Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
съдия: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13911/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Б.Д. ЕАД, с която са предявени срещу И.М.Д. и М.П.Д. искове по
чл.422 ГПК за установяване на следните вземания:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 29534,40 лв., представляваща неизплатена част
от заета сума по договор за банков кредит от 31.08.2007 г., заедно със законната лихва от 01.07.2016 г. до окончателното плащане,
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 21552,45 лв., представляваща възнаградителна
лихва върху заетата сума за периода 22.08.2008 г. – 30.06.2016 г.;
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
за сумата от 346,27 лв., представляваща неустойка за забава за периода 22.06.2016
г. – 30.06.2016 г.;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 967,50 лв., представляваща вземане за заемни
такси.
Ищецът твърди, че по силата на
Договор за ипотечен кредит от 31.08.2007 г. е предоставил кредит в размер на 31500
лв. на ответниците, която са се задължили да върнат заема за срок от 300
месеца. Поради настъпило просрочие дългът е обявен за предсрочно изискуем,
образувано е заповедно производство и в полза на ищеца е издадена заповед за
незабавно изпълнение. След възражение от ответниците предявява процесните
искове и моли вземанията му да бъдат установени.
Ответниците оспорват иска. Твърдят,
че не са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост,
позовават се на изтекла погасителна давност. Позовават се на нищожност на
клаузи от договора, отнасящи се до възнаградителната лихва, като неравноправни.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Между страните не е спорно, а и от
представения договор от 31.08.2007 г. се установява, че валидно е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответницата сумата от 31500 лв., а ответниците са се
задължили я да върнат за срок от 300 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита.
Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.
Не е спорно между страните, а и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е
усвоен в пълния му размер от 31500 лв. на 31.08.2007 г. Установява се от
счетоводната експертиза, че последната изцяло погасена вноска е с падеж
30.06.2008 г., като последното плащане е от 28.09.2009 г., а след тази дата са
спрели плащанията.
Установява от Уведомления от 28.04.2016
г. (находящи се в заповедното производство), връчени на ответниците на
09.05.2016 г., че до длъжниците е достигнало изявлението на ищеца за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.
Видно от счетоводната
експертиза, размерът на задължението за
главница включващо просрочените главници, падежирали към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост и предсрочно изискуемата главница, е в размер на 29534,40
лв. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за главница
в размер на посочената сума.
Частично основателно е възражението на ответниците за
изтекла погасителна давност. Вземането за главница се погасява с общата
5-догишна давност (в този смисъл практиката на ВКС по чл.290 ГПК), която тече
за всяка месечна вноска от падежа й. Искът се счита предявен на 01.07.2016 г.
(виж чл.422, ал.1 ГПК). Ето защо всички месечни вноски, чиито падеж е настъпил преди
01.07.2011 г., са погасени по давност. От приетата счетоводна експертиза се
установява, че дължимата главница, включително предсрочно изискуемата, от която
са извадени месечните вноски с падежи преди 01.07.2011 г., е в размер на
28533,13 лв.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че давността е
прекъсната по силата на чл.116, б. „Б“ ЗЗД – с предявяване пред съд на иск
относно вземането. От представените от ищеца писмени доказателства се
установява, че иск за вземанията на банката по процесния банков кредит е
предявен на 21.05.2008 г., но с решение на ВКС от 05.11.2014 г. по т.д.
№25/2012 г. поради нередовно обявяване на предсрочната изискуемост,
установителните искове по чл.422 ГПК са отхвърлени за предсрочно изискуемата
главница и уважени само за падежиралите вноски, които не са предмет на
настоящото производство. Съгласно чл.116, б. „Б“ ЗЗД, ако искът не бъде уважен,
давността не се смята прекъсната. Ето защо не е налице спиране или прекъсване
на давността за процесните вземания, които са били предмет на предходното дело
между страните и за които исковата молба е била отхвърлена.
По тези съображения съдът приема, че искът е
основателен за сумата от 28533,13 лв. и следва да се отхвърли за разликата до
предявения размер като погасен по давност.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.7 от договора
страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката, която се
формира като сбор от Базовия лихвен процент за кредити в швейцарски франкове
(БЛП) и надбавка от 3,60 пункта. Видно от счетоводната експертиза в периода от
усвояване на кредита до спиране на плащанията и обявяване на предсрочна
изискуемост, размерът на възнаградителната лихва е променян, като двукратно е
увеличаван – на 8,29 % и 9,29 %, въз основа на увеличение на БЛП. Видно от
счетоводната експертиза, критериите, съгласно които банката има право да
променя БЛП са формулирани общо, без яснота кое от измененията на условията,
посочени в т.25.3 от Общите условия (ОУ), как влияе на размера на лихвата. Сред
индексите, оказващи влияние на лихвата, има такива (LEONIA, EURIBOR, LIBOR, рисковите премии), подчинени на пазара и
пазарните условия, които не да зависят от волята на банката. Но сред компонентите
има и такива (напр. цена на капитала, лихвен рист, алтернативни инвестиции и
др.) зависят пряко или непряко от волята на банката и от политиката й на
управление. Поради това съдът приема, че изменението на лихвата не се извършва
въз основа на ясни и обявени предварително критерии – няма яснота каква е
тежестта на всеки от обявените компоненти във формирането на лихвата, а част от
компонентите зависят пряко или непряко от волята на банката. Доколкото съгласно
процесния договор БЛП не подлежи на договаряне, то следва да се приеме, че
клаузите за възнаградителната лихва не са индивидуално уговорени и доколкото не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя съгласно чл.143 ЗЗП,
представляват неравноправни клаузи и са нищожни на основание чл.146 ЗЗП. Ето
защо при преценка за дължимата възнаградителна лихва, същата следва да се
определи съгласно първоначалния уговорен в процесния договор размер – 7,29%,
без да се отчитат последващите й увеличения, начислявани в приложение на
неравноправните клаузи.
Видно от приетата по делото счетоводна
експертиза, дължимата лихва за периода 22.08.2008 г. – 30.06.2016 г.,
изчислена съобразно първоначално уговорения лихвен процент, е в размер на 18989,40
лв.
Частично основателно е възражението на ответниците за
изтекла погасителна давност. Вземането за лихва се погасява с 3-догишна давност
(чл.111, б. „В“ ЗЗД), която тече за всяка месечна вноска от падежа й. Искът се
счита предявен на 01.07.2016 г. (виж чл.422, ал.1 ГПК). Ето защо всички месечни
вноски, включващи възнаградителна лихва, чиито падеж е настъпил преди 01.07.2013
г., са погасени по давност. От приетата счетоводна експертиза се установява, че
възнаградителната лихва, от която са извадени месечните вноски с падежи преди
01.07.2011 г., е в размер на 6843,60 лв. (л.164). Искът следва да се уважи до тази
сума и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 21552,45 лв..
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.20.2 от общите условия на
банката при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие,
като до предявяване на молба за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10
процентни пункта. Вземането е частично погасено по давност на основание чл.111,
б. „Б“ ЗЗД за месечните вземания с настъпили падежи преди повече от 3 години
преди предявяване на иска – т.е. преди 01.07.2013 г. От заключението на вещото
лице (отговора на задача 16-та на л.164) се установява, че дължимата неустойка за
периода 01.07.2013 г. – 30.06.2016 г. е в размер на 280,83 лв. Искът следва да
се уважи до тази сума и да се отхвърли за разликата до предявения размер.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за заемни такси:
Съгласно чл.12 от договора за кредит
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента, която е в
сила към деня на съответното плащане. Констатира се от заключението на
експертизата (л.157 - отговор на задача №10 и таблица № 4), че на ответниците
са начислени заемни такси в общ размер на 967,50 лв., от които: 760 лв. (по 95
лв. на година) – такса управление и 207,50 лв. – заемни такси и застраховки. Съдът
приема, че посочените вземания са периодични по смисъла на чл.111, б. „В“ ЗЗД и
се погасяват с изтичане на 3-годишна давност. Ето защо възражението за
погасяване по давност е основателно за всички такси и застраховки, начислени
преди 01.07.2013 г. Дължимите таски и затсраховки, начислени след тази дата са
в размер на 429,88 лв. Искът
следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли за разликата до предявения
размер.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в заповедното и исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете: 1615,67 лв. за
заповедното производство и 1272,69 лв. за исковото производство.
По изложените съображения Софийският
граД.и съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че И.М.Д., ЕГН:**********,
и М.П.Д., ЕГН:**********, дължат солидарно на Б.Д. ЕАД,
ЕИК:*******, сумите както следва:
на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 28533,13 лв., представляваща неплатена част от заетата сума по
Договор за банков кредит от 31.08.2007 г., заедно със законната лихва от 01.07.2016 г. до окончателното плащане,
на основание
чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 6843,60 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 01.07.2013 г. – 30.06.2016 г.,
на основание
чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 280,83 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода 01.07.2013 г. - 30.06.2016 г.
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 429,88 лв.,
представляваща такси за периода 01.07.2013 г. - 30.06.2016 г.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери от: 29534,40
лв. по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ; 21552,45 лв. по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ и за периода 22.08.2008 г.
– 30.06.2013 г.; 346,27 лв. по иска по чл.92, ал.1 ЗЗД и 967,50 лв. по иска по чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН:**********,
и М.П.Д., ЕГН:**********, да заплатят на Б.ДСК ЕАД, ЕИК:*******,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1615,67
лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 1272,69 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: