Р Е Ш
Е Н И Е
№ 153
гр. Асеновград, 07.10.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на секретаря А.И., като разгледа докладваното от
съдията АНД № 632/2016
г. по описа на АРС, I нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№16-0239-000422/01.05.2016 г., издадено
от Началника на РУП Асеновград при ОДМВР Пловдив, с което
на Р.К.Р. е наложено на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.5 на ЗДвП административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
на 100 лева за нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП
и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени административно
наказание глоба в размер на 100 лв.,
както и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
два месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Р.Р.,
обжалва цитираното наказателно постановление, като намира същото за неправилно
и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата
страна, РУП Асеновград при ОДМВР Пловдив не взема становище по така
депозираната жалба.
Асеновградският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
От фактическа
страна:
Жалбоподателят Р.
работел като шофьор на междуградски автобус. На 04.04.2016 г. същият бил на
работа и изпълнявал курс до гр. *** със служебен автобус „*** “ с рег. № ***. Паркирал
на автогарата в града, находяща се на ул. „*** а пред него
се намирал паркирал друг автобус № *** . Около 10.10 ч. жалбоподателят
решил да потегли, като предприел маневра пълен ляв завой Не преценил обаче
разстоянието до паркирания автобус № *** и със задната част на управлявания
от него служебен автобус го ударил в
задната лява част. Ударът бил силен и ударения автобус буквално бил повдигнат.
След удара, Р. намалил леко скоростта и се зачудил дали да
спре, но продължил.
Тази фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена от приложения по делото АУАН,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели П.Ф. и Г.М.
Съдът кредитира
напълно показанията на актосъставителя, тъй като същите са ясни точни и
последователни. Следва да се има предвид обаче, че св. Б. не е станал свидетел на произшествието, а е съставил
АУАН по преписка, в която е отразил изнесените от св. М. /записан като свидетел
в АУАН / обстоятелства. В този смисъл, касателно събитието на ПТП-то,
показанията на актосъставителя имат косвен характер.
По делото, служебно
по инициатива на съда беше разпитан св. Г.М., който е бил очевидец на
произшествието. Показанията на същия свидетел са ясни, точни, логични и
последователни. Не се установи по делото някаква заинтересованост на св. М. от
изхода на делото, поради което и показанията му се кредитират с доверие.
В съдебно
заседание бяха приобщени и писмени доказателства- протокол за
ПТП с материални щети, АУАН от 04.04.2016 г., заповед № 8121з-748/24.06.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, докладни записки, възражение на Р.Р., трудов
договор на Р.Р. с „*** “ ЕООД, справка
за нарушител/водач на името на Р.Р.. Всички писмени доказателства са изготвени от компетентни лица и по
установения ред, неоспорени са от страните и съдът ги кредитира с доверие.
От правна
страна:
Компетентността на
Началника на РУП Асеновград да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗДв.П се извлича от Заповед на
министъра на вътрешните работи № 8121з-748/24.06.2015 г. Същата заповед е
определена и компетентността на мл. автоконтрольорите към ОДМВР и техните
териториални звена да съставят актове за нарушения по ЗДв.П.
Относно
нарушението по чл. 44 ал.1 от ЗДв.П
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че при разминаване с паркирал автобус *** не е оставил достатъчно странично разстояние и
го е ударил задна лява част, допускайки ПТП с материални щети.Според съда,
обаче фактическата обстановка не разкрива факти, които дасе субсумират именно
под материалноправната норма на чл. 44 ал.1 от ЗДвП, приета като приложима от
АНО. Съгласно чл. 44 ал.1 от ЗДвП „при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни
средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства“. Т.е видно е, че разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗДвП е
приложима за насрещно движещи се МПС-та. Настоящия случай не е такъв- при
предприемане на маневра от едно паркирало МПС ляв завой, за да излезе от реда
на паркирали МПС-та, то удря стоящо пред него, също паркирало МПС. Очевидно не
се касае за насрещно движещи се МПС-та, в която хипотеза би била приложима
разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗДвП. В настоящия казус, според съда е осъществен друг състав на нарушение по ЗДвП, за който
приложима е различна правна квалификация- чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Залегналата в
наказателното постановление правна квалификация е неправилно определена от АНО,
поради което НП в тази част следва да се
отмени като несъобразено с материалния закон.
