Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Велико
Търново, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря С.Ф.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10176/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от *** М.Б., като пълномощник на ЕТ „В.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Средна гора“ № 4, срещу Решение № 167/26.03.2021 г., постановено по НАХД № 1801/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново. Според касатора решението е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, довела до неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа, че неправилно са ценени показанията на св. Д., която към този момент не се е намирала в трудовоправни отношения с жалбоподателя повече от година, поради което същата не е заинтересована от изхода на делото. Обстоятелството, че проверката на обекта била извършена в извънработно време било индиция, че поведението на органите по приходите е за подбуждане към извършване на административно нарушение. От свидетелските показания се установявал факта на проведени разговори между приходните органи и св. Д. за връщане или подмяна на стоката, като възприемането на сумата като задатък от страна на продавачката водело до извод за съмнения относно действителните обстоятелства по извършване на твърдяната покупка. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление. Претендират се направените разноски.
Ответникът по
касационната жалба, я оспорва в представен писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на жалбата и недоказаност на административното нарушение.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 167/26.03.2021 г., постановено по
НАХД № 1801/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново е потвърдено
Наказателно постановление № 497290-F507268/27.02.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „В.П.“ с ЕИК *********, за административно нарушение
по чл. 25, ал. 1 , т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1
от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 700,00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че от
обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушението,
като деянието не представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление
Постановеното съдебно решение обаче е недопустимо.
Упражнявайки правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира процесуалните действия на районния съд по конституиране на страните в процеса за незаконосъобразни. Ответникът не е посочен нито в разпореждането за насрочване на първото открито съдебно заседание, нито в протоколите от съдебните заседания, нито в процесното решение, но от материалите по делото се налага изводът, че ВТРС е конституирал като ответник по жалбата ТД на НАП – Велико Търново-отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП /виж списък на гърба на л.24, призовка на л.27, списък на л. 34-гръб, съобщение на л. 36 от делото/ и е постановил съдебния си акт по отношение на тази участвала в производството страна.
Съгласно нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели. На практика съдът е конституирал като страна две различни структури - ТД на НАП – Велико Търново и отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, които са самостоятелни, но нито една от които не е надлежен ответник. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от определено от него от него длъжностно лице. В случая процесното наказателно постановление е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Централно управление на НАП, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗНАП агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Функциите на централното управление са посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗНАП, като в ал. 5 на чл. 6 от ЗНАП е визирано, че в централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори. Точно такава структурна част от ЦУ на НАП представлява Главна дирекция "Фискален контрол", към която има Дирекция "Оперативни дейности", част от която е отдел "Оперативни дейности" – В. Търново. В чл. 6, ал. 3 от ЗНАП отделно са дадени функциите и правомощията на териториална дирекция на НАП, като структурата й е очертана с разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от ЗНАП. Съгласно Решение № РМФ-1/02.01.2018 г. на УС на НАП /достъпно на интернет страница на НАП/ отделите „Оперативни дейности“ не принадлежат към структурата на териториалните дирекции на Националната агенция за приходите, а са звена от Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. Главна дирекция "Фискален контрол" е отделна структура на Централното управление и нейните териториални звена нямат нищо общо с териториалните дирекции или с дирекциите "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" към ЦУ на НАП. Като издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Централно управление на НАП, учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление и което е следвало да бъде надлежна ответна страна в производството пред ВТРС, е Централно управление на Национална агенция за приходите. Именно последното се явява учреждението по смисъла на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и то следва да бъде надлежен ответник по подадената жалба, а не посочената от съда ТД на НАП – Велико Търново-отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, която е била конституирана и е участвала в производството пред ВТРС.
Конституирането и провеждането на производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като не може ненадлежният ответник да е обвързан от правните последици на съдебното решение. Този извод е общовалиден и не се променя от факта, че понякога в съдебния процес процесуалното качество на страните се обосновава от изрична разпоредба в процесуалния закон, без оглед на това дали тази страна е участник в конкретното материално правоотношение /както е в настоящия случай/. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Правомощията на касационната инстанция са тези, разписани в АПК, съгласно посочената препратка на ЗАНН, поради което обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се конституират надлежно страните, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, като надлежна ответна страна в производството следва да бъде конституирано Централно управление на НАП, като всички надлежни процесуални действия следва да се извършат повторно след нейното надлежно конституиране и редовно призоваване, с оглед гарантиране в пълен обем на правото на защита на ответното учреждение.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 167/26.03.2021 г.,
постановено по НАХД № 1801/2020г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.