№ 3671
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20223110104416 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искови претенции от страна
на В. А. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Х. Д.“ № **, вх.**, ап.**
срещу П. А. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Т.“ № **, ет.**, ап.** с
правно основание чл. 30 ЗН и чл. 69 ЗН с искане да бъде постановено
решение, по силата на което: да бъде възстановена запазената част на В. А. от
наследството на М. П. Б., като бъде намалено дарението, извършено от
наследодателя на 24.07.2018г. в полза на ответницата до размер от 1/3 ид.ч. от
притежаваните от нея ½ ид.ч. от имот апартамент с ид. ************** по
КК, с административен адрес в гр. В., ул. „Х. Д.“ **, ет. **, с площ от 84,33
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение с номер 7, с площ от 7,92
кв.м., ведно с ½ от 4,9676% от общите части на сградата с ид. *********** и
от правото на строеж върху мястото; да бъде допусната делба на имот
апартамент с ид. ************** по КК, с административен адрес в гр. В., ул.
„Х. Д.“ **, ет. **, с площ от 84,33 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение с номер 7, с площ от 7,92 кв.м., ведно с ½ от 4,9676% от общите
части на сградата с ид. *********** и от правото на строеж върху мястото при
квоти 4/6 ид.ч. за ищеца и 2/6 за ответника. Направено е искане от страна В. А.
А., ЕГН ********** по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за предоставяне ползване на
имота на ищеца до приключване на производството.
В исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения:
Страните са брат и сестра, наследници на майка им М. П. Б., починала на
09.01.2020г. Приживе по силата на НА 156 по дело 2959/1985г. е придобила ½
ид.ч. от следния недвижим имот в гр. Варна – апартамент с ид.
************** по КК, с административен адрес в гр. В., ул. „Х. Д.“ **, ет. **,
1
с площ от 84,33 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение с номер 7, с
площ от 7,92 кв.м., ведно с ½ от 4,9676% от общите части на сградата с ид.
*********** и от правото на строеж върху мястото. Останалата ½ ид.ч. от
имота била продадена на В. А. А., несемеен към този момент. С НА 159 по
дело 10417/24.07.2018г. М. Б. е подарила своята ½ ид.ч. от имота на
ответницата П. А.. Моли за уважаване на исковите претенции и отправеното
искане по реда на чл. 344 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба, в който се излага, че исковата претенция по реда на чл. 30 ЗН е
неоснователна и недоказана. Не се спори, че ид.ч. от имота е била придобита
от ответницата чрез дарение от М. Б.. Не се спори, че на същия ден на
дарението другата ½ ид.ч. е била продадена на ищеца. Не се спори, че към
датата на откриване на наследството наследодателят е нямал други активи.
Излага се, че датата на откриване на наследството е 09.01.2020 г. Преди това
обаче наследодателят е дарил на ищеца пари, които компенсират неговата
запазена част от процесния имот. Закупената от ищеца ½ ид.ч. от имота е била
на стойност 40 000 лева, от която сума 30 000 лв. са били изплатени по банков
път от сметка на М. Б. в полза на продавача. По този начин е извършено
дарение в полза на ищеца в размер на 30 000,00 лв. Следователно страните се
явяват съсобственици, но при равни квоти от по ½ на имота. Евентуално, ако е
накърнена запазената част на ищеца, то същата следва да се допълни чрез
парични средства. Иска се, ако евентуално бъде уважена претенцията на
ищеца по реда на чл. 344 ГПК последният да бъде осъден да заплаща в полза
на ответницата обезщетение за лишаване от ползване в размер на 375 лв.
месечно, след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК, с протоколно
определение от 18.09.2025 г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници, издадено на 10.01.2020 г. от Община
Варна е видно, че М. П. Б. е починала на 09.01.2020 г. като нейни наследници
са децата й В. А. А. и П. А. А.. Обстоятелството, че М. П. Б. е починала на
09.01.2020 г. се доказва и от приетото като писмено доказателства препис
извлечение от акт за смърт, издадено въз основа на Акт за смърт №
55/10.01.2020 г., от Община Варна.
Приет по делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот № **,
том **, дело № ****/1985 г. на нотариус при Районен съд – град Варна, от
който е видно, че в полза на М. П. А. и И. П. Б. са прехвърлени по ½ идеална
част от процесния недвижим имот, находящ се в град В., ул. „Х. Д.“ № **.
Като писмено доказателство е прието извлечение от Агенция по
вписванията – Варна, за периода от 01.01.1992 г. до 24.06.2020 г., от което се
установява, че по отношение на процесния имот, предмет на иска за делба са
извършени две разпореждания – покупко – продажба от 24.07.2018 г. и
дарение от 24.07.2018 г. като първото е реализирано между И. П. Д. - С. и В. А.
2
А., а второто между М. П. А. и П. А. А.. От справката от Агенция по
вписванията се установява, че първо е реализирано дарението за ½ идеална
част от процесния недвижим имот, а в последствие е извършено и
възмездното разпореждане с останалата ½ идеална част от апартамента. Тези
обстоятелства се потвърждават и от приетите две писмени доказателства –
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том **, рег.
№ **, дело № ** от 24.07.2018 г. и нотариален акт за дарение на недвижим
имот № **, том **, рег. № **, дело № ** от 24.07.2018 г. С оглед факта, че
първо е реализирано дарението, а в последствие и покупко – продажбата е
приета и декларация от П. А. А., от която е видно, че същата се отказва да
изкупи останалата ½ ид.ч. от процесния апартамент за сумата от 40 000 лева
от съсобственика си И. П. Д. - С., поради което не възразява тя да продаде
своята идеална част на когото пожелае, при условия каквито прецени.
От извлечение от Банка ДСК ЕАД за периода от 01.01.2020 г. до
02.06.2020 г. е видно, че в полза на наследниците на М. П. Б. е разпределена
сумата от банковата сметка на М. Б., който факт не е спорен между страните,
видно от изявленията им в първото по делото заседания.
От извлечение от сметки в банка ДСК ЕАД, се установява, че М. П. Б. е
имала две разплащателни сметки и две спестовни като крайното салдо по
първата е било 3 лева, по втората 0 лева, по третата 15 216.05 лева и по
четвъртата 0 лева. Видно е, че от третата сметка на 24.07.2018 г. е направен
преводът от 30 000 лева в полза на И. П. Д. С. с основание покупка на
апартамент.
Приет по делото е нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № **, том **, рег. № ***, дело № **/25.04.2016 г. на нотариус с район на
действие Районен съд – град Д., от който се установява, че на 25.04.2016 г. в
полза на М. П. Б. е прехвърлен недвижим имот с идентификатор ***********,
находяща се в поземлен имот № *********** с админитративен адрес: град Д.,
бул. „С.“ № **, ет.** ведно с прилежащите части – сутерен с четири избени
помещения с вътрешно стълбище при граници: имот с идентификатор
**********, под обекта – няма и над обекта – няма. По отношение на този
имот, находящ се в град Д. водени две съдебни производства – гр.д. № 57/2022
г. и гр.д. № 80/2023 г. и двете по описа на Районен съд – град Д.. Първият от
тях по гр.д. № 57/2022 г. по описа на Районен съд – град Д. е предявен от Е. К.
Д. срещу В. А. А. и П. А. А. /конституирани на мястото на починалата си
наследодателка М. П. Б./ за делба на имот с идентификатор ***********, а
вторият по гр.д. № 80/2023 г. по описа на Районен съд – град Д. /видно от
представената искова молба, находяща се на л.110 от делото/ е с предмет
прогласяване нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело №
**/25.04.2016 г. на нотариус с район на действие Районен съд – град Д. по
отношение недвижим имот с идентификатор *********** предявен срещу П.
А. А. и Л. С. Б. в качеството й на „А. - Л. Д..“ ЕТ, а в евентуалност иск за
собственост по реда на чл. 108 ЗС, с който да се приеме за установено, че В. А.
3
е собственик на ½ идеална част от имот с идентификатор *********** и да се
осъди Л. С. Б. в качеството й на „А. - Л. Д..“ ЕТ да му предаде владението по
отношение на този имот.
От приобщените произнасяния - решение по гр.д. № 57/2022 г. по описа
на Районен съд – град Д., потвърдено с решение по в.гр.д. № 2515/2022 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна и определение по гр.д. № 2147/2023 г. по
описа на Върховен касационен съд, второ г.о. на ВКС, както и решение по гр.д.
№ 80/2023 г. по описа на Районен съд – град Д. /последното необжалвано и
влязло в сила на 28.06.2024 г./ е видно, че както искът за делба, така и искът за
прогласяване нищожността на сделката и искът по чл. 108 ЗС са отхвърлени.
Във всеки един от постановените съдебни актове е прието, че М. Б. е
придобила собствеността по отношение на имот с идентификатор
идентификатор ***********, находяща се в поземлен имот № *********** с
админитративен адрес: град Д., бул. „С.“ № **, ет.** ведно с прилежащите
части – сутерен с четири избени помещения с вътрешно стълбище при
граници: имот с идентификатор **********, под обекта – няма и над обекта –
няма.
От приетата единична съдебно оценителна експертиза се установява, че
пазарната стойност на имот с идентификатор ************** е в размер на
106 000 лева към датата на смъртта на М. Б., а стойността на месечната
наемна цена е в размер на 750 лева. От приетата по делото тройна СТЕ е
видно, че стойността на апартамент с идентификатор ************** към
датата на дарението е 119 417 лева, а към 09.01.2020 г. – датата на откриване
на наследството е в размер на 143 465 лева, а към датата на извършване на
експертизата е 422 395 лева. Месечният наем вещите лица са посочили в
размер от 954 лева. Стойността на имот с идентификатор ***********,
находящ се в град Д. към 09.01.2020 г. е 124 116 лева, а към датата на
изготвяне на експертизата – 218 137 лева.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.
П. Д. - С., от които се установява, че е била в добри отношения със сестра си
като посочва, че е искала да прехвърли частта от съсобствения имот на
племенника си чрез продажба, тъй като не е вярвала на сестра си и на
племеницата си П., тъй като е чувствала, че ще ощетят В.. Посочва, че
племенникът й е платил 10 000 лева, а сестра й е заплатила сумата от 30 000
лева, но същата е била дадена като заем на В. за заплащане на частта на леля
му. Посочва, че тези обстоятелства ги знае от сестра си и от В.. От нейните
показания се установява, че сестра й не е искала да надари сина си, тъй като е
поддържала изцяло дъщеря си и нейните деца, които е осигурявала и
поддържала финансово. Заявява, че тези 30 000 лева са върнати на части като
10 000 лева са дадени от нея на В., след изповядване на сделката, за да ги
върне на М., а друга част е изплащана всеки месец от В. на майка му, за да й
върне заема. През 2019 г. В. е гостувал на леля си и тя, по негова молба, му е
дала останалите 10 000 лева за връщане на заема към майка му. От
показанията й се установява, че тя е дала сумата от два пъти по 10 000 лева на
4
своя племенник в брой – първите след сделката през 2018 г., тъй като е имала
пари в брой, които е носила в себе си и вторите – през 2019 г., отново в брой,
когато В. е гостувал в Белгия. Налице са твърдения, че процесния имот се
използва от П. за склад, а от големия й син за организиране на купони като В.
е ощетен от ползването му като дори не получава кореспонденция, която
получава по пощата на адреса на процесния имот. Заявява, че на сделката са
присъствали М. Б., П. А., В. А. и тя. Уточнява, че е отклонила предложението
на сестра си да откупи нейния дял, тъй като е знаела, че така ще лиши сина си
от наследство и затова е настоявала да го прехвърли на В. чрез покупко –
продажба. Сумата, равняваща се на продажната цена на дела й е получена по
банков път като 10 000 лева са заплатени от В., а 30 000 лева от М. Б. – дадени
в заем на В. с уговорката да ги върне. В. е върнал парите на ръка, тъй като е
получавал заплатата си в брой. Твърди, че П. също е била съгласна със заема,
тъй като подписала декларация, че не желае да изкупи деля на леля си.
От разпита на свидетеля К. П. М. се установява, че познава В. от 2005 г.
като почти всяка седмица се виждат. Познава и сестра му П., а майка им е
виждал веднъж, а леля им никога. Знае, че В. е израснал в апартамента до
Трета гимназия като е изкупувал дял от него, а именно деля на леля си. Знае за
условията, при които е изкупен дела, а именно чрез лични средства и заем от
майка си като стойността е била 30 – 40 хиляди лева. Установява се, че е
върнал заема чрез лични спестявания и с помощ от леля си, която му е дала
пари. Посочва, че В. живее на Г. като няма собствено жилище, а това което
ползва е на жена му или на родителите й. Децата му учат в града. Уточнява, че
за заема знае от В., тъй като му е искал пари назаем, но не се стигнало до
предоставяне на средства, тъй като леля му, му е дала за заема. Уточнява, че
той е изкупил дела на леля си като апартамента е бил на леля му и майка му.
Взема пари на заем от майка си и после е върнал парите на майка си.
От показанията на свидетелката Л. С. Б. се установява, че същата е
братовчедка на майката на В. и П. А.и като твърди, че са били много близки с
М. Б. и са били като сестри, тъй като сестрата на М. е била далеко, поради
което последната и доверявала и споделяла всичко. Посочва, че освен
споделеното много често я е посещавала и е виждала, че и към двете си деца се
е отнасяла еднакво. Твърди, че И. от дълги години е обещавала на М. да
прехвърли своята ½ идеална част от апартамента като М. е възнамерявала да
прехвърли по ½ идеална част на всяко от децата си – П. и В.. През 2018 г.,
март, сестра й пристигнала, тъй като М. била приета по спешност в болницата
и са се уговорили лятото да извършат прехвърлянето, тъй като на И. са й
трябвали пари, с оглед закупуване на ново жилище в Белгия. След като минала
сделката, М. й се обадила и споделила, че са изповядали сделката пред
нотариус като е направила дарение от 30 000 лева на В., които е заплатила по
сметката на И., с оглед закупуване частта на сестра й. Твърди, че е извършена
покупко – продажба на частта на И., тъй като се е страхувала от дъщерята на
И., да не би да развали след време дарението и за да е сигурно за В.. Посочва,
че е познавала В. като дете, но после пътищата им се разделили, с оглед
5
семейните им ангажименти. Уточнява, че е имала съвместен бизнес с М. и е
вземала пари от нея, но с времето работа е спаднала и не е можела да й ги
върне, с оглед на което й е прехвърлила собствен имот в Д., през 2016 г. като
две години се е продавал имотът, но продажба не е била реализирана в полза
на М..
От показанията на свидетеля И. И. И. се установява, че се намира във
фактическо съжителство с П. А. А.. Твърди, че апартаментът се ползва от
децата на В., тъй като е виждал в апартамента тетрадки, пантофки, учебници,
а и ги е засичал на излизане от апартамента. Заявява, че относно изкупуване
дела на леля си, В. е бил предубеден и лично той го е убедил да реализират
сделката, тъй като леля му е била дошла с тази цел. Твърди, че първоначалната
идея е била М. да откупи дела на сестра си и в последствие да я дари на В. и
нейната част да я дари на дъщеря си. Посочва, че в апартамента има вещи на
П. и той също има ключ, тъй като е ходил при две-три силни бури да види
какво е състоянието на имота. Уточнява, че ходят рядко с цел да видят
апартамента. Посочва, че с П. са заедно от 20 години като сделката, за която
обяснява се е случила преди 2020 г., през 2019 г.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът при
съобразяване на относимите правни норми намира следното от правна
страна:
Нормата на чл. 30 ЗН посочва, че наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове. От приетите писмени
доказателства по безспорен начин се доказва, че М. Б. е починала на
09.01.2020 г. като нейни наследници са двете й деца – П. А. А. и В. А. А. като
всеки от тях наследява равни части, аргумент от чл. 5 ЗН. В настоящия случай
не намира приложение нормата на чл. 30, ал.2 ЗН, тъй като
облагодетелствания от извършеното дарение е призован към наследяване. В
този смисъл Тълкувателно решение № 1/04.02.2005 г. по тълкувателно дело №
1/2005 г. на ОСГТК на ВКС.
Нормата на чл. 29, ал.1 ЗН посочва, че запазената част на низходящи
/включително и осиновените/, когато наследодателят не е оставил съпруг е:
при едно дете или низходящи от него – ½, а при две и повече деца или
низходящи – 2/3 от имуществото на наследодателя. В настоящия случай,
доколкото М. Б. има двама низходящи /двете й деца В. А. и П. А./ като не е
налице оставен преживял съпруг като наследник, следва изводът, че
запазената част от имуществото на наследодателя е 2/3 по 1/3 за всяко от
децата, а разполагаемата му част е в размер на 1/3.
За да се определи разполагемата част, както и размерът на запазената
част от наследника се образува маса от всички имоти, които са принадлежали
на наследодателя в момента на смъртта му като се извадят задълженията и
6
увеличението на наследството по чл. 12, ал.2 ЗН, а след това се прибавят и
даренията, с изключение на обичайните такива според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриване на
наследството за недвижими имоти и по време на подаряване – за движимите,
аргумент от чл. 31 ЗН.
Първият спорен между страните въпрос е дали следва да се образува
маса на наследството. От съвкупния анализ на приетите по делото съдебни
решения по гр.д. № 57/2022 г. по описа на Районен съд – град Д. и гр.д. №
80/2023 г. по описа на Районен съд – град Д., както и от приетия нотариален
акт за покупко – продажба на недвижими имоти № **, том **, рег. № ***, дело
№ ** от 25.04.2016 г. на нотариус с район на действие Районен съд – град Д. се
установява, че М. П. Б. е придобила недвижим имот – сграда с идентификатор
***********, находящ се в град Д., бул. „С.“ № **, ет.**. Фактът на
придобиване на имота от М. Б., приживе и обстоятелството, че същата е
едноличен собственик на същия, се установява и с двете постановени и влезли
в сила решения по горецитираните граждански дела на Районен съд – град Д.,
които се ползват със сила на пресъдено нещо.
В решение № 44/21.07.2015 година по т. дело № 4619/2013г., на
Търговска колегия, Второ т.о. на ВКС, решение № 73 от 17.06.2024 г. по т. д.
№ 377/2023 г. на първо т.о. на ВКС и формираната съдебна практика по т.1 на
чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в т.19 ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС,
решение № 49/14.04.2011г., по т.д.№ 561/2010г., I т.о., решение №
115/10.01.2012г. по т.д.№ 883/2010г., I т.о. и в решение № 314/15.01.2018г. по
гр.д.№ 4301/2014г., IV г.о. е посочено, че източник на силата на пресъдено
нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на
съдебното решение, като следва да се има предвид, че тя се формира по
отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само
субективното право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на
който се претендира. В основанието на иска се включват всички факти,
очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези
(правопораждащ факт, съдържание, носители). В т.см. със сила на пресъдено
нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти,
доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на
иска. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за
страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България, при което всеки от посочените органи при
упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с
влязлото в сила решение на съда, без да има право да пререшава въпросите,
разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат
съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за
пререшаемост (чл.299 ГПК) е приложима за всяко отделно правоотношение,
обхванато от делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко
7
спора, основани на едно и същи правопораждащи факти, и по някои от
споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно
общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В
отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези
въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната
по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на
него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали
те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни
последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или
на различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване
е установено с влязло в сила решение, от съдебната проверка са изключени
фактите, обхваната от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.
С оглед гореизложените мотиви, неоснователно се явява възражението на В.
А. А., че с оглед постановеното решение по гр.д. № 80/2023 г. по описа на
Районен съд – град Д. следва да се изключи от наследствената маса, имотът
придобит в град Д., тъй като с отхвърлянето на исковата претенция за
прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален
нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № **, том **, рег.
№ ***, дело № ** от 25.04.2016 г. на нотариус с район на действие Районен
съд – град Д. поради абсолютна симулация, се установява със сила на
пресъдено нещо, че вещно транслативният ефект на същата се е породил и
същата е придобита от М. П. Б.. Фактът, че с диспозитива на постановеното
решение по гр.д. № 80/2023 г. по описа на Районен съд – град Д. се отхвърля
предявен иск по чл. 108 ЗС от В. А. А. срещу П. А. А. и Л. С. Б., действаща
като „А. - Л. Д..“ ЕТ не означава, че със сила на пресъдено нещо е отречено, че
М. П. Б. е придобила имотът в град Д., преди смъртта си. Фактът на
придобиване на имота, находящ се в град Д., от страна на М. Б., се установява
и от влязлото в сила решение по гр.д. № 57/2022 г. по описа на Районен съд –
град Д.. Тези факти и безспорният такъв, че към датата на смъртта си по
банковата сметка на М. Б. същата е разполагала със сумата от 15 216.05 лева,
който се установява и от приетото извлечение от банковата сметка на М. Б. от
Банка ДСК ЕАД, обосновава изводът, че наследството на М. Б. не се изчерпва
само с извършеното от нея дарение в полза на дъщеря й П. А. А., поради което
следва образуване на наследствена маса.
Следващият спорен между страните въпрос е дали заплащането на
сумата от 30 000 лева от сметката на М. Б. по сметката на И. Де С.
представлява извършено в полза на сина й В. А. А. дарение. Съдът намира, че
същото не представлява извършено дарение в полза на В. А. от неговата майка
М. Б., тъй като не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката
Л. С. Б. и И. И. И., предвид факта, че и двамата са заинтересовани от крайния
изход на делото, с оглед обстоятелството, че И. И. е фактически съжител на П.
А., а Л. Б. е имала дела със страните. Освен това съдът не кредитира
показанията на тези двама свидетели и предвид наличието на противоречия в
тях. Свидетелката Б. сочи, че е поддържала регулярен контакт с М. Б. и често я
8
е посещавала като е виждала отношението й към двете й деца, а в последствие
посочва, че В. А. не го е виждала от детските му години. Свидетелят И. И.
разказва в детайли за уговорките по сделката с прехвърляне на идеалната част
от И. Де – С., но не знае кога е извършена тази сделка като посочва, че това се
е случило през 2019 г. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че
следва да даде вяра на показанията на свидетелката И. Де – С. и К. П. М., тъй
като показанията им са последователни, взаимосвързани и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал. От тях по безспорен и
категоричен начин се установява, че сумата от 30 000 лева, заплатена от М. Б.
в полза на И. Де – С. е била предоставена в заем на сина й В. А., който заем е
върнат от него окончателно през 2019 г. като връщането е станало на части
през 2018 г. чрез предоставени средства от И. Де – С. в размер на 10 000 лева,
чрез спестявания от страна на В. А., които същият е връщал в брой на майка
си М. Б. и чрез още 10 000 лева, предоставени му отново от леля му при
гостуването на В. А. в Белгия. Свидетелските показания за установяване на
договорни отношения на стойност по-голяма от 5000 лева, какъвто е
настоящия случай, са допустими с оглед действащата норма на чл. 164, ал.1,
т.3 ГПК, предвид факта, че е сключен между роднини по права линия. Същите
са допустими и ограниченията на чл. 164 ГПК са неприложими както и
относно смисъла на постигнатите договорености. В този смисъл решение №
67/15.04.2013 г. по гр.д. № 933/2012 г. на 3-то гр.о. на ВКС. С оглед
гореизложените мотиви, следва изводът, че сумата от 30 000 лева не
представлява извършено дарение от страна на М. Б. в полза на сина й В. А. А.,
поради което не следва да бъде включвана в наследствената маса.
При така достигнатите правни изводи на съда, следва че към датата на
смъртта на наследодателя М. Б. същата е притежавала имот, находящ се в град
Д., както и сумата от 15 216.05 лева по банковата й сметка в Банка ДСК ЕАД.
Стойността на имота, в град Д. с идентификатор *********** към 09.01.2020
г. е в размер на 124 116 лева, видно от приетата по делото тройна съдебно
оценителна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал.
Сборът на сумата от 124 116 лева и сумата от 15 216.05 лева определя
стойността на чистия актив на наследството, който в настоящия случай е 139
332.05 лева, поради което имуществото което всеки наследник е получил е в
размер на 69 666.03 лева, аргумент от чл. 5 ЗН. Към тази стойност следва да се
прибави и стойността на извършеното дарение към датата на откриване на
наследството – 71 732.50 лева /143 465 лева/2 – доколкото дарението е на ½
идеална част от процесния недвижим имот/ и са изложени твърдения, че
същото към датата на смъртта е било в същото състояние, в което е дарено. С
оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че стойността на наследството
към 09.01.2020 г. възлиза на 211 064.55 лева като разполагамената част на М.
Б. в размер на 1/3 от стойността на наследството е 70 354.85 лева, а запазената
част на всеки наследник също е в размер на 1/3 от стойността на наследствато
или в настоящия случай отново в размер на 70 354.85 лева. Следователно
9
извършеното дарение превишава разполагаемата част като сумата необходима
за допълване на запазената част на В. А. А. е в размер на 688.82 лева /70
354.85 – 69 666.03/. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че
предявеният иск за възстановяване на запазена част се явява основателен като
В. А. придобива 688.82/71 732.50 ид.ч. от дарената ½ идеална част.
Неоснователно е възражението на ответника за прилагане на разпоредбата на
чл. 36 ЗН, доколкото В. А., който е наследник със запазена част, притежава
дял от дарения имот на друго основание – покупко – продажба. В този смисъл
решение № 25/07.03.2014 г. по гр.д. № 4215/2013 г. по описа на първо г.о. на
ВКС и решение № 37/04.04.2018 г. по гр.д. № 1836/2017 г. по описа на първо
г.о. на ВКС. Неприложима в случая е разпоредбата и на чл. 37 ЗН, поради
което и това искане на ответника се явява неоснователно.
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът
се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител. Самото производство е особено исково
производство, чрез което се установява и принудително се осъществява
потестативното право за прекратяване на съсобствеността. С оглед особения
характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза,
следва да се приеме, че релевантно между страните по делото е дали между
тях е налице съсобственост върху процесния недвижим имот.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че процесният имот е съсобствен между страните в настоящото
производство като В. А. е придобил ½ идеална част чрез покупко – продажба,
а П. А. чрез извършеното в нейна полза дарение като последното с оглед
основателността на исковата претенция на В. А., предявена по реда на чл. 30
ЗН, следва да бъде намалено до размера на възстановената запазена част на В.
А., поради което искът за делба следва да бъде допуснат при следните квоти:
за В. Атнасов 36 555.07/71 732.50 ид.ч. /688.82/71 732,50 + ½ = 688.82/71
732.50 + 35866.25/71 732.50 = 36555,07/71 732,50/, а за П. А. – 35 177.43/71
732.50 ид.ч.
По отношение отправеното искането, предявено по реда на чл. 344,
ал.2 ГПК, от страна на В. А. А., съдът намира следното от правна страна:
Възможностите, които предоставя чл. 344, ал.2 ГПК са две – реално
разпределение на ползването на делбените имоти между съделителите, а ако
това е невъзможно – присъждане на обезщетение на неползващите имотите
съсобственици, което да им бъде заплатено от ползващите имотите
съсобственици. Искането представлява мярка, която се отнася за бъдеще
време като тази мярка влиза в сила от влизане в сила на решението до
приключване на делбата, с окончателен съдебен акт. Постановяването на
привременната мярка е обусловено от следните предпоставки – да е възможно
ползването на имота едновременно от съделителите и единият съделител да
ползва имота, в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността и/или поради
това другият съсобственик да не може да полза имота и също така да е
постъпило искане за присъждане на обезщетение. Искането може да е под
10
формата на разпредение на делбените имоти, в случай че имотите са повече от
един и има за всеки или за определяне на обезщетение, което съделителят
ползващ имота, следва да заплаща на останалите неползващи съсобственици.
В този смисъл Приложен коментар на ГПК, второ преработено и допълнено
издание, ИК „Труд и право“, колектив от автори, страница 865. С оглед
гореизложените мотиви и при съвкупна преценка на доказателствата, съдът
намира, че отправеното искане от страна на В. А., се явява неоснователно, тъй
като не се установява жилищна нужда за него и семейството му, доколкото от
показанията на свидетеля К. П. М. се установява, че живее в кв. Г..
Обстоятелството, че е баща на две малки деца, живеещ в жилище на съпругата
си, респ. партньорката си или нейните родители, не го определя като лице с
жилищна нужда. Още повече, че не се установява, че за ползването на това
жилище на майката на децата му, респ. нейните родители заплаща наем. От
съвкупния анализ на доказателствата се установява, че имотът се ползва от
двамата съделители като се установява, че никой не препятства другия във
връзка с ползването му, поради което искането следва да се остави без
уважение, поради което съдът не следва да разглежда предявеното искане от
страна на съделителят П. А., в условията на евентуалност.
По отношение на разноските: Последователна е практиката на ВКС, в
която е посочено че в първата фаза на делбата страните не си дължат разноски,
а такива се присъждат с решението по извършване на делбата. В този смисъл
определение № 144/24.04.2012 г. по гр.д. № 70/2011 г. и решение №
3/06.02.2012 г. по гр.д. № 189/2011 г. на ВКС. По отношение претенцията за
разноски, във връзка с иска по чл. 30 ЗН, съдът намира, че право на такива има
ищцовата страна т.е. В. А., но доколкото в кориците на делото не се съдържат
такива, във връзка с тази искова претенция, съдът намира, че не следва да
присъжда такива и да възлага в тежест на ответника. Доколкото по исковата
претенция, с правно основание чл. 30 ЗН не е събрана държавна такса, съдът
следва да постанови осъдителен диспозитив като осъди ответницата да
заплати същия в размер на 80 лева, с оглед изхода на делото и при
съобразяване разпоредбата на чл. 77 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 ЗН дарение, извършено от
наследодателя М. П. Б., починала на 09.01.2020 г., обективирано в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № ** от
24.07.2018 г. на нотариус с рег. № 116 в Нотариалната камара и район на
действие Районен съд – град Варна в полза на П. А. А., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Б. Т.“ № **, ет.**, ап.** в размер на 688.82/71 732.50 ид. ч.
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на В. А. А., ЕГН **********, адрес:
град В., ул. „Х. Д.“ № **, вх.**, ап.** от наследството на М. П. Б., починала на
09.01.2020 г., в размер на 688.82/71 732.50 ид. ч.
11
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот,
а именно апартамент с ид. ************** по КК, с административен адрес в
гр. В., ул. „Х. Д.“ **, ет. **, ап.18, с площ от 84,33 кв.м., ведно с прилежащото
му избено помещение с номер 7, с площ от 7,92 кв.м., ведно с ½ от 4,9676% от
общите части на сградата с ид. *********** и от правото на строеж върху
мястото между съделителите В. А. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Х.
Д.“ № **, вх.**, ап.** и П. А. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Т.“ №
**, ет.**, ап.** при квоти за В. А. А., ЕГН ********** – 36 555.07/71 732.50
ид. ч. и за П. А. А., ЕГН ********** – 35 177.43/71 732.50 ид. ч., на основание
чл. 69 ЗН
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, отправено от В. А. А., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Х. Д.“ № **, вх.**, ап.** за предоставяне
ползване на апартамент с ид. ************** по КК, с административен
адрес в гр. В., ул. „Х. Д.“ **, ет. **, с площ от 84,33 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение с номер 7, с площ от 7,92 кв.м., ведно с ½
от 4,9676% от общите части на сградата с ид. *********** и от правото на
строеж върху мястото до приключване на делбата, на основание чл. 344, ал.2
ГПК
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Т.“ № **,
ет.**, ап.** да заплати сумата от 80 лева в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – град Варна, на основание чл. 77 ГПК във
връзка с чл. 78 ГПК
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд – град Варна, с изключение
на частта, относно произнасянето по реда на чл. 344, ал.2 ГПК, което има
характер на определение и което подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от връчването му пред Окръжен съд – град Варна, с частна жалба
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12