Р Е Ш Е Н И Е
№ 63 30.06.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище касационен състав
На двадесет и трети юни година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Драгомир Сяров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 51 по описа за 2020
година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на ТД на НАП – Варна,
чрез процесуалния му представител гл. юрк. Д. против Решение № 25/ 23.04.2020
г., постановено по НАХД № 13/ 2020 г. по описа на РС-Омуртаг, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 478994-F513155 от 20.12.2019 г. на директора на ТД на НАП -
Варна, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на „Автошкола Дидактик“ ЕООД представлявано
от Д.Л.С. е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв.
В жалбата е посочено за касационно основание за оспорване – противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. В с.з. касаторът, редовно призован, се
представлява от гл. юрк. Д., която поддържа жалбата и изразява мотивирано становище
за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по жалбата – „Автошкола Дидактик“ ЕООД
представлявано от Д.Л.С., редовно призован се представлява от управителя С..
Окръжна прокуратура чрез своя представител дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно.
Не са налице сочените нарушения в решението на РС – Омуртаг. В същото подробно
са анализирани процедурите във връзка с извършените проверки за спазване на
изискването на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ и приложението на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС като обосновано и законосъобразно съдът е приел, че са допуснати
съществени нарушения в хода на производството, поради което е отменил
оспореното НП.
Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във
връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна при следните
съображения:
За да отмени процесното НП РС – Омуртаг е приел за
установено от фактическа страна, че видно от Протокол №
П-03002519063714-073-001/12.08.2019 г., в който са отразени констатациите от
извършена проверка на дружеството жалбоподател в периода от 11.04.2019 г. до
12.08.2019 г. Според протокола проверката е извършена за „установяване на факти
и обстоятелства за периода 27.09.2017 г. до 11.04.2019 г. свързани с дружеството
ответник“. Сочи се в протокола, че в хода на проверката, на 11.04.2019 г., било
извършено посещение на обект – учебен център, находящ се на адрес: гр. Омуртаг,
ул. „…“ № .., което било
документирано с Протокол № 0331843/11.04.2019 г. и при което било установено,
че в обекта няма регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство.
Препис от посочения протокол от 11.04.2019 г. не е представен и съответно не е
приложен по делото. Отразено е в Протокол № П-03002519063714-073-001/12.08.2019
г., че са били направени искания за извършване на насрещни проверки на общо
седем физически лица, които приключили с протоколи, подробно описани в
цитирания по-горе протокол от 12.08.2019 г., но самите протоколи и материалите
по тези проверки не са представени по делото. Сочи се в протокола, че от тези
проверки се установило, че 7-те физически лица, на които било проведено
обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС, са посочили
сумите, които заплатили за обучението, за проведени допълнителни учебни часове,
а някои от тях и за гориво, като заявили, че са дали тези суми на инструкторите
в брой. Сочи се в протокола от 12.08.2019 г., че били изискани и справки от ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Търговище, за всички кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, които са положили успешно практически
изпит, както и за тези, които се водят в активно обучение или са вписани в
регистъра на учебния център, за декларираните МПС, с които се осъществявала
дейност по обучение на водачи, включени към разрешението за дейността на
търговеца и за броя и идентификационни данни за преподавателите по теория и
практика. Посочено е, че бил получен отговор съдържащ диск и списък на МПС и на
преподавателите, но същите не са представени по делото, като в протокола е
отразен анализ на данните. Според този анализ били установени недекларирани от
дружеството ответник приходи за 2018 г. от лица, преминали обучението в
автошколата, както и от лица, прехвърлени от други автошколи, положили успешно
практически изпит през същата година. В анализа са обсъдени и още три протокола
от извършени насрещни проверки на физически лица, но същите не са представени.
Сочи се в протокола, че от общо 33 лица прехвърлени от други автошколи, 16
лица, посочени поименно, преминали теоретично и практическо обучение, като е
прието, че същите са платили по 200.00 лв. такса, което било потвърдено при
извършена насрещна проверка на едно от тези лица, а 15 лица, също посочени
поименно, преминали само практическо обучение, като е прието, че всяко едно от
тези лица е заплатило за обучението по 96.60 лева. Същевременно са цитирани
четири фактури, три издадени на лица преминали първото обучение и една издадена
на лице преминало само практическо обучение, като са посочени стойности на
фактурите различни от стойността на таксите, които е прието, че са заплатили
курсистите. Разликата не е коментирана в протокола и преписи от фактурите не са
приложени по делото. Описано е в протокола, че при анализ на информацията
получена от ОО „Автомобилна администрация“ – Търговище, се установил и
неотчетен приход от проведени 52 часа допълнителна практическо обучение.
Обсъдени са в протокола дадените писмени обяснения от законния представител на ответника,
но препис от същите не е представен по делото. По делото не е представено от АНО
нито едно от доказателствата описани в Протокол №
П-03002519063714-073-001/12.08.2019 г., като приложения към същия протокол. Въз
основа на цитирания протокол против ответника е бил съставен АУАН №
F513155/03.10.2019 г., за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от същата наредба и чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, за това, че при извършена проверка на 12.08.2019 г., в гр.
Т., приключила с Протокол № П-03002519063714-073-001/12.08.2019 г., било
установено, че „Автошкола Дидактик“ ЕООД, с обект в гр. Омуртаг, ул. „..“ № .., започнало
търговска дейност от 11.12.2017 г. без монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано фискално устройство, съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Посочено е, че нарушението е извършено на 12.12.2017
г. в гр. Омуртаг. Посочено е в акта е, че било установено, че дружеството
извършвало обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, категория „В“, за което получавало в брой такса за услугата,
през периода 01.01.2018 г. – 31.03.2019 г., като събраните суми били внасяни
впоследствие от управителя Д. Л.С.. по банкова сметка *** „ЦКБ“ АД – клон Търговище.,
офис Омуртаг. Посочено е в АУАН, че нарушението е било за първи път, че акта е
съставен в „присъствие на лицето“ и че доказателствата към акта били Протокол №
П-03002519063714-073-001/12.08.2019 г., вносни бележки и банкови извлечения от
„ЦКБ“ АД. АУАН е подписан от актосъставителя, един свидетел и законния
представител на ответника, на когото е връчен препис от акта и който е посочил,
че ще направи възражение в законоустановения срок. Законния представител на ответника
действително е подал възражение против съставения АУАН, като същото не е
приложено от АНО към материалите на административно-наказателната преписка, но
е представено към жалбата. Във възражението са изложени съображения сходни с
изложените в жалбата, по която е образувано настоящото производство. Въз основа
на цитирания АУАН е издадено обжалваното
НП № 478994-F513155 от 20.12.2019 г. на Директор на ТД на НАП – Варна, с което
на ответника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00
лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за нарушение по чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от същата наредба
и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В процесното НП описанието на нарушението е идентично
с описанието му в АУАН. В НП е обсъдено подаденото от законния представител на ответника
възражение, като същото е прието за неоснователно. Екземпляр от НП е връчено на
законния представител на ответника.
От правна страна въззивният съд е намерил жалбата за основателна. При разглеждане на АУАН и НП съдът е констатирал, че при съставяне
на АУАН и при издаване на процесното НП, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които ги опорочават. Административно-наказателната
отговорност на дружеството ответник е била ангажирана за нарушение
квалифицирано по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл. 3, ал. 1 от същата наредба и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
регламентира задължението на лицата по чл. 3 от същата наредба да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на съответния обект. Част от правната квалификация на
адм. нарушение, което се санкционира на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е чл.
118 от ЗЗД, но в конкретния случай този законов текст не е част от дадената
правна квалификация на адм.нарушение, за което е наложено административно
наказание на ответника. Може само да се предполага, че доколкото се сочат като
нарушени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, правната квалификация на деянието би следвало да е
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, но такава не е дадена от актосъставителя
при съставяне на АУАН и от административно – наказващия орган при издаване на
процесното НП. Предвид изложеното съдът счита, че правната квалификация на
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя е неточна, с
оглед на което АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, а НП е издадено
в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Наред с това в случая е налице и
непълно описание на нарушението, тъй като реализирането на
административно-наказателна отговорност на ответника предполага обосноваване и
на обстоятелства, касаещи прилагането на чл. 185, ал. 2 или ал. 1 от ЗДДС,
защото разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДД има две хипотези, като
предвидените санкции са в размери, които разкриват съществени разлики, а това
определя правен интерес на наказаното лице да узнае кои обстоятелства АНО
приема за относими и като основание за налагане на едната или другата санкция.
Предвид изложеното съдът счита, че АУАН е съставен и в нарушение на чл. 42, т.
4 от ЗАНН, а НП издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1-во от ЗАНН. Отделен е въпроса, но той касае разглеждането на НП по същество, че
административно – наказващият орган не е ангажирал достатъчно доказателства в
подкрепа на твърдяното нарушение, като не е представил по делото всички
материали по административно – наказателната преписка. Предвид изложеното
по-горе съдът намира, че е опорочена процедурата по издаване на процесното НП,
което води до неговата незаконосъобразност. Нарушаването на която и да е от
горепосочените императивни разпоредби на ЗАНН води до ограничаване правото на защита
на наказаното лице.
Настоящата инстанция счита постановения съдебен акт за
незаконосъобразен. Подадената касационна жалба е основателна. Съдебният състав
не споделя изводите на въззивния съд по съставомерността на деянието на
наказаното лице. Нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС действително е с две
хипотези на адм. нарушение като първата касае нарушение на чл. 118 от ЗДДС, а
втората визира нарушение на нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС
какъвто е Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ. Ответникът не е регистрирал фискално
устройство (ФУ) в учебния си обект и не го е въвел в експлоатация. В хода на
проверката на контролните органи на НАП са установени плащания на курсистите на
ответника на дължимите се такси за обучение по банков път, като са установени и
получени приходи в размер на 16 668 лв. за 2018 г. които не са декларирани от
наказаното лице. Поради това съдът приема, че ответникът е наказан за нарушение
на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Дори и да се приеме, че е налице неточност
при описанието на осъщественото нарушение в АУАН, което е пренесено в НП, то
обаче не е от кръга на съществените, тъй като е налице хипотезата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. И тъй като е налице неотразяване на приходи (16 668 лв. за 2018
г. ) наложеното адм. наказание на наказаното лице е по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
съгласно последното изречение на посочената норма. Наложеното адм. наказание е
в минимален размер от 3 000 лв., защото нарушението е за първи път за ответника
и съответства на обществената опасност на деянието. Не се споделят доводите на
въззивния съд за нарушение на правото на защита на наказаното лице. Съдът
счита, че на ответника е ясно за какво е вмененото му нарушение, като пред
първоинстанционния съд е ангажирал и адвокатска защита на правата си.
Отделно от това доводите на въззивния съд за
некомплектоване на административно-наказателната преписка с нужните
доказателства не следва да бъдат споделяни. Съдът събира и служебно
доказателства по свой почин когато това се налага за разкриване на обективната
истина по силата на чл. 107, ал. 2 от НПК. Ако съдът е считал, че преписката е
непълна е следвало да изиска нужните доказателства.
При тези съображения съдът счита, че като е отменил
процесното НП въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт в
противоречие с материалния закон, който следва да бъде отменен, като бъде
потвърдено издаденото НП.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на касатора
за присъждане на разноски в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение е
основателно. На основание чл. 63, ал. 3
вр. ал. 5 ЗАНН
(ДВ- бр. 94/29.11.2019 г.) вр. чл. 37 от ЗПП
и НПП, който размер съдът определя на юрк. възнаграждение от 100 лв. като
отчита, че случая не е фактическа и правна сложност.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр.1
във връзка с ал. 1 и чл. 223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 25/ 23.04.2020 г., постановено по НАХД № 13/ 2020 г. по описа на РС-Омуртаг,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 478994-F513155 от 20.12.2019 г. на директора на ТД на НАП -
Варна, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на „Автошкола Дидактик“ ЕООД представлявано
от Д.Л.С. е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000
лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 478994-F513155 от 20.12.2019 г. на директора на ТД на НАП -
Варна, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на „Автошкола Дидактик“ ЕООД, представлявано
от Д.Л.С. е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв.
ОСЪЖДА „Автошкола Дидактик“ ЕООД, ЕИК
********* представлявано от Д.Л.С. да заплати на ТД на НАП – Варна направените
по делото разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……… ………..