Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 133 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението ЗД „Е.” АД срещу постановление на частен съдебен
изпълнител М.П., постановено на 14.02.2017 г., по изп.д. № 20178510400679 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851
в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя
за заплатено адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство до размера на 200 лв. или
алтернативно до размера от 553, 87 лв. Жалбоподателят счита, че присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството
не се отличава с фактическа и правна сложност, като в него упълномощеният от взискателя
адвокат е извършил едно единствено процесуално действие по подаване на молбата
за образуване на изпълнителното производство. С оглед на това посочва, че
присъденото в полза на тази страна адвокатско възнграждение следва да бъде
намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., от 200 лв. Заявява, че ако съдът приеме, че упълномощеният от визскателя
адвокат е извършил в производството действия, целящи удовлетворяване на
вземането, то тогава размерът на дължимото възнаграждение следва да се изчисли
съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., и да възлиза на 553, 87
лв. Претендира присъждане на разноски за защита в производството по подадената
частна жалба.
Взискателят по изпълнителното
дело – З. „Б.и.” АД, не заявява становище по подадената жалба.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателя, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. 20178510400679 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в
КЧСИ. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д.
№ 20178510400679 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, е видно, че същото
е образувано по молба на взискателя З. „Б.и.” АД срещу длъжника - ЗД „Е.” АД, за
събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 06.01.2017 г., издаден по т.д.
№ 7907/ 2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав, а именно на сума в размер на 5 2777, 50 лв., представляваща
направени разноски съразмерно на уважената част от исковете съобразно въззивното
решение, както и на сума в размер на 2 277, 38 лв., представляваща направени
разноски пред въззивната инстанция.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят е представляван от
адвокат М.Г., като в хода му са представени
доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение
за защита и процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 1 000
лв. Това се доказва от договора за правна защита и съдействие от 01.02.2017 г.,
който е подписан от адвокат Гочев, който е кредитор на задължението за
получаване на възнаграждение, и е удостоверил факта, че сумата от 1 000 лв. му е
заплатена в брой.
Длъжникът е направил възражение
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на
процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено
без уважено от съдебния изпълнител, който е отказал да намали възложените в
тежест на длъжника разноски.
Настоящият съдебен състав, обаче,
счита, че са налице основанията на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като
възнаграждението, което взискателят З. „Б.и.” АД е заплатил на упълномощения да
го представлява в производството адвокат, е прекомерно с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, в което участието на адвоката се
изразява единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. С оглед на това съдът намира, че в полза на взискателя следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в настоящото
производство в размер по - нисък от заплатения. Той не може да бъде намален под
минимално определения размер съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/. В случаите на
осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните
размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената
разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/,
което в случая с оглед размера на вземането на взискателя З. „Б.и.” АД от 7
554, 88 лв., възлиза на 353, 87 лв. От договора за правна защита и съдействие
от 01.02.2017 г. се установява, че на адвокат Гочев е възложено да извърши
всички действия по защита по изпълнителното производство, което ще бъде
образувано срещу длъжника ЗД „Е.” АД, което включва както правни действия по
образуване на изпълнително дело, така и такива по осъществяване на процесуално
представителство по това дело, поради което минималният размер на
възнаграждението, което му се следва за това е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредбата и възлиза на 553, 87 лв.
Предвид изложеното се налага
изводът, че в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да присъди
адвокатско възнаграждение под размерите, посочени в чл. 10 от Наредбата, т.е. в
случая под 553, 87 лв. При съобразяване на това ограничение, както и на липсата
на фактическа и правна сложност на делото и на това, че то е приключило с
извършено от длъжника плащане на целия дълг преди принудителното изпълнение да
е насочено към конкретно имущество и следователно в хода му не са извърщени
никакви действия по осребряване, съдът счита, че в тежест на длъжника следва да
се възложат разноски за заплатено от взискателя възнаграждение за адвокат в
размер равен на минималния такъв, предвиден в Наредбата от 553, 87 лв.
С оглед на горното, се налага
крайният извод, че постановлението от 14.02.2017 г., постановено по изп.д. №
20178510400679 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие
СГС, следва да бъде отменено, в частта, с която е отказано намаляване на
дължимите от ЗД „Е.” АД разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 553,
87 лв. до 1 200 лв.
С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото съдебно производство, такива се следват на жалбоподателя. Доказаха се
реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 75
лв., от които сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – възнаграждение
за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал.
8 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 14.02.2017 г., по изп.д. №
20178510400679 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие
СГС, с което е отказано намаляване на дължимите от ЗД „Е.” АД разноски за
сумата над 553, 87 лв. до 1 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение без начислено
ДДС, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника ЗД „Е.” АД,
посочени в покана за доброволно изпълнение, съставена по изп.д. № 20178510400679 по описа на ЧСИ М.П., с рег. №
851 в КЧСИ, с район на действие СГС, за адвокатско възнаграждение,
платено от взискателя, което да се счита в размер на 553, 87 лв. вместо определения от ЧСИ М.П. размер от 1 200 лв.
ОСЪЖДА З.
„Б.и.” АД, с ЕИК: *******, със съдебен адрес: гр.София, бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на „З.Д.Е.”
АД, с ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.