Относно
нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДв.П.
Посочената норма
въвежда задължение въвежда задължение за всеки водач, участник в ПТП без да
създава опасност за движението да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателя е
предизвикал ПТП, както и че не е спрял, за да установи какви са последиците от
същото, а е напуснал мястото на произшествието. Основното възражение на
жалбоподателя е, че не е разбрал, че е предизвикал ПТП. Това възражение е
неоснователно. На първо място, ударът е бил силен, тъй като е бил възприет от св.
Г.М. като такъв и буквално е повдигнал ударения автобус. Според св. М., който е
професионален шофьор, подобен удар не може да не бъде усетен от водача,
предизвикал ПТП. От друга страна, след удара, жалбоподателя е намалил
скоростта, което е още една доказателство, че е разбрал, че е допуснал ПТП, но
въпреки това не е спрял да установи последиците, а е продължил.
Но дори и да се
приеме, че жалбоподателят действително не е разбрал, че е причинил ПТП, това обстоятелство не означава, че не е
действал виновно/В този смисъл решение 2820/21.12.12 по КНАД № 3033 на АС Пловдив/.
И това е така, защото е действал по
непредпазливост, като в конкретния
случай е бил длъжен да разбере че е предизвикал ПТП и правно изискуемото от
него поведение е било да спре и да установи какви се последиците от него.
Непредпазливите деяния, съгл. чл. 7 ал.2 от ЗАНН не се наказват само в
предвидените в закона случаи, а настоящия не е такъв. И това е логично, тъй като охраняваните с ЗДвП
обществени отношения са особено значими и при предизвикване на ПТП може да бъде
причинен и много по- тежък резултат/ включително и увреждане или смърт на
пешеходец/ и нарушителя отново да не разбере за това. Ето защо следва да се приеме, че
жалбоподателят е извършил виновно процесното нарушение с правна квалификация
123 ал.1 т.1 от ЗДвП и следва да носи административно-наказателна отговорност
за него.
Необосновано обаче,
административнонаказващия орган не е наложил наказанието глоба, и наказанието
лишаване от право да управлява МПС предвидени в чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП в
минимален размер, предвид характера на нарушението в конкретния случай, размера
на причинените от ПТП-то вреди /които според актосъставителя не са били
значителни/, възрастта на водача, обстоятелството, че е дисциплиниран водач/от
справката му за нарушител е видно, че има издадено само едно НП за нарушение
през 2013 г./ и най- вече обстоятелството, че Р. е професионален шофьор,
т.е. управлението на МПС е пряко
свързано с неговото занятие
Ето защо, наказателното постановление
следва да бъде изменено, като се отмени в частта, в която жалбоподателя е
санкциониран за нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП, а досежно нарушението по чл.
123 ал.1 т.1 от ЗДвП се измени като се намали размера на наложеното наказание
глоба от 100 на 50 лв. и наказанието лишаване от право да управлява МПС от 2
месеца на 1 /един/ месец. В останалата част, НП следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения, Асеновградският районен съд, І н. с.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16-0239-000422/01.05.2016 г.,
издадено от Началника на РУП Асеновград при ОДМВР Пловдив, като ОТМЕНЯ същото в
частта в която с което на Р.К.Р. е
наложено на основание чл. 179 ал.2 вр.
чл. 179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер на 100 лева за нарушение по
чл. 44 ал.1 от ЗДвП и
НАМАЛЯВА
административното наказание глоба, наложена на основание чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП на Р.К.Р. за нарушение на
чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП от 100 на 50/петдесет/
лева, както и административното наказание лишаване от право да управлява МПС от
2 месеца на 1/един/ месец..
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: