Р Е Ш Е Н И Е
№178
гр.
Велико Търново, 27.07.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на
шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора Светлана Иванова, като разгледа докл***аното от председателя адм.
дело №147 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от АПК вр. с чл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на И.Г.Г. ***, чрез
процесуалния му представител ***.Р.В. от ВТАК, предявена срещу ответника Община
Павликени. С исковата молба, с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се
претендира осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от
300 лв., представляващо имуществени вреди, претърпени с оглед заплатен ***окатски хонорар за защита по АНД №154/2019 г. по описа на
Павликенският районен съд, по повод обжалването на издадено наказателно постановление, издадено от кмета
на Община Павликени, впоследствие отменено от съда. В обстоятелствената част на
молбата се сочи, че ищецът е бил адресат на НП №1 от 21.05.2019 г., издадено от
кмета на общината като административно-наказващ орган, като с това
постановление му е била наложена глоба от 100 лв. В резултат на съдебно
производство, това постановление е отменено с влязло в сила на 22.08.2019 г.
съдебно решение. Твърди се, че за защита
на правата на ищеца пред съда е ангажиран ***окат, като за така предоставената
правна помощ ищецът е заплатил възнаграждение за ***в размер от 300 лв. При
това положение според ищеца, за него е налице правен интерес да претендира
обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на заплатеното ***окатско възнаграждение от 300 лв. Предвид незаконосъобразността
на наказателното постановление. Извън обезщетението за причинените имуществени
вреди се иска и присъждане на законна лихва, считано от 22.08.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В
открито заседание ищецът, чрез представителя си, поддържа така предявените
искове изцяло. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
по иска Община Павликени в открито заседание не се представлява, като по делото
е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който основателността на
исковете се отрича. В него се поддържа, че липсва незаконосъобразен акт, по
повод на който да е дължимо обезщетение, както и липсва връзка между такъв акт
и твърдените от ищеца вреди. Счита, че разноските по воденето на
административно-наказателното производство е следвало да се претендират в хода
на това производство, а не като искова претенция понастоящем.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. В това
отношение прокурорът поддържа, че липсват доказателства за претърпяна вреда от
страна на ищеца, като от друга страна заплатеното едва четири месеца след
приключването на административно-наказателното производство възнаграждение
изключва пряката причинно следствена връзка между увреждането и
незаконосъобразността на отмененото наказателно постановление.
По допустимостта:
Исковата
молба е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният
случай се претендират вреди във връзка с отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление на кмета на община Павликени, като адресат на
неблагоприятните последици, предвидени в това постановление, е настоящият ищец.
От
друга страна искът, обективиран в предявената искова
молба, е предявен срещу надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК, доколкото кметът на Община Павликени е
законен представител на Общината – чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА. Предявеният иск
е допустим и с аргумент от чл.204, ал.1 от АПК, тъй като е налице отменено
наказателно постановление, издадено от представителя на ответника по иска.
Най
– сетне, исковата молба е предявена пред родово компетентния съд –
административен съд, при съобразяване с Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че към момента на провеждането на последното
открито съдебно заседание по АНД №154 от 2019 г. по описа на ПРС /което е
приобщено по настоящото дело/, не е била в сила разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /нова, ДВ бр.94 от 2019 г. на 29.11.2019,
в сила от 3.12.2019 г. според чл.5, ал.5 от КРБ/, която предвижда
възможност да се претендират и присъждат разноски в рамките на
административно-наказателното производство пред районният съд, при което не
намира приложение разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ.
По
същество исковите претенции съдът намира за основателни.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
съвкупно, приема за установена следната обстановка:
Безспорно е по делото впрочем, че след проведен съдебен
процес, издаденото от кмета на община Павликени наказателно постановление №ДВМД
№1 от 21.05.2019 г. е отменено със съдебно решение, постановено по АНД
№154/2019 г. по описа на Павликенският районен съд, като решението е влязло в
сила на 22.08.2019 г.. Отмяната на това наказателно постановление е станала по
жалба срещу него на настоящият ищец, като видно от приложеното дело на ПРС, в
производството пред този съд тях ищецът е бил защитаван от процесуален
представител – ***окат, като е представено едно пълномощно /л.6 ат делото на
ПРС/, което е приложено към жалбата срещу конкретното наказателно
постановление. По делото на ПРС липсва договор за правна помощ, както и
доказателства за това кога и дали е заплатено на процесуалния представител на
жалбоподателя за осъщественото процесуално представителство. От друга страна
жалбата срещу постановлението е изготвена от ***окат. От протокола за
проведеното на 08.07.2019 г. открито съдебно заседание се установява, че
изготвилия жалбата ***е извършвал процесуални действия пред съда. Пред
настоящата инстанция с оглед доказателствената тежест, която е върху ищеца, е
представено извлечение от банковата сметка на процесуалния представител на
жалбоподателя по воденото пред ПРС Административно-наказателно дело /л.5 от
делото/, видно от съдържанието на което е, че ищецът е заплатил по банков път
на ***В. сумата от 300 лв. За процесуално представителство по АНД №154/2019 г.
