№ 12046
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110160937 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от ФИРМА“ АД срещу П. С. М. /с
погрешно посочена фамилия в исковата молба „М.“/.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза със
задачите, поставени в исковата молба.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза касае обстоятелства,
които не са спорни по делото, поради което следва да се остави без уважение.
Следва да бъдат уважени исканията на ищеца и на ответника за допускане
събирането на гласни доказателствени средства за установяване механизма на ПТП.
Искането по чл. 186 ГПК за служебно задължаване на отдел „ПП“ към КАТ да
представи административно-наказателна преписка следва да се остави без уважение,
тъй като не е конкретизирано, а и по делото не са налице данни за съставянето на
протокол за процесното ПТП от Службите за контрол на МВР.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по описа,
обективиран в същата.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна-автотехническа експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 400 лева, вносим от
1
ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение по
сметка на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, чрез разпит при режим на призоваване
на свидетеля Ч. Г. на посочения в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП чрез разпита на един свидетел при режим
на довеждане от ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.05.2023 г. от 10:10 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Свидетелят и вещото лице да се призоват след представяне на доказателство за
внесен депозит от ищеца.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са при условията на обективно съединение осъдителни искове по чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите 4019,24 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 11.02.2019 г. в гр. София, ведно с разноските за
определянето му, и 1 224,76 лева за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 07.10.2019г. до 07.10.2022г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите
са на стойност 3994,24 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение,
както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 25 лева.
Твърди, че ПТП е настъпило по вина на ответника, който към момента на събитието
управлявал мотокар марка „Дуплекс“, за който не е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Счита, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане
срещу ответника за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди,
че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира
същата, ведно с обезщетение за забава.
Ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че от исковата молба не ставало ясно
кое е лицето, срещу което ищецът насочва иска си, защото фамилното му име било М.,
а не М.. Признава, че участвал в ПТП , но в индустриална зона „Обеля“, а не на бул.
„Ломско шосе. Твърди, че процесното ПТП не било реализирано поради негово
виновно поведение. Сочи, че при маневра движение назад бил ударен от черен на цвят
лек автомобил марка БМВ, който се движел бързо в индустриалната зона, където
достъпът на външни автомобили бил ограничен и нямало видимост поради
струпването на товарни автомобили. Изтъква, че при работа с мотокара същият издавал
звукова и светлинна сигнализация. При така изложенит твърдния поддържа, че вината
за процесното ПТП е на водача на лекия автомобил марка БМВ. При условията на
2
евентуалност прави възражение за съпричиняване. Оспорва твърдението на ищеца, че е
получил регресна покана преди завеждането на делото. Моли искът да бъде отхвърлен.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в срока на
застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно
поведение на ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска;
3/ в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което обстоятелство не сочи доказателства, както
и да докаже въведеното възражение си за съпричиняване поради шофиране с
несъобразена скорост от страна на застрахования при ищеца водач.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
претендираното обезщетние.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: че на посочените в исковата молба дата
между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Автокаско”, и МПС,
управлявано от ответника, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в претендирания размер.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3