Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…...........…….,гр.София, …………г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито
съдебно заседание, проведено на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Розалина Ботева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 7841 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се
решение на СРС, 165 състав под № 121160
от 15.06.2020г., постановено по гр.дело № 69530/2018г. в частта, с която И.Б.Б. с
ЕГН ********** е осъден да заплати на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.555
от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД на „Е.к.“ ЕООД сумата от 2 000,00 /две хиляди/
лева- задължение по запис на заповед от 20.02.2018г. и сумата 41,67лв.- законна
лихва за забава за плащане на горепосочената сума за периода 08.06.2018г. до
25.09.2018г. и на основание чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от 480,00лв.- разноски в
исковото производство и 755,00лв.- разноски в обезпечителното производство по
ч.гр.д.№ 62365/ 2018г. на СРС, 64 състав и въззивно ч.гр.д.№ 5764/2019г. на
СГС, ІІІ“б“ състав.
Решението се обжалва от ответника И.Б.Б..
Въззивникът
поддържа доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Твърди, че процесният
запис на заповед, на който ищецът основава вземанието си, е нищожен, поради
липсата както на законовоизискуемия реквизит- място на плащане, тъй като е
посочено само населеното място- гр.София, а до името на издателя е
посочен адрес в друго населено място- гр.Нови Искър, ул.“********. Поради
разминаването между населеното място , посочено като място на плащане и
населеното място, посочено до издателя на ценната книга въззивникът-ответник
счита за неприложима разпоредбата на чл.536,ал.3 и ал.4 от ТЗ. Като последица
от това въззивникът- ответникът поддържа, че процесният запис на заповед е
нищожен. Ето защо, намира за незаконосъобразен извода на първата инстанция, с
който е прието, че ценната книга е действителна и е породила правно действие. Въззивникът-ответник
заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата
страна , “Е.к.“ ЕООД оспорва
жалбата като неоснователна и заявява
искане за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно.
Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище развива в депозирания в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор на жалбата. Претендира присъждане на
разноските по делото за настоящата инстанция
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1
от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени
във въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно разпоредбата на
чл.269,предл.2 от ГПК и с оглед приложимите към спора императивни правни норми.
Предмет на предявения иск с правно основание с
чл.535 от ТЗ е дължимостта за заплащане от страна на ответника на сумата от 2
000,00 лв. по процесния запис на заповед от 07.02.2018г., с падеж 07.06.2018г.,
по който ответникът се е задължил в качеството му на издател на ценната книга,
а ищецът се явява поемател на същата.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен
и правилен крайния правен извод на първата инстанция, с който е прието, че
процесната ценна книга е действителна и по нея за ответника съществува
задължението за заплащане на ищеца на исковата сума от 2000,00лв.
Единственият спорен между страните по делото въпрос
е относно наличието на законовоизискуемият реквизит по чл.535,т.4 от ТЗ.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретният случай не е налице посочено
място на плащане. Видно от съдържанието на процесния запис на заповед като
място на плащане е посочено единствено населеното място- гр.София. При
съобразяване на правно-релевантния факт, че паричното задължение по записа на
заповед е „търсимо“ , настоящият съдебен състав приема, че указването
единствено на населеното място като
място на плащане, без посочен административен
адрес е равнозначно на липса на място на плащане. При тази хипотеза
настоящият съдебен състав приема, че приложение следва да намери презумпцията
за заместването на този липсващ реквизит на записа на заповед, установен с
нормата на чл.536,ал.3 и ал.4 от ТЗ. При процесния запис на заповед до името на
издателят му /място на издаване е посочен точен и пълен адрес: гр.Нови Искър,
ул.“********. По силата на горепосочената законова презумпция съдът приема, че именно това е мястото на
плащане на процесния запис на заповед. В този смисъл са и разрешенията на
съдебната практика, която се споделя от настоящият съдебен състав, на който е
известна и практиката , възприета от
първата инстанция , приемаща за
действителен запис на заповед, в
който като място на плащане е посочено единствено населеното място без
административен адрес. А именно, настоящият състав споделя съдебната практика
по Решение № 225/28.03.2014г. по т.д.№ 948/2012г. на ІІ ТО на ВКС/мнозинството
от съдебния състав/, Определение № 270 от 07.05.2019г. по т.д.№ 2764/2018г. на
ІІ ТО на ВКС, Определение № 624/ 18.12.2017г. по т.д.№ 1669/2017г. на І ТО на
ВКС , Определение № 859/ 14.12.2016г. по гр.д.№ 60133/2016г. на ІІІ ГО на ВКС.
С оглед
изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че не е налице сочената от
въззивника-ответник нередовност на процесната ценна книга, която е действителна
и от нея за ответника съществува задължението за заплащане на исковата сума,
ведно с мораторната лихва, натрупана за периода на забавата след падежиране на
вземането на ищеца.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция- за основателност на предявените искове съвпадат с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение,
като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК в тежест на въззивника - ответник
са направените от възззиваемия –ищец разноски във въззивното
производство в размер на 600,00лв.- адвокатско възнажграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение на
СРС, 165 състав под № 121160 от 15.06.2020г.,
постановено по гр.дело № 69530/2018г. в
обжалваната част, с която И.Б.Б. с
ЕГН ********** е осъден да заплати на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.555
от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД на „Е.к.“ ЕООД сумата от 2 000,00 /две хиляди/
лева- задължение по запис на заповед от 20.02.2018г. и сумата 41,67лв.- законна
лихва за забава за плащане на горепосочената сума за периода 08.06.2018г. до
25.09.2018г. и на основание чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от 480,00лв.- разноски в
исковото производство и 755,00лв.- разноски в обезпечителното производство по
ч.гр.д.№ 62365/ 2018г. на СРС, 64 състав и въззивно ч.гр.д.№ 5764/2019г. на СГС,
ІІІ“б“ състав.
В отхвърлителната част за лихвата за забава за дата
07.06.2018г. първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА И.Б.Б. да заплати на „Е.к.“ ЕООД на основание
чл.78,ал.1 от ГПК- сумата от 600,00 /шестстотин/ лева- разноски по делото за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.