Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седми юни, през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Нина Светославова,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1777 по описа на състава за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК
срещу С. И. П. и с правно основание чл.108 от ЗС срещу Д.Х.П..
Ищцата Т.Д.П.
твърди, че притежава правото на собственост върху описан в исковата молба
недвижим имот, представляващ Апартамент №4 от трети етаж в сградата на ул. „*********в
гр. София със застроена площ 91.22 кв.м. и други индивидуализиращи
характеристики, описани в исковата молба. Собствеността върху имота ищцата
придобила по силата на Договор за дарение на недвижим имот от 17.03.1989г. /обективиран
в нотариален акт № 47, том ІХ, дело № 1294/1989г./ от своите родители Д.Х.П. иИ.С.Ц.-
П.. Дарителите /родители/ на ищцата придобили имота по силата на сключения на
07.02.1986г. Договор за издръжка и гледане с Х.Д.П. и Т. М. П. /обективиран в
Нотариален акт № 84, том ІІ, дело № 475/1986г. на І нотариус при СРС/.
На
08.05.1996г. била вписана искова молба на Т. М. П. за разваляне на договора за
издръжка и гледане, по силата на който праводателите (родителите) на ищцата
легитимирали собствеността си върху процесния недвижим имот. Искът бил уважен,
но съгласно разпоредбата на чл. 88, ал.2 от ЗЗД – решението за разваляне на
договора било непротивопоставимо на ищцата в настоящия процес, тъй като спрямо
страните в процеса по разваляне на договора, тя имала качеството на трето лице,
приобретател на същия имот от преди вписване на исковата молба за разваляне на
договора за издръжка и гледане. Ето защо, ищцата останала собственик на имота,
зачитайки учреденото вещно право на ползване върху имота в полза на Т. М. П..
Считайки, че е
реституирала имота си след развалянето на договора за издръжка и гледане, Т. М.
П. предприела разпоредителни действия с имота, чрез последващ Договор за
издръжка и гледане сключен на 29.10.2009г., обективиран в Нотариален акт № 197,
том ІІ, рег. № 17340, дело №513/2009г., насочен към прехвърляне на 4/6 идеални части
от правото на собственост върху процесния недвижим имот на първият ответник Д.Х.П.
и така формално легитимирала негови права върху собствеността на имота.
Чрез отделен договор,
който бил сключен на 17.09.2016г., втората ответница С. И. П. се легитимирала
формално в качеството на преобретател на 1/6 идеални части от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, по силата на Договор за покупко-
продажба от 17.09.2016г., който бил сключен с Е.Х.К., действаща от своя страна,
в качеството на наследник на идеалната част, с която се разпоредила. Фактическа
власт върху процесния имот упражнявал само ответника Д.П., но всъщност и
двамата ответници отричали формално правото на собственост на ищцата.
При изложените
фактически твърдения ищцата претендира да бъде установено спрямо ответницата С.П.,
която притежава титул за собственост на идеални части от правото на
собственост, но не владеела имота, че тя (ищцата) е собственик на процесния
недвижим имот и за осъждане на ответника Д.П., който упражнявал изключителна фактическа
власт върху имота, легитимирайки се формално като собственик на идеални части
от него, да предаде владението върху процесния недвижим имот. Ищецът претендира
за осъждане на ответниците да му заплатят направените съдебни разноски.
Ответниците Д.Х.П.
и С. И. П. оспорват предявените срещу тях искове и чрез своя общ процесуален
представител релевират становище, че притежават право на собственост върху
процесния имот, което изключва твърденията на ищцата за съществуването на право
на собственост върху процесния имот в нейния патримониум. Сочат, че придобили
съответните идеални части от процесния апартамент чрез поредица от сделки,
извършени между тях и праводателката им Т. М. П. /починала на 28.04.2016г./. Поддържат
тезата, че въз основа правните последици на влязлото в сила съдебно решение за
разваляне на договора за издръжка и гледане - Решение от 15.01.1998г. по гр.д.
№2426/1997г. по
описа на СГС, IV-то „Б“
отделение, праводателката им считала, че е настъпила реституция на
собствеността и считано от 15.01.1998г. до датата на смъртта си владеела имота.
Владението било несмущавано, явно и непрекъснато, поради което произвело
предвидените в закона последици на института на придобивна давност, продължила
повече от десет години в периода между 15.01.1998г. и предявяването на исковата
молба по която е образувано настоящото дело. Молят за отхвърляне на предявените
срещу тях искове. Претендират за осъждане на ищцата - да им заплати направените
съдебни разноски.
Третото лице-
помагач - Е.Х.К. (привлечена на страната на ответницата С. И. П.) по същество оспорва
основателността на предявения иск и поддържа процесуалната теза на страната,
която е привлечена да подпомага.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетият като
доказателство Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка от 07.02.1986г., обективиран в Нотариален акт №84, том III, дело №457/1986г на
нотариус Е.Б., I
Нотариус
при Софийски районен съд мотивира извода за постигнатото съгласие между
страните - Т. М. П. и Х.Д.П. и сина им Д.Х.П. – последният да придобие собствеността
върху процесния апартамент срещу задължението да поеме издръжката и гледането
на праводателите. Договорът съдържа изрична клауза, по силата на която
прехвърлителите си запазват правото на ползване върху целия апартамент.
При липсата на спор
между страните, от съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт № 47, том IX, дело № 1294/1989
г. на А.И.нотариус при Софийска нотариална служба към II Районен съд- гл. София се установява
съдържанието и правното действие на възникналото между страните договорно
правоотношение - Договор за дарение на недвижим имот от 17.03.1989 г. По силата на
договора дарителите Д.Х.П. иИ.С. П. дарили на дъщеря си Т.Д.П., действаща чрез особен
представител (адв. Д.Г.) правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Приетото като
доказателство Удостоверение за наследници изд. на 05.10.2017г. от СО, Район
„Средец“ установява, че Х.Д.П. е починал на 07.05.1989г. и оставил наследници
по закон – съпруга Т. М. П., син Д.Х.П. (ответник в настоящия процес) и дъщеря Е.Х.К.
(трето лице- подпомагаща страна в настоящия процес).
Съдържанието
на приетия като доказателство заверен препис от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№1498/26.03.1998г. по
партида №722Н19999, подадена от Т.Д.П..
С искова
молба вх. №6427/23.04.1996г. Т. М. П. е сезирала СРС с
конститутивен иск, насочен към за разваляне на Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 07.02.1986г. поради
договорно неизпълнение от страна на първите двама ответници. Искът е предявен
първоначално срещу Д. М.П.,И.Ц.П. и Т.Д.П. (ищца в процеса), но решението е
постановено само срещу Д. М.П. иИ.Ц.П.,
чиито имена са изрично посочени в диспозитива.
По силата на
Решение от 15.01.1998г. по гр.д. №2426/1997г. по описа на СГС, IV-то „Б“ отделение, договорът за
прехвърляне на собствеността върху процесния имот срещу задължение за издръжка
и гледане между Т.П. и Х. П. прехвърлили от една страна и на сина им Д.П. от друга страна е развален. Решението,
което е постановено срещу Д. М.П. иИ.Ц.П.
съдържа отбелязване да е влязло в сила на 15.01.1999г.
От
съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт № 197, том III, рег.№17340,
дело № 513/1989 г. на нотариус В.Г.нотариус с район на действие Районен съд
град София вписан в регистъра на НК под №340, се установява съдържанието и
правното действие на възникналото между страните договорно правоотношение -
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задъжение за гледане и издръжка
от 29.10.2009 г. По силата на договора прехвърлителката Т. М. П. предоставя
възмездно на приобретателя Д.Х.П. 4/6 идеални части от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, срещу поетото от последния задължение
да поеме изцяло гледането и издръжката й. Прехвърлителката запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота.
От приетия
като писмено доказателство по делото Нотариален акт от 17.09.2016г. за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №162, том II, рег. № 3497,
дело№ 303 от 2016г. на нотариус Ц.Д. №350 в регистрите на НК, се установява, че
Е.Х.К. прехвърлила 1/6 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент в
полза на С. И. П. срещу продажна цена в размер на 11 065,40 лева.
От
съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт за договорна ипотека
върху недвижим имот от 12.05.2005г. № 66, том II, рег.№3361, дело № 232/2005 г.
на нотариус З.Т., вписан в регистъра на НК под №438, с район на действие
Софийски районен съд, се установява Т.П., Е. Т.и Д.П. в качеството на
ипотекарни длъжници са учредили договорна ипотека в полза на „ДЗИ Б.“ АД върху
процесния имот, като обезпечение по Б.ов кредит, предоставен на
кредитополучателя И.Т.в размер на 45 000 евро.
