№ 272
гр. Русе, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520104506 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК от М. С. К. против Я. Й. К. за
прекратяване на сключения между тях на 14.03.2004 г. в гр. Русе граждански брак.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи от 14.03.2004 г. От брака си имат едно
пълнолетно дете и едно малолетно дете - К* родена на 30.11.2018 г. Заявява, че от началото
на семейния им живот с ответника заживели с неговите родители в дома им в гр. Русе. По-
късно те се установили в с.Т*, Русенска област, но контактите им бяха постоянни. Първите
проблеми между съпрузите възникнали веднага след раждането на сина им. Родителите на
ответника не били съгласни майката на ищеца да помага в отглеждането на детето и била
изгонена от тях. С времето прекъснатата връзка между сватовете била възстановена. В
семейството на ответника царял патриархат и думата на мъжа била закона, което се
пренесло в младото семейство, като станало проблем, с който съпругата трябвало или да се
примирява, или да се бори, като по такива поводи възниквали конфликти. През годините
отношенията между съпрузите се изостряли поради несходството и различията в
характерите им, дори и във вижданията им за отглеждането и възпитанието на децата.
Ищецът посочва, че по- сериозните проблеми започнали преди четири- пет години.
3апочнали проблеми в работата на ответника, той спрял да работи, нямал доходи, не можел
да покрива задълженията си и изпаднал в депресия. По цял ден стоял вкъщи и започнал да
пие. Пристрастяването към *****а постепенно нараствало и създавало напрежение в
отношенията между съпрузите. Отговорностите за всичко паднали изцяло върху съпругата.
Родителите на ответника и семейството на сестра му, с които живеели в двуфамилната
1
къща, виждали всичко това, всички се опитвали да помогнат, но без резултат. Раждането на
малкото дете в семейството не променило нищо. През 2021 г. ищецът направила опит да
напусне съпруга си, но след настояване на нейните родители останала, заедно с децата.
Освен проблемите с *****а, отношенията между съпрузите прогресивно се влошили
и заради различното му отношение към двете деца. Със сина си, който наскоро навършил 18
г. отношенията са влошени, имали постоянни конфликти през годините между баща и син,
което водело до наказания и закани, абсурдни и неприемливи за ищеца, която била
обвинявана, че защитава момчето. Не такова е отношението към момиченцето, което е още
много малко, а от раздялата на родителите различното отношение е още по- силно изразено.
След многократни предупреждения, че това е вредно за децата, в края на май 2022 г. ищецът
се пренесла в апартамент, собственост на брат й, където живее с родителите си и приемното
дете, което отглеждат. Ищецът намира подкрепа от родителите си, които многократно са я
спирали в годините да се разведе, но понастоящем и те виждат, че животът с ответника и
неговото семейство е проблем не само за ищеца, но за развитието и възпитанието на децата.
Ищецът твърди, че от една година работи в Община Русе на нормиран работен ден и
може спокойно да се грижи за децата си. След раздялата дава възможност на ответника през
седмица от петък вечер до неделя вечер да взема малкото дете с преспиване, но след
срещите с баща си то се чувствало объркано.
Ищецът заявява, че бракът с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен,
изпразнен от всякакво съдържание, поради което желае прекратяването му с развод, без
съдът да се произнася по въпроса за брачната вина. Моли да й бъде предоставено
упражняването на родителските права върху малолетното дете К* родена на 30.11.2018 г.,
чието местоживеене да бъде при нея, да бъде определен на ответника режим на лични
отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. до 19 ч., с
преспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Претендира ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 01.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Не претендира ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Русе, кв. Д* 3 ул. Л. № 17, което е собственост на родителите на
ответника. Не претендира издръжка след развода. След развода желае да носи предбрачното
си фамилното име К..
Ответникът е подал отговор. Оспорва иска. Твърди, че бракът не е дълбоко и
непоправимо разстроен. Заявява, че обича съпругата си и децата си и се надява, че
отношенията им могат да бъдат поправени. Признава, че е имало намеса в семейните им
отношения от родителите и на двамата, което не е трябвало да допускат.
Заявява, че няма различно отношение към двете си деца. Бил е по-строг със сина си,
тъй като в тийнеджърските си години е имал противообществени прояви и се е опасявал да
не тръгне по лош път, дори му е налагал наказания. Напрежението в отношенията със сина
му останало в миналото и понастоящем поддържали нормални отношения.
Признава, че натрупалите се проблеми, в това число и тези в работата му, довели до
депресивното му състояние. Разбрал е грешката си и е преустановил употребата на *****.
2
Започнал терапия с психолог.
Признава, че ищецът не създава никакви препятствия и осъществява редовни
контакти с малкото дете. Заявява, че през периода на фактическата раздяла участва в
издръжката на дъщеря си. Посочва, че объркаността на детето вероятно се дължи на факта,
че в апартамента, който обитава понастоящем, живеят общо б човека от различни
поколения, като условията, в които живеят, не мога да нарека добри и подходящи за
малолетно дете. Дъщеря му, която няма навършени четири години, живее в един апартамент
и ползва обща кухня и санитарни помещения с дете със сериозни здравословни проблеми и
изключително тежка диагноза. Тази диагноза предпоставя специални нужди на
обгрижваното дете с оглед съпровождащите симптоми на заболяването - гърчове,
повръщане, лесна раздразнителност и агресивност. к. не можела да разбере заболяването на
приемното дете, още по- малко защо то проявява физическа и вербална агресия към нея.
Счита, че съжителството на 4- годишната му дъщеря в общо домакинство с дете, което
предвид естеството на заболяването си, вероятно не може да съзнава и ръководи постъпките
си, се явява крайно неподходящо.
Не оспорва родителския капацитет на съпругата си, но с оглед интереса на детето и
правилното му емоционално развитие счита, че най-подходящо е детето да живее в средата,
в която е свикнало с двамата си родители. Желае и синът на страните да живее с тях.
Изразява надежда, че семейството може да бъде запазено. В случай, че се настоява за
прекратяване на брака, претендира упражняването на родителските права да бъде
предоставено на него, евентуално при желание на ищеца - същите да се упражняват
съвместно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак серия РС- Б, № 000183,
издадено на 14.03.2004 год. от Община Русе въз основа на акт за граждански брак №
0083/14.03.2004 год. Я. Й. К. с ЕГН ********** и М. С. К. с ЕГН ********** са сключили
граждански брак на 14.03.2004 год. в гр. Русе, за което е съставен акт № 0083, като
съпругата след брака продължава да носи предбрачното си фамилно име К..
Допреди раздялата страните са живели в семейното жилище, което понастоящем е
напуснато от съпругата.
По време на брака, на 30.11.2018 год. е родено детето к. Я.а К., ЕГН **********.
От показанията на свидетелите се установи, че двамата родители са полагали грижи
за детето, като преимуществено майката е полагала грижи за децата в ранната им детска
възраст, предвид специфичните нужди. Бащата е бил ангажиран с овладяване на
противообществени прояви на сина в семейството, когато е бил на 14- 15 години.
Действително, поведението на бащата може да се окачестви като прояви на домашно
насилие (чупене на вещи, крясъци, чупене на телефона на детето с тесла), но предвид
изминалия период от време и липсата на повдигнат спор своевременно, настоящият съдебен
3
състав може да вземе отношение единствено при преценка на възпитателските качества на
бащата.
Всички разпитани по делото свидетели установиха, че ответникът е имал проблем с
*****а, който възникнал след раждането на второто дете в семейството през 2018 год. Тъй
като имал неблагополучия в работата си, не му провървяло в частния бизнес, той изпаднал в
депресия и започнал да пие. В този период от около година и половина- две, съпругата
имала ангажимент да осигурява прехраната на семейството и грижата за децата. Майката и
сестрата на ответника доста срамежливо и колебливо даваха сведения за този период, като
се оказва, че почти нищо не са знаели, въпреки признанията на ответника и в исковата
молба, и в съдебно заседание. Не стана ясно дали се касае за нежелание да приемат фактите
или за стремеж да ги прикрият, тъй като свидетелстват в негова полза, но в случая е
разбираемо, макар и укоримо. Укоримо също е тяхното отношение към тригодишното дете,
което другата баба на к.- свидетелят Т. К. отглежда, заедно със съпруга си като приемен
родител. Посочването в отговора на исковата молба и в изложението на свидетелите П. П. и
М. Г., че съжителството с дете, което поради естеството на заболяването си (х******),
вероятно не може да съзнава и ръководи постъпките си, е крайно неподходящо за детето К*
е меко казано цинично. Доколко едно тригодишно дете въобще може да съзнава и ръководи
постъпките си, е твърде спорно, предвид относимостта на тези способности към
пълнолетието. Това отношение към едно болно дете и агресивното поведение на ответника
към собствения му син в периода на неговото израстване, говорят за липсата на
възпитателски качества, елементарна емпатия, зачитане на правото на достоен живот и
чувствата на другите.
На следващо място- неблагополучията в бизнеса на ответника са извадили на
повърхността неспособността му да се справи с житейските несгоди, които са го сполетели,
като сочат на негова нестабилност. С поведението си в отговор на бизнес неуспехите си, той
е създал опасност за децата си и семейството си, оставяйки ги в продължение на почти две
години на грижите и издръжката на съпругата си, вместо като мъж и глава на семейството,
какъвто претендира че е, да е стабилизиращ фактор в живота на близките си. За разлика от
него, съпругата е останала спокойна и стабилна и е извела семейството от трудния период.
Това обаче е бил преломният момент в съпружеските отношения. Дори и след този период
ответникът е продължил да пие, докато за втори път е влязъл в болница през 2022 год. за
лечение на здравословен проблем, свързан с продължителната злоупотреба с *****.
Ответникът твърди, че е потърсил психологическа помощ, но не представя доказателства за
това.
Въпросът, който възниква, е какво би се случило с детето К* ако баща й реагира
отново по същия начин на неблагополучия в личния или служебния си живот при
положение, че упражнява родителските права.
Следва да се обсъди поведението на ответника и във връзка с издръжката на к. и вече
пълнолетния син на семейството- Д.. От фактическата раздяла на съпрузите в края на май
2022 год. до деня на последното открито съдебно заседание- 07.02.2023 год., бащата е дал
4
веднъж 150 лева за инхалатор и лекарства на К* когато е била болна, 80 лева за двете деца
през лятото, един път 20 лева и два пъти по 10 лева на Д. (по негови признания), както и
парична дума- подарък от бащата, бабата и дядото по бащина линия за Нова година на Д.. С
това се изчерпва цялата финансова подкрепа за почти 8 месеца. Тя е незначителна по размер,
но предвид признанието на ищеца, следва да бъде съобразена в съдебното решение, с което
да се присъди издръжка, начиная един месец след завеждане на исковата молба, тъй като
даденото за издръжка на к. почти покрива претендираното- 250 лева месечно.
След раздялата на страните, понастоящем родителските права по отношение на
детето се упражняват от майката и няма основателна причина създаденото фактическо
положение да бъде променяно.
Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна
следното:
1. По иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.
Бракът е уреден като траен (пожизнен) съюз, изграден върху взаимната любов,
доверието и уважението, върху равноправието между мъжа и жената, единството на личните
и обществени интереси, сътрудничество и взаимната помощ в семейния живот. Съпрузите
чрез взаимно разбирателство и общи усилия са длъжни да обезпечат благополучието на
семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.
Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция
на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това разстройство,
при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В
тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание,
каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се
преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице,
когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва
възможността да се преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност
между страните, са довели да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от
нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е
изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна
нито за съпрузите, нито за обществото.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че предявения
конститутивен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, е основателен и следва
да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
II. Фамилното име след развода – чл. 53 СК.
След прекратяването на брака ищецът следва да носи предбрачното си фамилно име
– К., тъй като то не е променяно при сключването му.
ІІІ. Досежно ползването на семейното жилище – чл. 56 от СК.
5
При допускане развода по искане на един от съпрузите съдът разрешава
окончателно въпроса за ползване на семейното жилище. Ответникът не претендира да му се
предостави ползването на семейното жилище, но тъй като то е собственост на неговите
родители и е напусната от ищеца, която също не претендира неговото ползване, съдът
намира, че следва да го предостави на съпруга.
ІV. Издръжка между съпрузите:
Страните не претендират издръжка един спрямо друг.
V. Относно упражняването на родителките права – чл. 59, ал. 2 СК.
Според Постановление № 1/1957 год. на Пленума на ВС, т. 25 , при допускане на
развода съдът задължително решава въпроса за упражняване на родителските права върху
родените от брака деца. Съдът следва да уреди и личните отношения между децата и
родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Той трябва да
разрешава въпроса за децата само с оглед на техните интереси, като взема предвид
досегашните грижи и отношения на родителите към децата, желанията на съпрузите, техния
морал, условията на живот при всекиго от тях, възрастта на децата и личната им
привързаност към единия или другия родител, социалното обкръжение и материалните
възможности.
Упражняването на родителските права върху детето следва да бъде предоставено на
майката, тъй като това съответства на най- добрия негов интерес. Вината за дълбокото
разстройване на брака поначало е без правно значение за предоставяне упражняването на
родителските права.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както е
посочено в предложения проект за споразумение и изразеното желание от бащата съдът да
определи по- разширен и различен режим, а именно:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване- от 9.00 ч. в събота до
19.00 ч. в неделя;
-през четните години: на 24 и 25 декември (Коледните празници) и първите два дена
от Великденските празници с преспиване- от 9.00 часа на първия ден до 19.00 часа на
втория;
-през нечетните години: на 31 декември и 1 януари (Новогодишните празници) и
вторите два дни на Великденските празници с преспиване- от 9.00 часа на първия ден до
19.00 часа на втория;
-10 дни през лятото, разпределени на по 5 работни дни през юли и август,
продължаващи в първата или третата събота и неделя, съгласно режима, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по
предварителна уговорка на родителите.
VІ. Издръжката на децата – чл. 143, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 5 от СК.
Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер
на месечната издръжка за деца при развод от 195.00 лева, считано от 01.01.2023 год.,
инфлационните процеси в страната, нуждите на 4- годишната к. от храна, облекло и други
6
потребности, както и като вземе предвид възможностите на дължащия я родител, който
представя доказателство за основно трудово възнаграждение в размер на 1000.00 лева,
следва да определи същата в близък до този размер. Ищецът претендира издръжка в размер
на 250.00 лева, считано от 01.06.2022 год. до законна промяна в обстоятелствата, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й
изплащане. Съдът намира претенцията за основателна.
Началният момент на дължимост на издръжката е 25.08.2022 год.- датата на
завеждане на исковата молба, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.
Предявен е и иск за издръжка за минало време по смисъла на чл. 149 от СК, считано
от 01.06.2022 год. Поначало издръжката се дължи само за бъдеще време, но от това правило
законодателят е допуснал едно изключение с разпоредбата на чл.149 от СК, според който
издръжка за минало време може да се търси най- много за една година преди предявяване на
иска. По делото е установено, че страните не живеят заедно от края на май 2022 год. В хода
на производството се установи, че бащата е дал средства за издръжка за к. в размер на 150
лева за инхалатор и 80 лева за издръжка на двете деца, т.е. припадащата се част на к. е 190
лева, което е малко по- малко от претендирания месечен размер, поради което и съдът счита
погасено задължението чрез плащане само за периода 01.06.- 24.06.2022 год. За наведените
от процесуалният представител на ответника твърдения, че същият е давал и други суми за
издръжка, доказателства не бяха представени, затова съдът приема, че претенцията за
издръжка за минало време е основателна за периода от 25.06.2022 год. до 24.08.2022 год. и е
в размер на 500.00 лева общо.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
VІІ. По разноските за делото.
При този изход на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските за делото
следва да останат в тежест на страните, както са ги направили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят по сметка на РРС държавна такса за
развода при решаване на делото в размер на по 20.00 лева всеки от тях.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК дължимата от ответника държавна такса за присъдената
издръжка за бъдеще е в размер на 360.00 лева, а за минал период- 50.00 лева или общо
410.00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 14.03.2004 год. в гр. Русе граждански брак
между Я. Й. К. с ЕГН ********** и М. С. К. с ЕГН **********, за който е съставен акт за
7
граждански брак № 0083/14.03.2004 год.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно
име К., като след прекратяването на брака същата ще се именува М. С. К..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо с в гр. Русе, ж.к. Д* 3, ул.
Л. № 17, на Я. Й. К..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето к. Я.а
К., родено на 30.11.2018 год., ЕГН ********** на майката М. С. К. с ЕГН **********, като
определя местоживеенето му да е при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Я. Й. К. с детето к. Я.а К., както
следва:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване- от 9.00 ч. в събота до
19.00 ч. в неделя;
-през четните години: на 24 и 25 декември (Коледните празници) и първите два дена
от Великденските празници с преспиване- от 9.00 часа на първия ден до 19.00 часа на
втория;
-през нечетните години: на 31 декември и 1 януари (Новогодишните празници) и
вторите два дни на Великденските празници с преспиване- от 9.00 часа на първия ден до
19.00 часа на втория;
-10 дни през лятото, разпределени на по 5 работни дни през юли и август,
продължаващи в първата или третата събота и неделя, съгласно режима, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по
предварителна уговорка на родителите.
ОСЪЖДА Я. Й. К. с ЕГН ********** да заплати на к. Я.а К., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител М. С. К. с ЕГН ********** издръжка в размер на
500.00 лева за периода 25.06.2022 год. до 24.08.2022 год. включително, като отхвърля
претенцията над този размер като погасена чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Я. Й. К. с ЕГН ********** да заплаща на к. Я.а К., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител М. С. К. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в
размер на 250.00 лева, считано от завеждане на иска на 25.08.2022 год. до промяна в
обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Я. Й. К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд
окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева по допускане на развода и 410.00 лева-
държавна такса за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М. С. К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд
държавна такса в размер на 20.00 лева по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
8
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9