по описа на ПРС. Плащането е с вальор /дата/
08.07.2019 г., която дата съвпада с датата на проведеното пред районния съд
открито съдебно заседание. От посоченото в разписката основание се установява
несъмнено и, че плащането е именно за осъщественото от ***оката процесуално
представителство по обжалването на наказателното постановление, издадено от
кмета на общината, с което на настоящия ищец е наложена глоба от 100 лв.
Впрочем нито едно от тези обстоятелства не е оспорено от ответника
по иска, нито от последния са изтъкнати правопогасяващи,
правопроменящи или правоизключващи
обстоятелства.
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо казано,
представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод на
упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като
незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира и, че за разлика от
класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 –
54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт,
произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна – арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не
изисква вина под форма на умисъл или небрежност.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира, че
държавата носи отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица
при и по повод изпълнението на административна дейност. Основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й
поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона – така и
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по съвместно т.д. № 2/14
г. на ВКС и ВАС.
Във фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват
следните предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт – имуществена или
неимуществена и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране
на отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Не е спорно, а и от материалите
по делото се установява, че наказателното постановление на кмета на общината,
адресат на чиито неблагоприятни последици е настоящият ищец, е отменено то
Районен съд – Павликени с влязло в сила съдебно решение.
Налице са и останалите изисквания на фактическият състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпили имуществени вреди у ищеца, които са в пряка
причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление.
Обратно на твърдението на ответника и
поддържаната от него теза в представеното становище, съдът намира, че е налице
и причинно следствена връзка между незаконосъобразното и отменено наказателно
постановление и причинените във връзка с него имуществени вреди. При положение,
че едно от условията на АПК за образуване на производство по реализиране на
отговорността по чл.1 от ЗОДОВ е административният акт да бъде отменен по
административен и/или по съдебен ред и при положение, че в хода на обжалването
му съответният субект е ползвал правна защита, предоставена му от ***с оглед
невъзможността му сам да защити правата и законните си интереси, то
възнаграждението за това процесуално представителство е именно имуществена
вреда, намираща се в пряка причинно – следствена връзка с отменения акт и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ и неотносим
разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото постановление и потърсената
от наказаното лице ***окатска помощ и съдействие е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие – ищецът не би потърсил ***окатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, засягащ правната му сфера. Безспорно, ***окатската помощ и оттам платеното на ***възнаграждение е
пряка и непосредствена последица от издаденото постановление, тъй като неговото
обжалване е законово регламентирано и е единственото средство за защита на
лицето, което твърди, че не е нарушило закона и, че неговите права и интереси
са засегнати неблагоприятно от акта, издаден от администрацията в лицето на
административно-наказващ орган.
Впрочем посоченото разбиране е застъпено и в
Тълкувателно решение №1 от 2017 г., постановено от ОСС на 1 и 2 колегия на ВАС
по т.д. №2/2016 година на ВАС, което е приложимо в процесният
случай.
В потвърждение на този извод е и обстоятелството,
че ЗАНН в редакцията на разпоредбата на чл.63, която е релевантна за настоящия
спор, не е предвиждал друга възможност за осъждане на държавата да заплати на
невиновния за претендирано нарушение субект
направените от него разноски за установяване на тази невиновност, които
разноски включват и ***окатски хонорар по защитата му
пред съда, а това е условие на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ за приложението на чл.1,
ал.1 от същия закон.
Както се отбеляза, по делото не се спори, а и
доказателствата установяват, че процесуалният представител на жалбоподателя по
АНД №154/2019 г. на ПРС е изпълнил в рамките на съответното производство и
според съответния процесуален закон процесуалната си роля на защитник, като е
извършил в рамките на съответните процесуални правила дължимото процесуално
поведение, изразяващо се в участие в производството, включително чрез участие в
разпит на свидетел и чрез пледоария по съществото на спора пред районния съд.