Приетото като
доказателство Удостоверение за наследници изд. на 05.10.2017г. от СО, Район
„Средец“ установява, че Т. М. П. е починала на 28.04.2016г.
В дадените пред съда
показания, свидетелят М.Г.П.заявява, че познавала възрастна жена на име Т.П.,
ответника Д.П. и Е.К.. Свидетелката не познавала ищцата „младата Т.П.“, родена
през 1988г. Имотът, предмет на спора, се намирал в сградата, в която
свидетелката живеела от 1980г. и се състоял се от две спални, хол, кухня,
коридор, таванско помещение и мазе. Свидетелката живеела на петия етаж, а процесният
апартамент бил разположен на третия етаж. Посочва се, че възрастната Т.П.
починала през 2016г. като до този момент обитавала непрекъснато жилището. От период
в края на 1989г. и началото на 1990г. в апартамента заживял и ответника Д.П.. В
жилището не са влизали други хора, освен Т. и сина й. Възрастната жена Т.
извършила ремонт през 2009-2010г., като при това споделяла пред свидетелката,
че вече е собственик на апартамента, понеже била развалила по- рано сключен
договор. При ремонта били обновени дограмата, ВиК инсталацията и ел.
инсталацията в апартамента. Възрастната Т.П. имала съзнание за собственик на
апартамента като пояснявала, че разполага с нотариален акт. Към момента
жилището продължавало да се обитава единствено от ответника Д.П.. Сина на
ответника Д.П. посещавал баба си (приживе) и баща си в жилището.
В дадените
пред съда показания, свидетелят Х. В.П.заявява, че живеел на ул. „*******от
1950 г. на няколко апартамента от процесния апартамент – по думите на свидетеля
на адрес ул. „*******. Познавал лично ответника Д.П., който живеел в
апартамента към настоящия момент. Често посещавал ответника - поне веднъж месечно. Майката на ответника
също живяла в апартамента. Ответникът Д. се грижел заедно с майка си за своя
син Я.. Ищецът заявява, че е чувал за ищцата Т.П., но никога не я бил виждал
лично. Жилището се стопанисвало от „леля Д.“ (пояснява, че става въпрос за
майката на Д.) и от ответника Д., които извършили ремонти – смяна на дограмата,
основен ремонт на банята, закупуване на техника. Всичко това било извършено
през последните 10 години. Свидетелят заявява, че след настъпването на смъртта
на бащата на ответника Д. собствеността върху апартамента била на майката на
ответника.
В дадените
пред съда показания, свидетелката С.С.И.заявява, че познавала ищцата Т.Д.П.. В
момента ищцата живеела със съпруга и детето си в кв. Лозенец, но преди това
живяла при майка си. Свидетелката заявява че знаела факта, че ищцата притежава
собствено жилище в София. Посочва че познавала родителите на ищцата. От тях
научила че прехвърлили апартамента на ищцата Т., но тя не можела за го ползва
защото при прехвърлянето било уговорено специално - баба й да го ползва, докато
е жива. Ответникът Д. никак не се грижел за дъщеря си - ищцата Т.. При развода
между родителите, само майката поела грижата за двете деца – ищцата Т. и брат й
Я.. Т. не посещавала процесния апартамент, в който живеела баба й Т., защото не
искала да притеснява баба си и защото имала убеждението, че апартаментът е неин,
но баба й запазила правото си на ползване.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
По
допустимостта на исковете;
Съгласно
задължителните указания, дадени в т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016
г. по ТД № 4/2014 г., ОСГК на ВКС - искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен
предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания
следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, доколкото
диспозитивът е носител на силата на пресъдено нещо в окончателния съдебен акт.
От тук следва, че с предявяването на ревандикационния иск срещу ответника Д.П.
ищцата е сезирала съда имплицитно с положителен установителен иск относно
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към нейния
патримониум. Предвид възприетото становище на ВКС, че при произнасянето по
основателността на иска по чл.108 от ЗС, съдът е длъжен да постанови
установителен диспозитив относно принадлежността на оспореното право на
собственост, ищцата е имала намерение да предяви ревандикационен иск. Този
въпрос бе изрично уточнен в първото открито съдебно заседание, при приемане на
окончателния доклад по делото. Същевременно съгласно т.2 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС ищцата
разполага с възможността да избере вида и обема на търсената правна защита,
когато избрания процесуален способ не противоречи на основните принципи на
гражданския процес и изискванията за неговата допустимост. Срещу ответницата С.
И. П., ищцата има правен интерес да предяви именно установителен иск, доколкото
твърди, че тази ответница не владее имота, но формално се легитимира като
носител на правото на собственост върху 1/6 идеална част от него.
При така
изложените съображения настоящият съдебен състав приема предявените искове за
процесуално допустими.
По
основателността на исковете:
Предявените искове се основават на твърдението, че
ищцата е носител на право на собственост върху процесния недвижим имот, който
положителен юридически факт желае да бъде установен по отношение на двамата
ответници и същевременно претендира да получи владението върху имота от ответника Д.П..
Правото си на
собственост върху спорния имот, ищцата основава на действието на Договора за дарение на недвижим
имот от 17.03.1989 г. /Нотариален акт № 47, том
IX, дело № 1294/1989 г. на нотариус А.И.нотариус при Софийска нотариална служба
към II Районен съд- гр. София/, защитавайки
последователно тезата си, че по аргумент от разпоредбата на чл. 88, ал.2 ЗЗД -
правните последици на този договор не са били засегнати от правните
последици на влязлото в сила Решение от 15.01.1998г. по гр.д. №2426/1997г. по
описа на IV-то „Б“
отделение при СГС, с което е бил развален
по съдебен ред договора, легитимиращ правото на собственост на нейните праводатели,
поради датата на вписването на искова молба
вх. № 6427/23.04.1996г. Тази теза заслужава да бъде споделена изцяло,
поради следните общи съображения, валидни по отношение на всеки от исковете,
предявени срещу всеки един от двамата ответници:
Страните не
спорят, че към момента на сключване на Договора за дарение на недвижим
имот от 17.03.1989г., праводателите на ищцата са били
собственици на процесния недвижим имот, следователно разпоредителната сделка е
породила правно действие и малолетната дъщеря на прехвърлителите Т.Д.П. е придобила
правото на собственост върху имота.
Уместно е
обаче да се отбележи изрично, че прехвърленото от страна на дарителите
/родители на приобретателката/ право на собственост върху процесния апартамент,
е било ограничено от учреденото ( още преди извършване на дарението) право на
ползване върху имота. Това означава, че
малолетната Т.Д.П. е придобила правото на собственост върху имота в особения режим
на т. нар. „гола собственост“ (nuda proprietas- лат.), намирайки се в правното
положение да се съобразява с ползвателите на имота, сред които е Т. М. П.. Това
правно положение впрочем, е последица от идентичното правно положение на
нейните праводатели (родители, дарители), доколкото никой не може да прехвърли
другиму повече от онези права, които сам притежава (nemo dat quot non habet - лат.). В
конкретния случай, понеже е учредено в полза на две лица - ограниченото вещно
право на ползване е било погасено едва със смъртта на Т. М. П. на 28.04.2016г.,
а пасивното поведение на ищцата по отношение на намерението й да получи
фактическа власт върху имота следва да бъде възприето като правомерно поведение
на собственика на имота, съобразено със зачитане на ограниченото вещно право, с
което имотът е обременен.
Няма спор, че
искова молба вх. №6427/23.04.1996г., подадена от Т. М. П. и вписана на 08.05.1996г. под №222 вх. рег.№11121 сезира
съда с конститутивен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, насочен срещу сделката, легитимираща
праводателите на ищцата.
Искът на Т. М.
П. е бил уважен с Решение от 15.01.1998г. по гр.д. №2426/1997г. по описа на
IV-то „Б“ отделение на СГС, което е влязло в сила на 15.01.1998г., но по
аргумент от чл. 88, ал.2 от ЗЗД - влязлото
в сила решение за разваляне на Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 07.02.1986г., е непротивопоставимо на ищцата, която, след като не е страна по
делото - не е обвързана от правните последици на този съдебен акт т.е. има
качеството на трето лице, което е
придобило вещни права върху имота, преди да бъде вписана исковата молба за развалянето на договора между нейните
праводатели и техния праводател.
В обобщение на
изложените изводи, съдът приема, че правните последици на споменатото Решение
от 15.01.1998г. по гр.д. №2426/1997г. по описа на IV-то „Б“ отделение на СГС,
влязло в сила на 15.01.1998г. не са повлияли на правата на ищцата върху
процесния недвижим имот.
Обсъждайки
релевираното възражение за придобивна давност, изтекла в полза на ищците,
поради осъществената фактическа власт на Т. М. П., съдът отчита преди всичко
липсата на спор между страните относно факта, че след влизане в сила на
съдебното решение на 15.01.1998г. и до момента на настъпване на смъртта си, именно
Т. М. П. е живяла в процесното в жилище. Същността на спора изисква, да бъде
изяснено основанието на което е упражнявана тази фактическа власт върху имота.
Придобитото чрез дарение от родителите право на собственост върху имота на Т.Д.П. е
било противопоставимо на ползвателката Т. М. П., а запазеното от Т. М. П.
ограничено право на ползване е било противопоставимо на собственичката Т.Д.П..
Ето защо, изясненото посредством свидетелски показания поведение на всяка от
двете споменати е било напълно резонно, правомерно и житейски оправдано, заради
установеното правно положение: първата е ползвател, а втората – собственик.
По иска срещу Д.Х.П.;
Правното
положение на този ответник, както и фактическите му отношения с ищцата са по-
особени, не само поради родствената връзка помежду им, но и поради факта, че в
миналото този ответник е извършил пряка разпоредителна сделка с процесния
недвижим имот, в полза на ищцата, която сделка го легитимира като праводател на ищцата, по
силата на Договора за дарение от 17.03.1989г.
В настоящия
процес, Д.Х.П. желае да се легитимира в качеството на собственик на имота,
черпейки права от правните последици на вече споменатото Решение от
15.01.1998г. по гр.д. №2426/1997г. по описа на IV-то „Б“ отделение на СГС,
което е влязло в сила на 15.01.1998г. и последващия договор за издръжка и
гледане, сключен между него и майка му Т. М. П..
Без съмнение,
сключения между Т. М. П. и сина и Д.Х.П. (баща на ищцата) последващ Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане от 29.10.2009г. не е породил желаните от страните по тази
сделка и противопоставими на Т.Д.П. правни последици, по аргумент от чл. 88,
ал.2 от ЗЗД – доколкото прехвърлителката на имота Т. М. П. не може да
противопостави на Т.Д.П. правните последици от развалянето на предшестващия
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
от 07.02.1986г.
Посоченият в
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
от 29.10.2009г. приобретател Д.П. също не разполага с противопоставими на базата на този договор права срещу Т.Д.П.
по отношение на процесния имот, защото по отношение на този имот той е в
правното положение на своя праводател.
Всички изложени по- горе изводи мотивират
крайния извод, че към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция - Д.П. - владее имота без правно основание, което да може да
противопостави на ищцата. Понеже прие за неоснователно и релевиранното от
ответника Д.П. възражение за изтекъл срок на придобивна давност върху имота и след
като счита, че предявения срещу този конкретен ответник ревандикационен иск следва
да бъде уважен, а ответникът - да бъде осъден да предаде на ищцата владението
върху имота.
По иска срещу С. И. П.;
Макар приетия
като писмено доказателство по делото Нотариален акт от 17.09.2016г. за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №162, том II, рег. № 3497,
дело№ 303 от 2016г. на нотариус Ц.Д. №350 в регистрите на НК, да установява от
формална страна, че привлечената в качеството на трето лице – помагач Е.Х.К. е
прехвърлила 1/6 идеални
части от правото на собственост върху процесния апартамент в полза на
ответницата С. И. П., съдът счита, че ответницата не би могла да придобие права
по силата на тази сделка. Изводът е мотивиран от принципа, че никой не може да
прехвърли права, които сам не притежава.
А в конкретния
случай, прехвърлителката Е.Х.К. не е притежавала право върху 1/6 идеална част
от процесния имот на основание наследствено правоприемство, понеже очевидно не
е могла да ги придобие на това основание – след като наследодателя й Х.Д.П.,
починал през 1989г. се е разпоредил с
правата си още преди откр****е на
наследството т.е. през 1986г. с Договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка от 07.02.1986г. Последващият Договор за дарение на недвижим имот
от 17.03.1989г., чиито правни
последици вече бяха обсъдени и транслирал правото на собственост върху
процесния имот в патримониума на Т.Д.П. – където то съществува и към момента на
приключване на съдебното дирене, доколкото не се установява юридически факт,
който да води до погасяване на същото право.
В обобщение на
изложените изводи, съдът приема за неоснователно релевиранното от ответницата С.
И. П. възражение за придобивна давност върху имота и счита, че предявения срещу
нея установителен иск за собственост иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на
правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, всеки от
двамата ответници следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
съдебни разноски. Разноски се претендират, въз основа на списък по чл. 80 от ГПК, представен в последното съдебно
заседание. Разноските, дължими на ответнците съгласно представения списък възлизат общо на сумата от 3445, 40 лева.
Третото лице-
помагач не дължи разноски и не е легитимирано да претендира разноски, доколкото
в случая, правното му положение е определено от чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Д.Х.П. с ЕГН: ********** и С. И. П. с ЕГН: ********** и двамата със съдебен адресат – адв. Б.,***, Офис Център ******, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на Т.Д.П. с ЕГН:
********** и съдебен адресат – адв. Г.,*** ВЪРХУ
НЕДВИЖИМ ИМОТ представляващ апартамент №4 на трети етаж в жилищна сграда с
кадастрален идентификатор за самостоятелен обект в сграда 68134.107.200.1.4 по
регистъра на СККК- гр. София, находящ се
в гр. София, ул. „*********, със застроена площ на имота от 91, 22 кв.м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, клозет, коридори, тераси, при съседи: от изток – зид калкан на
съседната кооперация, от запад – ап. на П.И Ц.Х.и стълбище, от север – двор на
кооперацията, и от юг – ул. **** *****, отдолу – апартамент на М.И М.И., отгоре
– апартамент на Г.Е., заедно с избено помещение №1 от 13 кв.м. при съседи: от
изток – мазето на М.И М.И., от запад – стълбището, от север – двора на
кооперацията, от юг – коридори и заедно с таванско помещение №7 от 7.65 кв.м.
при съседи: от изток – тавана на М.И М.И., запад – таван на А.К., от север –
коридор и от юг – ул. „**** *****“ заедно с 12.11% идеални части от общите
части на сградата и право на строеж върху дворното място, находящо се в гр.
София ул. „*********с пространство от 300 кв.м. съставляващо парцел XI от кв.23,
местност трета извън градската част по плана на гр. София при съседи: от изток
– парцел X – етажна
собственост, от запад – парцел XIV- етажна собственост, парцел XII – Софжилфонд, от север –
парцел XII собственост
на **** П.Н.и С.Д.Г.и на юг – ул. **** ***** и във
връзка с това.
ОСЪЖДА Д.Х.П. с ЕГН: ********** да предаде на
собственика Т.Д.П. с ЕГН: ********** на основание чл. 108 от ЗС владението върху ВЪРХУ НЕДВИЖИМ
ИМОТ
представляващ апартамент №4 на трети етаж в жилищна сграда с кадастрален идентификатор за
самостоятелен обект в сграда 68134.107.200.1.4 по регистъра на СККК- гр. София, находящ се в гр. София, ул.
„Цар ******,
със застроена площ на имота от 91, 22 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет,
коридори, тераси, при съседи: от изток – зид калкан на съседната кооперация, от
запад – ап. на П.И Ц.Х.и стълбище, от север – двор на кооперацията, и от юг –
ул. **** *****, отдолу – апартамент на М.И М.И., отгоре – апартамент на Г.Е.,
заедно с избено помещение №1 от 13 кв.м. при съседи: от изток – мазето на М.И
М.И., от запад – стълбището, от север – двора на кооперацията, от юг – коридори
и заедно с таванско помещение №7 от 7.65 кв.м. при съседи: от изток – тавана на
М.И М.И., запад – таван на А.К., от север – коридор и от юг – ул. „**** *****“
заедно с 12.11% идеални части от общите части на сградата и право на строеж
върху дворното място, находящо се в гр. София ул. „*********с пространство от
300 кв.м. съставляващо парцел XI от кв.23, местност трета извън градската част по плана
на гр. София при съседи: от изток – парцел X – етажна собственост, от запад
– парцел XIV- етажна
собственост, парцел XII – Софжилфонд, от север – парцел XII собственост на **** П.Н.и С.Д.Г.и на юг – ул. ****
*****.
ОСЪЖДА Д.Х.П. с ЕГН: ********** и С. И. П. с ЕГН: ********** и двамата
със съдебен адресат – адв. Б.,***, Офис
Център ******, да заплатят на Т.Д.П. общо сумата от 3445, 40 лева (три хиляди четиристотин
четиридесет и пет лева и четиридесет ст.) за съдебни разноски, направени в настоящото
производство.
Решението е
постановено при участието на Е.Х.К. с адрес ***, в качеството на трето лице-
помагач на страната на ответницата С. И. П..
Решението подлежи на
въззивно обжалване, пред Апелативен съд - София, чрез жалба, която може да бъде подадена до
изтичане на двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: