О П
Р Е
Д Е
Л Е
Н И
Е
№ 130
Гр. Перник, 16.03.2023 година.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 14 по описа за 2023
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите,
във връзка с чл. 159 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.М.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Решение № 81 от 30.01.2020 година на Общински съвет (ОбС) –
Перник, взето по протокол № 2 от редовно заседание на ОбС – Перник, проведено
на 30.01.2020 година, в частта му
по т. 1.4 и 1.5, с които на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл. 45ж,
ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ППЗСПЗЗ) и § 27, ал. 2 от Преходните и заключителни
разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ЗИДЗСПЗЗ) (обн.,
ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г.; доп., бр. 61 от 5.08.2016 г., в сила от 5.08.2016 г.), по искане вх. № 19/СЛУ-3767 от 09.09.2019
година, във връзка с влязло в сила Решение № 142 от 14.11.1994 година на
Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Перник, на наследниците на З.Г., са
предоставени: имот № ****, с проектна площ 3 338 кв. м, съгласно
скица-проект № 6 от 11.02.2019 година, категория на земята – девета, с начин на
трайно ползване – нива, в местността ****–
****, получен от имот с идентификатор № **** по КККР, с площ 3 338 кв. м,
за който е съставен акт за общинска собственост (АОС) № 8473 от 02.09.2014
година, утвърден от кмета на Община Перник; имот № ****, с проектна площ
2 444 кв. м, съгласно скица-проект № 7 от 11.02.2019 година, категория на
земята – девета, начин на трайно ползване – нива, в местността ****– ****,получен
от имот с идентификатор № **** по КККР, с площ 2 444 кв. м, за който е
съставен АОС № 8472 от
02.09.2014 година, утвърден от кмета на Община Перник.
В жалбата се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и недоказаност на обжалвания акт. Иска се
отмяна на оспореното решение на ОбС – Перник.
Настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник при служебната проверка за допустимост на производството установи
следното:
От фактическа страна:
С Решение № 81 от 31.01.2020 година на ОбС – Перник,
т. 1.4 и 1.5, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи (ППЗСПЗЗ) и § 27, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на
Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ЗИДЗСПЗЗ) (обн., ДВ, бр. 62 от
10.08.2010 г.; доп., бр. 61 от 5.08.2016 г., в сила от 5.08.2016 г.), на
наследниците на З.М.Г. са предоставени седем имота, измежду които и имот с № ****, с
проектна площ 3 338 кв. м, и имот с № ****, с проектна площ 2 444 кв. м,
находящи се в землището на гр. Перник, кв. ****.
Решението за предоставяне включително на процесните
два имота, е постановено по мотивирано искане вх. № 19/СЛУ-3767 от 09.09.2019
година, представено от ОСЗ – Перник пред Кмета на Община Перник по реда на чл.
45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с искане вх. № 631 от 24.04.2019 година от
наследниците на ****, депозирано на свой ред във връзка с влязло в сила решение
№ 142 от 14.11.1994 година на ОСЗ – Перник, постановено по заявление вх. № 2911
от 26.02.1992 година на наследниците на З.М.Г., с което е признато правото им
на собственост по отношение на седем имота, находящи се в землището на гр.
Перник, кв. ****, измежду които и имотите, предмет на настоящата жалба.
Жалбоподателят на свой ред се легитимира като
наследник Б.М.М., по заявление на чиито наследници с вх. № 3012 от 26.02.1992
година, с Решение № 1494 от 14.09.2006 година на Общинска служба по земеделие и
гори (ОСЗГ) – Перник, на наследниците на Б.М.М. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху 12
недвижими имота в землището на ****, измежду които твърди да са и имотите,
предмет на решението на ОбС – Перник в обжалваната му част.
От правна страна:
Съгласно чл. 45д, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ, за
издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато
възстановяването на собствеността е признато с влязло в сила решение на
общинската служба по земеделие (ОСЗ) по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение,
един от собствениците (наследниците) или негов представител, подава искане до
ОСЗ по местонахождението на имота. Съгласно ал. 5 на посочената правна норма ОСЗ
се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след
установяване границите на имотите и след предоставянето им от общинския съвет
(ОбС) по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62, 2010 г.)
Според § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДСПЗЗ (ДВ, бр. 61
от 2016, в сила от 05.08.2016 г.), ОбС предоставят земи от общинския поземлен
фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при условие, че са установени границите
на земеделските имоти, за които е издадено решение на ОСЗ за признаване на
правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими
реални граници.
Съгласно разпоредбата на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината
в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, по което искане,
съгласно ал. 2 ОбС се произнася на първото си заседание след постъпване на
искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на
задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, което решение се връчва по
реда на АПК на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно на ОСЗ.
Според чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ, в 14-дневен
срок от влизане в сила на решението по ал. 2 постановява решение за възстановяване
правото на собственост, което съгласно ал. 5 се връчва на лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на АПК.
Обжалваното Решение № 81 от 31.01.2020 година, ОбС –
Перник е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка
с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и § 27, ал.
2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, във връзка с постъпило мотивирано искане от ОСЗ – Перник
до кмета на Община Перник.
Съдържанието на цитираната, приложима нормативна
уредба сочи, че оспореното решение на ОбС – Перник не представлява индивидуален
административен акт. Същото е част от административната процедура, уредена в
чл. 45ж, във връзка с чл. 45д от ППЗСПЗЗ, провеждана след влизане в сила на
решение на ОСЗ по чл. 18ж, ал. 1 или на съдебно решение, съответно не
представлява акт, с който процедурата се финализира. Като част производството
по издаване на акта ОСЗ по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, същото
попада в приложното поле на чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което и не подлежи на
съдебен контрол. След постановяване на това решение ОЗС се произнася с решение
по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота, което
именно завършва производството по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ и има конститутивен
характер по отношение правото на собственост върху земеделските земи, съответно
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В тази насока е формирана и част от съдебната практика на Върховния
административен съд на Република България по идентични казуси (Определение №
4384 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2021 г.; Определение № 6080 от 8.05.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 5001/2014. г.), както и трайната практика, формирана по реда на чл.
135, ал. 5 (предишна
ал. 4) от АПК от смесени петчленни състави на ВКС и ВАС (Определение № 28 от
29.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 8/2022 г., 5-членен с-в; Определение № 9 от
20.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 46/2019 г., 5-членен с-в; Определение № 88 от
8.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 71/2018 г., 5-членен с-в; Определение № 89 от
14.11.2018 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 80/2018 г., 5-членен с-в; Определение № 13 от
20.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 7/2018 г., 5-членен с-в; Определение № 3 от 12.01.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 57/2017 г., 5 - членен с-в; Определение № 29 от 20.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 25/2017 г., 5-членен с-в; Определение № 31 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 23/2016 г., 5-членен с-в; Определение № 5 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3/2014 г., 5 членен състав; Определение № 10 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 38/2012 г., 5-членен с-в и др.).
От изложеното следва, че жалбата е процесуално
недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол,
поради което е налице основанието по чл. 159, т. 1 от АПК за оставянето ѝ
без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
На следващо място, дори да се възприеме застъпеното в
съдебната практика обратно становище (Определение № 8382 от 30.09.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 8195/2022 г.; Определение № 7842 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 6198/2017 г. и др.), че решението на ОбС по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ представлява
индивидуален административен акт, тъй като решението, независимо част от
процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи при условията
на чл. 45д от ППЗСПЗЗ, приключваща с издаване на решение на ОСЗ по чл. 45ж, ал.
3 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, същото представлява акт,
завършващ самостоятелен етап от процедурата по възстановяване на собствеността,
в която властническо волеизявление правят различни органи, връчва се на лицето
по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ (чл. 45ж, ал. 2, изр. второ от ППЗСПЗЗ), а
влизането „в сила“ (чл. 45ж, ал. 3, изр. първо от ППЗСПЗЗ) на това решение е
предпоставка за постановяване на решение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, съответно
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, налице е
следваща предпоставка за оставяне на жалбата без разглеждане като процесуално
недопустима и прекратяване на производството по делото по следните съображения:
Правото на жалба срещу решение на ОбС по чл. 45ж, ал.
2, изр. първо от ППЗСПЗЗ подлежи и на конкретна преценка във всеки отделен
случай за наличието на процесуалните предпоставки в АПК за надлежно упражняване
на правото на жалба, една от които е и правният интерес.
От съдържанието на цитираните по – горе нормативни
разпоредби и конкретно на разпоредбите на чл. 45ж, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ,
следва недвусмислен извод, че надлежно легитимирани да обжалват решението на ОбС
по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, и то
само в случай на непосредствено нарушаване или застрашаване на техни права или
законни интереси, е само заявителят по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ – лицето,
предявило искане за издаване на решение за възстановяване правото на
собственост въз основа на признато право на възстановяване с влязло в сила
решение на ОСЗ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Това е така на първо място предвид
нормативно закрепеното в чл. 45ж, ал. 2, изр. второ от ППЗСПЗЗ задължение за
връчване на това решение само на лицето по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСЗПЗЗ по реда
на АПК, а на следващо, предвид установения в разпоредбата на ал. 3, 14-дневен
срок от влизането „в сила“ на акта по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ,
в който ОСЗ следва да постанови решение за възстановяване правото на
собственост. Т.е. след като решението на ОбС се съобщава на конкретно сочени
заинтересовани лица, съответно след като срокът за постановяване на решение на
ОСЗ за възстановяване правото на собственост е обусловен от датата на „влизане
в сила“ на това, и по този начин съобщено решение на съответния общински съвет,
то по силата на чл. 147, ал. 1 от АПК, само тези лица разполагат и с право на
жалба.
Горното, предвид безспорното по делото обстоятелство,
че жалбоподателят Р.М.Б. не е сред легитимираните лица по чл. 45д, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ – собственик (наследник), по отношение на когото е признато право на
собственост с влязлото в сила Решение № 142 от 14.11.1994 година на ОЗС –
Перник, въз основа на което е подадено искане вх. № 631 от 24.04.2019 година, във
връзка с което ОСЗ е депозирала мотивирано искане до кмета на Община Перник, по
което на свой ред ОбС – Перник се е произнесъл с оспорвания акт, който не
подлежи на връчване на лице, различно от лицето по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ,
обуславят извод, че Р.М.Б. не разполага с правен интерес да обжалва Решение №
81 от 30.01.2020 година на ОбС – Перник, за предоставяне на процесните два
имота на наследниците на ****. Такъв интерес не се доказва независимо от
основаването на жалбата в решение № 1494 от 14.09.2006 година на ОСЗГ – Перник,
за признаване правото на собственост върху процесните два имота по отношение на
наследниците на К. Б. М. Обжалваното в настоящото производство решение на ОбС –
Перник не е постановено по искане на един от наследниците и във връзка с
влизане в сила на решение № 1494 от 14.09.2006 година на ОСЗГ – Перник,
съответно жалбоподателят не е заинтересована страна в това производство,
респективно не разполага и с право на жалба.
Въз основа на изложеното жалбата е процесуално
недопустима, като подадена от лице без правен интерес, поради което е налице
основание за оставянето ѝ без разглеждане и прекратяване на
производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 159, т. 1
и т. 4 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 81 от 30.01.2020 година на
Общински съвет – Перник, взето по протокол № 2 от редовно заседание на ОбС –
Перник, проведено на 30.01.2020 година, в частта му по т. 1.4 и 1.5, с
които на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл.
45ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи и § 27, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби) на
Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г.;
доп., бр. 61 от 5.08.2016 г., в сила от 05.08.2016 г.), по искане вх. №
19/СЛУ-3767 от 09.09.2019 година, във връзка с влязло в сила решение № 142 от
14.11.1994 година на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Перник, за
предоставяне на наследниците на З.Г. на имоти от общинския поземлен фонд: имот
№ ****, с проектна площ 3 338 кв. м; имот № ****, с проектна площ 2 444 кв. м, находящи
се в землището на гр****, кв. ****, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 14
по описа за 2023 година на Административен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия: /п/