обследване за търпимост на строеж
издадено от гл.архитект е акт завършващ второто производство и подлежи на
оспорване пред съответния Административен съд.
В тази си част акта е изключително неясен и не отговаря на изискванията на
АПК за съдържание на ИАА.На първо място от една страна се говори, че „второто“ производство
е съвсем отделно производство, а същевременно е налице произнасяне по него –
макар и без изричен диспозитив. На второ място в самото Обследване за търпимост
на строеж, пък се твърди, че второто производство не може да приключи, преди да
е приключило първото, а няма диспозитив, че производството отпочнато по
заявление на жалбоподателя се спира.Какво точно се случва с това „второ“
производство не е ясно, още повече, че пък е налице мълчалив отказ – с оглед
непроизнасянето в срок от страна на гл.архитект на община Велинград.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че Обследване за
търпимост на строеж, в частта с която е налице произнасяне, макар и неясно –
дали се спира производството или пък е налице отказ да се издаде Удостоверение
за търпимост на строеж, по заявление на жалбоподателя от 14.05.2018г., е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. В частта която е част
от производството по издаване на Заповед на Кмета на община Велинград относно
това дали строежа е законен или не, същото е необжалваемо, тъй като не е краен
акт, а част от процедура, при която се обжалва последния ИАА – заповедта на
Кмета на съответната община.В тази част жалбата се явява недопустима.
Съобразно изричната разпоредба на
чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на Съда е да се произнесе единствено по
законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма,спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съответства ли на целта на закона. Съдът извършва цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения акт, като не се ограничава само до проверка
на направените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на акта. В
кръга на извършваната цялостна служебна проверка по законосъобразността на акта
, Съдът намира следното:
Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, изречение последно от ЗУТ, удостоверенията
за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти. Същото предвижда и §127, ал.1, изречение
последно от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр.82/2012г.).
В чл.144, ал.3 от ЗУТ е
регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва
одобряването им от органа по чл.145 от ЗУТ, съгласно който техническите или
работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект
на общината.
Посочените императивни правни норми определят главния архитект на общината
като органът компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за
търпимост по §16 и §127, ал.1 от ЗУТ.
Актът
е издаден при спазване изискванията за писмена форма, но не съдържа реквизитите
съгласно общата норма на чл.59 ал.2 от АПК. При така описаното се установява,
че сезираният с процесното заявление ответник е направил самостоятелна преценка
относно наличие на предпоставките по §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ за
издаване на исканото удостоверение за търпимост , както и на разпоредбите на
параграф 16,ал.1 от ПР на ЗУТ но тази проверка е направена в друго
производство. Дори да е направена в това производство, то в самият акт липсва
диспозитив – какво точно е решението на органа – спира производството или
отказва издаването на поисканото удостоверение за търпимост на строеж.
Удостоверението
за търпимост представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21
ал.3 от АПК и по-конкретно е документ от значение за упражняване на права.
Съгласно § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ/а и съгл. § 16 ал.1 от ПЗР на
ЗУТ/ удостоверението за търпимост се издава единствено и само с цел
строежи, конкретно описани в посочения законов текст да могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка. Удостоверението не може да послужи
за целите на никое друго производство и няма никакво друго правно значение,
извън вече посоченото. Съгл. практиката на ВАС /Определение № 2944 от
28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2011 г., II о., докладчик съдията Г.А./
„Удостоверението по § 16, ал. 1 ЗУТ за търпимост на строежа създава право за
прехвърлянето му за всеки, който е негов собственик, независимо по чие искане е
издадено. По тази причина никой няма интерес от отмяната или обявяването на
нищожността му”.Съдът намира, че същото важи и по отношение удостоверение за
търпимост, издадено по реда на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Както Удостоверението
за търпимост, така и отказа за издаването му следва да е мотивиран – да има
мотиви и диспозитив, или т.нар. разпоредителна част. В настоящият казус такава
част липсва.
В допълнение следва да бъде обяснено и това, че органът, издаващ
удостоверение за търпимост /този който одобрява инвестиционния проект/ е
различен от органа, който провежда производство по премахване на незаконен
строеж. Последният прави самостоятелна проверка на различно правно основание,
за това дали строежът е търпим, което да води до невъзможност да бъде
премахнат. Двата органа - Главният архитект на общината (респ. упълномощено то
него дл. лице) и органът по премахването (определен съгл. категорията на
строежа по чл. 225 ал.1 или чл. 225а ал.1 от ЗУТ) следва да направят
самостоятелна преценка дали строежът е търпим. Преценката на единия не обвързва
другия по никакъв начин, тъй като се правят от различни органи в различни
производства, като удостоверението за търпимост може да послужи единствено за
прехвърляне на имота от собственика, респ. съсобствениците на трето лице.В
конкретния казус двете производства са смесени в едно.
При изложеното Съдът намира, че жалбата в частта, с която се обжалва
второто производство, приключило с Обследване за търпимост на строеж е
основателна, като в тази си част Обследването за търпимост на строеж ще следва
да се отмени и върне на органа за произнасяте с акт, който отговаря на
изискванията на АПК.
В останалата част – относно „първото производство“ жалбата се явява
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим
от горното и на основание чл. 172 ал.1 и ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
Отменя по жалба на П.Т.П. „Обследване за търпимост на строеж“ издадено от
гл.архитект на община Велинград в частта
отнасяща се за „второто производство“ по заявление /молба №94-00/3461 от
14.05.2018г. подадено от П.Т.П..
Оставя без разглеждане жалба на П.Т.П. против „Обследване за търпимост на
строеж“ издадено от гл.архитект на община Велинград в частта отнасяща се за „първото производство“ по молба на Органа по
премахването и незаконно строителство – длъжностни лица за строителен контрол
по чл.223,ал.2 от ЗУТ отдел „ИБКТ“ при Община Велинград,като недопустима.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи
на обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок, чрез Административен съд Пазарджик.
Съдия:/п/