Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260035
Гр.ДОБРИЧ 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Нели Бъчварова като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№91/2019г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от А.С.А., ЕГН ********** и Г.Р.А., ЕГН **********
*** срещу Застрахователно акционерно дружество „ ***“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София 1000, район „Средец“, ул.„***“ №2 искова молба,
с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки
един от двамата ищци сумата от по 150 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически болки и страдания, вследствие смъртта на сина им С.А.С., ЕГН **********, настъпила
на 24.10.2017г., в резултат на настъпило на 24.10.2017г. ПТП, виновно причинено
от водача ***, ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Mercedes МL 350“ с рег.№ ***,
застрахован
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица № BG/11/117001695688, валидна до 23.06.2018г., ведно
със законната лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от
датата на депозиране на исковата молба -14.05.2019г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата от по 11 875.95 лв. на всеки от ищците,
представляваща лихва за забава, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ - 04.08.2018г. до датата на
депозиране на исковата молба - 14.05.2019г. Прави се искане за присъждане и на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се
излага, че при ПТП, настъпило на
24.10.2017г. е причинена смъртта на С.А.С., ЕГН ********** - син на
ищците.
Събитието е настъпило при следните обстоятелства: На
24.10.2017г. около 16.30ч. от гр.Добрич към гр.Генерал Тошево, след с.*** се е
движел лек автомобил „Volkswagen Polo“
с рег.№***, управляван от С.А.С.. Зад лекия автомобил попътно, на дистанция
около 20м. се е движел лек автомобил „ Skoda Fabia“ с рег.№ ***, управляван от ***. И двата автомобила,
намирайки се на около 500 м. след с.*** са се движили с около 65 км./ч., тъй
като платното било мокро от валящия в този момент дъжд. По същото време в
противоположна посока се е движил лек автомобил „Mercedes МL 350“ с рег.№ ***,
управляван от ***, със скорост от около
117.98 км./час. След кръстовището на с.Царевец, водачът на лек автомобил „Mercedes МL 350“ губи
контрол над автомобила, който се отклонява наляво, започва да навлиза в
лентата, по която се е движил лекия автомобил „Volkswagen Polo“, завърта се около вертикалната си ос наляво с
предната си част, вследствие загубата на напречна устойчивост. Водачът на л.а.„Volkswagen Polo“, като вижда загубилия напречна устойчивост л.а. „Mercedes МL 350“, навлизащ
в неговата лента, успява да намали частично скоростта си на движение на около
42.04 км./час, след което настъпва удар между двата автомобила в лентата на
движение на л.а.„Volkswagen Polo“. При така настъпилото произшествие е причинена
смъртта на водача на л.а.„Volkswagen Polo“
- С.А.С..
За събитието е
образувано наказателно производство № 54/2017г. по описа на Окръжен следствен
отдел при ОП-Добрич. С Присъда №1/04.02.2009г. по н.о.х.д.№ 414/2018г. по описа
на ДОС водачът *** е признат за виновен в това, че на 24.10.2017г. по главен
път гр.Добрич-гр.Генерал Тошево, при управление на лек автомобил „Mercedes МL 350“ с рег.№ ***,
нарушил правилата на движение на чл.5, ал.1,т.1 и ал.2, т.4 от ЗДвП, чл.15, ал.1
от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил
смъртта на две лица - С.А.С., ЕГН ********** и ***С., ЕГН **********, както и
средна телесна повреда на Г.С.А., ЕГН **********, поради което и на основание
чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, предл.“пето“,б.“б“, предл.“първо“, във вр. с
чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК, *** е осъден на „лишаване от свобода“ за
срок от 4 години, при първоначален „общ“ режим. Производството е протекло по
съкратената процедура по реда на глава ХХVII от НПК, в рамките на което подсъдимият изцяло е
признал фактите по обвинителния акт във връзка с обвинението.
Към датата на настъпване на произшествието, лекият автомобил,
при управление на който виновно е причинено ПТП-то е застрахован по риска „ГО“ при ответника по силата на
застрахователна полица № BG/11/117001695688
от 14.06.2017г., с начална дата на покритие 24.04.2017г. и крайна дата
23.06.2018г.
Ищците са родители на загиналия С.А.С.. Същите са
живеели в едно село на съседни улици и всекидневно са се виждали и си ходели на
гости. Връзката между тях била изключително силна. Ищците били горди със сина
си, създал прекрасно семейство с четири деца, отглеждани с много любов от него
и съпругата му. А. и Г. очаквали появата на петото си внуче, което предстояло
да се роди в края на годината. Внезапната и трагична смърт на сина им съсипала
психически и емоционално ищците, които не намират утеха за мъката си. С. бил
млад мъж, в разцвета на силите си, като родителите му разчитали изключително
много на него да ги подкрепя, гледа и издържа в дните на техните старини, когато
останат немощни. До края на дните си те няма да могат да се възстановят
емоционално и ще изпитват чувства на тъга, мъка и безутешност. Психическата
травма от загубата е оставила трайна следа в ежедневието и бита на
пострадалите, които не могат да спят спокойно, изпитват чувство на тревожност, депресия,
загуба на интерес към заобикалящия ги свят, като значително са ограничили
социалните си контакти. Болката, която изпитват след трагичния инцидент е
несравнима и със сигурност ще остави неизлечима следа у тях.
Съгласно чл.380, ал.1 от КЗ ищците са отправили към
ответника застрахователна претенция за изплащане на обезщетения, входирана в
ответното дружество на 03.05.2018г. под №100-1593. Въз основа на претенцията са
образувани ликвидационни преписки по щети № 10018100101763 и № 10018100101765, по
които застрахователят не се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок по
чл.496, ал.1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка обуславя правния
интерес на ищците от предявяване по съдебен ред на претенции за обезщетяване от
страна на застрахователя на претърпените вреди от смъртта на сина им.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор на исковата молба с вх.рег.№4683/09.07.2019г. ответникът, чрез
пълномощника си – юрк.Б.Д. оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни.
Ответникът
счита, че *** не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е
причинено процесното ПТП. Оспорва наличието на противоправност на поведението
на ***, като счита, че въз основа на твърденията в исковата молба и приложените
към нея доказателства не би могло да се направи безспорен извод относно
нарушението на правилата по ЗДвП от
страна на водача. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП. На
отделно основание твърди, че е налице случайно събитие. Оспорва причинната
връзка между уврежданията, получени от С.А.С. и смъртта му, както и
причинно-следствената връзка между смъртта на С. и претендираните от ищците
неимуществени вреди. Оспорва тези вреди като факт от обективната действителност
и като размер, като счита, че същият е съществено завишен. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като
навежда следните твърдения: С. е бил без поставен предпазен колан
непосредствено преди удара между двата автомобила; Пострадалият е управлявал технически неизправен автомобил; С.
е употребил упойващи вещества, което е повлияло на реакциите му и на
възможността му да предотврати автопроизшествието. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по полица
№BG/11/117001695688.
По съображения за неоснователност на главните искове, ответникът
счита за неоснователни и претенциите за присъждане на законна лихва върху
претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
В допълнителна искова молба с вх.рег.№4912/22.07.2019г.
ищците поддържат изцяло изложените в исковата молба твърдения, като оспорват
възраженията на ответника за наличие на случайно събитие, както и за
съпричиняване от страна на С. на вредоносния резултат.
В допълнителен отговор с вх.рег.№5858/12.09.2019г. ответникът
поддържа направените в отговора на исковата молба възражения и оспорвания.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК е
признато за ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че л.а. „Мercedes ML 350“ с ДК№ *** е застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на застрахователна
полица №BG /11/117001695688, валидна
от 24.06.2017г. до 23.06.2018г.
Не се спори между страните, а и се
установява от представените
доказателства: влязла в сила
присъда №1 от
04.02.2019г. по НОХД №414/2018г. по описа на ДОС, констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие, че на 24.10.2017г. по главен
път гр.Добрич – гр.Генерал Тошево е
настъпило ПТП, причинено от ***, роден на ***г., при
управление на л.а. „Mercedes ML 350“ с рег.№***. Според посоченото в присъдата с действията си водачът на л.а. „Mercedes ML 350“ е нарушил правилата за движение
по пътищата - чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.4 от ЗДвП, чл.15 ал.1 от ЗДвП, чл.16 ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил
смъртта на две лица, едно от които С.А.С. – син на ищците и средна телесна повреда на Г.С.А.
и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и
лишаване от право за управление на МПС за срок от 5 години.
Установява се следния механизъм
на настъпване на ПТП: На 24.10.2017г. по пътя от гр.Добрич към гр.Г.Тошево се
движи л.а. „Volkswagen Polo“, ***, управляван от починалия С.С.,
като на предната седалка пътува Невим С. - починала в следствие на инцидента, а
на задната седалка Г.С.. Автомобилът се движи с около 65 км./ч., тъй като
платното е мокро от валящия в момента дъжд. Едновременно с това в насрещното
платно се движи л.а. „Mercedes ML 350“ с рег.№***, управляван от водача *** със скорост 117,98 км./ч., като след
кръстовището със с.Царевец, водачът губи контрол над автомобила си и той се
отклонява наляво, започва да навлиза в лентата на движение на автомобила
Фолксваген, завърта се около вертикалната си ос наляво с предната си част, вследствие
на загуба на напречна устойчивост. Водачът
на л.а. Фолксваген, виждайки навлизащия в платното му лек автомобил, намалява
скоростта до около 42,04 км.ч., след което настъпва удар между двата автомобила
изцяло в лентата за движение на лекия автомобил Фолксваген. Причина за
настъпилото ПТП е взаимното пресичане на траекторията на двата автомобила, вследствие
на навлизането на лекия автомобил Мерцедес в лентата за движение на
л.а.Фолксваген. Водачът на лекия автомобил Мерцедес е имал техническата
възможност да предотврати удара ако по време на движението си бе упражнил
контрол над автомобила си и не бе навлязъл в лентата за движение на насрещно
идващия автомобил. Поведението на водача не е било съобразено с конкретната
пътно-транспортна обстановка.
Съгласно приетата по
делото и неоспорена от страните комплексна авто-техническа и медицинска
експертиза, при извършения оглед и аутопсия на починалия водач на л.а.
Фолксваген С. А.С. не се установяват
увреждания, характерни за наличието на поставен предпазен колан. Вещите лица
сочат, че изхождайки от установената относителна скорост на двата автомобила в
момента на удара, установените повреди по л.а. Фолксваген и вида на
травматичните увреждания на пострадалия, се приема, че и при поставен
обезопасителен колен би бил неизбежен настъпилия вредоносен резултат – смъртен
изход.
В протокола за съдебно-химическа експертиза
№І-13/2018г. е установено, че в пробите кръв, взети от трупа на С.А.С. е установено наличие на амфетамин и
метамфетамин. Тези наркотични вещества могат да бъдат открити в кръвта до 2-3
след употребата им. И двата вида синтетични вещества са с основно
психостимулиращ ефект, водещ до възбуда, надценяване на възможности, нарушаване
на внимание, съобразителност, кординация и вегетативни смущения. Тъй като
времето за реакция на водача е 1.0 секунда при нормално психофизизиологично
състояние следва, че повлияването от амфетамини и метамфетамини, не е оказало
влияние на водача за настъпване на произшествието и възможността за
предотвратяването му.
Задната
лява гума, монтирана на лекия
автомобил Фолксваген е с размер различен от стандартния размер гуми, които се
монтират на тази марка и модел автомобили. Това обстоятелство оказва влияние
върху страничната динамична устойчивост на лекия автомобил при
движение
по крива. ПТП е станало по прав участък от пътя, по който
лекият автомобил Фолксваген се
е движел праволинейно, поради което размера на задната дява гума, монтирана на
автомобила не е оказал влияние върху
механизма на настъпване
на ПТП и техническата
възможност за неговото предотвратяване от водача на
този автомобил. При това се заключава, че състоянието на гумите, монтирани на
лекия автомобил Фолксваген не са оказали влияние върху максималното закъснение
при спиране на автомобила, при отчитане на състоянието на платното за движение
и скоростта на движение на лекия автомобил, съответно и на дължината на
опасната му зона на спиране. Наличието на лява гума, монтирана на лекия
автомобил Фолксваген с размер различен от стандартния размер гуми, които се
монтират на тази марка
и модел автомобили не се намира в зависимост и в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 24.10.2017г. ПТП.
От представените удостоверение за раждане на С.А.С. и
удостоверение за наследници на същия се установява, че ищците Г.Р.А. и А.С.А. са майка и баща на
починалия С.А.С..
Установява
се, че на 03.05.2018г. е входирана в ответното дружество с вх.№100-1593 на ЗАД
„***“,гр.София застрахователна претенция на ищците за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от същите
вследствие на ПТП от 24.10.2017г. вреди.
Ищците са ангажирали по
делото гласни доказателства с показанията на свидетелите Светлана Руменова *** и Атанас Ангелов *** (родственици на ищците).
Според показанията на свидетеля С.***
починалият С.С. заедно със семейството си живеел в къщата на дядо си, в
непосредствена близост до дома на ищците. Починалият имал много добре отношения
с родителите си, работел съвместно с баща си. Семейството на починалия и
ищците взаимно си помагали при нужда.
Ищците тежко приели новината за смъртта на сина си. Ищцата Г.А. припаднала.
След смъртта сина им, ищците все били
тревожни, постоянно плачели. С времето състоянието им не се подобрило. Ищците
са тревожни и от факта, че четирите деца на починалия им син са останали сираци
и понастоящем те се грижат за тях.
В показанията си свидетелят А.*** посочва, че ищците приели тежко новината за
смъртта на техния син. Ищцата Г.А. припаднала. Към момента ищците са по-добре,
но всички плачат за загубата на С.С.. Влошило се здравословното състояние на
ищцата Г.А.. Същата е с високо кръвно, за което приема медикаменти. Преди
смъртта на С. отношенията му с ищците – негови родители били много добри. Починалият
работел с баща си. Понастоящем за четирите деца на С.С. се грижат ищците.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Добричкия окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявените главни искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на
увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и
размeр.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите
на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са
представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищците по чл.380
от КЗ.
Както бе посочено във възприетата
фактическа установеност обстоятелството, че към датата на произшествието е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника, за управлявания от виновния водач л.а.
„Мercedes ML 350“ с ДК№ *** и ответното
дружество, обективирано в застрахователна полица "Гражданска
отговорност" с №BG /11/117001695688, валидна от 24.06.2017г. до 23.06.2018г., е
прието за ненуждаещо се от доказване между страните по делото.
Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на 24.10.2017 г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата
на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд,
влязла в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия
състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно
вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба,
съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпроса относно причините, поради които е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. В хода на производството безпротиворечиво се установява и
причинната връзка между причинените вреди на ищците и събитието.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост.
Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Установено е, че ищците Г.Р.А.
и А.С.А. са майка и баща на починалия С.А.С.. Може да се приеме, че поначало
преживяването на отрицателни емоции и психически страдания, свързани със
смъртта на близък човек, особено на син, се предполага, тъй като това е
естествена човешка реакция при подобно събитие, когато е налице близка семейна
връзка между лицата (именно поради това тези лица са включени в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение съгласно ППВС № 4/1961 г., към което
препраща и ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС). Това предположение в случая се
подкрепя и от свидетелските показания по делото. Посочените от свидетелите обстоятелства потвърждават
наличието на близка семейна и емоционална връзка между ищците и починалия им
син, която, както се посочи, е нормална за отношенията между родители и син,
които живеят в сплотено семейство (видно от показанията на свидетелите).
Тъгата, която са изпитвали и продължават да изпитват ищците е естествен
резултат от наличието на посочената връзка и настъпването на смъртта на техния
син, която при това е внезапна. Следователно емоционалните последици за майката
и бащата на починалия С.С. в резултат от
смъртта му могат да се определят като такива, които не се различават от
типичното емоционално състояние, в което изпада човек при внезапна загуба на
свое дете.
Като се отчетат посочените по-горе обстоятелства,
както и като се съобрази момента на настъпване на процесното събитие - през 2017 г., обезщетенията за причинените неимуществени
вреди от смъртта на С.А.С. следва да
се определят в размер на по 70 000 лв. за ищците А.С.А.
и Г.Р.А.. До
посочения размер исковете следва да бъдат уважени, а за горницата над тази сума
до претендирания размер от по 150 000 лв. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При тези изводи на съда, подлежи на обсъждане
релевираното от страна на ответника по делото възражение за съпричиняване. При разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко
поведението на починалия С.С. е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата е само онзи конкретно установен принос, без който наред с проявеното от
виновния неправомерно поведение, не би се
стигнало до вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. (така Р №
169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
В случая съпричиняване вследствие на липсата на
поставен предпазен колан на водача С.С.
в колата не е доказано. От приетата по делото експертиза се установява,
че смъртта на водача би настъпила и при поставен предпазен колан. Тоест в този случай поставянето на предпазен колан не
би променило резултата от катастрофата.
Ответникът е навел и възражение относно това, че
едната от гумите на автомобила, управляван от С.С. не е била от вида, който е следвало да се
постави на този модел автомобил и това е довело до липса на устойчивост на
колата на пострадалия. Вещите лица по приетата експертиза дават заключение, че
състоянието на гумите на автомобила, управляван от починалия С., в частност
наличието на една различна от стандартните гуми не е довело до съпричиняване на
вредите, тъй като пътят е бил прав, а
състоянието и вида на задната гума биха се отразили на устойчивостта на
автомобила при движението му по крива, каквато в процесното ПТП не е била налице.
Действително се доказва наличието на амфетамин в
кръвта на водача С.С.. Съдът счита, че в конкретната ситуация употребата на
упойващо вещество не е допринесла обективно за вредоносния резултат, тъй като водачът на л.а. Фолксваген
е реагирал адекватно на ситуацията-виждайки насрещно движещия се и навлизащ в
неговата лента за движение лек автомобил, той е намалил скоростта си до 42 км./ч.
и според вещите лица не е имал техническата възможност чрез спиране преди удара
или друга маневра да предотврати катастрофата, тъй като разстоянието между
двете коли от момента на възприемане на насрещно движещия се и навлизащ в
неговата лента за движение автомобил до сблъсъка между двата автомобила е било много малко - 9,01м. преди мястото на
удара. Т.е. липсва обективен механизъм, дори при водач неупотребил каквито и да
е упойващи вещества, да предотврати удара. Водачът на л.а. Фолксваген обективно
не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на сблъсъка. Противоправността
на поведението му в случая е ирелевнатна, в каквато насока е практиката на ВКС
по въпроса за съпричиняването.
С оглед изхода от спора по главните искове, следва да
бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно искането от предявяване на
исковата молба – 14.05.2019г. до окончателното заплащане.
С оглед изхода от спора по главните искове на ищците,
следва да бъдат разгледани и претенциите с правно основание чл.497, ал.1, т.2
от КЗ за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения,
което се покрива от застрахователя на основание функционалната отговорност. С
разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 494, т. 10 от действащия Кодекс на
застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, приложим спрямо настоящото
застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на
застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или
от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. 3 от КЗ). В случая ищците са уведомили застрахователя за събитието, настъпило
на 24.10.2017 г., с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
входирана на 03.05.2018г. Не се твърди и не се установява застрахователят да се
е произнесъл по претенцията. Същевременно съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по
ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
Поради липсата на данни да е предоставена от ищците на застрахователя банкова
сметка, ***, че застрахователят не е изпаднал в забава и дължи заплащането на
законна лихва само от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане.
Исковете за заплащане на сумата от по 11 875.95 лв. на всеки от ищците,
представляваща лихва за забава, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ - 04.08.2018г. до датата на
депозиране на исковата молба - 14.05.2019г. са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Съобразно
на уважената част от исковете се дължат сторените
от ищците съдебно-деловодни
разноски. Ищците са
сторили разноски в размер на 300 лв. – депозит по комплексната експертиза. Съобразно
уважената част от исковите претенции в полза на ищците следва да се
присъдят разноски в размер на 129,73 лв.
Представени са
доказателства по делото, че процесуалният представител на ищците – адм.М.Д.Я. им е указал безплатна правна помощ, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този случай възнаграждението се
определя по чл. 36, ал. 2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по
делото. По минимума на Наредба №1/2008 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно на уважената част от исковете се дължи на всеки от двамата ищци сумата от 2630 лв.
без ДДС или 3156 лв.
с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно регистрирано лице. С оглед наведеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, няма основание за намаляване на същото, тъй като то се присъжда в минималния размер по Наредбата.
Ответната страна е претендирала
разноски с молба с вх.рег.№261892/04.11.2020г. Ответникът е сторил разноски в размер на 200 лв. – депозит по комплексната експертиза.
Отделно от това е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК,
което съдът определя в размер на 300,00 лв. по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Определен по този начин, общият размер на разноските в настоящото
производство е 500 лв. От тях съобразно отхвърлената част
от исковите претенции в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 283,79 лв., на основание ч. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8
от ГПК.
Ищците са били освободени от
внасяне на държавна такса в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 5600 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, върху размера на уважената част от исковете.
Водим от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ ***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Средец“,
ул.„***“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от двамата ищци А.С.А., ЕГН ********** и Г.Р.А.,
ЕГН ********** *** сумата от по 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – психически болки и страдания, вследствие
смъртта на сина им С.А.С., ЕГН **********, настъпила на 24.10.2017г., в
резултат на настъпило на 24.10.2017г. ПТП, виновно причинено от водача ***, ЕГН
**********, при управление на лек автомобил „Mercedes МL 350“ с рег.№ ***,
застрахован
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица № BG/11/117001695688, валидна до 23.06.2018г., ведно със законната лихва за забава
върху претендираното обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата
молба -14.05.2019г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за разликата над уважения
размер от 70000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000,00 лв. за всеки от ищците обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 14.05.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и исковете за заплащане на сумата
от по 11 875.95 лв. на всеки от ищците, представляваща лихва за забава,
считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ - 04.08.2018г. до датата на депозиране на
исковата молба -14.05.2019г.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София 1000, район „Средец“, ул.„***“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на А.С.А.,
ЕГН ********** и Г.Р.А., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер
на 129,73
лв.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София 1000, район „Средец“, ул.„***“ №2 да заплати на адв.М.Д.Я.
сумата от 6312 лв. представляваща дължимо
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН ********** и Г.Р.А., ЕГН **********
*** да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „ ***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Средец“, ул.„***“ №2 сторените
по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 283,79
лв.,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София 1000, район „Средец“, ул.„***“ №2 да заплати по
сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 5600
лв. - дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: