Решение по дело №2355/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№        127                                01.02.2021 година                                   гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Й. Б., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 2355 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Бългериън уайт шелс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Сливница“ № 6а, ет. 6, офис 12, представлявано от управителя С.В.В., против решение № 260184 от 18.09.2020 г., постановено по АНД № 3080/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че за идентични нарушения- неизплатено в срок трудово възнаграждение на работници за м.декември 2019 г., са наложени на касатора общо 21 имуществени санкции, всяка от които в размер на 300 лева, в нарушение на принципа non bis in idem. Наред с това се сочи, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в непосочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Отбелязано е, че вземането, макар и парично, е търсимо. Наведени са доводи за несъставомерност на деянието. В заключение е посочено, че от деянието не са настъпили вредни последици и същото е малозначително. По същество се иска да отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление, алт.- намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.

Пълномощникът на ответника заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Не сочи нови доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 02-0002618 от 08.07.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас, с което на основание чл. 415в, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено на касатора административно наказание- глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ. В мотивите на съдебното решение е прието, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Формиран е извод, че деянието е доказано по несъмнен начин и е съставомерно по чл. 415, ал. 1 от КТ, но с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя деянието не може да бъде преквалифицирано.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че касаторът „Бългериън уайт шелс“ ООД стопанисва обект- цех за преработка на миди, находящ се в гр. Черноморец. На 15.01.2020 г. била извършена на проверка по документи от служители на Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас, приключила на 07.02.2020 г. За резултатите от проверката бил съставен протокол № ПР 2001258/07.02.2020 г., с който били дадени на дружеството предписания да изплати, в качеството си на работодател, дължими трудови възнаграждения на служители, в т.ч. на Атанас Стоянов Димитров с ЕГН ********** за м. ноември 2019 г., в срок до 02.03.2020 г. Това предписание не било оспорено от адресата в законоустановения срок. На 05.03.2020 г. и на 11.03.2020 г. била извършена последваща проверка, при която било установено, че предписанията не са изпълнени в указания срок. За установеното нарушение бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено и обжалваното НП.

В нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидена възможност контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство. Неизпълнението на дадените предписания съставлява нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. В случая несъмнено са налице съставомерните елементи на това нарушение. На работодателя „Бългериън уайт шелс“ ООД е дадено предписание, което не е оспорено в законоустановения срок, влязло е в сила и станало задължително за адресата. Несъмнено същото не е изпълнено от последния, с което е осъществен съставът на нарушението, за което е санкциониран.

Касаторът по същество не оспорва горните фактически констатации, но счита, че протоколът на ДИТ съдържа едно властническо волеизявление, с което се създават и възлагат няколко задължения за адресата, а тяхното неизпълнение съставлява едно административно нарушение. Според настоящия съдебен състав възражението е неоснователно. На касатора са дадени няколко предписания за заплащане трудовите възнаграждения на различни лица и макар те да са материализирани в един документ, представляват отделни властнически волеизявления на административния орган. Неизпълнението на всяко от предписанията съставлява нарушение и е самостоятелно фактическо основание за налагане на предвидената в закона санкция. Съдът намира за неоснователни и доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради липса на доказателства за направено от работника искане за заплащане на полагащата му се сума. Така наведените доводи биха били относими при проверка за законосъобразност на издаденото предписание, но, както се посочи по-горе в изложението, същото не е обжалвано от адресата, а срокът за предявяване на неговата унищожаемост е изтекъл. Като стабилен административен акт, предписанието е задължително за адресата „Бългериън уайт шелс“ ООД и неизпълнението му съставлява административно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ, поради което законосъобразно е наложена санкцията.

Неоснователно е също възражението на касатора за допуснати в производството по издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са ясно и пълно описани както в акта за установяването му, така и в наказателното постановление. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща същият да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, поради което доводите за нарушаване правото на защита на същия се явяват неоснователни.

Не намира опора в закона и становището на касатора, че субект на нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ може да бъде само физическо лице. Видно от текста на посочената разпоредба, такъв е адресатът на задължителното предписание, дадено от контролния орган- в конкретния случай „Бългериън уайт шелс“ ООД. Аргумент в подкрепа на горния извод е и предвиденото в същата норма административно наказание имуществена санкция, което, според нормата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, се налага на юридически лица и еднолични търговци.

Неоснователни са също доводите на касатора за явна несправедливост на наказанието. В тази връзка са изложени в обжалваното решение подробни мотиви, които настоящият съдебен състав напълно споделя и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания. Ето защо обжалваното решение, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК следва да се присъдят на ответника по касационната жалба разноски по делото в размер на 80 лева- възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260184 от 18.09.2020 г., постановено по АНД № 3080/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас.

ОСЪЖДА „Бългериън уайт шелс“ ООД с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.