Що се касае до размера на вредите, претендира се
в исковата молба, че това е цялата заплатена от ищеца на процесуалния му
представител сума, отразена в извлечението от банковата сметка на последния,
която впрочем представлява минималното ***окатско
възнаграждение за този вид дела по аргумент от приложимата към този момент
разпоредба на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.7.2004 година за минималните
размери на ***окатските възнаграждения.
Действително, с решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен
с-в, е оставено в сила решение Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 3586/2016 г. в частта му, с която е отменена Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на ***окатските
възнаграждения, издадена от Висшия ***окатски съвет, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г., с изключение на
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2 от ДР на същата извън обезсилената му част, с която са отменени разпоредбите на § 4, т. 3, § 5 в частта на изменението на чл. 8, ал. 2, т. 4 и 5,
§ 6, т. 1,
2 и 3, § 7, т. 1, 3, 4 и 5, § 13, т. 1, § 16, § 24, т. 2, § 26 и § 28 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на ***окатските
възнаграждения, издадена от Висшия ***окатски съвет, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.
Посоченото съдебно решение и неговите правни последици
обаче са били несъобразими за ищеца към момента, в
който е заплатил ***окатското възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред районния съд – аргумент от
разпоредбата на чл.195, ал.1 от АПК.
От друга страна, както се отбеляза, и за ищеца и за
неговият представител към онзи момент са били съобразими
правилата на разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.7.2004 година за минималните размери на ***окатските възнаграждения, като за по-нисък от посочения в
тази разпоредба размер на дължимото ***окатско възнаграждение
ищецът обективно не е могъл да се договаря, нито да потърси правна помощ от
различен от упълномощения по конкретното дело ***окат.
При това положение настоящата инстанция счита, че
– в синхрон с мотивите, изложени в ТР №1 от 15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на
ВАС и с оглед обвързващата страните по административно-наказателното дело към
момента на приключването му разпоредба на чл.18, ал.3 от Наредба №1 от 9.7.2004 година за минималните размери
на ***окатските възнаграждения – искът следва да се
уважи досежно претенцията за обезщетяване на
причинените на ищеца вреди, които съставляват заплатеното възнаграждение за
един ***в размер от 300 лв.
Що се касае до искането за присъждане
на мораторни лихви, следва да се отбележи следното:
Според разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а за действително претърпени
вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите
правила. Чл.84, ал.3 от ЗЗД сочи, че при задължение, от непозволено увреждане
длъжникът е в забава и без покана. В този смисъл настоящата инстанция съобразява
и съдебната практика. Както е отбелязано например в решение №3626 от 13.03.2019 г., постановено
по АД №6087/2018 г. на ВАС, според приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото
събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд,
постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е
дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на
незаконосъобразния административен акт. Даденото с посоченото тълкувателно
решение разрешение е приложимо и към спорната хипотеза. Съгласно приетото в
мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т.
д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото
събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд
„… определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател и независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.“ При
това положение – както е отбелязал и
съставът на ВАС - приетото по т. 4 от посоченото тълкувателно решение, че „При
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните -
това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им“ се прилага и при решаване на въпроса
от кой момент се следва присъждането на претендираната
законна лихва.
Видно от решението, постановено от Районен съд –
Павликени, в самото него е отбелязано, че е влязло в сила на 22.08.2019 г.
Според изложеното по-горе именно от този момент започва да тече и законната
лихва върху посочения от съда размер на дължимото на ищеца обезщетение.
Исковете са основателни и следва да се уважат.
Според чл.10, ал.3 от ЗОДОВ „Ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един ***или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.“.
В случая направените разноски от ищеца са за държавна
такса от 10 лв., както и за ефективно заплатено ***окатско
възнаграждение от 220 лв., ефективно платено съгласно договора за правна помощ,
имащ в тази му част характер на разписка за получената сума.
Водим от горното, Великотърновският
административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община Павликени да заплати на И.Г.Г. ***, ЕГН **********, обезщетение в размер от 300
/триста/ лева, за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно
постановление №ДВМД №1 от 21.05.2019 г., издадено от кмета на Община Павликени.
ОСЪЖДА
Община Павликени да заплати на И.Г.Г. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 230
/двеста и тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране с касационна жалба или касационен протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: